Разлика между ада и рая външно няма. Различно е съзнанието

Алтруизъм

Спомням си, в едно от многото си обучения по психотерапия водещият повдигна темата за алтруизма. Зададе тон чрез мнението си, че „Такова животно няма!“, а всички специализанти радушно-папагалски заповтаряха в същия дух.

– Според мен не само, че има алтруизъм, но е естествено състояние на здравия човек! – казах аз.

– Не, всички сме егоисти, а алтруизмът е само бягство в илюзиите на метаудоволствието – залаяха хората наоколо…

– Здравият егоизъм е неразделна част от алтруизма, а той самият е най-здравият и естествен егоизъм – изразих мнение…

В тази школа се споменаваше за духовност, принципно се споделяха добри положения за въплътяване психиката на телесно ниво. „Духовността“ обаче бе силно гарнирана с откровена  меркантилност, което превръщаше нелошите идеи в червивото „Ние сме „духовни“, но парите са най-важни!“ Такава визия представлява пряко преобръщане ценностовата система на един здрав свят, живот и индивид, с главата надолу. Преобръщане, предпоставящо разцепване от същината на човещината – отделяне, водещо по наклонената плоскост на психопатизирането. Но, за всеки влак пътници… 

С ръка на сърцето пожелавам всичко най-добро на така споменатите анонимно колеги, изпращам им искрена благословия и продължавам по пътя си.

Има ли алтруизъм?

Не само че има, но е естественото състояние на човека. Да си здрава клетка от целокупния организъм, която давайки свободно, получава най-доброто и за себе си. Здрава организмична клетка, качествено свързана в единството си с другите клетки от собствената ѝ тъкан, орган, система, съставляващи части от единното цяло на организма.

Самото съмнение дали я има тази естествена свързаност и единство с чувстващите същества и раумния свят, произлиза от болест. Болестта на отделения от същностната си природа човек. От природата на любовта, мъдростта и истината.

Какво е алтруизмът?

Да живееш в хармония със себе си, хората, животните, растенията, планетата, света, битието. Хармонията на дълбоко мъдрата взаимосвързаност и единство. Хармонията на „Да любиш ближния като себе си.“ Но, забележи – първо себе си. Не можеш да обичаш другостта, ако не обичаш себе си, ако нямаш потока на любовта през себе си.

Буквалната етимология на думата произлиза от латинското alteri, означаващо другост, другите. Смисловата интерпретация навежда към заедност, задружност, общност, цялостно организмично общуване в единство.

Едно макар и не по правилата на етимологията асоциативно свързване на ал и труизъм, директно водят към ал (божествен, арамейски) и труизъм (приземена истинност, англ.) – божествена, въплътявана в ежедневната рутинност истина.

Алтруизмът е пряко свързан с и произтича от изконните принципи на Богочовечността, на същинската природа на човека: истината, мъдростта, любовта. Принципи, пресичащи границата на обусловената овъншностеност на грубоматериалната битийност, но идващи от една по-цялостна, будична (събудена) реалност. Любов, свързваща с вътрешната разумност на Битието, обединяваща чрез оживотворяващата си пулсация през чувстващите същества в единния организъм на цялото. Любов, естествено разтваряща мъдрото познание за вътрешното единство при външното разнообразие. Любяща мъдрост, представляваща тесен нагорен път към освобождаващата от илюзията за отделност истина. Истина, алтруистично конкретизирана и въплъщавана в най-делничната ежедневност като възприятие, мисъл, сърцатост и поведение, резониращи с истинното вътрешно единство.

Алтруизъм е да помагаш не защото трябва, а защото спонтанно-сърдечно чувстваш емпатийно нуждата на другия като част от себе си. Да помагаш, ако е искано и нужно разбира се, освен при социална и психофизиологична неотложност, която възпрепятства такова съзнателно искане.

Алтруизмът е предано на любовта, безкористо служене на мъдрата истинност не от глава, а от душа и сърце.

Псевдоалтруизъм

Има и псевдоалтруизъм.

Алтруизъм срещу егоизъм – фалшива дилема

В обичайното разбиране, алтруизмът представлява антонимна опозиция на егоизма. В естествената психотерапия такава гледна точка е приемана за фалшива дилема. Фалшива поради факта, че реалният алтруизъм включва здравия егоизъм и сам по себе си представлява най-качествено задоволяваният и естествен според природните закономерности егоизъм.

Така както в природния ред стоят нещата, за да получаваш, е нужно да даваш. Получаваш от цялото, за за да даваш на организма, от който представляваш неделима част, според възможностите си, свободно и естествено. Колкото повече даваш, повече и получаваш. Така изглеждат нещата в живота на любовта, мъдростта и истината. Това е здравото положение.

В света, в който живеем, поради отклонението и дори откъснатостта му от законите на Битието, се налага да се грижим и за получаването си, да. Докато социално го правим, дълбоката ни вътрешна мотивация е добре да бъде алтруистична. Защо ли? Защото така резонираме със здравите принципи на един здрав живот и го провеждаме, макар и външно живеейки в болен от безлюбна антимъдрост свят. Липсва ли такава алтруистична, битийна мотивация, се прввръщаме в поредната „ракова клетка“ в лишения от любов, психопатно гниещ организъм. Нека бъдем Човеци!

Алтруизмът в естествената психотерапия

Страхът е липса на любяща сигурност. Увереност, идваща от любовта. Тревожните състояния представляват не мъчителна тегоба, а благ тласък към акордиране на характеровите вярвания с тези на любящата мъдрост. Това е приложната визия на естествената психотерапия, идваща не от теория, а от интензивно-наситена, дълггогодишна практика. В мъчителна агония тревожните преживявания се превръщат, когато невротично са възприемани като ненужен враг, а преживяващият се самопоставя през невежото си неразбиране в позицията на злощастна жертва. Когато се появи смирената готовност за сърцато учене, когато визията за ставащото се промени в акорд с тази на Дхарма, тревожността неминуемо започва да отстъпва, преобразувана в любящ кураж, автентична самоувереност, засмяна смелост. Все качества, тониращи човека към Човека.

Базисните когнитивни вярвания в характеровата коалиция биват преобразувани до адаптивните им, единни с ритъма на любовта варианти. Характеровата структура се придвижва до здравите ѝ характерови съдържания и динамики. Човекът качествено-преживелищно се разтваря за красотата на великодушния, сърцат алтруизъм, едновременно специфично различен според собствените характерови компоненти, но и единосъщностен по силата на любомъдрието, неизменно протичащо през индивидуалните характерови особености.

 

 

 

Уебсайт | статии

Естествен психотерапевт

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *