„Майката подава реалната гърда на време и точно там, където бебето е готово да твори“
Д. Уиникът „Игра и реалност“
Отношенията с нашия пръв и най-значим обект в живота – майката, а на малко по-късен етап и с бащата, са предпоставка за изграждане на една цялостна личност – съвместяваща в едно противоречивите чувства на любов и омраза, и притежаваща капацитет да отделя субективната, подчинена на принципа на удоволствието, от обективната реалност.
Според Уиникът психичното здраве на човека зависи от достатъчно доброто майчинство, което създава за бебето преходно пространство между първичното творчество и обективното възприятие, основано на проверката на реалността.
„Добрата“ и „Лошата“ гърда
В първите месеци от живота на бебето, добрата майка откликва на неговата потребност от кърмене и физическа близост, изразена чрез гушкане, успокояване, приспиване чрез полюшване и тананикане. Това според Уиникът създава у бебето илюзията, че гърдата ѝ е част от него. Тя е като, че ли под магическия му контрол – фантазиите му за гърдата и отклика на майката на време, подсилват чувството за омнипотентност (всесилност) по време на оралната (нарцистична) фаза, което е ключово за неговото психично развитие. Цитатът в началото на статията отразява именно тази способност на майката да бъде в синхрон с вътрешния свят на детето, позволявайки на либидонозната енергия да извърви своя път към оцелостяването на Аза и външните обекти. „Крайната задача на майката е постепенно да лиши пеленачето от илюзии, но тя не може да се надява на успех, ако в началото не е могла да създаде възможности за илюзията“.
Мелъни Клайн доразвива теорията на Фройд за психосексуалното развитие на децата като създава един по-динамичен модел на психично развитие с привнасяне на теорията за параноидно-шизоидната и депресивна позиция, които се изразяват в специфичен тип страхове, защити и взаимоотношение с обектите.
Въз основа на психоанализа на малки деца Мелъни Клайн открива, че през първите месеци от живота си (от раждането до 4-6 месец) бебето има несъзнавани фантазии и халюцинации не само за майчината гърда, възприемана като частичен обект, но и фантазии, пораждащи тревожност. Конфликтът между нагона към живота и този към смъртта (съгласно теорията на Фройд) е в основата на изпитваната от бебето тревожност от унищожение и преследване, с която бебето се справя чрез механизма на проективна идентификация. Желанията и фантазиите на бебето, свързани с гърдата, създават идеализиран обект, а нагонът към смъртта се изразява чрез агресия навън и създава лош обект, към който се насочва омразата. „В резултат на това и Азът и обектът се фрагментират. Тази фаза на развитието, Клайн нарича параноидно-шизоидна позиция. Азът и обектът са разцепени (шизоидни), защото преобладаващата на този етап тревожност е предизвикана от лошия обект и проектирания лош Аз, които застрашават да унищожат идеалния обект и идеалния Аз“ (параноидни)( Василев С., „Съвременна Клайнианска Психоанализа“). На този етап бебето се справя с противоречивите си чувства чрез представата за добрата и лошата гърда. Добрата гърда е тази, която храни, милва и дава сигурност на бебето, а лошата е тази, която лишава бебето от илюзиите му от една страна, а от друга не му помага да се справи с тревожността.
В тази връзка У. Бион подчертава необходимостта от висока степен на адаптивност на майката към нуждите на детето, която се изразява в способността на майката да отразява неговите физически и емоционални нужди. Бион нарича тази емпатична връзка „бленуване“, която е от една страна подхранваща (припокрива се с неговите илюзии), а от друга удържаща напрежението и тревожността на бебето. Именно наличието на такава връзка с майката, лежи в основата на способността на зрелия човек да изпитва съчувствие и емпатия към нуждите и чувствата на другите хора.
