„Ако вратите на възприятията се пречистят, всичко ще изглежда…такова, каквото е– безкрайно.“
Дзогчен е пълноценен път на познание за състоянието на съществуване отвъд границите на вярата и религията на всеки човек. Това е директно учение от Тибет, въведено и разпространено от двете големи традиции на Будизма и на Бон. Защо си позволявам да пиша за това древно себепознание от източните земи? За да припомня, че човекът има огромен потенциал. Защото семето е „посято“ в душата ни още преди да се родим. Ние го носим. Нужно е да спрем за малко, да се вглъбим, да се свържем със себе си, да осигурим подходяща среда на покой и тишина и да наблюдаваме величието на реката от познание, която копнее да се интегрира в тялото, гласа и ума. Тези три аспекта представляват нашето относително виждане, което е подчинено на времето, но през истината, мъдростта и любовта могат да ни въведат в абсолютно състояние. Естествената психотерапия включва и знанията на Дзогчен. Синоними в българския език на това състояние са думите– притихнал, безмълвен, затаен, безшумен, тих, глух за външни фактори…
Човекът, който живее чрез собствения си център и наблюдава света–отвътре навън, а през сетивата си надгражда опит от видяното, за да подобрява всеки ден собствената си еволюция на себепознание.
Как да променим качеството на вътрешния си диалог, когато практикуваме Дзогчен?
Това се случва, когато има осъзнаване на истинското състояние на личността. Интелектуализацията, анализирането, функциите на ума пречат да се достигне до това съвършенство на себепознание. Напомня ми на съзерцание в „нулево състояние“, което дава безгранична свобода, безволеви възможности, естествени отговори. Човекът е наблюдател, но сякаш е стъпил на по–горно стъпало, и няма нужда от сетива, а само резонира със земните вибрации. Създава се умение да се потопиш в знанието, но с лекота и желание, без съпротиви. Асоциацията, която искам да споделя, е изкуството да се създава музика между пръстите на ръката и струните на цигулката. Това е едно естествено свързване на тяло и материален стимул, сливане на два свята, от които може да се сътвори ново и чисто състояние на енергията.
Умът е най–финият и скрит аспект на нашето относително състояние. Той е този, който задава въпроси. Понякога е властен, контролиращ, той е шефът. Умът е непрекъснатият поток от мислите ни, които често ни объркват, нараняват, фрустрират, разцепват или възстановяват. Той има способността да съди, да разсъждава, да заповядва, да манипулира. Свързва се с основата на дуализма и на всички конфликти, а изначалната мъдрост е състоянието на присъствие, знанието което възниква като резултат от трансмисията от учител и се развива вследствие практика на съзерцание.
Как да приглушим гласа на ума? Дзогчен включва няколко практики:
Шине ( на тибетски „пребиваващ в покой)
- Цел: постигане на стабилен контрол върху ума, без да го насилваме.
- Инструкциите винаги включват тяло–дишане–ум. Заема се неподвижна, комфортна позиция, спокойно дишане и концентриране на ума си.
- Насочваме съзнанието си към единствен обект. Фокусиране, спокойствие, развиване на дълбока концентрация до ниво на осъзнаване, ясно самонаблюдение.
Работа с мислите
- Опитваме се да ги спрем. Фиксираме се върху обект, пространството ни е заето с практиката и мислите ни намалят като интензитет.
- Избираме си предмет: статуя, картина, запалена свещ или просто един символ, буква. Препоръчително е да не отразява силна светлина, за да не дразни очите.
- Много рязко фиксиране върху предмета, като се оформя нещо като въображаем триъгълник. Насочваме всичко, свързано с тялото, речта и ума си, всичко свои мисли и чувства към предмета.
Отпускане на фокусирането и гледане в пространството пред себе си.
Цел: Постига се ефекта на спиране, успокояване на мислите, свързване със състоянието на празнота.
Пали / vipassana, Sanskrit: vipashyana, Tibetan: lhag-tong лангтонг
- Следващ етап за работа: означава „висше виждане“, „инсайт медитация“; виждане под повърхността, на вътрешната ни природа и природата на всички явления; виждане на нещата каквито са; проникновен инсайт за празнотата на всички явления
- Обединяване с всички форми на движение (вътрешни и външни), напр. когато се появят мисли не се опитваме да ги променяме, спираме, блокираме, а просто ги регистрираме, наблюдаваме, без да тръгваме след тях;
Тибетската медицина, като цяло е насочена основно към лечение на мантра, която може да повлияе и координира състоянието на енергията на страдащите хора чрез звук и дишане. Дзогчен ученията учат на свобода на личността чрез избор на лечение без натиск, на отпускане и възможност за лично пространство и себеизразяване. Състоянията на депресия, тревожност, психосоматични симптоми, панически разстройства, апатия са свързани с липсата на енергиен баланс. Тибетската медицина се ограничава до три болести, които тя нарича– неразположения. Причините за тях са– Алчност, Високомерие, Ниско самочувствие. В тибетските манастири лекарствата са: постене за алчността, чакане за високомерието, мислене за ниското самочувствие. Мантрата за търсещия човек е: „Ние сме трима–ти, аз и болестта“. Методите за лечение се наричат „Пет благородни истини“:
- Правилно дишане на чист въздух.
