„Теорията за относителността“ на Алберт Айнщайн, обяснява във втората си част, че между маса и енергия има връзка. Тя ни кара да анализираме ролята на геометрията в описанието и на физическия свят. Мандалата на човешките потребности и смисъл, всъщност е цялостната концепция за ценност на живеене и разбиране. Заедност, във формата на енергетика за себереализация. Досегашните теории за приоритети, в настоящия момент на световни промени, доказват едно. Природният цикъл е уникална конфигурация на съвкупности, свързана по-свещен начин и значимост. Материята е видима, но съдържанието й- е всъщност катализатор за цялостност. Физиологичните потребности, сексуалността, сигурността изобразени на върха на триъгълника, са основи на човешката себереализация- начало, но и край. И обратното. Невъзможността за познание, естетика на Човека, без взаимосвързаност на материя и енергия.
Центъра на фигурата, символично може да бъде разглеждана като ядро- принадлежност. Избор, извор, трансформатор на светлина и мотор за еволюция на личността. Научно вече е доказано, че сърдечния орган в телата ни има мозъчни клетки. Има разум. Божествен. Принадлежността е врата, през която всеки може да мине, да използва ресурсите на природните закони и възможности.
Себереализацията- другото начало в психологическата геометрия, ясно се наблюдава в детските представи за съществуване. Детската душа още в периода на орална фаза, знаково формулира по едни сензитивен начин познанията си, естетиката на любене, себереализацията си в Аз- форма. Все още първични функции, които естественно изтичат, провокират да ни научат за човешките потребности и смисъл. Ровенето в пясъка, цапането с почвата, безстрашието към различните природни видове, приемането с лекота темата за смъртта и т.н
Спомням си, как 6-годишната Мария прие загубата на баща си. Леко. След разговора ни, тя прие душата, като летящ ангел. Свободен, понякога да й гостува в сънищата, но и да живее в друг по-добър свят. Пусна го, чрез мислите си. Спомням си и първата реакция на детето. Желание да изкопае гробът, за да го види. Замислих се върху безграничните импулси за смелост, които се раждат от любовта. За реалността и възможностите, които твърде малко познаваме. Тялото или материята, които са живи в този свят или емоционалното тяло, психическата принадлежност, които водят до дълбокото познание и естетика на себесъществуване. Преминавайки отново през теорията за относителността, всъщност онагледяваме безпирната циркулация на енергията чрез кръговрати- настояще, бъдеще, минало, ведно с мандалата на огледалните триъгълни проекции, във всяко едно състояние. Гениалността пред картата на Бог. Има я във всяка душа, цвете.
В реалната вселена има най-различни по-големина маси и ако си представим едно тяло, което се търкаля по гумен лист, то ще потъва и ще се изкачва, когато минава през всяка вдлъбнатина, и ще променя посоката си, обяснява Стивън Хокинг. Хората имат различни житейски истории.
Подкрепата от психолозите се изразява, често в това да бъдат до тях. Да им помогнат да приемат, да познават себе си, да изкажат мечтите си, „да нарисуват“ посоката си. Или от базисните нужди, до достигане на социалните и духовни потребности- до любовта, до мъдростта, до творческия потенциал. Едва тогава може да циркулира енергия във формата на цялостна мандала, или кръговрати. Свързаност на начало- край и край-начало. Психическата клетка, пълна със съдържание на свързани неврони, връзки, предаване на информация, енергийна централа, цялост. Човешкото съществуване раждане-смърт, може да бъде проектирано върху мандалата. С кое знание, потребност първо идваме? С кое си отиваме? Кое носим в ДНК-то си? Най-вероятно, себереализацията си на душевно ниво, материализирайки се върху телесната ни форма на съществуване.
Ако съзнанието е достигнало до мъдрите познания за живеене, то много по-лесно ще подреди в баланс емоционалните си генератори, отношенията с близките си, социалната си сфера, сексуалността и др. Обратното, като основа в мандалата не е гаранция за достигане на себереализация или най-малкото ще бъде забавено в темпото на времето. А той е ресурс, който е от изключително значение за времевата ос в геометрията. И развитието на всички елементи в синхром.
В психологическата практика често се засягат всички аспекти от мандалата. Индивидуално се насочват въпроси, понякога приоритетни от различните „стъпала“ на фигурата. Примерно чувството за сигурност или липсата, може да поведе още на първа консултация до тема, прескачаща физиологичните потребности. Подкрепяне на уменията за себерегулация да отвори насоки за познание и други примери. За терапевтичната рамка е важно да имаме умения за интроспекция. Да умеем да свързваме емоциите ,телесните усещания, потребностите и да ги направим цялостен ресурс на себепознание. Едва тогава успешно можем да пристъпим към принадлежността, обичта първо към себе си, забравената идентификация на божественото, на първичното в нас.
Човешките ценности са тази сила, която дава посока в развитието на човека, прави живота пълен, носи измерение за дълбочина и спомага за разкриване на целия заложен потенциал. Универсалността е в индивидуалния подход, и същевременно спомагат за разрешаването на глобални проблеми. Те нямат расова или национална принадлежност, откриват се във всички духовни течения. Източник е самия човек, съзнанието му, творението в него. Уважението на живота в цялото му многообразие на прояви, любов, отговорност, благодарност. Принадлежността е ключова, за отключване на любов. В този момент на приемане, се подрежда „домино ефектът“. Цялостна на природата, в нас, около нас, във всичко. Енергията, за която говори Никола Тесла свързваща, кръвоносна система на отделните елементи в мандалата. Тя сама по-себе си е кръговрат. Значими по важност части с вътрешно едро- Принадлежност. Себереализацията на А-за е върха, но и променлива, откриваща се във всяка точка и частица на кръговрата. Изпълва го с цел- Развитие, живот.
Старите религии носят познанието, че душите идват с готов план за постигане на себереализация. Отхвърлянето на тази ценност и алтернативното насочване към други приоритети, отваря вакуум за всякакви психологически безпокойства. „Лекарството“ за душевен мир е отварянето на „стъпалата“ отгоре, или те да бъдат основа- долу. Тогава по естествен начин биха се развили всички останали параметри в развитието, достигайки до цялостен кръговрат вътре в мандалата. Всъщност това е и човешкия закодиран елемент- достигане до цялост и свързване. Има много примери, при наблюдение на процесите в природата. В Япония, има морски свещеници. Те носят дарове на боговете, често мъртва риба, ориз. Всеки ден слизат в дълбините на океана, където има храмове. Там акулите са чести гости. Духовниците вярват, че хранейки хищниците, ще получат благословията им. Фактите са красноречиви- няма нито една жертва, ухапана от акула. Вярата и на двата вида, се е превърнала в една себереализация. На океанското дъно, човек и животно живеят в хармония, благодарение на познанието, любовта, естетиката в мисловния си модел, принадлежността към общото. В случая Бог, Природа, Вселена. Материята е само инструмент за проявления на благото, което развиваме и разнасяме. Сигурността, сексуалността, нуждата от утвърждение са „дрехите“, без които не бихме оцелели, за да достигнем до принадлежността. Познанието и естетиката са побратими, които стигат до сърцевината на А-за, такъв какъвто е сътворен с любов.
Научно вече е доказано, че пространството и времето са динамични, описвайки как те се изкривяват и променят под влиянието на материята и енергията във Вселената. Това е документирано още през 1919 г. от британска експедиция. В западна Африка наблюдават огъване на светлината, по време на слънчево затъмнение. Има ли, възможност физичните закони да бъдат анонсирани при психичните функции на мандалата? Енергията, която се отделя при всяко „стъпало“, може да доведе до реализирането на самоусъвършенстване, на фона на познания за всички отделни психични централи. Времето и пространството са строго индивидуални за всяка личност, от там и промяната в ходовата част към основната ценност- Себереализация.
Яна Донкова
Специализант ЕП
