‚,Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
Не ме изхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене! …
Застрелях го. И как да живея с това, не знам…
Стар съм вече. С такива грехове е страшно да се умира. Страх ме е!…
Простете ми! Прости ми за всичко, а?! …
Тихон, нали ме чуваш? Тихон, ти знаеш целия ми живот. Виждаш, как се измъчих….
Греховете ме изгарят, цялата ми душа изгориха….
Не мога повече така, нито да живея, нито да умра. Братко, ти си ми последната надежда! Млад, малодушен бях. Колко години нося този грях в душата си и нито за минута не ме оставя. Простил ли си ми? Помоли се на Господа да свали тази тежест от душата ми!‘‘
Филмът „Остров” (2006) е филм-притча за проклятието на извършеното зло и за разяждащото търсене на път през смазващата тежест на греха към спасително покаяние. През 1942 г., по време на Втората световна война, немски войници пленяват руски шлеп, превозващ въглища и принуждават юнгата Анатолий да застреля кормчията Тихон, за да спаси живота си. Години след това, през 70-те г. на миналия век, на малък северен остров като отшелник живее старец на име Анатолий. На острова има малък православен манастир, там Анатолий помага на хората, лекува, извършва чудеса, прави пророчества. Той обаче няма покой от страшния грях, който е извършил. На малкия остров, след много години, Анатолий изненадващо отново среща Тихон, когото всъщност не е убил, а само прострелял в ръката и Тихон е успял да се спаси. Анатолий получава прошка от Тихон и очистен от своя грях и в бяла дреха, той вече е готов да срещне смъртта!
В следващите няколко страници ще проследя героите, основните моменти през личното ми усещане и послания на екранизацията през призмата на съвременната психотерапевтична гледка точка, правейки и паралел с монашеския, скромен живот, воден от главния герой.
Смърт и трансформация
,,Остров“ ясно изследва две основни вълнуващи човешката психика теми. Първата от тях, която ще разгледам е тази за смъртта. В пряк смисъл и в смисъл на смърт на старото, вече неслужещо ни Аз, последвана от прераждане и трансформация към Ново Аз. Следващата и съвсем логично следваща тема е тази за трансформацията. Често в психотерапевтичните среди говорим за преработката на характера, създаването на Нова личност или поемането по Пътя на героя (не някой друг, а по пътя на онзи герой, който всеки от нас носи у себе си). Тези две теми са добре застъпени през житието и битието на главния герой, монаха Анатолий, и неговото вътрешно развитие през хода на филма.
Смърт:
Външната смърт и войната: Смъртта е изразена през войната и насилието, което преследва Русия през Втората световна война. Този контекст на насилие и смърт създава атмосфера на страх и ненадеждност, а човешката природа и морал се изпитва най-вече в такива времена. ,,Поставени до стената‘‘ – ние винаги можем да видим истинската същност – същината на нас самите, а и на ближния. В тъкмо тези моменти успяваме и дълбоко да вникнем в думите ,,за да опознаеш някой не ти трябва време, а ситуации‘‘.
Вътрешната смърт и търсенето на прошка: Анатолий носи тежестта на собствените си злодеяния, но най-дебелата треска в душеността на духовника е убийството на неговия някохашен сподвижник Тихон. Това го преследва и му създава вътрешна борба и страдание. Търсенето на прошка и спасение представлява психологическа смърт на ,,стария’’ ‘Анатолий, който се опитва да се отърве от тежестта на миналото си и да създаде нова, пречистена от чернилките на стореното личност, въздигнала се от пепелта на стореното.
Трансформация:
Духовната трансформация: През филма, Анатолий преживява дълбока духовна трансформация. Той се отказва от светските удоволствия и живота си преди монашеството и избира живот на самоотверженост и молитва. Тази трансформация се усилва чрез неговото търсене на прошка и спасение и като изпитва мистични преживявания и визии – така бленувания диалог и среща с Бога.
Изграждане на нова личност: През филма, наблюдаваме как Анатолий e изградил и изгражда нова личност и идентичност. Той преминава през процес на самопреобразуване, премахвайки своите ,,вредни‘‘ черти, прегръщайки и заживявайки в мир със своите сенки, намирайки пътя към по-духовно (богоугодно) и осъзнано съществуване. Молитвите на стария монах често пъти за напълно осъзнатите греховни и минали деяния. Стореното тежи и само общението с Бога успява да даде мира и утеха на душата! Само чрез открития и разголващ същносттта ни диалог бихме успяли да достигнем до собствените си дълбини и да се срещем очи в очи с образа на съдника.