- Правилно пиене на чиста вода/ жива, изворна
- Правилно хранене
- Правилни движения
- Правилно мислене
Снимка: Хималаите, Тибет
„Ключът към намирането на щастливото равновесие в съвременния свят е простотата“. Това не означава, че хората трябва да отдадат един цял живот в медитация и изолация. Съвършенството може да се открие в интегрирането на познанията, през житейски опит във взаимодействието с различни социални групи и лични предизвикателства. Дзогчен е философия на възможности как можем естествено да преживяваме и преминаваме през препятствията в живота и да не губим онази невидима нишка на себерефлексия и наблюдение за собственото си ниво на развитие. Състояние на пълна релаксация, но в движение и творчество. Дзогчен е сърцето на будизма, споделя Елисавета Димитрова, дългогодишен Дзогчен практик и психотерапевт. Философия, която обединява всичко, но отвъд правилата. Основно то включва трансмисията, предаването на идеите през жив учител.
„Само живото може да роди живо“, са думи на доц. Стоян Везенков. Може би неслучайно древните учения са се предавали от човек на човек, чрез живата енергия на речта, през сетивата, през гласа.
Как да смирим Умът?
Живеем в динамика, в глобализация, в стрес, в непостоянство и несигурност. Тибетски учител сравнява това с „домакинстване по време на сън“. Сякаш живеем, без да имаме време за пълноценно усещане на преживяното. Като механизирани играчки, които правят стереотипни движения, но под контрол, оплетени в паяжината на ума. А, къде живее той?
На тибетски думата за тяло е „лу“, което означава „нещо, което изоставяме“ като багаж. Това ни напомня, че сме само пътници, намерили временно убежище в телата си. Кое е илюзия? Кое е преходно? Как ползваме ресурсите си? Често умът създава една репрезентация, в която се усеща болка, гняв, тъга. Здравословният вариант не е в отричането, а в адекватното наблюдение на емоциите ни, родени в различни обстоятелства. Какво искат да ни посочат? Задоволяваме ли потребностите си адекватно? Или си купуваме телевизор, а всъщност имаме нужда от свързване, търсим покой, а приемаме антидепресанти. Медитацията е да оставиш тишината да лекува болката, да се свържеш с базисните си вярвания. Съпреживяваш, но без съжаление. Свързваш се с мислите от ума, но естествено ги ползваш за връзка със смисъла на живота. Не отхвърляме съпротивите, а отпускаме тревожността да се разтвори и трансформира. Физическите натоварвания са биологичен механизъм за позволяване на почивка на ума. За това в тибетската философия са свързани тяло и дишане, чувства и ум. Интензитетът на движение на тялото е в пряка връзка с мисловните процеси на човека. Истината е, че хората започват промяна често, когато вече имат психосоматични симптоми. Тялото е пространство, в което се закодират всички мисли и се трансформират в удоволствие или болка. И всичко е преходно. Изпитваме ужас при мисълта, че може да губим, а смисълът е в това, да се научим да не се прилепваме, да се освободим от собствената си зависимост. Медитацията е този мост, който води ума в неговия уютен дом.
„Буда седял в покой и със смирено достойнство на земята, а небето било над него, сякаш за да ни покаже, че през медитацията умът ни е открит подобно на небето, а същевременно сме в настоящето, на земята, върху здрава основа“.
В Тибет описват времето на медитация като „ум, увиснал в пространството“. Естественото навлизане в дълбините на ума ни дава възможност за осъзнаване на реалността, в която сме. Когато се разсеят облаците на нашите мисли, подобно на небе, можем да се свържем с енергията на природата, със слънцето на нашата природа. Там няма реални страхове, болка, а всъщност безкрайна наблюдателност на собственото ни Аз, но без егото да ръководи, а естествено сътрудничество за себепознание. В заключение, ще си позволя да цитирам думи на Согиал Ринпоче:
„Всяко взаимодействие на субатомно равнище включва в себе си анихилацията на първоначалната елементарна частица и създаването на нова. Светът на атома е непрекъснат танц на създаване, на превръщаща се в енергия маса и обратното. Преходните форми се проявяват и изчезват, създавайки една безкрайна, вечно нова реалност. И какво друго е животът ни, ако не такъв танц на преходни форми? Нима не е истина, че всичко се променя? Нима може да има нещо по–непредсказуемо от нашите мисли и чувства. Единственото, с което разполагаме, е сегашното, е сега.“
Използвани материали:
Участие в модул към БАЕП с водещ Елисавета Димитрова, практик Дзокчен и психотерапевт
„Тибетска книга за живота и смъртта“, Согиал Ринпоче
„Дзогчен–състояние на самосъвършенството“, Чьогял Норбу
