Работа с паническо разстройство и генерализирана тревожност в Естествената Психотерапия
„Успокой се. Всичко ще е наред. Няма страшно.“ – няколко израза, които може би и ти, уважаеми читателю, си казвал или чувал в момент на повишена тревожност. Защо ли обаче се случва така, че понякога нито успокоителни думи като тези, нито по-директивни такива като „Вземи се в ръце и не се дръж детински.“ водят до така жадуваното вътрешно спокойствие, за което се говори в медитациите и източните философии? В настоящата статия ще се потърсим отговори на въпросите какво е тревожността, нормална част от живота ли е тя, кога се превръща в проблем, както и какви насоки ни дава Естествената психотерапия за справяне с две нейни често срещани проявления – паническото разстройство и генерализираното тревожно разстройство.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТРЕВОЖНОСТТА И НОРМАЛНО ЛИ Е ДА Я ИЗПИТВАМЕ?
На всеки от нас се случва да изпитва страх, притеснение, тревога. Това са емоции, а всяка емоция има своето предназначение от гледна точка на еволюцията. По-конкретно страхът е емоционален отговор на възприемана заплаха или опасност. В този ред на мисли той е жизненонеобходим, защото ни провокира да се отстраним от неща, които биха застрашили нашето оцеляване. Понятията „страх“ и „тревожност“ се използват като взаимозаменяеми в ежедневието, поради което понякога възниква липса на диференциация помежду им. Все пак обаче е важно да разграничим, че страхът обикновено е по отношение на конкретен обект и реална заплаха, докато тревожността се проявява и без ясно обособена причина. Т.е тревожността може да се разглежда като своеобразно очакване на опасност и е причинена от мисълта за бъдеща потенциална заплаха. Също така е ценно да подчертаем, че тя може да е или да не е показател за психопатологичен проблем. Напр. при прекалено ниски стойности на тревожност, ние може да се изложим на риск за живота си, защото не бихме преценявали адекватно опасности от външната среда. Това означава, че донякъде имаме нужда от средни нива на тревожност, за да може тя да изпълнява своята адаптационна и мотивационна функция. Ако обаче тревожността бъде прекалено висока, тогава се свързва с прекомерно напрежение и физически дискомфорт, които често оказват нагативно въздействие върху психичното ни благополучие, устойчивост и функциониране в ежедневието (Петрова, 2022).
ПО КАКЪВ НАЧИН МОЖЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ДЕСТРУКТИВНАТА ТРЕВОЖНОСТ?
В съвременните динамично променящи се условия на живот човек лесно може да остане с усещането, че тревожността е нещо типично и безобидно. Въпреки това когато е по-силна и продължителна, тя се разглежда като признак за нарушено емоционално и психическо равновесие. Според статистиките, между 5 и 7% от цялото население страдат от някакво тревожно разстройство, а 29% от хората поне веднъж в живота си са минавали през такова (Димитрова & Търпоманова, 2016). За целите на настоящата статия няма да се спираме на всички разновидности на тревожните разстройства, а ще посочим един от признаците, на база на които можем да ги обособим в две групи. Първото проявление е пароксизмалната тревожност, която е епизодична, внезапно възникваща, непредсказуема и в следствие на прости или сложни стимули. Тук попадат редом с други състояния паническите пристъпи и паническото разстройство, за което ще стане дума в следващата секция на статията. Второто проявление е т.нар. генерализирана тревожност, която по-късно може да прерастне в генерализирано тревожно разстройство. Този тип тревожност се преживява като продължително очакване и страх от неизвестността, съпътствани от усещане за уязвимост, уплашеност и безпомощност (Петрова, 2022; Хаджийски, 2014).
ПАНИК АТАКИ И ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО, ЩО Е ТО?
По дефиниция паническото разстройство се свързва с „повтарящи се епизоди на внезапни чувства на силно безпокойство, на страх или на ужас, които достигат връх в рамките на минути (пристъпи на паника). Човек може да изпита задух, болка в гърдите, сърцебиене. Тези пристъпи на паника могат да доведат до силно безпокойство от повторното им появяване или до избягване на ситуации, в които са възникнали.“ (Троев, 2024).
От горецитираното определение става ясно, че това е тревожно разстройство, съпътствано от спонтанно настъпващи епизоди на силен страх (паник атаки), без обаче да е налице реална опасност. Според специалистите тези панически пристъпи са ограничени във времето и продължават от няколко минути до няколко часа, като честотата и броят им може да са различни. За паническо разстройство говорим в случаите, когато в продължение на поне шест месеца паник атаките са редовна част от живота на човек. Тези пристъпи не подлежат на предвиждане и контрол (поне не изцяло), затова не са показател за това колко волеви човек сме. Противно на очакванията дори се оказва, че по-често от паническо разстройство страдат хора, които бихме определили като силен характер. Повече за причините за възникване на състоянието ще коментираме в последната част на статията, посветена на насоки за справяне.