В идеалния вариант на доброто майчинство, в тези първи месеци детето ще се подготви за постепенния период на лишаване от илюзиите и преживяване на фрустрации, или за преминаване в така наречената от Клайн депресивна позиция. Това се случва, когато активната адаптация на майката към нуждите на детето постепенно намалява съобразно способността на бебето да понася чувството на фрустрация. С развитието на сетивата, когницията и психиката бебето започва да възприема майката като цялостен, отделен от него, обект. Според Клайн „детето изплува от въздесъщия, нарцистичен свят на частични обекти – един психотичен свят – и се потапя в нов свят, където открива реалността на собствената си отделеност от обекта.“ В този период от своето развитие бебето осъзнава своите амбивалентни чувства към майката , а заедно с това и своята зависимост от нея. Според Уиникът обаче, не е възможно бебето да започне да развива способност за преживяване на външната реалност или дори да си формира представа за нея, ако в началото адаптацията на майката към неговите нужди не е била пълна.
Ролята на преходните обекти
Уиникът въвежда термините „преходни явления“ и „преходни обекти“, с които обозначава една междинна сфера на опита на границата между вътрешната и външната реалност – „между палеца и плюшеното мече, между оралния еротизъм и истинското обектно отношение, между първичната творческа активност и проекцията на вече интроицираното.“ Преходният обект символизира гърдата и е първият творчески израз на бебето, тъй като чрез въображението си то трансформира фантазията си в реалност. Бебето смуче своето палче, а малко по-късно гушка и смуче меки предмети (пелени, кърпички, играчки), които заместват гърдата. То не възприема преходния обект като част от себе си, но все още не го възприема и като принадлежащ на външната реалност.
Моделът на преходните явления според Уиникът започва да се появява в младенческа възраст между 4-6 до 8-12 месеца и често постоянства и в детството. Детето има нужда от своя любим предмет при заспиване, когато се чувства самотно или при отделяне от майката при тръгване на ясла или градина. Преходният обект носи и друго важно значение за детето – той устоява на всичките му прищевки и понася всякаква проява на любов, в това число и разрушителност.
Важно уточнение, което прави Уиникът е, че при добра адаптация на бебето към чувството на фрустрация от липсващата майка, преходният обект служи за „успокоител“ на детето в случай на депресивна тревожност, а не на „утешител“.
В тази връзка е важно да се подчертае значението, което има преходният обект по отношение на символизма. От една страна той символизира гърдата (или майката), но от друга страна, той не е гърдата, макар и да е истински. Служейки си със символизма бебето започва да разграничава между фантазия и реалност, между субективна и обективна реалност.
Връщайки се към теорията на Мелъни Клайн, можем да направим връзка между преходния обект и вътрешния обект. „Добрата майка“ дава възможност на бебето да изгради сигурен, стабилен и достатъчно добър вътрешен обект, качествата на който зависят изцяло от съществуването и поведението на външния обект. Провалът на външния обект води до „мъртвост“ или „преследващ характер“ на вътрешния обект. При постоянстваща неадекватност или липса на външния обект, вътрешният обект загубва смисъл за бебето, а оттам и преходният обект. Преходният обект според Уиникът никога не е под магическия контрол на бебето, нито пък е извън контрола като истинската майка.
При успешно справяне на майката в първите месеци от живота на бебето, тревогата у него намалява и на нейно място се появява чувството за вина от атаката на гърдата и нанесената от чувството на омраза вреда. То се опитва да поправи нещата и да възстанови обичания обект, както вътре в себе си, така и в реалността. На този етап, е необходимо бебето да се справи с чувството, че нанесеното от него унищожение е непоправимо и да толерира чувството на вина. Защитният механизъм „разцепване“ започва да се пропуква, защото детето израства емоционално. Възприемането на майката като цялостна личност, която има свой независим живот и на неговата отделеност от нея, е ключово за преминаването през Едиповата фаза, която според Клайн се отключва с навлизането в депресивната позиция в рамките на първата година на детето. Според нея още на тази възраст детето започва да осъзнава факта, че то не е единствения обект в нейния свят, а съществуват и други обекти – най-значимия от които е бащата. Нейното виждане по този въпрос се разминава с теорията на Фройд, според който детето преживява Едиповия комплекс едва във възрастта между 3-5/6 години. Предвид това, че Клайн поставя в центъра на психичното развитие на детето обектните отношения, а Фройд нагоните, това е напълно обяснимо.
Едипов комплекс
Ако в предишната фаза конфликтът е между любовта и омразата, то тук той е породен от сексуалността и опитът на детето да интегрира сексуалните си желания, включително сексуалността на неговите родители. Едиповият комплекс е свързан с несъзнавано желание да се притежава родителя от противоположния пол и да се премахне родителя от същия пол. Детето отново е изправено пред противоречиви чувства – от една страна сексуалните желания са натоварени с много удоволствие, а от друга се възприемат като неприлични и неморални. Едиповите фантазии пораждат несъзнавана вина и тревожност от кастрация или смърт – собствената или на родителя.
Митът за Едип е свързан с несъзнавания порив на малкото момче да докаже, че е мъж, което изисква, то да се пребори символично с баща си. Сексуалното узряване преминава през връзката с майката, но това носи заплаха от наказание. За да премине детето успешно през тази фаза е необходимо родителите да се запазят като двойка и да насочат детето да удовлетворява нагона си не като получава конкретно това, което иска, а по друг начин. Детето ще трябва да удържа тази сексуална енергия определен брой години, а дотогава е необходимо да я насочи към по-широкия свят, което стимулира неговата любознателност и откривателство. Удовлетворявайки своята потентност по алтернативен начин – чрез спорт или игри, то се учи да сублимира тази енергия и да твори.
Едиповата фаза е свързана с едно ключово преживяване за детето – чувството, че е отхвърлено и пренебрегнато. Ако детето се справи с тези свои чувства, то се учи да толерира фрустрацията и влиза в свят, който е различен от този на диадичните взаимоотношения аз и мама, аз и татко, т.е. започва да живее в триада. Макар и изключено, то се чувства обичано. Този модел на справяне се усвоява от детето и се пренася и в други отношения.
И тук принципът на реалността отделя детството от зрелостта – осъзнаването какво е възможно и какво не. Чувствата на разочарование и тъгуване са ключови за справяне с Едиповия копмплекс и са резултат от депресивната фаза, в която възстановяваме нанесените щети до колкото сме способни и толерираме чувството на вина.
В този контекст отново ще се върна към депресивната позиция, която според Клайн никога не достига пълен завършек, тя само измества параноидно-шизоидната. Тези две позиции според нея съжителстват цял живот. През целия ни живот ни се налага да се борим със загуби и раздели. Всяко едно травматично събитие събужда отново депресивните чувства (тъга, вина) и води до постоянен натиск за връщане/регрес към параноидно-шизоидната позиция. Пътят на себепознание и себерегулация дава възможност за изграждане на сигурен вътрешен център, при наличието на който флуктуациите между позициите макар и да не могат да бъдат предотвратени, са сравнително по-кратки.
Гърдата като източник на живота
Основен фокус на статията до този момент е майчината гърда като символ на самия живот (източник/фонтан на живота). Интересен е пътят, който изминава представата за гърдата в човешката психика от частичен, фантазно-реален и дихотомно разцепен обект, до матрица за начина, по който възприемаме самия живот. „Добрата“ гърда е символ на доверието към живота, любовта, нежността, сигурността, реципрочността и наличността, точно навреме. „Лошата“ гърда на свой ред символизира всичко лошо в света – лишението, самотата, страховете, липсата на подкрепа и любов. Атаката към гърдата на несъзнавано ниво, е всъщност атака срещу самия живот.
Важността на майчината гърда би загубила смисъл без своята цялостност – а именно символичната си репрезантация както на доброто, така и на лошото в живота. Успешната интеграция във вътрешния ни свят на „добрата“ и „лошата“ майчина гърда е ключово за психичното здраве на всеки индивид и според Уиникът не би било възможно без това първончално интроектиране в субективния свят на бебето на „добрата, непокътната гърда“. Когато липсват предпоставките за подобна интеграция, детето не успява да израсне емоционално и остава под властта на онези ранни примитивни защитни механизми на проективна идентификация, разцепване и отричане, които фрагментират Аз-а и обектите, когнитивно изкривяват мисленето до бяло и черно виждане за живота и инхибират творческия импулс.
