Непринудено представяне на естествената психотерапия. Психотерапията е път към свободата ти! Тя предизвиква окованите ти съзнавани или несъзнавани разбирания за нормалност, онези рамки и коловози на страха, вината, тъгата и гнева.
Приема се, че пациентът има вродена автономност, притежава проницателност и решения – свои собствени. Избягва се фиксирането в диагнози, етикетирането, вкарването в рамки – търси се собствената независимост и ресурс на самия човек. Терапевтът не е гуру, за да дава директивни решения. Пациентът в хода на терапията намира собствената си себе-ефикасност! Тя се индуцира в процеса на терапията като стимулиране на самостоятелно търсене на решения, предписване на поведенчески експерименти, домашни задания и т.н. Целта на терапията не е временно успокояване и постоянно връщане на пациента с години – както например се практикува в атавистични направления като класическата психоанализа. Целта не е даване на рибка, която нахранва чувствата на пациента със спокойствие за деня, а връчването му на въдица, с която сам да се научи да лови рибата на щастието си. Въдицата на разширената метакогниция (самосъзнание), способност за спокоен самоанализ, оптимизъм и диамантено намерение, извиращи от събудената свободна воля!…
