Естествена динамична хипнотерапия

Тялото е храм на душата – древна и неоспорима истина. От цялостно отричано от едни, до издигано на пиедестал от други – в тяло идваме на този свят и чрез тялото ни животът в нас се проявява.

Тялото е прекрасен инструмент и психотелесният подход е широко използван в работата на естествения психотерапевт, заради високата си ефективност, обусловена от следните положения:

• През тялото имаме директен достъп до несъзнаваните психични съдържания – сомата, като субстрат, който съдържа несъзнаваното(В. Райх);
• Работейки с телесните блокажи(телесните брони) освобождаваме енергията на травматичните преживявания;
• „Приземявайки” клиента в тялото и фокусирайки го в телесните преживявания, автоматично го свързваме „тук и сега”;
• Много по-лесно е фокусирането и проследяването на усещанията в тялото(телесния отпечатък), отколкото емоциите, чувствата и мислите;
• Чрез определени телесни движения се активират процеси за автоматично саморегулиране и цялостно самовъзстановяване на организма.

Независимо от ползвания психотелесен подход, водещо за ефикасното му приложение е вече изграденото доверие между терапевт и клиент. На база на това изградено вече доверие можем да започнем плавно от изправено положение, ние сме зад клиента и той леко и плавно започва да се отпуска и да пада назад, а ние плавно го поемаме и по същия плавен и лек начин го залюляваме в изходна позиция. Постепенно с нарастване на доверието, клиентът може да затвори очи, а ние малко по малко да увеличаваме амплитудата, да го завъртаме около оста му, да го водим насам-натам, а той все повече да пуска контрола, докато телесните му блокажи стават все по-осезаеми…

От позицията на клиента ти се потапяш все повече и повече в тялото и в усещанията си. Все по-смело се доверяваш на терапевта. Осъзнаването на тялото се засилва, мускулните блокажи стават все по-явни, изплуват картини, емоции, чувства, спомени, мисли…

Работата с тялото осигурява директен достъп по краткият път на процесиране на информацията през лимбичната система, „прескачайки” дългият път през неокортекса, давайки ни по този начин възможност да работим директно с несъзнавани и/или потискани модели, заобикаляйки филтъра на съзнателния ум, което, особено ако е съчетано с изградени вече метакогнитивни(медитативно-съзерцателни) умения, води до реални промени още на момента.

В естествената психотерапия към безспорната и доказана ефективност на психотелесната работа добавяме и хипноза – така наречената динамична естествена хипнотерапия.

Телесната работа е изключително благодатна почва за хипнотична работа. Движенията и допира сами по себе си въвеждат в леко трансово състояние и обикновено почти не е нужна допълнителна индукция, а ако се налага, утилизирането на телесните усещания през ериксоновите езикови модели се явява идеална добавка. Съчетанието на кинестетика и лингвистика с адекватна тоналност, височина и темп, многократно усилват ефективността на работата.

Динамичната психотерапия при по-горният пример съчетава директното освобождаване на задържаната в телесните блокажи енергия чрез дишане, потупвания, масаж и пр., като едновременно водим хипнотерапия на клиента, но не чрез някакви директни насоки или даване на готови решения. Не. Водим го меко, леко и ненатрапчиво към осъзнаване на собственият му път, към който го тласка симптоматиката му. Потапяме го в преживяванията и травмите, изживявани тук и сега в тялото му. Чрез фино ериксоново говорене го свързваме с ресурсите му. Преструктурираме маладаптивни вярвания и нежно насочваме вниманието му навътре към собствената му автентичност. Към онази част, която вече знае…

Преживявайки го от позицията на клиента, следвайки насоките на терапевта се потапяш все повече и повече в усещанията. Тялото натежава, блокажите стават все по-осезаеми, емоции напират, идват спомени, картини, чувства, мисли, но движението не спира и гласа, който те води също…Продължаваш да потъваш в усещанията, а картините се редуват; доверието в терапевта е пълно; ръцете му са сигурни и знаят какво правят – като опитен кормчия те направляват в пространството, а времето е спяло тук и сега: всичко е тук и сега – и движението, и докосването, и спомените. В безвремие си. И всичко е толкова реално нереално. Движението, усещанията в тялото, мисли и чувствата…гласа на терапевта. Всичко се преплита и усуква. Пренарежда се и се преструктурира. И тялото постепенно олеква, а блокажите изчезват неусетно като прогонени с вълшебна пръчица. И някак, странно как , започва да ти „просветва”. И започваш да виждаш неща, които винаги са били пред теб, но незнайно как не си ги виждал…И една лекота и спокойствие се настаняват трайно и дълбоко вътре в съществото ти…

Много важен момент за ефективната хипнотерапия е терапевта да е максимално осъзнал и отработил собствените си вътрешни наличности, да познава добре динамиката на процеса, за да може активно да насочва клиента в процеса на самостоятелна промяна, без при това да прави контрапренос и да налага готови решения, пренасяйки собствени наличности и процеси в клиента. Това изисква непрестанна работа по самоосъзнаване, интегриране и изграждане на стабилен вътрешен център. Само тогава е способен да води клиента към извора на собствената му жизнена интелигентност.