Работа с обсесивно компулсивното разстройство и здравната тревожност в естествената психотерапия

В настоящия текст ще обхвана част от работата с ОКР и хипохондрия, която се е доказала като особено и поради това е неотменен елемент е естествената психотерапия, чиито подход е ефективен в своята комбинативност и цялостност, докато остава неразривно свързан с ученето както от извора на любовта и мъдростта, така и от бездната на преживяваната от клиента/пациента болка.

ОКР

Описаните подхди включват излагане на източника на тревожност или на неговия контекст като, разбира се, не говорим за същинска застрашаваща живота опасност. Множество проучвания доказват ефективността на тези стъпки при лечението на разстройства като генерализирана тревожност, социална тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и фобии.


Накратко обсесивно-компулсивното разстройство (наричано и “ананкастно”) е разстройство от спектъра на тревожните, характеризиращо се с недоброволни натрапчиви мисли. Преживяващият го започва да приема, премисля, умствено да предъвква тези автоматични натрапчиви мисли, което поражда растяща тревожност, основана на страха, че нещо лошо ще се случи. Това поражда нуждата принудително да се извършат ирационални, отнемащи време действия, за да бъде отстранена тревожността. Човек, живеещ с ОКР ясно съзнава, че компулсивните действия облекчават тревожността му, а не предотвратяват наистина случването на натрапливата мисъл.


Пример:

Човекът Х отпива вода винаги 8 пъти от чашата си, защото вярва, че иначе нещо лошо ще се случи с него или някой друг. Ясно съзнава, че тези 8 отпивания са безмислени и заедно с това се чувства заставен да ги направи, иначе тревожността му остава висока и сякаш непоносима за него.

Когато говорим за ОКР целта на експозиционната терапия е да изложи пациента/клиента на неговите натрапливи мисли, както и на ситуациите, които са като “спусъци” за предизвикването на въпросните мисли – оттам идва и точно тази дума “Exposure“. Следващият момент е свързван с втората част от името, а именно “Response Prevention” – на български “превенция на отговор”, под което се има предвид, че целта е пациента/клиента да не извъшрва ритуалите си, да не завършва с компулсия, която има за цел да облекчи (разбира се временно) тревожността му.


На графиката тук можете да видите следното:


Появата на обсесивната/натраплива мисъл вдига нивото тревожност –

това провокира търсенето на разтоварване, което се случва чрез осъществяването на ритуала (компулсията), който сваля тревожността.


Проблемът е, че това не е решение, а един цял завършен цикъл на ОКР, който ще се повтаря отново и отново. Ще дам пример от практиката си – с жена, която направи следното споделяне “Наясно съм, че мислите ми за пълни глупости и няма да се осъществят. Но сутрин си мисля, че отивайки на училище нещо ужасно може да се случи с децата ми, ако не оправя леглата им – затова ги оправям задължително.”




Ето и втората графика:



При този втори пример тревожността е достигнала своя пик, но не е била “свалена” с компулсия/ритуал, а е оставена естествено да спадне – което неизбежно се случва!


Невъзможно е интензивна тревовност да продължи повече от 2-5 минути! Дори при паник атака най-интензивната част е именно толкова. Както се вижда на втората графика ВРЕМЕТО, за което тревожността се “уталожва” е по-дълго. Това е така само в началото – когато целта е да няма намеса и контрол през добре познатите ритуали, което от своя страна удължава времето, в което тревожността е висока.

И едновременно с това след няколко такива (няма как да бъдем конкретни “колко”, индивидуално е) излагания на тревожността, оставане в нея буквално, без опити за бягство (каквото са всичките компулсивни действия/ритуали), постепенно се усетеща разликата в нейния пик.


Това ще рече, че с тази редовна практика тревожността няма достига до същите висоти, тъй като представете си как тялото ни получава следното послание: “Добре, ето, изпитваш висока тревожност! И? Умря ли? Случи ли ти се нещо? Не, тук си, здраво си, живо си, всичко е наред отново. Преживява се, видя ли?” А това послание е изключително значимо, защото с редовното му получаване амигдалата, намираща се в мозъка “къса” връзката между събитието, което предизвиква тревожността и самата тревожност – защото реално такава връзка няма.

За да онагледя последното изречение, ще дам следния пример:
На публично място човекът Х изпитва силна тревожност и това, с което я “потушава” временно е да пипне лявото си ухо 5 пъти. Ако не го направи, чувства, че нещо лошо ще му се случи и вижда заплаха за себе си. Оставайки изложен на своята висока тревожност на публично място, чувствайки се уязвим и незащитен и заедно с това неизвършващ компулсията си, оставяйки тревожността да спадне сама, представете си как той дава ясен сигнал на амигдалата в мозъка да “скъса” връзката публично място с много хора = опасност за мен. Разбира се това няма да се осъществи от първия път. Действително опасността е породена от начина му на мислене, а не от обективни застарашаващи живота му събития.


Ето и стъпките:


Какво предизвиква обесивните мисли?
Какви ситуации, преживявания – напр. оставане сам/а, излизане навън, изцапване/намокряне на дрехите, неподредени дрехи/вещи и т.н. – съответно какво кара тревожността да расте? Запишете това в тетрадка/тефтер/дневник.

Определяне от 0 до 100 колко е висока тревожността в тези изброени ситуации.
Отново се записва в дневника спрямо всяка една от тези ситуации – напр. оставане сам/а – 85, излизане навън – 100 и т.н.

Създаване на списък на предизвикващите тревожност събития и преживявания, като отгоре са най-силно влияещите към момента – напр. излизането навън ще е преди оставането сам/а.


Излагане на предизвикващите тревожност стимули от горния списък, като се започне от последните места – тоест от най-слабо предизвикващите тревожност.

Пример: Ако човекът Х се страхува от заразяване и не докосва дръжки на врати и изобщо каквито и да е предмети, без след това да има силен порив да се измие и дезинфекцира – то в такъв случай работейки с експозиционната техника, следва първо да докосне с пръст дръжката на вратата, след което да задържи пръста си за известно време на нея. Постепенно да хване дръжката с цяла длан, след това да докосне дрехите си, лицето си с тази ръка – и да продължи да извършва други свои задачи на дневен ред без да се измие и дезинфекцира.

Така постепенно, с малки стъпки, се увеличава степента на излагане на тревожността. Вариант е човекът Х да дава оценка от 0 до 100 на своята тревога на всеки 10-тина минути от това упражнение – добре е това да се случи поне в началото и в края му и да бъде записано в дневник, за да може да се проследи постепенното намаляване на тревожността с редовното практикуване на експозиционната техника.

Важно и необходимо, а не просто препоръчително, е това излагане на стимулите да се прави ежедневно! Когато вече дадена точка от списъка не носи тревожност, защото това се случва с редовната практика, се преминава към следваща.
Друг важен момент е периодично да има връщане и към точките, които не предизвикват тревожност вече, защото е възможно това да се промени с липсата на практика – ако не се движим, а само лежим, мускулите ни ще атрофират – и тук е същото. Ако човекът Х от примера по-горе реши, че вече е преодолял в достатъчна степен страха си от заразяване/замърсяване и все пак “за всеки случай” веднага се мие след като докосва дръжки на врати – то рано или късно е много вероятно да се върне в изходна позиция.


Експозиционните предизвиквания са чудесен и незаменим помощник при работата с ОКР – това мога да кажа със сигурност от своят опит.


Именно затова в парадигмата на Естествената психотерапия ние взимаме предвид успешността им и ги интегрираме в един още по-цялостен подход. При сериозно инвалидизиращо начина на живот ОКР, подкрепата от терапевт, който разбира механизмите му е незаменима. В Естествената психотерапия при ОКР работим цялостно, включвайки още и когнитивно-поведенческата терапия, и медитативни и дихателни практики, с подкрепата на които създаваме по-цялостна визия за преживяванията на клиентите си, както и за качествено и любомъдрено претопяване до здраво свързване с реалността и смисления, пълнокръвен живот!

ХИПОХОНДРИЯ

Какво е хипохондрия?

“Хипохондрията е психосоматично разстройство, при което човек прекомерно се съсредоточава върху най-малките промени във физическото си състояние и при леко неразположение се ужасява и паникьосва. Пациентът постоянно се наблюдава и смята, че страда от някаква болест, и то сериозна.” Непрекъснатите мисли и страхове, че нещо не е наред с него, обикновено го тласкат към постоянно ментално предъвкване и търсене на (илюзорна и временна) сигурност.
Такива хора по правило не вярват на лекарите и са убедени, че все пак с тях нещо не е наред, въпреки изследванията – затова търсят лекарска намеса отново и отново, не е изключение и да предприемат посещения в спешен кабинет.

