Основни принципни положения и ценности в различните религии

В настоящия текст ще разгледам основните големи човешки морални принципи, които са споделяни от всички религии в техните свещени книги и са проповядвани и разпространявани от всички духовни Учители.
Ние, хората, имаме тенденцията да се свръхфокусираме върху едно нещо, например върху една религия, да я възприемаме като изключително специална и единствено истинна, но всъщност, ако отстъпим няколко крачки назад и се опитаме да погледнем обективно, а не субективно, върху цялата „картинка“ на човешката история и развитието на човешката цивилизация, ще прозрем и осъзнаем, че едни и същи основни човешки принципи стоят в основата на човешката вяра и на религиите, били те монотеистични или политеистични, с един централен или с множество богове. Без значение от кой край на света идва религията, тя адресира едни и същи основни принципни положения, върху които е нужно човекът да се фокусира, за да достигне до вътрешен мир и до добре функционираща социална система.

Оказва се, че Исус, Буда, Кришна, Мохамед, Шанкара, Конфуций и други са проповядвали в различни периоди от развитието на човечеството едни и същи учения с малки различия между тях.

Нека да изброим кои са тези общи принципи и допирни точки, които идват да ни замислят, че ядрото на човека – душата му или човещината в него, не подлеждат на промяна и не се повлияват от цвят на кожата, от етническа принадлежност, от раса, от религия, от национална идентичност.

Има нещо по-древно от религиите ни и то е нещо толкова голямо, което трудно бихме описали в думи – това е универсален вселенски закон на Живота, една нишка на истинност, към която ако се придържаме, навлизаме в баланс между Дух, душа и тяло.

  1. Златното правило / Законът за реципрочността – крайъгълният камък на религиозното разбиране.
    „Прави на другите това, което искаш да направят на теб.“ – от християнството
    Какво означа това през призмата на психотерапевтичното разбиране? Да бъдеш съответен на действията на околните, да има баланс между даване и получаване, да осъзнаваш кога влизаш в нездрава (болна) емпатия, кога залиташ към ролята на Спасител, кога потъваш в ролята на Жертва, кога се чувстваш ощетен, невидян и неразбран, кога влизаш в мазохизъм или пък в садизъм – кога в теб се пораждат импулси на отмъщение, агресия, гняв, наказание. Разграничението между вътрешната и външната локация на контрола – поемането на лична отговорност или пък вярването, че винаги нещо отвън е виновно/отговорно за нашето положение.
    В психотерапията ние нямаме съдене към нито един аспект нито в себе си, нито в клиентите си, опитваме се да им покажем друга гледна точка на всяка една ситуация в живота им, да им помогнем да видят кое в тях откъде идва, защо точно сега се появява и защо точно по този начин. И всичко това е с цел да възвърнем баланса – и вътрешно психо-емоционалният баланс, и външният баланс в междуличностните взаимоотношения.
  1. Почитай баща си и майка си – това е основен принцип на почит, смирение, уважение и любов, който се залага във всички религиозни текстове. Защото познаването и признаването на родителите ни е ключът към познаването на себе си, нашите корени, нашите родови обусловености, нашето минало с всичките му заплитания, уважение към Живота, който ни е бил даден безусловно от нашите родители. Ще дойде ден, когато ще ни се прииска да сме ги опознали по-добре – това казваме много често в кабинета на наши клиенти, когато има прекъснати емоционални връзки или липсващ родител. Идеята не е да се фиксираме в миналото си и да се обърнем образно казано назад, а да изпитаме едно дълбоко ядрено уважение и благодарност към портите, през които сме минали, за да навлезем в Живота и да имаме тази безценна опитност, която имаме тук и сега.