Патологични организации
Паталогичните характерови организации се коренят не само и единствено в начина, по който е отгледано и възпитано детето. Техният корен е свързан както с генетиката, така и с родословието на индивида, а оттам и с различния начин, по който мозъкът процесира информацията.
При психичната патологична организация (личностови разстройства, тежки характерови акцентуации) индивидът е застинал на границата между параноидно-шизоидната и депресивната позиция, посредством набор от ригидни и изключително устойчиви психични защити, нарцистични по своя характер (разцепване, отричане, идеализация, обезценяване, проективна идентификация), които поддържат съответната динамика.
Бинарното разцепване на идеализирани и преследващи обекти е от критично значение за интроекцията на „добрата гърда“ и за по-късното развитие на отношенията между Аза и обектите както беше разгледано по-горе. Клайн и Бион говорят за съществуването на патологични формирования в параноидно-шизоидната позиция, с тежки последствия за по-късното развитие на индивида. Става въпрос за завистливи атаки срещу добротата на гърдата майка като отделна цялост, които водят до провал в дихотомното разцепване (Розенфелд) и до объркване между „добри“ и „лоши“ обекти, „добри“ и „лоши“ части на Аза. Според Клайн завистта е свързана с прекомерно всемогъщи и разрушителни форми на проективна идентификация, използвани за ограбване или за увреждане на обекта. Бион формулира начина, по който психотичната, параноидно-тревожна част от личността, мотивирана от прекомерна завист и от неуспеха на овладяването, развива омраза както към вътрешната, така и към външната реалност и към всичко, което я кара да го осъзнае. Това води до омраза към емоционалния живот и прави напредъка през параноидно-шизоидната и депресивната позиция много труден.
Сирил Кув посочва, че интензивните чувства на завист, ревност и алчност при патологичната организация са вътреприсъщи, вродени – т.е носени с родовота памет.
Хърбърт Розенфелд разглежда патологичният нарцисизъм в двете му проявления – либиден нарцисизъм и деструктивен нарцисизъм. Либидният нарцисизъм се отнася до формирането на свръхмощен, психотичен Аз, който се справя с параноидната си тревожност и неизбежно преживяваните фрустрация, завист, агресия и болка от зависимостта от преживявания като отделен от него добър обект, чрез защитния механизъм проективна идентификация, като от една страна се идентифицира с обекта и си присвоява неговите желани качества, а от друга страна евакуира върху него патологичните си наличности. Интересното при либидния нарцисизъм е, че не само лошият обект бива атакуван, а също така и добрият, емпатичен обект, който хората с такава патология преживяват като ограбващ ги от собствената им доброта.
В живота, нарцистичният психотичен Аз девалюира, дори още по-силно според Розенфелд, – радикално обезценява хората във всяко едно взаимотношение, в което влиза – независимо дали това е негов партньор, колега, родител или дете. Ограбва безмилостно всички техни ценни качества и заслуги, като същевременно излива върху им носените от него негативни характерови наличности.
Когато идеализацията е насочена към обекта – т.н. „нарцис“ или още „газлайтер“, „манипулатор“ мощно съблазнява, въздига, обожава и интрузивно преследва обекта като не му остава място за отказ, а когато се изчерпи автоматично преминава в девалюация през описаната по-горе проективна идентификация. (Баев, О., статия „Обектни отношения при характеропатиите“) Проективната идентификация тук не е просто фантазия, а средство за влияние върху поведението на обекта (Фелдман). Манипулацията на обекта, който при този тип патологична организация е ти-недиференциран, е толкова брутална, че жертвата на подобно отношение е принудена да влезне в и проиграе образа, който му се вменява. Хората, които са обекти на едно такова взаимоотношение често спадат към така наречения зависим тип характер, който допълнително захранва гореспоменатата динамика. Освобождаването от една подобна токсична връзка с емоционален тиранин, изисква изключително себепознание – познаване на собствената стойност, себелюбов и функциониране от здрав вътрешен център, а не реактивно в отговор на атаките.
