БАЕП Форум

Аз съм момиче на 23г от голям провинциален град.
Моята история е дълга и започна с сваляне на кг не по мое желание а от стрес и тогава дойдоха здравословните психическите проблеми . Спря ми цикъла и ми объркаха лечението аз бях в пълен Хаус започнаха суицидни мисли започнах да си вталпявам неща започнаха проблеми в работата семейството и близки приятели Храната и борбата за живот . От всичко което се случва ме е страх работих с една психоложка тя ми помогна до една степен . И когато нещата станаха много зле влязох в болница и тогава исках да водя консултации с Орлин Баев но нямаше свободни часове и той ми пред пръча друга а тя ми помогна много още работа с нея . Да вече имам цикъл след 2г борба и си дойде сам без лекарства и качих кг
Но при най малкото нещо аз изпадам в същите състояния тъй като майка ми е на АД 20г и всеки ден им е лошо …започнаха пак неща в главата и цялото ми цяло страх ме е за живота ми и да го живея . Наложи се да напусна казино в което работих защото започнах да имам проблеми и там . Просто аз се отказвам да живея не знам защо . Страховете ми са доста . Но това човек да се движи и яде не са окей и всеки ден заспивам с мисълта дали ще живея и какво ще стане на следващият ден . Страх ме е от контакт с хора и полов живот

- Какво се случваше в периода, когато започнахте да сваляте килограми - какво ви казаха лекарите и психолозите, при които сте ходила? Каква е причината за това сваляне?

- Как са хормоните, кръвните изследвания - правила ли сте такива?

- Преди тези 21г., когато е започнало по вашите думи всичко, как бяха нещата?

- " Страховете ми са доста" - описвате социална тревожност и страх от интимност. Опишете страховете си по-детайлно, моля.

Бях с 10г връзка и я приключих бях лъгана унижавана с много изневери който той в моят живот ме е следил без аз да знам ,но което мислене е странно тъй като баща ми е видна фигура в града ни и майка ми има магазин и съм научена на друго мислене и работя още от дете. Но реших в един момент да приключа и се хванах с друг човек за кратко в което там имах проблеми с него и след това с човека до него а не съм виновна дефакто. И дойде пандемия и от там финанси работа и т.н започнах да излизам доста и да се забавлявам всеки ден в хората дълги разходки кога съм яла не знам.. и просто в един момент цикъла спря . Казват психолози ,че на псическо ниво ми е спряло и леко заради кг бяха ниски хормони.
В работата започнах да имам проблеми като започнах лекарства джаз и от там тръгна ВСичко пиех лекарства ставах зле и нямах цикъл труден период . Ядях качвах кг и свалях не знаех какво се случва едвам ходих на работа колкото повече ме беше страх толкова повече всичко се влошаваше и започнаха болки в глава и цяло тяло започнах да мисля само за храна и да се само наказвам психически .
Докато не срещнах терапевтката си бях с хранително разстройство и преди това с леки симптоми на анорексия ,но аз ядях често по малко ,но не можех да кача кг тъй като от казиното не спях изобщо нощни дневни смени бях развалина.
Сега вече качих 11кг с помощта на разговори но имам болки в слабините подутина навсякъде . Имаше моменти където спрях да говоря всички ми казваха дали съм болна питат ме нещо аз съм зле не знам къде съм започнах да забравям много не ме интересува нищо и не мога да се зарадвам на нищо защото си вталпявам че съм болна и никой няма да бъде с мен заради състоянието ми .
Страх ме е да се движа да не сваля пак тези кг и това да бъда някъде другаде освен в нас заради храната да си приготвям сутрин нали /закуска/ ,а ако съм някъде другаде няма да мога защото изпитвам страх какво ям и колко съм изяла защото имах и преяждане .. а от разговори с хора просто имам чувството ,че съм глупачка че всичко ми се случва и че така се изложих пред приятели семейство шефове и колеги . Предадох се . Не исках никой да вижда тялото ми да ме докосва и прегръща може би от там идва и страха за интимност. Ходих и с широки дрехи защото бях слаба и не ядях това което исках . Наложи се да вляза в болница на успокойтелни за няколко дни щях да си отида от нерви и мисли докато не се свързах със сегашната си психоложка да водя разговори .

Връзка, в която сте била системно лъгана и предавана, няма как да не ви повлияе, особено в крехката възраст, в която се е случвала. Така заложените вярвания за пренебрегване, предателство и изоставяне вероятно са се присъединили към вече съществуващи вярвания и модели, интроектирани от семейната ви система. Възможно е мъжкият образ, заложен във вас да е по-силов, властен, налагащ се, а женският ви модел търпящ немалко... Имате и чудесни семейни програмириания, които споменавате - работливост, упоритост, постъпателност, постоянство. Спирането или опитите за контрол над храната представляват изместен опит за контрол над тревожността ви, съдържаща гореспоменатите вярвания. Казвате нещо прекрасно - попаднала сте на добра колежка, с която работите добре и наистина ви помага. Продължавайте работата си с нея по преработка на моделите ви на възприятие, от които идва всичко. Ако се налага, в даден момент и за няколко месеца, може да се включи и работещ за вас медикамент - като временна мярка, патеричка, докато с помощта на психотерапията маладаптивните ви модели се преобразуват до здрави и се ренаучите да се радвате на живота си. Депресията - следствие е от нерешената ви тревожност. Когато трансформирате моделите/ вярванията, които пораждат тревожнстта ви, депресията се стапя, страхът от интимност и общуване също. Защото се научавате да се познавате, да сте интимна/ да се обичате и общувате качествено със себе си! Не се борете със себе си, а се обичайте. Желая ви успехи по пътя!

Здравейте , уважаеми помагащи хора !!
Да споделя и аз моя проблем. На 46 г. съм омъжена с две деца .незная вече от какво страдам , но определено не ми е комфортно.Всеки ден се чувствам зле , замаяна , с мигрена , с задух , с болки в гърба и много други , но тези са най-смазващи. Това от 10 години насам , ходих по излседвания всичко наред , казаха ми депресия , но аз не се чувствах депресирана , всичко ми беше наред - работа , семейство , приятели.По скоро бях много чувствителна.Вземах АД определно време , леко потуши нещата , но временно.От две години съм вече в менопауза и всичко се върна с двойна сила . От две години нямам хубав ден без да се клатушкам или задушавам.Опитвам се да си намирам работа постоянно за да не го мисля . Най-големия ми проблем е като изляза някъде с приятелки , сядам и започвам да "потъвам" , имам чувство че припадам под масата , трябва да се хвана някъде .Същото се случва и когато чуя сирени на линейки ,стана свидетел на инцидент или слушам за такъв. Не съм преживявала нещо много страшно /слава богу/да го свържа с това . Предполагам че са паник атаки , но мога да го получа пет пъти на ден .Благодаря за вниманието .