Важността на устойчивото внимание, високата метакогниция, способността за правене на ядрени аналогии, прецизната дедукция, индукция и проницателния интелект в естествената психотерапия

Най-добрият психотерапевт е Животът в качеството си на душелечител и на фактор, играещ основна роля в еволюцията на душата – с други думи – развитието на психиката. Никой по-добре от Него не може да ни постави в условия, в които да срещнем точно онези аспекти от себе си, света и другите, които да ни предизвикат да се справяме, да търсим начини, да придобиваме умения, да развиваме качествата си, да разгръщаме заложеното в нас и да изследваме познанията.
Често обаче негодуваме срещу „несправедливостта“ на Живота. Негодуванието е проява на незнаене и невежество по отношение на законите, по които се движи самия Живот и функционира собствената ни психика.


В провеждането на естествена психотерапия между терапевта и клиента се образува качествено взаимодействие. Основна цел на процеса е клиентът да осъзнае своя Живот като истинския фасилитатор на своето изцеление. Тук терапевтът е помощник, който чрез информацията, дадена от стоящия срещу него, разгръща познанието за законите на Живота – за това как израства самосъзнанието, какво значи човек да осъзнава мислите и чувствата си, как да реагира на събитията от ежедневието си по нов и изцеляващ начин, какво всъщност се случва на едно по-дълбоко ниво и как всичко случващо се е в отклик и служба на клиента по пътя на неговото израстване.
Ще разгледам някои качества – ценни инструменти, които се прилагат в това взаимодействие и паралелно с напредването на цялостния процес, се и развиват в него.

Устойчиво внимание

Представи си, че вървиш в тъмната гора на твоя вътрешен свят. Получаваш неясни сигнали от различни страни, чуваш странни стъпки около себе си. Спъваш се, боли те, някой те бута, пак те боли, някъде от тъмнината изникват познати шепоти, превръщат се в крясъци, запушваш ушите си и продължаваш да ги чуваш. Викат те, дърпат те, започва да става все по-страшно и раздиращо, но не виждаш нищо, слепешката тънеш в кал, нозете ти са боси, не знаеш какво става и дали ще оцелееш в този мрак и ужас. О, кой би искал да навлиза във вътрешния си свят изобщо, когато го очаква това.
Няма влизане или излизане. Ние сме в него непрекъснато. Носим си го навсякъде с нас, защото и този свят е „нас“.
Представи си сега, че скитайки в това зловещо пространство, имаш на главата си мощен фенер, който можеш да насочваш във всички посоки, наблизо и надалеч, едновременно да осветиш цялото пространство около себе си или да го фокусираш в едно единствено нещо от пейзажа. Това е вниманието. А силата на фенера и неговото захранване – това е устойчивостта на вниманието.
Вниманието е функция на съзнанието ни. Единствено човекът е дарен със способността волево да управлява своето внимание и да избира посоката му. Вниманието е сила, вътрешен инструмент, който управлява потока на нашия биоток (ел. заряд в живата тъкан) и го влива в дейността, към която е насочено. Когато изберем да го насочим към определена област, ние осветяваме тази област и можем да виждаме какво съдържа тя. Видените наличности и признаването на отношението ни към тях, след като сме ги видели, са по-безопасни от онези, за които имаме единствено предположения, предубеждения и страх.
Във всеки човек има неразрешени въпроси и те се разгръщат в ежедневието му под различна форма, но винаги го принуждават по един или друг начин да им обърне внимание. Най-неработещата стратегия е да се окаже съпротива на тези неща и те да бъдат заточени в онази тъмна гора. Отказът да им обърнем внимание е отричане.
В процеса на естествена психотерапия терапевтът насочва вниманието на човека към скритите му психически наличности и процеси, както и към резултатите от определени модели на поведение във външния свят. Самосъзнанието на клиента ръководи вниманието му и колкото по-целенасочено го прави, толкова повече се уякчава в този процес. Единствено под светлината на ясно съзнание може да се промени позицията на човек от страдаща жертва на несправедливостта на живота към смело научаващ уроците си и развиващ се ученик на Живота. В тази позиция всичко се обръща в служба на израстването, изцеляването и мъдростта.


Висока метакогниция

Метакогницията е умението да се издигнем високо над върховете на дърветата от тъмната гора и да обхванем с възприятията си по-цялостната картина. Това е нашето самосъзнание. Сякаш не част от нас, а измерение на осъзнаването ни, което обхваща всички части в едно поле, в което всяко нещо си е на мястото. Метакогницията е така известната позиция на безпристрастния наблюдател в нас. Тя е отвъд идентификациите ни с отделни наши мисли, чувства, визии, преживявания и части.
Този процес на метакогниция може да бъде преведен на ниво практически приложим опит, в който аналогично се случва с възприятията ни това, което се случва с вътрешния ни свят, когато се събуди самосъзнателността. Опитът е т.н. “soft focus” – мек фокус: „Мекият фокус е физическото състояние, при което позволяваме на очите да омекнат и да се отпуснат, така че вместо да гледат едно или две неща с остър фокус, те вече могат да възприемат много. Като освободим зрителната модалност от задачата да бъде основният и доминиращ събирач на информация, „омекотявайки“ очите и погледа, другите сетива получават еднаква стойност и цялото тяло започва да слуша, да събира и да се прониква от информацията по нов и по-чувствителен начин. Когато упражняваме мекия фокус, позволяваме на света да ни се представи цялостно, а не според нашия частичен ограничен във фокусираното пространство поглед. Така ние развиваме глобално възприятие (или метакогниция, пренесено в полето на психичния живот).“1
Важна цел на естествения психотерапевт е да създаде пространство и условия за самосъзнанието на клиента и да насочва с различни подходи към свързване със собствения вътрешен център. Когато сме свързани с центъра си и можем да се самоосъзнаваме и самонаблюдаваме, движенията, които правим във вътрешния ни свят, имат цел и смисъл чрез все по-цялостното изцеление на негативите модели на възприятие и поведение, както и свързаните с тях болезнени мисли и чувства.

Способност за правене на ядрени аналогии

Умението за разсъждение по аналогия е основно за човешкото мислене. Аналогията представлява разсъждение за отношенията между обектите. По-конкретно това е способността на човек да разсъждава за подобието на релациите (връзките) между обектите. Когато става дума за разсъждение по аналогия е важно е да се разграничават структурно сходство (подобие на релациите) и повърхностно сходство (подобие на свойствата или признаците на обектите). Разсъждението по аналогия представлява пренос на система от релации от една област (база), напр. вече решен проблем, към друга (цел) – нов проблем. Така например, това че два обекта са червени, не ги прави аналогични. Аналогията изисква съпоставяне и установяване на съответствие между релации от по-висок ред.2
Способността на правене на ядрени аналогии в естествената психотерапия е също процес, подлежащ на развитие в течение на терапията, както за клиента, така и за терапевта. Терапевтът, ползвайки умението за мислене по аналогия, прави едно метафорично влизане през прозореца в съзнанието на човека, за да отвори отвътре вратата и да влезе основната преструктурираща нагласите на клиента идея. Това е именно ядрената аналогия – да се вземат най-дълбоките или високи структурни релации между обектите на съпоставяните база и цел.
Пример за ядрена аналогия от една моя клиентка. Целта или проблемът е нейното усещане, че е ограничена в това да изяви себе си и да бъде свободна такава, каквато е, защото това ще я лиши от чувството ѝ за сигурност в една връзка. Тъй като в нейната професионална област е запозната с терминологията на кибер сигурността, тя направи прекрасна ядрена аналогия на базата на триъгълника от три важни компонента в нейния сектор спрямо личния си живот. В този триъгълник трите страни са: сигурност, достъпност и честност3.
Когато центъра на триъгълника си е по средата, имаме еднакво процентно съотношение на тези три елемента и всичко е наред. Но когато се отдаде повече внимание на сигурността, тогава центърът се измества и се отнема от качеството на достъпност и честност. Развивайки аналогия, тя установи, че отдава по-голяма важност и усилие да поддържа високо ниво на усещане за сигурност чрез различни подсигуряващи действия във връзката си, но от това страда нейната автентичност и спонтанно себезаявяване. От този дисбаланс тя губи центъра си, а като следствие и своята устойчивост. Благодарение на тези свои професионални познания и умение да прави ядрени аналогии, тя осветли ситуацията в личния си живот и си даде сметка какво е необходимо да направи, за да възстанови равновесието си.


Прецизна дедукция и индукция

В логиката често се позоваваме на два подхода на разсъждение: дедуктивен и индуктивен.
Дедуктивното разсъждение работи от по-общото към по-конкретното – „отгоре надолу“. Може да измислим теория по интересна за нас тема и да стесняваме това до по-конкретни хипотези, които да проверим. Конкретизирайки и стеснявайки още повече, събираме наблюдения, за да отговорим на хипотезите. Така в крайна сметка тестваме хипотезите с конкретни данни, които се явяват като потвърждение (или не) на нашите оригинални теории.
Индуктивното разсъждение работи „отдолу нагоре“ – преминава от конкретни наблюдения към по-широки обобщения и теории. Започваме с конкретни наблюдения и мерки, след което откриваме закономерности и шаблони, формулираме някои предварителни хипотези, които можем да изследваме, и накрая развиваме общи заключения или теории.
В естествената психотерапия работим и с двата подхода, като прецизно проследяваме истинността на предпоставките. Боравенето с индукцията и дедукцията ни дава възможност да тестваме същината на поставения проблем на клиента и в двете посоки. Така изследваме логическите грешки, чието разкриване ни води към емоционалния им корен и реалната работа, която стои пред нас.


Проницателен интелект

Интелектът (на латински: intellectus – познание, разбиране) е понятие, с което се определя способността за разсъждаване, анализ и синтез на информация, мисловните способности на човек, т.е. способността му да разбира, да умее да се абстрахира, да решава проблеми, прилагайки познанията си, както и да си служи с речта.
Проницателността в интелектуалното взаимодействие в естествената психотерапия е качество, което е в непрестанно развитие в терапевта, но варира в проявите си в зависимост от готовността на клиента да откликне на същото ниво на разбиране. Естественият психотерапевт може да води мисълта на клиента си до нужното освобождение от привидния ментално-емоционален безизходен кръговрат, обогатявайки полето му на познание на самия себе си и психиката си като структура и функциониране чрез най-различни индивидуално подбрани похвати и техники. Докато в терапевта тече работа – слушане и наблюдение, формиране на хипотези, отхвърлянето или доказването им, индукционни и дедукционни мини изследвания – едновременно на съдържателно, но и на процесно ниво, тази широка перспектива на един буден интелект създава пространство и за клиента да види и усети себе си по нов, градивен начин.


Устойчиво внимание, висока метакогниция, способност за правене на ядрени аналогии, прецизна индукция и дедукция, проницателен интелект.
Това са едва пет елемента от огромния потенциал, който е заложен в един развиващ се процес на естествена психотерапия. Независимо дали терапевтът е самия Живот или някой негов помощник, тези пет елемента са като пет добродетели, които израстват в човек, посадени, присадени и отгледани с неизчерпаемите ресурси на принципите на Любовта, Мъдростта и Свободата.

Maрия Петкова

Специализант ЕП

https://www.sazvuchie.bg

Мария Петкова
Уебсайт | статии

Вашият коментар