Деца, подчинявайте се на родителите си, защото принадлежите на Господа, защото това е правилното нещо. „Почитай баща си и майка си.“ Това е първата заповед с обещание: Ако почиташ баща си и майка си, „Нещата ще ти вървят добре и ще имаш дълъг живот на земята.“ – Ефесяни 6:1-3

  1. Говорете истината – „Искреността е пътят на небето, а да мислиш как да бъдеш искрен е пътят на човека.“ – цитат от Конфуций
    Неискреността, лъжите, манипулациите, неистинността като цяло изключително много тежат на човешката психика. Няма ситуация, в която те да не са признак на някаква аномалия или изкривяване на естествения поток на енергията в човека, ако приемем, че естественият поток е неговата автентичност.
    Да, много често лъжата и манипулативността са силни акцентуации в дадени характери, много често за изградени в миналото като защитни и компенсаторни механизми, много често поради болка, страдание или отхвърляне от важни и значими за нас хора, сме се превърнали в това, което сме, но за да се възстанови вътрешно психичния ни мир, баланс и хармония е важно да навлезем в Истината. Истината за себе си – максимално обективна и да се разграничим от изкривената си субективна вътрешна призма. Истината за взаимоотношенията ни, за миналото ни, истината за механизмите, които ни движат през живота ни напред – какво ни дават, какво ни взимат, от какво ни пазят.
    Да навлезем в истината означава да поемем пълна отговорност за последствията от действията си и да сме готови да застанем смело зад себе си и всеки свой избор.
    Да се изправиш срещу истината за себе си често е дълбоко болезнен, оголващ и катарзистен процес, но е безкрайно нужен, за да живеем в автентичност и прегърнали Сянката си.

Българският духовен учител Петър Дънов (с духовно име Беинса Дуно) говори изключително много за Истината, един от основните стълбове и принципи в неговото учение. Той казва:
„Когато истината действа в човека, лицето му става светло, защото Когато човек придобие истината, страданията му ще престанат. Любовта носи страдания, а истината ги прекратява. Истината е синтез на всички лъчи на светлината.
Хората на истината работят във виделина, а хората, които не поддържат истината, работят в тъмнина. Понякога ходим в тъмнина, а искаме да имаме резултатите на виделината. Това е невъзможно. Така са постъпвали някои напреднали същества, които са изменили своите прави възгледи и са повлияли на човешката раса да влезе в кривия път на живота.“

  1. По-благословено е да даваш, отколкото да получаваш
    „Помнете следното: който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро ще пожъне. Всеки от вас трябва да даде това, което е решил в сърцето си да даде, не неохотно или по принуда, защото Бог обича радостния дарител.“ – Коринтяни
    Щедростта, милосърдието и добротата ще отворят индивида към неограничен резервоар от богатства, се казва в много от свещените писания. Какво означава това? Да излезем от егоизма си, от егоцентричността на малкия човешки невротичен его-Аз, който постоянно иска и на който постоянно не му стига и да обърнем фокуса си навън към света, към другите, към цялото, към състраданието в този дуален свят, където никога няма да постигнем пълно изобилие, пълно доволство и пълно щастие. Горещо вярвам, че един от уроците на душата ни, идвайки в този земен свят, е да смири в себе си крайностите именно на тази дуалност и да се научи да се грижи, да се раздава, да помага, да допринася за добруването на Цялото. Това истински ни прави хора, това истински ни смирява в усилието си да бъдем постоянно нещо повече, това истински ни дава усещане за дълбока вътрешна удовлетвореност

Буда е казал: Преди да даде, умът на даващия е щастлив; докато дава, умът на даващия се успокоява; и като даде, умът на даващия се повдига. Светът е огледало. Той връща обратно на всеки човек истинско отражение на собствените му мисли.“

  1. Раят е вътре„Както миризмата обитава в цветето, така и Бог в собственото ти сърце пребъдва завинаги.“ – от Сикхизъм

А Исус попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва; нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас, вътре във вас“ – Лука 17:21-21

Основен закон на Хермес е „Каквото е отвън, такова е и вътре.“
В естествената психотерапия обръщаме поглед навътре към себе си и там търсим отговора на въпросите, които ни вълнуват, които ни бунтуват, които ни възмущават. Вътре в себе си можем да намерим радостта, удовлетворението, мира, вътре в себе си можем да пристигнем притихнали и смирени и простили. Основно разбиране в психотерапията е, че външният свят е отражение на вътрешните ни непреработености и дефицити, на сенчестите ни аспекти, които имат нужда да бъдат осветлени.