Неприятните симптоми често пораждат емоционално преживяване за ужас и вътрешно крещене, както и автоматични мисли дали няма да се случи нещо лошо, като напр. да умрем или да полудеем в резултат на силното преживяване. Натрапливото дъвчене на мисли, дереализацията и деперсонализацията са типични, но според експертите няма документирани случаи на смърт и полудяване заради паник атаки. Всъщност физическите симптоми са следствие от отделянето на хормона адреналин, който е отговорен за активирането на потните жлези, ускоряването на сърдечната дейност и повишаване на кръвното налягане. Адреналинът подготвя тялото за реакция от типа „борба/бягство“, чиято цел изначално е да съхрани, а не да прекрати живота. Този хормон не се отделя безкрайно дълго, защото тялото разполага с ограничени резерви. Ето защо след известно време вегетативната нервна система спира да го отделя, тялото се успокоява и физическите симптоми на страх отшумяват от само себе си бавно, но сигурно и без допълнителна намеса (Савова, 2017, 2019).
КОГА ГОВОРИМ ЗА ГЕНЕРАЛИЗИРАНО ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО (ГТР)?
Генерализираното тревожно разстройство (ГТР) от друга страна се свързва с „постоянна и прекомерна тревожност и безпокойство относно дейности или събития – дори относително обикновени, рутинни проблеми. Притеснението е непропорционално на действителните обстоятелства, трудно е да се контролира и влияе на това как човек се чувства физически. Често се проявява с други тревожни разстройства или депресия“ (Троев, 2024). Напр. при потискане на панически пристъпи те могат да прерастнат в генерализирана тревожност, а непреработена тревожност може да се трансформира в депресивно състояние.
Както вече споменахме в началото на настоящата статия, да изпитваме страх и тревога от време на време е нормално и човешко. При страдащите от ГТР обаче, страховете препускат един след друг: „Какво ще стане ако съпругът ми загуби работата си? Ако синът ми претърпи катастрофа? Или ако аз се разболея?“. Става въпрос за постоянен генерализиран страх от настъпването на някакви гибелни събития, който не е ограничен до специфични ситуации или обекти. Тревогите са за всичко и всички, като най-често притесненията са свързани с благосъстоянието на семейството, собственото здраве или здравето на близките, както и с финансовото положение. За съжаление обаче дори и по-малките неща (напр. дали съседът е поздравил днес) могат да отключат тревога. Мислите кръжат без логика в главата и преди човек да е приключил с единия страх и идва следващият (напр. „Интервюто за работа предстои. Работното място се клати. Децата не се връщат навреме от училище.“) (Савова, 2019).
На физиологично ниво състоянието е съпроводено от напрежение, главоболие, сърцебиене, суха уста, стомашни болки, невъзможност за релаксация и отпускане. Тези смущения, както и нарушения в съня и концентрацията са някои от честите оплаквания на хората с генерализирана тревожност. Тъй като те понякога се фиксират върху въпросните симптоми и търсят лек за тях, състоянието може да остане неразпознато доста дълго време. Подобно на другите тревожни разстройства, ГТР възниква в резултат на съвкупност от генетични, биологични и психологически фактори, включително липса на усещане за сигурност заради прекомерно натоварване, травматичен опит или недостатъчно стабилни връзки със значимите други в ранно детство.
КАК ЕСТЕСТВЕНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ ПОМАГА ДА СЕ СПРАВИМ С ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО И ГЕНЕРАЛИЗИРАНАТА ТРЕВОЖНОСТ?
Естествената психотерапия предоставя един цялостен и интегрален модел за работа с тревожните разстройства (и не само), който цели постигане на устойчива промяна. Човекът се разглежда като био-психо-социално единство, следователно и самият подход за справяне с въпросните състояния отчита измеренията тяло, мисли, чувства и емоции, характер и духовност. Симптомите, колкото и неприятни да са, не се разглеждат като враг, а като любящ приятел. Те са своеобразен съюзник, който по изкривен начин се опитва да ускори възстановяването на емоционалното ни и психично равновесие, както и трансформирането на непреработените вътрешни съдържания. В този ред на мисли е необходимо човек да спре да бяга от състоянието и самите симптоми посредством неработещи стратегии за справяне, а вместо това да осъзнае причините за възникване на състоянието и да усвои уроците, които то се опитва да му преподаде. За да може това да се случи, се прилагат широк набор методи, част от които са по-аналитични и са част от вектора диалектика, а други включват по-директна преживелищна психотерапевтична работа и са част от вектора дидактика.
