Орален характеров тип

Дали сами избираме родителите си предварително или пък всичко е случайност, все още не може да бъде доказано подобно нещо и можем само да гадаем. Но независимо какви са причините да попаднем в конкретно семейство, едно е ясно – детството ни или началото на нашия живот определя до голяма степен това как ще се развием по-нататък като личности. Когато сме малки, нашите родители са единственото нещо, което ние познаваме и на което разчитаме. Типа възпитание, което получаваме от тях, залага в нас ценностите, които по-нататък ще следваме, типа на поведението ни и цялата съвкупност от характерови черти, според които след това ще пречупваме и интерпретираме обективната действителност. Според Валдо Бернаскони (терапия на петте движения/неорайхианска психотелесна терапия) се открояват пет различни типа невротични характери, всеки от които се базира на фиксация в даден онтогенетичен период, в който е липсвало задоволяване на дадена потребност на детето. Всяко от тези движения, насочени към социалната реалност на индивида, се свързва с определен характеров тип. Тези типове са следните:

Шизоиден характер

Орален характер

Нарцистично – фаличен характер

Садомазохистичен характер

Ригиден характер

Сега ще разгледам и опиша подробно какво представлява оралният характер в невротичния му вариант и като преработена адаптивна наличност.
Според различните изследователи периодите, през които се оформят характеровите типове, понякога се разминават до известна степен, но не е нещо особено значително.
Тук онтогенетичният период може да се счита от раждането до 1г. За типа възпитание, което поражда и оформя оралния характеров тип, отново не е само една гледната точка. Известни са два начина на възпитание и отношение към детето, които водят до оформянето му:

  • Студено отношение/студена мама
  • Свръхпротективно отношение

И в двата случая детето не получава адекватната грижа от родителя, която е нужна в този период. Детето се нуждае от близост с майката – искрена и топла, но не задушаваща. То има нужда да бъде прегръщано, галено, накърмено. В този етап на развитие е много важно да бъде показано на детето, че то не е само и че получава достатъчна любов и грижа.
Важно е, защото ако на детето се откликва навреме, когато то има нужда, тогава то расте уверено и спокойно в себе си и в заобикалящия го свят. Ако на детето нуждите са задоволени в този период, тогава пораствайки, то няма да има болна нужда от майка си, а ще бъде самостоятелно, уверено и автентично.
Когато майката е студена и няма този усет за даване на майчината топлина и любов, детето го усеща. В този етап на развитието си бебето познава и търси само майка си, а потребностите, които има, е от съществено значение да бъдат задоволявани.
На базата на такова отношение от майката, което показва незаинтересованост и студенина към детето, то развива по-горе споменатата фиксация в този период, а именно болезнено търсене на внимание, одобрение и подкрепа от значимия друг. С времето този характеров тип, когато е наличен във вече зрелия и самостоятелен индивид, много орязва и препречва пътя на вътрешния потенциал на човека. Такъв човек има базисна травма от изоставяне. Той изпитва изключително силен дискомфорт, когато му се налага да остане сам със себе си. Той е сграбчен от страха от самотата. Такъв човек няма стабилен вътрешен център, защото не е имал база за изграждане на такъв в детството си. На него никой не му е показал, че той е значим и ценен. Не му е показано, че е отделна, самостойна и автентична личност по здрав начин. Той има дълбоки базисни вярвания, че показвайки себе си пред другите, по какъвто и да е начин, неизбежно ще се провали. А него го е страх да бъде провален, защото когато е провален, най-вероятно ще бъде отхвърлен отново. При такъв характеров тип човекът няма възможност да създаде здрави и пълноценни връзки, той не е цялостен, той не познава и не обича себе си, затова няма как да бъде истински и адекватен в интимна или приятелска връзка. Оралният характер не може да дава онази любов, която се базира на истинска здрава емпатия, понеже не я познава. Вместо това се прилепва задушаващо към няколко значими личности, с които се чувства емоционално свързан, и изпитва една постоянна тревога да не бъде оставен от тях.
Обикновено наличието на този невротичен характеров тип се характеризира с чувство на безпомощност и нерешителност. На такъв човек му е много трудно да взима сам важни житейски решения, той смята, че винаги трябва да има някой негов близък, който да го насочи и подкрепи. Обикновено такива хора са постоянно във връзка. Ако се разделят с партньора си, веднага бързат да намерят друг, за когото да се прилепят като паразити, иначе изпадат в паника, че може да им се наложи да бъдат сами със себе си за някакъв период от време. Тези хора не са намерили вътрешната връзка със себе си и я търсят непременно навън. Понякога в по-тежък вариант хората губят усещане за смисъл в живота си. Този тип характер е предпоставка за развитие на паническо разстройство и агорафобия.

Разбира се, всичките невротични характерови типове имат своята адаптивна и зряла преработка. Преработката е възможна, когато човек има способността за метакогнитивно наблюдение върху себе си и има достатъчна мотивация за работа. Психотерапията върши чудесна работа, когато човекът е готов да работи заедно с терапевта и е наясно, че се иска здрава и силна мотивация. Възможно е човек и сам да успее да преработи своите маладаптивни характерови черти, воден от уроците на най-големия учител – Животът.

Според естествената психотерапия под повърхността на всичките наши маладаптивни базисни вярвания, убеждения, травми, които са истинска благодат, която ни помага да преоткрием себе си, стоят скрити скъпоценни качества, които чакат да бъдат показани на светлина, след като успеем да приемем и прегърнем тъмнината в нас. Те са като черен тъмен графит, който може да бъде превърнат в красив диамант, ако разберем какво представлява всъщност и го преобразуваме с любов.
Когато оралният характер има съзнанието за самонаблюдение, и вземе решението да работи с любов със себе си, той стопява тези черти, които досега са му пречили да бъде себе си и спокойно да върви през живота. Първо – той приема, че провалът е присъщ не само за него, а за всички човешки същества, че това е мощен стимулатор за работа върху себе си към все по-висши нива на съзнание и заявяване пред живота, а не нещо, което трябва да отхвърля и да бяга от него.
Второ – той започва да опознава себе си все повече, да се потапя дълбоко в страховете си и да ги изживява смело и смирено. Свързва се със душата си и вътрешния си център чрез майндфулнес, медитация, която протича в тишина и връзка със себе си, потапяне в собствения ад.
Когато оралният тип изгради тези вече здрави основи, след като е минал през дълбок процес на себеактуализация, той се превръща в емпат. Той запазва дълбоката си връзка с другите, но по един здрав и качествен начин. Той вече познава себе си, знае къде иска да стигне, познава своите потребности и ги задоволява и знае, че е отговорен сам за това. Тогава той може да дава много на другите, но не защото търси одобрение и приемане от тях, не защото го е страх да бъде сам, а защото е намерил себе си, вече е разтворен за света пред него. Той става един жив канал, през който протича силна енергия на любов и единство с всичкото. Протичащата мощна енергия, която е проявление на божествената природа през човешкото същество, блести и струи от такива хора. Те привличат много силно хората около себе си с тази чиста харизма. Тяхната психична насоченост е много балансирана – колкото са интровертни, толкова и екстравертни. Умеят да се потапят дълбоко в душевния си океан и да остават вглъбени във вътрешния си свят и в същото време да се раздават и взаимодействат пълноценно с външната среда. Нищо чудно, че повечето психотерапевти са преработени орални характери. Имат способност за много силна душевна връзка с всяко същество пред тях, съпреживяват дълбоко и лекуват.

Автор

Мариета Георгиева

Специализант ЕП

Вашият коментар