Някои типични примери за проява на хипохондрия са:

  • Често ходене на лекар;
  • Повтарящи се едни и същи изследвания;
  • Постоянно самонаблюдение и анализиране върху всяко, дори минорно, неразположение;
  • Ежедневно (или почти ежедневно) четене в интернет за симптоми и заболявания (към това състояние понякога се реферира и с термина “киберхондрия”);
  • Избягване на ситуации и хора, поради страх от заразяване/разболяване;
  • Търсене на уверение, че човек не е болен от близки, приятели, дори непознати;
  • Ежедневно, дори неколкократно, мерене на кръвно, температура и/или друг тип следене и тестване в домашни условия;


Има два вида здравна тревожност:

Първият се нарича “Somatic Symptom Disorder” – соматично симптомно разстройство, или “сензохипохондрия” – страхът и високата тревожност възникват при изпитването на неприятни за човека телесни усещания – сърцебиене, главоболие, шум в ушите и др. Понякога самото телесно усещане не е действително, а соматично, “добавено” към някое друго – “Боли ме главата, това означава, че ще имам и шум в ушите, ето, чувствам го, кръвното ми се вдига, усещам иглички в лявата ръка” и т.н. Някои телесни усещания биват интерпертирани като опасни, като така, най-просто казано, амигдалата създава връзка между въпросните усещания и повишаването на тревожността (сърцебиене = получавам инфаркт, умирам).



“Illness Anxiety Disorder” – още нар “идеохипохондрия”, при което характерен е страхът от определени заболявания и постоянното препроверяване дали все пак не са възникнали “вече” – и недоверието спрямо изследванията, правени многократно и лекарските уверения. Можем да кажем, и че този тип хипохондрия напомня на ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство), заради извършването на конкретни действия (посещение при лекар, подлагане на различни тестове и изследвания, търсене в интернет за симптоми и заболявания, търсене на доказателство, че човек не е болен от близки, приятели, дори непознати), спрямо осъществяването на които тревожността бива понижена – временно, до следващия път на повишаването ѝ – и така се получава затвореният цикъл – страх-компулсивно поведение, туширащо го временно.

Как да преодолея хипохондията?
Някои от най-ефективните подходи, част от естествената психотерапия.

Соматична терапия

Това са методи за успокоение на тялото, особено на онзи център в мозъка, отговорен най-общо казано за “страха” – амигдалата.


Медитация, фокусирана в дъха – по 5 минути – 1-3 пъти на ден. Тук няма нужда от много обяснения, може да я правите в тишина, на приятна музика/звуци от природата или да си пуснете водена медитация, и слушайки, да се фокусирате в дъха си – например при ноздрите, където влиза и излиза въздухът или в точката на междувеждието. Връщайте се към избраната от вас точка, въпреки, че ще появяват разсейващи мисли – това е абсолютно нормално, целта не е да ги гоним, а да приемем, че ги има и преминават – идват и си отиват.


Диафрагмено дишане – дълбоко квадратно дишане с диафрагмата – което спомага да се активира парасимпатиковата нервна система, което води до цялостно отпускане и релаксация. Казва се “квадратно”, защото се състои в 4 етапа – поемане на дъх за 4 секунди – задържането му за 4 секунди – издишване, отново за 4 секунди и оставане без дъх за 4 секунди. След като свикнете с това дишане, можете и да променяте числата – не е нужно да са еднакви – вдишването може да е по-кратко от задържането, например.



Когнитивно-поведенческа терапия

Заради погрешните интерпретации, е нужно да се свържем с реалността и да елиминираме когнитивните изкривявания, на които сме робували досега – тук примерите са строго индивидуални и подкрепата от психотерапевт, който да съпътства стабилното стъпване “на земята” е желателно.

Някои от най-честите (от моя опит) когнитивни изкривявания, които се срещат при хора, живеещи с хипохондрия:
Свръхгенерализация – погрешна индукция на базата на отделен случай. Пример: “Митко умря от инфаркт, а се оплакваше от болки в сърдечната област, сега аз изпитвам болки там – значи получавам инфаркт!”Предсказване на бъдещето – “Със сигурност ще умра точно от ….., знам го!”Катастрофизиране – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна.Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи.

Стратегическа експозиционна терапия (Strategic Exposure Therapy)
Вече писах нагоре за това, че здравната тревожност може да прилича на ОКР и да следва същия затворен цикъл. Затова важен елемент от справянето с нея са именно подходите, които тази терапия предлага – по-конктретно излагането на стимулите, които предизвикват силна тревожност и страх, като едновременно с това елиминираме компулсивните ритуали – не ги осъществяваме. Какво означава това?