Различни причини могат да бъдат в основата на паническото, генерализираното и другите тревожни разстройства. 15-20% от хората например имат лесно възбудима нервна система, което води до по-нисък праг на търпимост към болка, по-голяма чувствителност към опасности и несигурност, по-лесно претоварване от сетивни стимули и по-силни съмнения в себе си. Други водещи фактори са: стресови обстоятелства в ранна детска възраст; тревожни, притеснителни, емоционално незрели или дистанцирани родители; травматични събития; трансгенерационна травма; потиснати емоции; повишени нива на стрес и претоварване; критичен вътрешен диалог; съмнения в себе си и в бъдещето, както и постоянно търсене на бързи удоволствия (Троев, 2024).
Преди човек да потърси специализирана помощ за справяне с тревожно състояние, той често вече е опитал да се справи самостоятелно с проблема. За съжаление нерядко тези опити не са дали резултат, а понякога може и даже да са влошили положението. В своята книга „Отвъд тревожността – доказани стратегии за справяне със страховете“ Даниел Троев (Троев, 2024) обобщава по следния начин най-разпространените грешки в опит за справяне с тревожността:
- Желаем симптомите да изчезнат веднага.
- Представяме си негативни сценарии за бъдещето.
- Страх ни е какво ще кажат хората.
- Реагираме с гняв и раздразнение или се опитваме да гледаме през розови очила.
- Постоянно сме в очакване кога ще се появят тревожността и паниката.
- Постоянно търсим помощ от близките.
- Избягваме каквито и да е ситуации, които биха могли да провокират нежеланите състояния.
- Избягваме миговете на бездействие и спокойствие, защото те още повече засилват напрежението.
- Постоянно се разсейваме.
- Потискаме тревожността.
- Предизвикваме се твърде интензивно.
- Не проверяваме дали всичко е наред на физическо ниво (хормони, витамини, минерали).
- Убедени сме, че сме слаби хора щом страдаме от тревожност.
Проучванията и практиката на Троев (2024) показват, че една от типичните пречки пред преодоляването на тревожността е всъщност чувствителността към нея. Колкото по-уплашено реагираме към изпитването на даден симптом, свързан с паник атака или генерализирана тревожност, толкова повече обучаваме мозъка си да не прави разлика между ситуации, които са безопасни, и такива, които изискват намеса. При повишена чувствителност на нервната система и липса на емоционална стабилност е лесно да се отключат защитни механизми и когнитивни изкривявания, които в даден момент да задълбочат проблема. Такива са потискането (опит да спрем да изпитваме нежелани мисли и емоции), изтласкването (подсъзнателно отхвърляне на проблема), регресът (връщане към стари модели на мислене и поведение), руминирането (менталното предъвкване на мисли), пожелателното мислене (внушаването, че днес всичко ще е наред), катастрофизацията (фокусиране върху и раздуване на негативни сценарии), самосбъдващото се пророчество (предизвикване на нежелани сценарии поради прекомерно вглеждане в и пренавиване във връзка с вероятността от тяхното настъпване), отлагане (откриване на разумни причини за избягване на действие), дисоциацията (дистанцираност и откъсване от собствените преживявания и външния свят), действане през нагласата „трябва“ и избягващо поведение (странене от места и ситуации, които очакваме да породят страх и тревога).
Избягващото поведение е особено характерно за паническото и генерализираното тревожно разстройство. В резултат на страха човек се стреми да избягва всячески ситуации, които субективно се възприемат като опасни. Ако пък тревожността е насочена към благосъстоянието на близките, е възможно то да се прояви под друга форма, а именно като непрекъснато звъним на роднините, за да се убедим, че всичко е наред. Проблемът с този тип поведения е, че бягайки, работим срещу себе си. В случая с паник атаките, не съумяваме да се изправим срещу тях и да се убедим на практика, че те са безобидни. В допълнение, това поведение намалява страха веднага, но в дългосрочен план го засилва. В тази връзка е проблематично и когато наши близки поемат вместо нас задачи, от които ни е страх, защото така още повече се оттласкаме гъм несамостоятелност (Савова, 2019).
Говорейки за стратегии за справяне, възниква и въпросът какво е мястото на медикаментозната терапия. Разбира се, има случаи, когато такава е необходима. Въпреки това е важно да се има предвид, че лекарствата потискат симптомите без да решават корена на проблемите, като в допълнение са свързани със странични ефекти. Така например антидепресантите могат да доведат до стомашни проблеми, напълняване, намалено либидо и др., а успокоителните от семейството на бензодиазепините (ксанакс, диазепам и др.) пораждат зависимост при употреба повече от 4-6 седмици (Савова, 2017). Следователно е препоръчително към употреба на медикаменти да се прибягва само след сериозна консултация с психиатър, а не в опит за по-бързо и привидно леко отърваване от състоянието. За цялостно справяне е силно желателно да се поеме по пътя на психотерапията или поне тя да е част от процеса.