  1. Обичай ближния си / Побеждавай с любов / Всичко, от което се нуждаеш, е любов – Действията на вяра, молитва и дълбока медитация ни осигуряват ресурса, дълбочината, приемането, които като качества позволяват на любовта към нашите ближни да стане постоянна част от живота ни. Любовта е обединяваща сила, потушаваща войни.
    Във времена на раздори, войни, териториални битки и първични инстинктивни животински нагони, религията е давала на човека принципи, за които да се хване и които да следва, за да запази човешкото в себе си и да надскочи животинската си агресивна природа. Любовта към ближния е основен принцип, който е учил хората на братство, единство и прошка.
  1. Блажени миротворците“ – когато хората живеят със съзнанието, че има тясно родство между всички индивиди и нации, мирът е естественият резултат.

Мир ви оставям; моят мир ти давам. Аз не ви давам, както светът дава. Нека сърцата ви не се смущават и не се страхувайте.“ Йоан 14:21

  1. Това, което посееш, това ще пожънеш“ – се казва в Библията. Това е великата мистерия на човешкия живот. Съзнателно или несъзнателно, всички се управляват от този неизбежен закон на природата, наричан законът за кармата на Изток. Той е заложен като принципно положение във всяка една религия по света. Че всяко наше действие има цена, има съответното последствие. Че нищо не остава безнаказано, нищо не остава без резултат. Това е помагало на хората в миналото да мислят преди да действат първично, импулсивно и агресивно. Да поспрат и да преценят дали са готови да платят цената на действията си.

В индуизма Лорд Кришна казва: „Смисълът на кармата е в намерението. Намерението зад действието е това, което има значение. Онези, които са мотивирани само от желанието за плодовете на действието, са нещастни, тъй като те постоянно се тревожат за резултатите от това, което правят.”

В будизма се твърди, че Буда е учил: „След като разберете, че природата на гнева и радостта е празна и ги оставите да си отидат, вие се освобождавате от кармата. Човек, който преди това е направил лоша карма, но който реформира и създава добра карма, озарява света като луната, появяваща се иззад облак.“

В Библията Йов 4:8 пише: „Както забелязах, онези, които орат зло, и тези, които сеят неприятности, жънат от същото.“

  1. Човек не живее само с хляб“ – Благословиите на живота са по-дълбоки от това, което може да бъде оценено и преживяно от сетивата. Нашето тленно физическо тяло с неговите нужди, сетивни удоволствия и физически желания е недостатъчно, за да изпита човек дълбок вътрешен мир и дълбоко удовлетворение. Имаме нужда да се обърнем във вярата си към нещо по-голямо от нас, от което да се чувстваме част, за да намерим дълбок екзистенциален смисъл в съществуването си на тази земя.
  1. Не наранявайте – Този принцип е заложен в абсолютно всички религии и духовни течения. В Йога това е принципът Ахимса – ненасилие към нито едно живо същество. В психотерапията ние разширяваме това понятия към ненасилие към себе си също така. Защото често агресията и насилието сме научени да потискаме (без реално дълбинно да ги преработваме) и да ги обръщаме към себе си. Ако някой се опита да нарани друг, това означава, че той възприема този човек като нещо отделно и чуждо на себе си, а нито един от нас не е отделен и самостоятелен, колкото и да ни се струва така през илюзията на човешкото ни съзнание. Ние всички сме като малки части от една голяма холограма и основният закон на Кармата работи неизменно. В Библията са въведени понятията Ад и Рай, за да плашат хората да не проявяват низшите, животинските и сенчестите аспекти от човешката си природа, но всъщност идеята отзад е, че всяко нещо, което причиним с насилие на друго живо същество, в един момент ще се върне обратно към нас самите, за да се възстанови балансът и единството в Живота.

