Живият свят на нашите емоции, страхове и реакции е като голяма гора със своя фауна. Ние преживяваме тези чувства така, сякаш са диви животни, движещи се през гъстия храсталак на нашата същност. Те плахо надничат в паника или лукаво се промъкват и хитро преследват жертвите си, като така ни свързват с нашето непознато същество…“ Пол Шепард.
Връзката с природата в естествената психотерапия е огледален образ на нашето Аз. Тя е свещена частица от сътворението ни. Инстинктивно усещане за родителска обич, но събрана в едно с майчинска топлина и приемане, и бащина закрила и твърдост. Всички биологични, физични и психични процеси, които протичат в човешките тела имат аналог и в природата. Осъзнаването им в по–голяма мащабност ни дава възможност да наблюдаваме себе си метакогнитивно. Превъзходството на животът е да синхронизираш напълно и свободно на средата, в която си тук и сега. Това води до баланс, до този душевен трепет на радост, на усещане за приемане, за цялост и принадлежност. Прилича на безмълвна молитва, която обаче тече във вените ни по естествен начин, циркулира в нас.
Всичко е природа– листата, камъните, стихиите, предметите, небето, морето, бебето, просещият старец, агресивният човек, уличното куче….
Тези образи, понякога застинали във времето, като заспал вулкан могат да служат и за икони. Имаш възможност да общуваш, да осъзнаваш, да регистрираш, да водиш смълчано безмълвие, да крещиш, да обичаш, да наричаш…и нямаш усещане за самота, а за семейство. Природата във всичките й форми е божествена.
Децата
Спомням си, когато бях много малко момиче събирах червеи след проливен дъжд. Бързах отново да ги върна в почвата, за да не изсъхнат по плочките в двора. Говорих им, докосвах ги. Тогава не осъзнавах, какво точно правя, но вярвах, че те ме благославят и аз съм по–добър човек. Връщах ги в долната земя и бях щастлива. Това беше моята игра, без правила, но с много сензитивност. Споделям този спомен, защото зная, че всички деца се раждат с тази чувствителност, тя не се възпитава, тя се носи. В психологическата ми практика имам десетки случаи, в които смело съм препоръчвала близко общуване с домашен любимец. При трудности в говорните умения, децата много по–бързо и правилно започват да изказват думите в присъствието на куче. За тях той е приятел, на когото могат да споделят най–големите си тайни, да изкажат себе си, да се заявяват ежедневно. Правят го свободно. Изключително ценно е да наблюдаваш полето, както и енергийния обмен по между им. При деца от аутистичния спектър благоприятно влияние има допира до конете, до водата. Природата е основен инструмент при терапията в детството и не само.
Дишане, Дърво, Покаяние
„Дишай, дишай, не спирай!“ Тези думи бяха благословията, която получих в едно от упражненията в обучението ми по естествена психотерапия. Тази мотивираща за мен подкрепа в този момент, даде възможност да се потопя в един молитвен, интимен и енергийно дълбок скок в душата ми. А там открих свобода, любов към себе си, щастие. Дишането е живот, проникващ във всяка клетка на несъзнаваното ми съществуване. Почувствах го, като възможност да се преоткрия отново, но заедно с неподозираните за мен мои сенки, изтласкани и отричани в дъното, плачейки да бъдат осветлени и изстрадани по нов начин. Заобичах ги, като собствени деца.
Дишане „Дърво“ заземяване и онебесяване
Дървото е символ на величието на природата. „В естествената психотерапия корените са аналитичните направления. Фокусът е в миналото, стремежът е да се работи с несъзнаваното. Стволът е поведенческата психотерапия. Всичко е проследимо, ясно, видимо. Груба, но изключително нужна част от цялостния терапевтичен процес. Клоните крият когнитивното, малките клони– краткосрочните терапии. Цветовете и плодовете представляват трансперсоналната и базираната на световните психо–духовни системи в психологията. Соковете на дървото, пронизващи го във всяка негова част, са съответно психо телесните и базираните на медитация направления в психотерапията.“ Орлин Баев.
Нашите тела имат запечатан естествен тласък за заземяване и същевременно онебесяване. Медитирайки в гората, в нашата естествена среда, много лесно човек може да усеща силата на Земята, на реалността, на човешкото си същество, но слабостта си, на увереността си. Без да губи връзката си с духовното, с това в короните на дърветата, с висшият си Аз. Молитвената терапия тогава се случва по един непринуден, олекотен и силен за душата акт. Едва тогава човек смело може да се покае, да стигне до смирено когнитивно реструктуриране, да подреди и визуализира своите нови приоритети и намерения.
Травмите и природата
Наблюдението на животните в дивата природа ни дава възможност да вникнем в процеса на изцеление по биологичен път. Помага ни да осъзнаем, какво всъщност бихме сторили, ако нашите реакции са чисто инстинктивни. Способността им да се възстановяват след силен стрес е чисто природно умение, което ни показва механизми за справяне и освобождаване на натрупаната, блокирана енергия в човешките тела. Като реакция на заплаха, ние програмираме една от следните защитни функции– да се бием, да бягаме или да изпаднем в ступор. Енергията, която би била освободена при отбраната или бягството се блокира в нервната система. При това състояние, осуетения опит за борба избухва в гняв, а по–късно и в безпомощност. При човешките същества травмата е резултат от това, че на задействания цикъл на инстинктивни реакции не е дадена възможност да действат, а се стопират. Страховете, травмите, тревожността превръщат хората в плячка на собствените им защитни механизми.
В естествената психотерапия умело се използват бързи техники, които водят до осъзнаване на преживяната емоция. В подкрепяща среда, човек има възможност отново да преживее заплахата, но вече по нов начин. Вцепеняването вече не се равнява на смърт, а на интегриране на страховете в естествен ресурс. Личността е по–силна от конкретната заплаха, тя вече има избор, а това води до свободна воля. Именно в този си аспект терапията приема нов облик, в който човешката душа се заобичва, възстановява се и има желание да продължи собствената си история на творене в желанието си за живот.
„Въпреки разликите ние всички си приличаме. Отвъд самоличността и желанието има обща сърцевина на Аза, човешка същност, чиято природа е покоят, чийто израз е мисълта и чийто действие е безусловната любов. Когато се отъждествим с тази вътрешна сърцевина, когато я уважаваме и почитаме у другите така, както у себе си, ние постигаме изцеление във всяка област на живота.“ , „Осъзнай тялото, излекувай духа“.
Природата е уникална с различията си, но в синхроничност на съществуване и взаимодействие. Естествения психотерапевт използва този индивидуален, природен подход, изпълнен със здрава емпатия към отделната личност и продължава да го съпровожда, резонирайки на цялата палитра от емоции, които се откриват в отделните сесии.
Яна Донкова
Специализант ЕП