Покаянието, като завръщане към живота, служещ на Бога
Покаянието като процес на изкупление: Анатолий започва филма с потъмнено минало, с досие на грешник, с компроментирана идентичност – на убиец, обременен от тежки грехове и убийството на кормчията Тихон. Този грях тежи на сърцето му и представлява източник на страдание и вътрешен, разкъсващ идентичността и Аз-а му конфликт. Покаянието в случая на Анатолий не се разглежда като просто признаване на вина. То представлява активна трансформация на неговата душа и живот. Този процес на изкупление го кара да се откаже от светския стил на живот и да посвети себе си на молитва и служение.
,,Господи, Боже мой, не оставяй мен грешния! Помилуй ме, Боже, по голямата си милост и по многото си щедрост, изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконието си съзнавам и моят грях е винаги пред мене….
Умий ме и ще бъда по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие и ще се зарадват костите от Тебе съкрушени, Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.‘‘
Отец Анатолий
Отдаване на себе си на Бога: Покаянието на Анатолий не е само избягване от греховете му, но също така и отдаване на себе си на служение и близост до Бога. Той избира монашеския живот, който е изцяло посветен на тежка физическа служба (да отговаря за котелното – най-мръсната и тежка работа) и духовна, минаваща през всекидневна молитва и смиренение. През този процес, Анатолий намира смисъла на живота си и постига вътрешен мир и спокойствие. Той става пример за всички наблизо и далеч, за човек докоснал се до истинската вяра, тази, която можеш дълбоко да усетиш като прибиваваща същност у себе, достигайки до автентична преданост към Бога.
Завръщането към Бога като двигател за силен живот: В прочита на филма, завръщането на Анатолий към Бога не го лишава от сили и страст за живота. Напротив, вдъхновява го да служи и да живее със свиш Смисъл! Завръщането към Бога го превръща в личност с жива душа и светъл морален компас и власт над своите слабости.
В психотерапевтичен контекст, покаянието и завръщането към духовни ценности се разглежда като важен път към самопреображение и духовен растеж. Двете събития, в цялост могат да помогнат на човек, намиращ се в сходна житейска ситуация до тази на отеца, да се освободи от страданията и проблемите, които произтичат от миналото, и да постигне по-смислен и изпълнен живот. Като тук намирам за важно да подчертая , че компасът в тези ситуации не винаги лесно заковава на север… сиреч тук сме в Божиите ръце, водени сме от далечната, мъждукаща светлина на онзи фар, които ние самите желаем да видим и достигнем. Бленувания бряг, водещ до личното усещане за Край или Начало на нов Път. Път, който е избран, който ще се върви въпреки и със всичко това, което произтича от него – Пътят на промяната, пътят на трансформацията.
Делникът, съчетан с молитвено-съзерцателен дух като живот по смисъла
Молитва: Анатолий често се занимава с молитва и размисли в манастира, дори и извън неговите предели. Това е основният начин, чрез който той изразява своята връзка с Бога и изповядва своите мисли, тегоби, чувства. Молитвата е акт на смирение и преклонение пред върховната сила. Молитвата – времето насаме, в което вътрешния диалог е възможен, качествен, бих го назовал ,,осъществен разговор с мен‘‘ или среща с мен, самия. Среща, при която често пъти се намесва и голямата сила – Бога, Абсолюта, Силата, Източникът с много имена, назована от много на брой религии, обяснения и философии. Когато си вземем време в тишина и смирение – бих казал дори е невъзможно да пропуснем да се помолим, да се приберем…в себе си, там, където винаги има пространство, уют и топлина!
В терапевтичен план често и най-вече времето за нас е това, което така липсва. И тъкмо нашата същност е тази, която страдайки често намира начин да проговори и изпълзи до повърхността , особено тогава, когато най-вече сме затворили сетива за нейните нужди – тя най-силно крещи.
Служение и труд: Анатолий изпълнява различни служби в манастира, включително ръчния, тежък труд, като копаене и цепене на дърва. Този вид служба и труд е средство за самоотверженост и саморазвитие, и той го използва като начин да служи на Бога и на братята си в монашеската общност.
Благотворителност: Анатолий и манастирската общност помагат на местното население, особено на бедните и нуждаещите се. Този акт на благотворителност е проява на милосърдие и близост към другите, както и начин да се следва Божията заповед за помощ на бедните.
