Да влезеш в резонанс с човека – до мозъка на костите му, до самото ядро на болката му. Само тогава си приет за дълбока помагаща част и можеш да помогнеш на човека да си помогне. Това е същността на емпатията. Е, да – плюс силна интуиция, интелект и разбиране както на човека, така и на самата структура на помагането и вектора на цялостната посока.

Методите са вторични и могат да бъдат всякакви, но са само помощни. Да, изисква се стабилен център. Но, ако не влезеш в бурята на страданието на човека, е като да му се правиш на спокоен и загрижен по телефона, докато той е изгубен в мраза на тресавищата и блатата си и хванат от възлите на комплексираните си коренища – дистанцията се чувства и ако проблематиката е по-комплексна и изискваща цялостни усилия и сърцатост в помагането, няма как така то да се случи, няма как така да му покажеш пътечката на оцялостяването и спасението му, на изхода от невротичното тресавище.

Иска се сърцатост да влезеш енергийно и емоционално в тресавището на човека, само от която позиция можеш да помогнеш в развързването възлите на маладаптивните му убеждения. Да влезеш, като имаш силата да запазиш светлината, любовта и присъствието си.

Да състрадаваш емпатийно не означава да съжаляваш – това е да потънеш заедно с човека в блатото му. Защото съжалението е страх, че и ти можеш да бъдеш на неговото място. Няма нищо общо със състраданието. Не, да влезеш плътно резонирайки в енергията му, но да привнесеш светлината на разрешението на казуса му – това изисква сила, любяща сила!

Уебсайт | статии

Естествен психотерапевт

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *