Естествената психотерапия е иновативна, прагматично ефективна, парадигмално креативна, трансформативно качествено различна, инспиративно творческа терапевтична система, която не отрича, а включва, но и далеч надхвърля предхождащите я терапевтични модалности!
В последващото изложение ясно обосновавам този факт, изхождащ не от автора на естествената психотерапия, а от принципите и закономерностите, присъстващи в мъдростта на живота.
Творчество
Според една от най-уважаваните съвременни учени в областта на творчеството, когнитивистката (1) Маргарет Боден, творческият процес може условно да се раздели на три степени: комбиниране, изследване, трансформиране.
Комбинативното творчество е свързано с наличие на обемна и разнородна база данни, от която човек прагматично (2) черпи според случая. Прагматична, но и хаотична, безразборна и често лишена от цялостен смисъл стъкмистика. Комбинативността е творческият процес, присъстващ в еклектизма.
Изследователският творчески процес е присъщ на интегралното аналогично мислене, намиращо дълбинни сходства, зад външните различния, противоречия и дори противоположности. Изследователската съзидателност синтезира различните факти, процеси и системи в единно и смислено, хармонично работещо цяло. На този етап съпоставяните факти, процеси и системи, в които са откривани базисни подобия, все още запазват първоначалната си независимост и относителна отделност едни от други.
Трансформативното творчество. Според когнитивната наука, то се явява най-висшият творчески етап. Погледнато отдолу нагоре (bottom up) (3), комбинираните и аналогизирано преобразувани до различна, по-мащабна и хармонично работеща платформа процеси (в изследователския етап) сформират цяло, което качествено надхвърля сумата от съставляващите го части (принцип на гещалт психологията)(4). Количественото натрупване, когато е филтрирано през творческия изследователски ум, води до трансформативни качествени промени. Сформира се новост, която е твърде различна от сумата от елементарните съставляващи я. Тоест, изследователят открива, изобретява качествено/ принципно различен нов и полезен продукт. Трансформативното творчество смело надхвърля наличните правила, норми, установени рамки, били те научни или артистични. Трансформативният творец е пионер, прокарващ пътища там, където човешки крак не е стъпвал или през хилядолетната си история е забравил, че е стъпвал („Новото е добре забравено старо…“). Изследователското и трансформативно творчество са присъщи на интегративността.
Инспиративно творчество. Съществува обаче и по-високо творческо ниво, което е имплицитно включено в и мотивиращо по-ниските съзидателни етапи – инспиративното творчество. Ако комбинативното и изследователско творчество са присъщи на високо мотивираните и интелигентни творци, а трансформативното на талантливите, то инспиративната съзидателност е преживявана от гениалните. Тя включва в себе си останалите, но и ги надхвърля качествено. За да създаде творбата си, геният е нужно да познава добре изследвания обект, да комбинира и извлече ядрените съответствия, така сформирайки нова различност. Но, в геният присъства елемент, който твърдата наука засега не успява да улови – вдъхновението. Тук, надскачайки ординарната мозъчна химия и неврални връзки, които единствено корелират, но не обясняват вдъхновението, навлизаме в сферата на трансперсоналната психология. Проникваме например в когницията на мъдреците медитатори, автори на ведите, в които се излагат факти, понастоящем описвани със средствата на съвременната астрономия и субядрена физика. Или в ума на гении като Николас Тесла и Алберт Айнщайн, които с помощта на един молив надскачат времето си с хилядолетия. Такива люде един вид „свалят“ познание, което вече съществува на различна възприятийна модалност (Top down information process) (5). С добрите си познания и ординарни творчески способности те просто се явяват подходящи проводници за такава креативност. Постулирайки инспиративното творчество, умственият ни взор се спира и на логичния факт, че допускайки съществуването му, приемаме дедуктивното заключение, че в Битието съществуват закони, правила, норми и познание, определени от смислената му цялост. Закони и познание, вписани в самата тъкан на Живота.
Еклектика
В съвременната психотерапия често се говори за синкретизъм / еклектика. Някои колеги я критикуват, други я приемат с отворени обятия. Истината е, че повечето от ефективните терапевти ползват повече от една теоретична парадигма, както и методи от различни, често взаимопротиворечащи си теоретично школи. Такъв подход работи единствено, ако самата личност на терапевта притежава достатъчна зрялост. В противен случай, еклектиката се превръща в „манджа с грозде“. Тоест, ако отсъства способността на ползващия я да обхваща цялата картина, практиката на такъв терапевт (а и специалист в коя да е област) се превръща в некачествен „миш маш“, микс от откраднати оттук оттам, но „несмлени“ през дълбинно разбиране обърканости. Смес от похвати, принципи, парадигми и недоразбирания, отразяващи липсата на интеграция и неразборията в когницията на самия клиницист (6). По тази причина, без да отхвърлям еклектизма, твърдя че сам по себе си той е само старт за по-мащабни и качествени психични процеси и факти.
Интегралност
Какви са тези по-дълбинни и цялостни психични процеси, които позволяват елементарната еклектична обърканост да прерасне до смислено структурираната цялостност на интегралността? За целта на изложението си ще си послужа с най-основни процеси в човешкия познавателен процес, известни от древността. А именно – индукция, дедукция, аналогия и творчество.
Ако еклектизмът представлява произволно и несистематизирано, лишено от цялостна логика и смисъл извличане на идейни и методологични извадки от дадени парадигми, то в способността за интегриране присъства цялостен и смислен когнитивен процес. Ще говоря конкретно за интеграцията на психотерапевтични парадигми и приложни методи в когницията на способния да я осъществи лечител на души.
Индукция и дедукция
Индукцията представлява емпирично събиране на данни и синтезирането им до относително верни, отнасящи се към изследваните извадки от факти и процеси изводи. Дедукцията представлява редукционистичен анализ на изследвани обекти въз основа на генерално правило. Ако индукцията е процес отдолу нагоре (bottom up), то дедукцията е отгоре надолу (top down) процес. В актуалния мисловен акт двата процеса се взаимопреплитат.
Аналогия
Съществува обаче трети процес, който твърдя, че лежи в основата и на двата предходни. Това е аналогията.
Аналогията представлява свързване между дълбинни, ядрени семантични структури, не и между повърхностни характеристики или поне не само между такива характеристики. Тоест, разликата между аналогията и буквалното подобие е континиум, а не дихотомия. Аналогията е свързване на познание между един домейн (база) с друг домейн (цел, таргет). Това означава, че системата от връзки, налична в базата, присъства също и в целевия обект.
Аналогията е механизмът, който подлежи категоризацията и следователно, цялата основана на логиката когниция. Аналогията е извън йерархичен процес, в смисъл че реализирането и на категоризации се осъществява извън бинарностите долу/ горе, висше/ нисше, извисеност/ принизеност и т.н. Ако дедукцията и индукцията са два основни играча в полето на човешката когниция, то аналогията е самият стадион, на който те се срещат – процес, присъстващ и в двете.
В психотерапията съществува множество от главни идейни и практически направления и още повече, отделни методи и школи. В контекста на горните разсъждения, безразборният еклектизъм прераства в хармонична интегралност, когато клиницистът притежава качествената способност за реализиране на дълбинни, ядрени аналогии между терапевтичните направления и методи. Например, един терапевт би работил еклектично, ако в даден момент от терапията прилага теория и техники от анализата, поведенческата терапия, хипнозата и т.н. безразборно, без особена кохерентност както в приложението, така и в разбирането и дълбокото единство на терапевтичните методи, произхождащо от базисни когнитивни наличности както в създателите на различните методи, така и в потърсилия помощ човек. Единство, осъзнавано и преживявано обаче от терапевта, работещ интегрално!
Едно от изискванията за случване на резултатна психотерапия, е достатъчно качественият интелект на терапевта. В случая споменах способността за осъществяване на дълбинни аналогии. Когато я има, дори привидно теоретично отричащи се направления като краткосрочната терапия и психоанализата, могат да бъдат ползвани в контекста на терапевтичната промяна интегрално. Давам пример. Обикновено се приема, че когнитивната терапия и хипнозата работят по-плитко, докато анализата дълбинно. Това обаче е заблуда. Това, което анализата нарича интроекти или комплекси (според школата), когнитивната терапия именува базисни вярвания и когнитивни схеми, а хипнозата програми. Анализата заявява „дълбинна“ работа с несъзнаваното през фокус в ранните години. Съвременните терапии също се спират на ранните години, но далеч по-структурирано, а основно работят с паметовите съдържания на клиента тук и сега. Защото минало не съществува, а единствено конструиране на паметови следи (при това изключително неточно) в процеса на припомняне в терапевтичния процес. С това давам бегъл пример как повърхностно различаващата се, но имаща минимална роля в реалната терапевтична промяна теория, може практически да бъде прагматично сведена до базисни когнитивни факти и процеси, което пряко аналогизира ядрени идентичности между външно уж противоречащи си терапевтични системи за когнитивна промяна.
Холистичност в Естествената Психотерапия
Думата холистичност е гърцизъм, означаващ цялостност. Ако при интегралността, чрез индукцията, дедукцията и аналогията, в един творчески процес на комбиниране на системи и понятия, откриване на общност и съзидание на фукционална и практично приложима новост, в естествената психотерапия ползваме вече налични терапевтични системи, то холистичността ѝ обхваща, но и надхвърля този процес.
Говорейки за изследвания в случая обект, човешката психика, цялостната визия върху терапевтирания може да бъде осъществена в степента, в която самият терапевт я притежава по отношение на собствената си когниция. Количественият подход преминава в качествен. Тук интелектът и теорията се надхвърлят от личната опитност. Да, терапевтът е нужно да притежава добър ум. Но, това не е достатъчно. Ако той самият не е психодуховно оцялостен (цялостност = холистика), ако не е преминал през нелеки житейски опитности, скърби, провали, тревожност и страсти и сам не е успял да преработи възприятието и психичната си структура до по-хармонично и резониращо със законите на Битието цяло, няма как резултатно, качествено и стратегически устойчиво да повлияе психичните движения и на клиента си.
Богата и качествено „смляна“ житейска опитност, да. Опитност, която е научила терапевта на широка и висока визия, дълбоко смирение пред гравираните в тъканта на живота извечни закони, на разумна решителност, обич и гъвкавост. Холистичност в психотерапията можем да имаме, когато терапевтът притежава силно развита метакогниция, самосъзнание. Самосъзнание, през което когнитивно самоопределя, афективно себеотнася, а поведенчески саморегулира менталността, емоционалността и делата си от позицията на една трансперсонална визия. Само от такава надхвърляща (трансцендираща) обичайната иманентна, вплетена в обекта на изучаване (ума) себепредстава, терапевтът може да работи холистично. Както пише на входа на храма в Делфи, „Nosce te ipsum”, „Опознай себе си…“.
Холистичността в естествената психотерапия корелира с инспиративния творчески процес (Top down), с досега до познание, което терапевтът не толкова и не само създава, а по-скоро „сваля“, конкретизира през формално операционалната си менталност (Пиаже) (7).
В такъв дух на разсъждения, мнозина терапевти се заявяват като холистици, но просто задоволяват пожелателното си мислене (wishful thinking) (8). Мнозина създават собствени терапевтични методи, но на ниво комбинативен еклектизъм или изследователски, интегративен плурализъм. Лошо няма – времето е най-добрият пресяващ стойността фактор.
Единици са създателите на истински ефективни, парадигмално креативни, качествено трансформативно различни, вдъхновено иновативни терапевтични системи, които не отричат, а включват, но и далеч надхвърлят предхождащите ги терапевтични модалности!
Китайците казват, че едно изображение замества хиляди думи. Затова, ще илюстрирам току що описаната си теоретична визия за холистичността в естествената психотерапия с конкретна, практична метафора. Още от древността, растителният свят служи за символична репрезентация на човешкото познание.
Дървото на холистичната, естествена психотерапия
Корените на дървото символизират аналитичните направления в психотерапията. Фокусът по правило е в миналото, стремежът е да се работи с несъзнаваното, в случая подсъзнанието. Психоанализата е достигнала до основни психични динамики и факти, които по мое мнение са чудесен контекст и основа за коя да е терапевтична модалност. Да, в психоанализата съществуват твърде много илюзии, неефективност и откровени изкривявания (виж „За психоанализата и други митични животни„). Но, въпреки това, пълното ѝ отричане би било изхвърляне на бебето заедно с мръсната вода… Отхвърляйки психоанализата, както това се прави в някои модалности, се отсичат самите корени на холистичното терапевтично „дърво“. Но, в тази статия умишлено не желая да се спирам на тесногръдите и невиждащи по-далеч от носа си противоречия между отделните парадигми, а ми се иска да погледна на цялостната картина.
Стволът на това символично психотерапевтично дърво, се явява поведенческата психология и психотерапия. Всичко е проследимо, последователно, ясно, видимо, но и някакси доста грубовато, общо и единствени скелетно. Груба, но изключително нужна и основна част от цялостния терапевтичен процес.
Клоните пък – когнитивната психология и психотерапия. Вече се появяват вътрепсихични процеси, но отново изследвани индиректно, през поведението. Но, вече се работи с мисленето, поведението, а оттам и с афекта, емоциите.
Малките клонки – разклонения на дървото, са краткосрочните терапии. При тях работата отново е изключително фокусирана в цел, прагматична резултатност, с фокус основно тук и сега, без особен интерес към личната история на клиента. Краткосрочните терапии обаче са изключително ефективна и нужна част от цялостната психотерапия.
Листата символизират хуманистичната психология и психотерапия. Те вече представляват качествено различна система – захранват се както от земните сокове, през корените, стъблото и клонките, но и директно от слънчевата светлина. Визията за човека е твърде различна от тази, характерна за предходните парадигми. За психоанализата човекът в основата си е едно коренно нагонно и доста примитивно същество. За поведенческата психология човекът е просто стояща на два крака маймуна или био компютърна машина, която може да бъде персонално и социално обуславяна и разобуславяна и нищо повече. Когнитивната наука добавя и вътрешен психичен процес в тази маймуна, но принципно не променя визията си. Краткосрочните терапии на свой ред, като цяло въобще не се и интересуват от естеството на човека, а единствено от прагматичните резултати. Хуманистичната психология и психотерапия обаче вижда човека като изначално добър, слънчев, самосъзнателен и разумен, способен със свободната си воля, наситена с любовта, да благува и добротвори неограничено.
Цветовете и плодовете на естествената психотерапевтична система представляват трансперсоналната и базираната на световните психо-духовни системи психология и психотерапия. Тук визията за човека е като изцяло духовно съшество, което единствено ползва „скафандъра“ на тялото, за да премине през поредния житейски урок в земното училище.
Соковете на дървото, пронизващи го във всяка негова част, са съответно психотелесните и базираните на медитация направления в психотерапията. Ако първите са екстравертно насочени, то вторите са фокусирани навътре, към Същността. Работата през тялото и поведението, както и с променено състояние на съзнанието, действително има ключова роля в терапевтичната промяна. Описал съм това тук: „За психоанализата и други митични животни“.
Интегралната психотерапия обхваща цялото терапевтично „дърво“, докато холистичната освен това се явява и негов метакогнитивен зрител. Ако дървото символизира психотерапевтичната интегралност, то слънцето тук се явява метафора за холистичния вътрешен наблюдател.
Речник на ползваните термини:
- Когнитивна наука: Интердисциплинарна наука за човешките познавателни процеси, включваща психология, невронауки, лингвистика, компютърни науки, антропология, философия и др. Възниква в средата на двадесети век, но като подход може да бъде проследена още от древна Гърция. Изследва познавателните процеси внимание, възприятие, памет, съзнание, метакогниция, учене, изкуствен интелект и др.
- Прагматизъм: философско направление от края на 19-ти век, което твърди, че главната функция на мисълта е не да описва и отразява реалността, а да решава конкретни проблеми. Характеризира се с фокус в приложността, практичността и реално постижимите резултати.
- Bottom up (отдолу нагоре информационен процес): индуктивен процес на генерализиращо събиране на данни, от което възникват (emergence) нови познания и относително валидни категоризации.
- Гещалт (цялост) психология: психологично направление от началото на двадесети век. Цялото надхвърля съставляващите го части и не може да се опише само чрез тях. Закони за центрация, прецентрираност, прегнантност, затваряне на гещалта и т.н.
- Top down (отгоре надолу информационен процес): познавателен дедуктивен процес, който разчита на първоначално аксиоматично понятийно знание, от което аналитично се редукционират подлежащи когнитивни домейни.
- Клиницист: специалист по човешко здраве – телесно или ментално.
- Жан Пиаже: Швейцарски биолог, психолог, философ и логик. Създава теория за стадиите на детското развитие: сензомоторен интелект, предоперационен интелект, конкретни операции и формални (абстрактни) операции/ интелект.
- Wishful thinking (пожелателно мислене): магическо мислене. Щом ми се иска да е така, следователно е така. Свързано е с илюзорната корелация, фалшивите интуиции, суеверията, инфантилното все анимиране и т.н.
Естествен психотерапевт