„Докато не направим несъзнаваното съзнавано, то ще управлява живота ни и ние ще го наричаме съдба.“ / К. Г. Юнг /
Както отдавна е известно, а също и лично преживяно от мен — в най-дълбоките пластове на психиката ни се намират множество несъзнавани психични съдържания (често потиснати или изтласкани) , които непрестанно влияят на решенията, емоциите и поведението ни. И докато не ги достъпим и преработим съзнателно, качествената характерова и житейска трансформация би била много трудна за осъществяване.
Естествената хипнотерапия заема съществена част от терапевтичния процес в Естествената психотерапия, в помощ за постигането на дълбока и качествена промяна. За тази цел се използват широк набор от хипнотични техники, включително елементи от класическа и директивна хипноза, Ериксонов подход, НЛП, майндфулнес, медитативни и трансперсонални практики. Всички те спомагат за достигане до състояния на дълбока релаксация и повишена вътрешна концентрация — пространство, в което се отваря възможност за среща със собствените несъзнавани съдържания.
Различните нива и дълбочина на състоянията на съзнанието имат различни приложения
Хипнозата е утвърден начин за постигане променено състояние на съзнанието и когато бъде използвана осъзнато и водено, достъпът до подсъзнателната информация и възможността за нейното преобразуване са изключително потентни.
Всяко ниво на транс има различно приложение и полза. Използването на тези нива на транс в хипнотерапията, позволява на терапевта да адаптира подхода си според нуждите на клиента, като по този начин се постига по-ефективен и персонализиран личен процес.
Хубавото на различните нива на дълбочина на хипнозата е, че това дава възможност за постепенно въвеждане в безопасност, индивидуален ритъм и градиране при работа, дори с най-невротичните, притеснителни, скептични, недоверчиви (свръхконтролиращи) и незапознати хора.
1. Лек транс: Характеризира се с усещане за релаксация, отпускане и лекота. Човек остава напълно осъзнат за обкръжението си, но същевременно започва да насочва вниманието си навътре към собствените телесни преживявания и усещания.
2. Среден транс: По-дълбоко състояние на релаксация, при което съзнателният ум започва да отстъпва място на подсъзнателните процеси. В това състояние индивидът е по-възприемчив към внушения и визуализации. Съзнанието става фокусирано, дава възможност за развиване на метакогниция и вътрешен наблюдател.
3. Дълбок транс: Това е най-дълбокото ниво на хипноза, при което достъпът до подсъзнанието е най-лесен. Усещането е за дълбоко единение, в което човек общува със себе си и преживява същността си в състояние на сигурност, блаженство и самоувереност.
Автохипноза в ежедневието и отвъд
„Довери се на състоянието на транс. То е нещо много по-обикновено, реално, безобидно, приятно, простичко и естествено, отколкото си чувал, чел или гледал по телевизията. То е просто едно приятно и целебно състояние на отпускане на тялото и ума, при което именно ти си в пълен контрол над всичко ставащо. Твоите емоционални, ментални и поведенчески трудности, които са те довели в кабинета, сами по себе си представляват състояние на добре научена, затвърдена и послушно подхранвана от страха, вината и несъзнаваната ти вяра в тях хипноза.“ /О. Баев/
Все още има често срещани притеснения относно хипнотерапевтичните методи, които се изразяват с твърдения като : „Хипнозата е нещо пасивно, което ми се случва. Аз не правя нищо и не полагам усилия. Води до зависимост и е временно облекчение. Може да се превърне в бягство от реалния живот.”
Всъщност, съвсем не си даваме сметка, как всеки от нас сам си е „хипнотизирал“ живота – с навиците, вярванията и страховете си. В ежедневието си нямаме достъп до различни състояния на съзнанието. Да, сутрин след събуждане и вечер преди сън, са моменти, в които можем да преминем в различна степен в променени състояния, но това много зависи от начина ни на живот, от степента и на стрес, умора, преумора, прегаряне, тревожност и други психотелесни симптоми. Да не говорим как ние сме еволюционно пригодени да забелязваме и да реагираме на негативните аспекти в живота, податливи сме на всякакви когнитивни и логически изкривявания, израстваме с убеждения, които често се оказват неадекватни в настоящето. Въртим се в омагьосани кръгове на собствената си психика и биохимия, които утвърждаваме ежедневно.
Така прекарваме голяма част от ежедневието си на автопилот и излизането от тези навични състояния – трансови или не, изискват осъзнато усилие. Добрата новина е, че това е възможно и Естествената хипнотерапия е силен съюзник за тази цел.