Означава, че ако някой, например, изпитва силна тревожност от забързания си пулс, то в терапия, в присъствието на терапевта (а по-късно и сам) се използват различни начини, по които пулсът се учестява до степен, некомфортна за клиента – като целта тук е да не се стига до редовното препроверяване, мерене, четене и питане, а да се остане в страха, да бъде приет и прегърнат не просто интелектуално (което е крайно недостатъчно), а и телесно, емоционално. Такива “срещи” със спусъците (т.нар. “тригери”), задвижващи “колелата” на тревожността са изключително ценни и незаменими, и, с времето, способстват за преработването, за стапянето на тревожността.

Майндфулнес

Този подход подкрепя човек в свързването с усещанията в тялото и тяхното приемане – наблюдавайки и отчитайки, че те са там.

Пример: Останете в покой и нормализирайте дъха, състредоточете се в определена точка – например в междувеждието. След това можете да “сканирате” тялото си, регистрирайки усещанята и приемайки ги – “Да, усещам пулса си. Нормално е понякога да е по-бърз. Това е просто реакцията на тялото ми в този момент, тук и сега. Сега е тук, а след малко ще отлети като птичка.” Съзерцавайте природата/стаята/мястото на което се намирате – обърнете внимание на детайлите, на най-мъничкото камъче, дори. Слушайте – чуйте шумовете – от птички, вятъра, кучешки лай, колите по улицата. Усетете как е разположено тялото ви, в кои точки допира земята, представете си, че напрежението се изплъзва леко и неусетно от вас. Помиришете ароматите наоколо си. Всичко това помага за емоционалната саморегулация – още много по тази тема има тук –

Добавям и радикалното, същинско приемане
Означава приемането и понасянето на нещо, без осъдителност или желание за промяна. Ученето на неосъдителност и приемане е процес – понякога дълъг. Разбирането, че не винаги ще успеем да бъдем приемащи и неосъдителни и ще се проваляме в тези опити, е неотменно.


Това е една част от пътя, не целия път, защото – ако подходим директно с приемане, рискуваме да “натиснем” и потулим проблема си по-надълбоко и всъщност да изтласкаме, вместо да приемем.

Същинското приемане можем да започнем да практикуваме (като първи стъпки) и с това да си кажем и/или напишем: “Да, имам еди-какъв-си симптом, и? Да, страх ме е от ….. и? Няма да спра да живея, заради това. Ще си нося тревожността с мен, ако е необходимо, но няма да се крия от живота!”

Естествената психотерапия чудесно комбинира тези методи, така че сихнронично да взаимодействат помежду си, подхранвайки цялостна и ефективна промяна.


Какво “печеля” от хипохондрията?


Неразположенията, симптомите, болестите, са неслучайни и всъщност са като пътеводни светлини в живота ни, които ни насочват към една необходима промяна. Важна стъпка в преодоляването на тревожни състояния, е намирането на конструктивни начини, по които човешките ни потребности да бъдат удовлетворени!

За да онагледя какво имам предвид под “печалби”, ще опиша някои от начините, по които хипохондрията може да служи (и по още много със сигурност):

  • Може да спомогне за намаляване на напрежението в отношенията между членовете на семейството, за да бъде запазена цялостта му (шансът да се скараме с човек, който има нужда от подкрепата ни, заради състоянието си, е по-малък).


  • Възможно е ролите в семейството да се разместят и това да задоволи непосрещнатата до този момент нужда от обгрижване, нежност, емоционална сигурност и др.


  • Опит да бъде спечелена симпатия на другите, така че да проявят грижа и внимание.


  • Избягване на сексуална близост.


  • Избягване на евентуалния провал, при опитите за развитие – кариерно, личностно, семейно.


  • Възможност за повече почивка.


  • Липса на финансови отговорности и зависимост от някой друг и неговите доходи и работа.

За немалко хора е непосилно да напомнят на себе си и на другите за своята ценност по здравословен, градивен, директен начин – затова го правят заобиколно, през симптомите, през болестта. До момента не съм работила с човек, при който да няма никаква печалба от преживяваното състояние – понякога е съзнавана (първична), друг път несъзнавана (вторична).

Със сигурност и двете теми са необятни и може да се пише още много по тях през призмата на естествената психотерапия, която синергично и ефективно съчетава дидактичния и диалектичен вектори, за да постигне високи резултати в работата с тези и други състояния. Това я прави уникална от всички, до момента, познати методи!

Инес Райчева

Вашият коментар