Скромност и съпреживяване: Анатолий води скромен и аскетичен начин на живот в манастира. Той се въздържа от светски удоволствия и преследва скромността като път към по-добро познание на себе си и Бог. Не разполага с почти никакви вещи, спи на пода, върху въглищата, а от екранизацията дори не се вижда да разполага с втори чифт дрехи. Този вид отричане от света и съпреживяване са форми на преданост и дълбоко смирение и отказ от материалното. Личната философия на Анатолий е илюстрирана и през действията му, когато главния наместник на манастира идва да спи при него за няколко дни – той носи със себе си два особено скъпи и лъскави за монашеските среди предмета – ново, красиво и дебело одеало, както и чифт нови, кожени, удобни ботуши. Аналий искрено, от душа решава да даде урок на своя ,,началник‘‘ изхвърляйки – ботушите в огъня, а одеалото в морето! Защо ще попитат много от гледалите филма, защото всеки човек гледа света през своите очи и тъкмо в това е важността и красотата на всяка човешка душа, на всяко човешко същество. Отеца-огняр решава да предаде своя личен урок и изхвърляйки ненужно скъпите и ,,лъскави‘‘ предмети – да освободи Усъзнанието – душата на своя началник за по-богоугодните работи. Учудващо – неговия началник много скоро след това му благодари, усетил всъщност колко много е бил привързан към тези предмети. Вероятно всеки от вас се разпознава тук, е поне аз – да?
Смирението, безсребърничеството, безкористието на живота по Бога и аналог със съвремененния Естествен психотерапевтичния процес. ,,Кесяря кесаревото, а Цезаря, цезаровото.“
Смирението, безсребърничеството и безкористието на живота по Бога, както ги показва Анатолий във филма „Остров,“ може да се аналогизира с психотерапевтичния процес и вътрешната мотивация на психотерапевтите в техните кабинети. Въпреки че психотерапевтите получават възнаграждение за своята работа, тяхната вътрешна мотивация може да бъде същата – да помагат на другите и да насърчават техния духовен и емоционален растеж. Това илюстрира принципа „Кесяря кесаревото, а Цезаря, цезаровото,“ който подчертава, че външната награда не винаги е главният стимул за дейността на човека.
Смирението като психотерапевтичен аналог: Смирението на Анатолий, като израз на неговата скромност и отричане от светски удоволствия, може да бъде съ на скромността и смирението на психотерапевта. Психотерапевтите са обикновено скромни и се стремят да не се издигат над своите клиенти, а да им помагат да намерят решения на техните проблеми.
Безсребърничеството като психотерапевтичен аналог: Анатолий живее безсребърнически живот, не се стреми към богатство или светския успех. Психотерапевтите, въпреки че получават заплащане за своя труд, често имат висока морална отговорност към своите клиенти и се стремят да им помогнат, независимо от финансовата награда.
Безкористието на живота по Бога като психотерапевтичен аналог: Анатолий избира безкористен живот в манастира, в който служи на Бог и помага на хората. Психотерапевтите често също имат безкористни моменти в своята работа, когато се ангажират с клиенти или случаи, в които обменът не е финансово измеримо, самата стойност е значително намалена (за да е съответна с възможносите на клиента) или има изначално или последващо съгласие, клиента да не заплаща такса (т.нар. pro bono). При все това терапевтите даваме в пълен мащаб своето време и енергия, за да помогнем на човека срещу нас!
Този аналог между духовната преданост на Анатолий и психотерапевтичния процес подчертава важността на вътрешната мотивация и етичните ценности в работата на психотерапевтите. Стремежът и моралът при Естествената психотерапия е да се помага на хората и да им се дава подкрепа в техния духовен и емоционален растеж, независимо от външните възнаграждения.
Отец Анатолий – характер и психотерапевтичен предизвикващ стил. Липсата на тщеславно себеафиширане.
Анатолий е главният герой от филма „Остров,“ характеризира се със смирен и аскетичен стил на живот, който включва липса на тщеславно себеафиширане. Той е пример за духовна преданост и самоотверженост и това съчетание от характеристики може да бъде анализирано от психотерапевтична гледна точка, като се разглежда като предизвикателство и пример за развитие на личността.
Смирение и отричане от светските успехи: Анатолий не се стреми към светски успехи или признание. Той живее в манастира, изпълнява скромни задачи и води аскетичен/монашески начин на живот. Този стил на живот е противоположен на тщеславието и себеафиширането, които могат да се наблюдават във светската култура, особено съвременната, в която на преден план са материалните блага, богатството, остъпвайки на морала и високите идеали.