Ако гореизложените стратегии доказано не постигат желания ефект, то какво може да предприемем за доказано справяне с паник атаките и тревожността? Отговорът е прост, макар и не лесен за прилагане: необходимо е да адресираме различните измерения (телесно, мисловно, емоционално, характерно, духовно), да видим към какво ни водят симптомите и да преминем през, а не покрай страха.
Паническото разстройство ни провокира да открием как да се свърваме с любовта, да изградим базово доверие със себе си и живота, да култивираме сигурна привързаност. От друга страна, генерализираната тревожност ни води към това да станем по-уверени, по-стабилни, да изградим един вътрешен център и усещане за принадлежност, с чиято помощ да приемем липсата на контрол върху външния свят и да запазваме спокойствие отвъд неговите превратности.
На духовно ниво тези тревожни състояния ни провокират да осъзнаем загубата на опорна точка и това, че търсим сигурност там, където няма как да я открием. Поканата към нас е да си припомним свързаността с нещо по-голямо от нас и да удовлетворим нашата изначална нужда от принадлежност. На телесно ниво е необходимо да регулираме нервната система. Във връзка с това може да са полезни психотелесни опити, дихателни практики, упражнения за стимулиране на вагусния нерв, техники за „заземяване“, физическа активност, сън, почивка. На мисловно ниво е важно да се научим как да разпознаваме негативните и катастрофални мисли и да ги заменяме с по-реалистични. Т.е. търсейки алтернативни и по-нормални обяснения на тревожни ситуации, да се регулира страхът. Обръщайки внимание на вътрешния диалог, може да се работи за изграждане на нагласа на приемане и дори благодарност към ситуацията. На емоционално ниво е ценно да се учим да се свързваме с и оставаме в трудни и потиснати емоции (гняв, вина, срам, тъга и др.), така че поетапно да се научим да се успокояваме посредством тяхното назоваване и наблюдение. А на ниво характер помага да си дадем сметка за и да преработим ключовите тенденции и подлежащи страхове, които са довели до възникване на състоянието (напр. страхът от отхвърляне, емоционална зависимост и уязвимост, самота, провал, излагане и др.) (Троев, 2024).
В обобщение, в Естествената психотерапия гледаме на паническото и генерализираното тревожно разстройство (и не само) като на проход към дълбочината в нас. Тези състояния активират нашите характерови травми и всичко, което сме потискали на различни нива и с което до момента не сме се справили по един здрав начин. Те са един опит за невротично контролиране, който на едно скрито ниво може да е свързан с определени вторични печалби. Вместо да се страхуваме и да анатемосваме паник атаките и тревожността, като естествени психотерапевти ние помагаме на човек да се конфронтира със страховете, от които бяга, така че да може да премине отвъд тях. Интересно е, че пътят не е линеен. Т.е. често хората идват на психотерапия в опит да се отърват от неприятните симптоми, но първоначално в хода на работата последните може и да се засилят. Това обаче е следствие на изчистващия процес и всъщност стъпка напред, а не назад. По линия на подход, споменахме, че се прилагат както по-аналитични методи (реконструиране на мисли, осъзнава, дневник на мислите, работа с базови убеждения и др.), така и преживелищни такива. Директната работа с помощта на дихателни практики, хипноза, психотелесни опити, сензорно наводняване, парадоксално намерение и др. поощрява загубата на невротичния контрол, изправянето пред плашещите емоции и симптоми и посредством привикването към страха – своеобразното му приемане и цялостно израстване на личността. Ето как се стига и до привидният парадокс, а именно: често хората да споделят, че след ефективно справяне с тревожността животът им е станал дори по-пълноценен от преди това.
Източници:
- Баев, О. (2024). Лекции по Естествена психотерапия.
- Димитрова, Т., & Търпоманова, Ц. (2016). Степен на тревожност и здравни индикатори на море. // Варненски медицински форум, 5, 29-34.
- Петрова, М. (2022). Тревожност и психично здраве. // НАУЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В ПСИХОЛОГИЯТА, 149.
- Савова, М. (2017, 2019). [YouTube Channel] Психотерапия OnLine България. Достъпно от: https://www.youtube.com/@psihoterapia-online.
- Троев, Д. (2024). Отвъд тревожността – доказани стратегии за справяне със страховете. София, Издателство Скала Принт.
Хаджийски, М. (2014). Теория и практика на психологическото консултиране. Велико Търново, ИК Фабер
