Понякога си мислим, че да споделим, изговорим или просто да установим какъв е проблемът, ни помага да бъдем излекувани и освободени от болката си. Тези неща са много важни части в процеса на лекуване на болката, но не са достатъчни само те. Важно е да се гледа цялостно на нещата и да не си въобразяваме, че с една или две срещи с психотерапевта или с приятел за разговор, ще стопим болката и страданието си. Всичко е индивидуално като преживяване и всеки случай е различен по тежест и се нуждае от различен подход, време и работа.
Освен в ума и спомените си, ние съхраняваме и пазим травмите и всички наши преживявания в тялото си. Също така нашите емоции са свързани на много дълбоко ниво с отделните органи в тялото ни. Ние живеем в свят, в който преживяването е най-важното и основно нещо. Да, ние хората имаме възможността да мислим и анализираме заобикалящия ни свят, но това сякаш просто допринася за още по-богата и пълна палитра от преживявания през чувствата и емоциите ни.
Една от причините да боледуваме и да преживяваме дискомфорт по някакъв неразбираем за нас начин е това, че сме заседнали само на мисленето си. Заживели сме в главите си като в самотни кули, които държат душата ни в плен. Премислянето може да се превърне в коварен ограничител на нашия живот, защото то е просто едно пространство като чернова, в което можем да нахвърляме идеи, да си представим нещо конкретно, за да го изпробваме тестово, преди да предприемем самото действие в реалността. Умът ни е пълен с аналогии, направени на базата на отминалия опит, но това не са сто процентови възможности, нито са единствените. Тоест ние можем на базата на опита си да предположим как би се развило нещо в нашия живот, но абсолютно нищо не ни гарантира, че то наистина ще се осъществи. Затова е много важно да преливаме живота си през всичките компоненти, с които разполагаме – тяло, ум, душа, дух. Това означава, след като сме премислили дадено нещо, да преминем и през чувствата на душата си, да можем да чуваме нейните потребности и най-накрая да включим и тялото си – тоест да започнем да преживяваме цялото това нещо, което е в ума ни и сме го свързали с душата и чувствата си. Това нещо не се случва стъпка по стъпка, а се прелива много плавно в едно цяло. Това би следвало да е естественият начин, по който живее човек.
Започнем ли обаче да пренебрегваме някоя от тези части в цялото, започват да се случват неприятности, неразположения, страдания, болести. Затова в естествената психотерапия наблягаме в работата си много на преживелищност, тоест в кабинета дишаме, потъваме в хипнотичен транс, който ни позволява да пътуваме в различни части на тялото си, където са съхранени травми, болки и спомени и са се превърнали в блокажи, влизаме в роли, изкрещяваме гнева, смеем се на болката, иронизираме, танцуваме, движим се и пренасяме изговореното и премисленото през определен тип преживяване.
Динамичната хипнотерапия представлява въвеждане в хипнотичен транс, който е обвързан с конкретна тема за клиента. Гмуркаме се заедно в полето на подсъзнанието с хипнотично водене през тялото и спомените, включваме холотропно дишане чрез което мозъкът се насища с кислород, получава се хипервентилация, някои части на тялото изтръпват, започваме много по-силно да усещаме тялото и блокажите по него, когато се налага в определени случаи се прави биоенергиен масаж на тялото, който помага за насочване и отпускане на силно скованите места, където е заседнало чувство, спомен, болка.
По този начин много се откроява психотерапевтичният процес от този, който се случва посредством разговор и само и единствено когнитивна работа. Това е едно дълбоко потапяне в подсъзнанието, откъдето изплуват на повърхността дори забравени спомени за преживявания, които са били толкова неприемливи и болезнени за човека, че са били изтласкани и в полето на съзнанието той няма достъп до тях. Така можем да работим директно с проблема и първоизточника на всички повърхностни проблеми и болки. Това е директна среща и покана към нашата болка и нашите страхове да ни дадат посланието, което имат да предадат към нашата личност. Често се случва, работейки само през ума, да отнема доста повече време за осъществяване на промяна в човека, а когато се потопим в едно такова динамично и действено терапевтиране, да има големи и драстични промени за отрицателно време просто защото сме се докоснали директно до раната.