„Помага старецът/ батюшката, не аз. Аз просто му предавам и ви връщам заръките му.“
Отец Анатолий
Самоотверженост и преданост: Анатолий изразява силна самоотверженост и преданост към Бога и другите монаси в манастира. Този вид преданост може да бъде аналогичен на това, което много психотерапевти изпитват към техните клиенти. Психотерапевтите също се стремят да помогнат и да бъдат подкрепа на своите клиенти без да гонят лични интереси, слава или потребност за самовеличие. Рядко колеги от школата по Естествена психотерапия биха използвали изречението ,,Аз помогнах, Аз го направих!‘‘. Тъй като смиреността пред процеса е голяма, осезаема! Задвижвани сме от уважението на и към нашите клиенти и вярата в техния потенциал, ресурс и сила – върешни, фини усещания, които напълно кореспондират с личната ни вяра в Бога, Абсолюта и в силата на премъдрия Живот!
Скромност и самопознание: Анатолий преминава през процес на самопознание и духовен растеж. Този процес е основен аспект на неговия характер и развитие. Психотерапевтичният процес също насърчава клиентите да изследват себе си и да постигнат по-добро разбиране на своите емоции и душевни процеси. Следователно, от психотерапевтична гледна точка, характерът на Анатолий и неговият стил на живот могат да бъдат използвани като пример за развитие на по-скромни, самоотвержени, и преданостни отношения към себе си и другите. Те могат да служат като вдъхновение за търсене на духовен растеж и смисъл в живота, без да се насочваме към тщеславието и себеафиширането. Каквито сме към себе си, такива имаме възможност и да сме към другите!
Прошката. „Доколкото вие прощавате на длъжниците си, и на вас толкова ви е простено от Бога…“ (из Отче наш молитвата).
Темата за прощаването е основологаща за филмовата динамика и силно присъстваща, може да бъде анализирана психотерапевтично като важен аспект на духовната и емоционална трансформация на главния герой, Анатолий. Цитатът от ,,Отче наш‘‘ , молитвата, която споменавам, подчертава важността на прощаването и връзката между прощаването и собственото освобождаване от греховете.
Прощаването като освобождение от тежестта на греха: Анатолий носи тежестта на своите грехове и особено на убийството на кормчията Тихон. Този грях го тормози, вълнува го дълбоко. Прощаването на себе си и прошката, която търси от Бог, представляват психологички процеси на освобождаване на тежестта (обикновено усещана като натрапливост и ,,генерирана‘‘ от вътрешния ни критик)!
Прощаването като израз на емпатия и човечност: Отецът-огняр се опитва да прояви емпатия и прощение към другите монаси и към местните жители. Този процес на прощаване е важен аспект на развитието на неговите межличностни отношения и обогатява тази аспект на неговия живот.
Прощаването и възстановяването на връзката с Бог: Анатолий търси прошка и връзка с Бог чрез своята духовна практика и молитва. Прощаването и освобождаването от греховете са важни за възстановяване на тази духовна връзка и за постигане на вътрешен мир.
Прощаването и психотерапевтичния процес: В психотерапията, процесът на прощаване се разглежда като важен елемент от терапевтичния процес. Прощаването на миналите травми и обиди може да допринесе за освобождаването от емоционалния багаж и растежа на клиента. Това също така може да подобри отношенията и връзките с другите. Във филма „Остров,“ темата за прощаването играе ключова роля в духовната и емоционална трансформация на героя и подчертава важността на прощаването като средство за освобождаване и връщане към духовния растеж и мир. Този аспект на филма може да бъде разбран и анализиран и в контекста на психотерапията и личностния растеж на клиентите.
Искрената вътрешна радост при живота по Бога
Анатолий, преживява искрената вътрешна радост при живота по Бога, и този аспект може да бъде разгледан през психотерапевтичната гледна точка като важен аспект на духовния и емоционален растеж на личността. Вътрешната радост, която Анатолий изпитва в манастира, е свързана с няколко ключови фактора:
Смисъл и цел в живота: Животът в манастира му предоставя смисъл и цел. Този фактор може да бъде анализиран през психотерапевтичната гледна точка като постигане на емоционално удовлетворение и благополучие прес служенето, през делото, което дава и подхранва битието на другите, ближните. През терапията често нуждата на клиента е тъкмо да изследват своите ценности и смисъл в живота, за да постигнат по-голяма вътрешна радост. Това е и голяма, лично моя цел и потребност, подготвяйки се за терапевт и преминавайки през моя личен път – личната ми терапия!
Състрадание и милосърдие: Анатолий проявява състрадание и милосърдие към другите монаси и местните жители. Този аспект на неговия характер може да бъде разгледан през психотерапевтичната гледна точка като израз на емоционалност и способността да се свърже с другите (човещина; емпатия). Състраданието и милосърдието са важни за здравите междуличностни отношения. Да, на моменти в изказа и езика му има директност и острота, които често трудно се понасят с лекота и без промяна в настроението на отсрещната страна. Но истината не винаги ,,гали с перце‘‘, а главния герой е такъв – носител на дълбоката Истина. Дълбока като присъстваща в всички процеси и някак ясна (не са нужни хиляди думи за да се стигне до нея, а да чувставаш) и универсално-простичка, Истина която намира подслон единствено в мъдростта на изстрадалия, жигосания и все пак възкръснал човек… от болката , от изгарящата загуба, от изоставянето.
Спокойствие и вътрешен мир: Животът в манастира води главният герой към постигане на спокойствие и вътрешен мир. Този аспект е важен за психотерапевтичния процес, тъй като клиентите често търсят начини да преодолеят стреса и тревожността и да постигнат психологичен баланс.
Създаване на духовни преживявания: Отчето изпитва духовни преживявания, които му привнасят вътрешна радост и блаженство. Тези духовни преживявания могат да бъдат разгледани от психотерапевтичната гледна точка като начин за изследване на личностното развитие и духовната реализация на човека и са позитивна индикация за свързаност на Дух, душа и тяло.
Обобщавайки, вътрешната радост, която Анатолий изпитва при живота по Бога, служейки в манастира, може да бъде разгледана през психотерапевтичния взор като важен аспект на духовния и емоционален растеж на личността. Този аспект подчертава важността на смисъла в живота, емоционалната интелигентност, междуличностните отношения и духовната реализация в процеса на личностното развитие. През моя опит – радостта като емоция протича през нас, водейки живот, който се жиее, вървейки по Пътя.
Смиреномъдрото и спокойно отношение към смъртта през лекотата на случване на умирането с едно издъхване
Филмът разглежда редица важни теми – включително смирението и спокойното отношение към смъртта, както и познаването и избирането на часа на изхода. Тези теми могат да бъдат анализирани през психотерапевтичната гледна точка като израз на духовна зрелост и емоционално справяне.
Смирението и спокойствието пред смъртта: Главният герой, преживява дълъг и пълен с мъки процес на смирение и освобождаване от греховете си. Този процес води до постигането на спокойствие и спокойно отношение към смъртта. През филма, той показва духовна зрелост и способността да се справя с физическата и емоционална болка.
Познаването и избирането на часа на изхода: Във филма, Анатолий проявява способността да предвижда и избира часа на своя изход от този свят. Това е символичен елемент във филма и може да се разглежда като духовен аспект на самоконтрол и приемане на смъртта. В психотерапията, този аспект може да бъде анализиран като начин за обръщане към смъртта със спокойствие и достойнство.
Лекотата на случване на умирането: Смъртта във филма е представена като спокойна, лека и с едно издъхване. Този аспект може да бъде разгледан като израз на духовно озарение и смирение пред естествената последователност на живота и смъртта.
Психотерапевтично, диалектиката около тази важна и плащеща средностатистическото човешкото съзнание тема може да помогне на клиентите да се справят с идеята за смъртта от гледната точка на събитие, което е естествено, а мисълта и страха от него ги затваря за живота, блокира ги от действия или ги ужасява. През приемането на естествения поток на живота бихме могли да развием по-смирено и спокойно отношение към нея, както и към живота като цяло.
Филмът „Остров“ умело представлява в кратък, но контрастно-емоционален човешки сюжет важни аспекти за духовния растеж и духовната зрялост! Аспекти, които вълнуват пътя и житието на всяка пробудена личност и успяват да ,,почукат‘‘ на вратата дори на непробудените! ,,Остров“ представя смъртта като възможност за преображение и трансформация на личността, която вече не ни служи и в която осъзнато вече не припознаваме. През психотерапевтична перспектива, това се разглежда като процес на духовен растеж и освобождаване от болезнените преживявания и тежести на миналото. Даващи хоризонти за нови начало и възможност за Възкръсение и достигане до ядрото на автентичната същност,която носим още от своето рождение, същността, която сме предупределени да срещнем в себе си!
Изготвил: Богоя Колев
Гр.София, 17.09.2023 г.
Източници:
,,Лъжите за Бог в които вярваме‘‘, Уилям Пoл Йънг
,,Живот и Смърт‘‘, Дийпак Чопра
Изображения:
youtube.com; plus.kinopoisk.ru; m24.ru; strana.ru; segodnya.ua; tourprom.ru;
spiritualevolution1111.tumblr.com;