Деструктивният нарцисизъм от друга страна се отнася до идеализирането не на добрите части на Аза, а на деструктивните. При него се разрушава либидния, зависим, желаещ, тревожен Аз и обектните взаимоотношения, които той търси. Става въпрос за нормалния Аз, който се води от инстинкта към живота и цени обектните взаимоотношения. Според Розернфелд двата вида нарцисизъм вървят рамо до рамо, което води до невъзможност за изграждане на емоционална/автентична връзка нито със външен обект, нито със собствения Аз.
Ниският процент на успеваемост на психотерапията при нарцистично-параноидната организация се обяснява именно с гореописаната динамика, която се проследява и във взаимоотношенията клиент-терапевт. Всеки опит на терапевта да доведе клиента до осъзнаване бива яростно атакуван отново през механизма на проективна идентификация. Терапевтът бива предизвикан, дори насилен, да отговори на атаката със също толкова мощен контра-пренос, който той трудно може да удържи, освен ако не познава добре своите собствените психични наличности. Изключително важно е психотерапевтът да може да поставя здрави граници с подобен тип клиенти и да проявява умерена емпатия.
Патологичен Едип
За патологичен Едип се говори при мъже, при които е налице фиксация във фазата на Едиповия комплекс, вследствие от преживяна през този период травма. Характерните поведенчески и психологически симптоми, които се наблюдават са прекомерна близост с майката, нейната прекомерна идеализация и поставянето ѝ на пиедестал. Прекомерната зависимост от майката предопределя липсата на зрялост и независимост у мъжа, вследствие на което той е неспособен да изгради самостоен и удовлетворителен живот. Пряк резултат от зависимостта е невъзможност или провал в създаването на трайни и пълноценни взаимоотношения с партньор от другия пол. Идеализираният образ на майката е предпоставка за обезценяването от един такъв мъж на всяка една жена, която се появява в живота му. Често сексуалността е инхибирана поради невъзможността да се съчетава чувството на любов и нежност със сексуално желание. Това от своя страна може да доведе до изкривяване в сексуалната ориентация и предпочитание към хомосексуални връзки.
При жените се говори за Електрин копмлекс, при който зрялата жена по идентичен начин остава нездраво свързана с бащата, което на свой ред предопределя неспособността й да встъпи в здрави и удовлетворителни партньорски взаимоотношения с противоположния пол.
Ако един такъв мъж или жена не поработят с терапевт върху тази своя фиксация в периода на Едиповия комплекс, могат да останат завинаги в позицията на „малкия голям мъж“ на мама и съответно „малката голяма принцеса“ на татко. Във всеки един партньор те несъзнателно ще търсят своята майка, съответно баща, което ще носи единствено фрустрация и болка от една подобна симбиоза.
Символизмът и значението на майчината гърда в психоанализата и изследваните от нея обектни отношения, неизбежно препращат към архетипа на Майката и Бащата. В съвременното феминистично общество наблюдаваме отдалечаването на жената от първообраза на майка, която ражда, кърми, грижи се за дома и децата, предпазва, подкрепя, безусловно обича и превръщането и по-скоро в „съблазнителка“ и „кариеристка“. Майката/жената създава условията, тя е „утробата“ в която израстват и се развиват децата, но същевременно и условията, в които мъжът проявява или не своя по-висш потенциал – мъдростта и Духа, на които е носител. Отдалечаването от архетипа на Майката, неизбежно води и до изкривяване в архетипа на Бащата. Здравата връзка между майката и бащата от своя страна са предпоставка за изграждане на здрави анима и анимус, съответно в зрелите мъж и жена.
Учителят Петър Дънов казва в тази връзка, че Любовта (Жената) е началото, Истината е в края, а Мъдростта (Мъжът) е двигателят, който движи Любовта към Истината.
Използвана литература:
Василев С., „Съвременна Клайнианска Психоанализа“
Уиникът Д., „Игра и реалност“
Статии:
Баев, О., статия: „Обектни отношения при характеропатиите“