Ако трябва да дам конкретен пример как точно работи този тип динамична хипнотерапия, мога да разкажа за собствен опит в ролята на клиент, който преживява определени усещания и осъзнавания точно чрез такъв тип работа. Бях разказала за основен и генерален проблем в живота си на моя колега, с когото работихме заедно. Лежах на земята. Започнах да правя интензивното дишане, което много бързо ми показа къде се намират блокажите ми. Дишайки толкова бързо и наситено, целият ми гръден кош и областта около сърцето се скова и схвана, не можеш да дишам не защото съм се уморила или не ми стига въздуха, а защото така ме беше заключил гръдния ми кош, че не позволяваше да го изпълвам с въздух. Така или иначе темата, върху която исках да работим, беше свързана с емоциите, чувствата, това да обичам, да се свързвам, да се отпускам и да допускам хората без страх в живота си, да отворя сърцето си. Веднага стана ясно къде е блокажът – сърдечната област. Не се отказах и продължих с дишането. С времето започна да се отпуска гръдният ми кош и имах възможност да дишам толкова много, че да достигна немислими полета на подсъзнанието си. Започнах да усещам тялото си в утроба. За това нещо се споменава често, когато човек е под хипноза или когато медитира, както и при употреба на психеделици – усещане от момента, когато сме били в майчината утроба. Не е за подценяване това преживяване. Защото, ако само разказваме на някого за това, което си спомняме, това пространство е недостъпно за нас в съзнанието. Не можем да се сетим как сме се чувствали, когато мама е била напрегната, ядосана, когато се е хранела с определено нещо или когато е изпитвала щастие и любов и как това е повлияло на нашето развитие и живот. Обаче през тези хипнотични и динамични преживявания достигаме директно до конкретно усещане.
Аз започнах да изпитвам клаустрофобично усещане. Неприятно място, което ме задушаваше и ми причиняваше подобно преживяване на паник атака – първата в живота ми, между другото. Не можех да си обясня през ума какво точно се случва, но усещанията си дават достатъчно ясни послания. Знаех, че нещо не е наред, знаех, че майка ми е била в силна тревога, независимо дали е осъзнавала или не. Междувременно, докато преживявам това и тялото ми изтръпва, усещам как това нещо се изчиства от мен по един много естествен начин само защото съм му позволила да се прояви. В това време моят колега ми говори хипнотично и ме води през това преживяване. Утилизира всичко наоколо и в мен. Смекчава болката и извлича смисъла и ми го залага дълбоко в подсъзнанието, за да мога да го усещам и когато съм в съзнанието си. Понякога човек кашля, повръща, крещи, смее се в такива интензивни преживявания, защото тялото и психиката си намират свой начин да чистят натрупванията на напрежението. Не знам колко време е продължило при мен, защото губиш престава за времето, но имах един много невротичен смях, който не можех да спра. Стори ми се дълго време.
След като преживях всичко това, отворих очи и дишах нормално, ме връхлетяха доста силни и важни осъзнавания. След това знаех върху какво имам да работя и се чувствах сякаш съм погледнала в очите нещо отдавна забравено, което крещи в мен по различни начини, за да му обърна внимание.
Важно е да осъзнаем за себе си и особено когато сме взели решение, че ще работим дълбоко във вътрешния си свят, независимо дали сами или с помощта на психотерапевт, че работата е многопластова и многостранна. Няма наръчник как се работи за конкретно нещо и не всяко нещо е валидно за всеки един от нас. Трябва да изследваме себе си, да зададем много въпроси, да потънем в най-тъмните си кътчета, да се оголим и пред себе си, и пред терапевта като си позволим да му се доверим. Нужно е да си дадем време, да подходим с търпение към себе си и процеса на промяна и лекуване. Когато разлистим пластовете на душата си и стигаме все по-дълбоко, да бъдем смели и да погледнем в очите дълбоко скритите преживявания, фантазии, тревоги и страхове.
И когато вървим по тази пътека, е важно да държим в ума идеята, че процесът на психотерапия не е едностранчиво поле с конкретни съвети, не се работи механично и не се получава като с хапче – да спрем болката мигновено. Напротив – много често в процеса на терапия боли силно, когато се докосваме до силно наситени спомени и травми. Ако искаме да променим нещо в себе си, ще трябва да приемем, че това носи голяма отговорност със себе си и отнема време. За да терапията бъде успешна и ползотворна, естественият психотерапевт ползва куп методи и начини за работа. Минава се през дълбок разговор чрез който опознаваме клиента и неговата история, съчетаваме с анализа, включваме хипнотерапия, динамична хипнотерапия, включваща в себе си биоенергиен масаж и интензивно дишане с директен досег до травмите, съхранени в тялото , която е фокусът на тази статия, влизане в роли и различни преживявания в кабинета, които не си позволяваме в ежедневието, даване на домашни, които водят към конкретни промени в живота на човека, за да има видим резултат – това включва започване на вид спорт или физическа активност, медитация, начин на хранене, почивка, различен поглед върху събитията в живота, предизвикване на себе си, пробване на нещо различно от установеното такова, с което сме свикнали.
Динамичната хипнотерапия включва в себе си много от тези неща наведнъж и затова е толкова работеща.