Моите преживявания в ролята на водещ и участник
Естествената хипнотерапия представлява един неизчерпаем резервоар от възможности за терапевтично-творческа дейност. За постигане на качествено подобрение в психичното здраве, преработка на травматичности, дългосрочно трансформиране на характеровите дадености и акцентуации, се изисква много часове подготовка – не само теоретична, но най-вече практическа. Изисква се време и трупане на личен опит за да се усвоят основните елементи, въз основа, на които всеки терапевт може впоследствие да развие свой индивидуален подход, съобразен с предпочитанията и възможностите, както на терапевта, така и на човека с когото работи. Именно затова, най-ценното в нашето обучение е възможността за учене през личния опит – това дава една дълбока увереност и усещане за разбиране и истинност, която не бих могла да придобия по друг начин, освен през собствените си преживявания.
Работата в модулите с различни хипнотичнотерапевтични техники ми помогна да осъзная и преразгледам: убеждения, които нося от детството си, защитни механизми, които доскоро съм приемала за част от характера си, начините, по които съм свикнала да бягам от себе си, от тялото си и от преживяванията си.
Работихме по двойки, по тройки, сменяхме роли, създавахме безопасно пространство, в което да си позволим да изпитаме, а не просто да учим за техниките.
Работили сме с най-различни техники и похвати: класическа хипноза, ериксонова, майндфулнес, медитация, трансперсонални, духовни и молитвени практики.
Открих, че често в хипнотерапевтични опити достигам до работа със своите базисни вярвания през спонтанно достигане до (изтласкани, потиснати) спомени, в резултат на което, понякога внезапно ме осеняват дълбоки и свързващи осъзнавания и лични прозрения.
Смея да твърдя, че добре съм опознала през себе си и невротичния контрол, който е честа причина за много от психичните проблеми. Въпреки това, често съм се изненадвала, колко силни са навичните защити, през които живея и колко трудно се освобождавам от тях.
Често, по време на преживелищните хипнотерапевтични опити осъзнавам, че не си давам сметка, как съм свикнала да живея с тях докато не преживея тяхното отпадане. Понякога, това ми се случва по време на хипнотична или молитвена медитация – там в смълчаването, в междумисието, в тишината, в свързването с текущите ми телесни преживявания, се озовавам на място, което в началото ми бе непознато и непонятно преди време. А друг път в процес на работа с динамични психотелесни практики за парадоксално усилване на контрола и страховете.
Техники, които сме упражнявали
Отвъд всички специфични техники, които можем да усвоим, има един важен универсален принцип за синхрон и водене в Естествената психотерапия, който е напълно необходим и неизменно приложим и в работата с хипнотични преживявания. Развиването на усет и способност да наблюдаваме състоянията на човека с когото работим, да умеем да се синхронизираме и да го водим според ресурса и текущия капацитет, е от изключителна важност. Това може да се постигне както чрез съблюдаване ритъма на дишане, чрез тембъра и темпото на гласа ни, както и с ползването на език и лингвистика, съобразени с конкретната заявка на човека, с когото работим.
По време на модулите имах възможност да бъда водена, както и да водя, да наблюдавам и да уча чрез опита си. Понякога, по време на някои от упражненията изпадах в състояния на дълбоко спокойствие и вътрешна яснота. В други – се сблъсквах с блокажи, с несъзнавани страхове, с телесна замръзналост. Но именно възможността постепенно да се науча да не бягам, да не интерпретирам, а да оставам и преживявам, прави този метод толкова трансформиращ.
Познаването и използването на различни хипнотични и НЛП алгоритми и похвати неимоверно се обогати след практическите им приложения. Примери за такива от последният ни модул са: илюзия за избор, объркване, утилизиране на съпротиви, четене на мисли, илюзорна корелация, кондициониране, свръхобобщаваща индукция, задълбочаване чрез редуване на потъвания и изкарване, претоварване на контрола и мислите (вместо да ги борим, даваме и подбуждаме към още, повече от същото) включително чрез техники за дишане, оставане в непривързано спокойствие и наблюдение.
Ето примери за някои скорошни опити и моите преживявания накратко:
1. Работа с клиент по заявка – В този опит изпробвахме различни техники според заявката на клиента. Терапевтът (Т) влизаше в ролята на болката или страха на клиента (К), като преживяваше и изразяваше тази емоция. В момента, в който клиентът започнеше да излъчва приемане към тази част от себе си, терапевтът го повеждаше в хипнотично състояние. Използвахме техники като „киносалон“, „техника за превключване от страх към ресурс,“ прерамкиране“ от „контрол като сигурност“ към „здрава грижа = сигурност“
Беше ми изключително полезно да изследвам, от къде в тялото си прожектирам даден „филм“. Беше ми трудно в началото да гледам нещата от заявката си като филм и да се дисоциирам от емоциите си. Но благодарение на последващите процеси – пауза, превъртане, забързване, забавяне, добавяне на различни форми на ресурс и промяна на съдържанието на филма, постепенно преживяването започна да се превръща в нещо качествено ново и различно, а с това и емоционалния нюанс и заряд се промениха.