Духовният Учител от Изтока Шивананда обяснява принципа на Ахимса в индуизма така: „Ахимса не е просто негативно не-нараняване. Това е положителна, космическа, свръх любов. Това е развитие на умствена нагласа, в която омразата напълно се заменя с любов. Ахимса е истинска саможертва. Ахимса е прошката. Ахимса е Шакти (сила). Ахимса е истинската сила на човешкото същество.“

  1. Прошка„Най-красивото нещо, което един човек може да направи, е да прости грешното.“ – юдаизъм
    Темата с прошката е безкрайно дълга и сложна тема. В психотерапията казваме, че никой насила не може да даде прошка, това е дълъг процес на вътрешна преработка и прошката не може да бъде дадена, защото така трябва, а само след като бъде изживяна вътрешно и почувствана като естествена необходимост на освобождаване на другия от собствените обида, гняв, вина, болка.
    Във всяка една световна религия е заложен принципа на Прошката като метод да постигнем вътрешен мир, дълбоко приемане и освобождаване от паяжината на човешките взаимоотношения, които ни държат обвързани един с друг във вечната игра със сменящи се роли на Агресор-Жертва-Спасител.

Защото, ако вие простите на другите, когато съгрешат против вас, и вашият небесен Отец ще прости на вас.“ – Матей 6:14

  1. Не съдете, за да не бъдете съдени – Този принцип е израз на основната истина, че човечеството е едно семейство и че всички произлизаме от общ първоизточник, това, за което писах и нагоре. В психотерапията обаче ще обърнем внимание, че всяко качество, проявление, аспект или друго, което осъждаме в някой и което отричаме разпалено, е нещо наше вътрешно – потиснато, изтласкано, непроявено, непозволено. Импулс или нагон или аспект на Сянката ни, който има нужда да бъде видян, признат, допуснат, приет и интегриран. И когато обърнем фокуса на внимание навътре, само и единствено към себе си, тогава виждаме толкова много наши собствени погрешки, има толкова много плевели в нашата си градина, че спираме да съдим другите и започваме да се занимаваме с личното си развитие, оцялостяване и излекуване.
    Можем смело да кажем, че съденето на другите и фокусът ни на внимание навън към другите е силен защитен изместващ механизъм към това да НЕ видим всичко онова, което чака да бъде видяно и смирено вътре в нас.
  1. Има само един Бог / Бог е Любов – Тук се докосваме до лимитите на човешкото съзнание, неговата абсолютна неспособност да прозре какво означава понятието Бог. Можем да използваме думи като Природа, Висше Същество, Абсолютът, Началото на всичко, Създателят… Каквото и име да избере човек, има само един Бог, един Първоизточник. Всички хора и всички неща произлизат от една същност. Всеки друг опит за обяснение на това Свръх Начало го опростяват и орязват от това, което всъщност Е, което не може да бъде предадено с думи, то е онова помитащо усещане колко малки и незначителни сме ние самите и от какво Огромно нещо сме част.
  1. Следвайте Духа на Писанията, а не думите„Изучавайте думите, без съмнение, но погледнете зад тях към мисълта, която показват; И като го намериш, изхвърли думите, като плява, когато си отсял зърното.” – индуизъм

Религиите ни обръщат към изначалните заложени добродетели вътре в нас и едновременно с това обръщат погледа ни нагоре към небето. Карат ни да си задаваме древни колкото света въпроси, да търсим, да питаме, да мислим, да вярваме. Религията винаги е съпътствала човешкото същество в неговата еволюция и някои научни изследователи дори твърдят и доказват, че имаме „религиозен ген“ в нашето ДНК, който отговаря за вярата ни в невидимото и необяснимото. Вярата дава устои на човешкия дух, поставя целия ни живот в един по-голям и сложен контекст и посява в човека импулс към себеразвитие на качества, които биха донесли на света повече истина, повече доброта, повече любов и повече единство.

В различните части на света са се развили паралелно различни религии, идващи от различни духовни учители, дошли да насочат човечеството в не толкова саморазрушителна посока. Погледнати отстрани, религиите са различни, но в основата си имат абсолютни еднакви принципи.

Вашият коментар