Друг похват, който използвахме взаимно по време на този опит бе работа с енергия на травмата. За мен бе изключително полезно да преживея психотелесно как мултимодалното свързване с текущите си телесни и емоционални усещания, водещи към дълбоко осъзнаване и трансформация на случващото се! Използвахме различни начини за описване на усещанията си като: цвят, мирис, звук, размер, форма, скорост – бързо бавно, посока – напред, назад интензитет – силно, слабо.
Редувахме потъване в медитативна тишина и сърдечно наблюдаване чрез преминаване към ресурс, към преработка, трансформация, към приемане с любов, отпуснато, съсредоточено пространство на междумислието. След което се завръщахме към тегобните мисли и страхове – защото това неимоверно ще се случва в ежедневието. Не можем винаги да сме в блаженство, важно е да се научим как да преминаваме през всичко, което живота ни предостави, а не да търсим и да се привързваме само към хубавото.
2. Използване на глас без думи – В този опит воденето се случваше само чрез глас, без използване на думи. Изследвахме различни тоналности, напявания, ритмичности, тембър, както и различни докосвания и движения.Това създаде много фино преживяване на дълбоко усещане за доверие и отпускане. Беше много телесно и интуитивно преживяване.
3. Сън в съня – Работихме в дълбок транс, в който целта бе да постигнем преработка на дълбоко несъзнавано ниво. Индуцирахме процеса с различни техники за дишане , след което ползвахме определен набор от метафори, символи и аналогии. За мен, това бе много необичайно преживяване, тъй като досега не бях преживявала навлизане в дълбок транс по този начин. А когато се завърнах в нормално състояние на съзнанието, се чувствах необичайно спокойно, на себе си, жизнена и адекватна.
За мен от моя личен опит досега най-ценни са следните неща:
Възможността за постепенното изграждане на вътрешен център, научаването на доверие (в себе си и живота), научаването да не бягам от емоциите и страховете си, а съзнателно да оставам с тях, да ги изследвам и наблюдавам. Да се уча да не оставам закачена за нито една емоция, независимо дали положителна и отрицателна, а да мога да отгранича себе си от тях. Т.е. създаване на способност за метакогниция през психотелесна опитност, а не само през теоретично, рационално, когнитивно разбиране.
Намирам работата с въображението, също от изключителна важност. Особено в днешно време, когато то е все по-закърняло и неразвито поради непрестанното поднасяне на готови образи отвън. А нашето подсъзнание е всеизвестен факт, че работи с и се влияе от символи, метафори, архетипи и образи. И в този смисъл, то е една изключително благодатна почва за посяване на семенца на промяна. Харесват ми както абстрактните („ериксонови“) внушения, от които несъзнаваното само извлича нужните послания, така и по-специфичните и конкретни послания, насочени към текущата житейска ситуация на дадения човек, които да бъдат адресирани в процес на терапията по различни начини.
Откривам в техниките, които учим и използваме в Естествената психотерапия огромен потенциал за работа по преработка на травматичности. Не само по отношение на големите „Т“ травми, но и при онези хронични, микро-травми на харакатера, които са присъщи за повечето от нас. Възможността за научаване на здрави модели на себеотношение и свързване със себе си по-нови и различни начини. Много често не си даваме сметка, колко е трудно и дори невъзможно за хора, които са израснали и живели в токсични взаимоотношения да се отграничат от тях и да разберат, че са такива. Че тяхната норма е реално отклонение. Но, това не е единствената трудност. Липсата на здрав модел е още по-голямо предизвикателство. Това са способности за себеотнасяне, които следва да се изградят наново. И това не може да стане само с четене и разговори. Именно тук, лично за себе си, през психотелесните хипнотерапевтични опити съм си дала сметка, как тези неща са дълбоки и до тях се достига именно чрез гореспоменатите условия и процеси – доверие, метакогниция, вътрешен център, вътрешно дете, емоционална гъвкавост/непривързаност.
Естествената хипнотерапия е не само дълбок и творчески процес, но и е път към възстановяване на връзката със себе си през усещания, образи и тялото. Чрез участието си в различни хипнотични опити имах възможност да изследвам от първо лице процесите водещи до промяна и трансформация. Естествената хипнотерапия не може да се сведе само до набор от техники, в същността си тя дава възможност за постигане състояние на отвореност, доверие и естествено себепреживяване. А работата с различни нива на транс предоставя съответни начини възстановяване или изграждане на връзка със себе си – отвъд рационалното, директно през тялото, образите и усещанията.