Поведенческата работа в реална социална среда изисква смелост и е съпътствана от много неизвестни фактори. Поради тази причина в психотерапевтичните среди се срещат противоречиви мнения относно провеждането на поведенчески експерименти извън защитената среда на кабинета. В следващите редове ще се опитам да представя накратко защо този тип експерименти имат своето заслужено място в „инструментариума“ на естествените психотерапевти и ще споделя накратко своя личен опит като участник в такива.
СТРУКТУРА И ЦЕЛИ НА СОЦИАЛНО-ПОВЕДЕНЧЕСКИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ
В естествената психотерапия работим за хармонизирането, характеровата преработка и оцялостяването на човек както по аналитичен път (вектор диалектика), така и по преживелищен (вектор дидактика). Всеки от нас носи дълбоко в себе си базисни модели (интроекти), възникнали под влияние на генетични фактори, опит преди раждането, родова памет и най-вече случващото се през ранните детски години. Тези модели може да включват страх от унижение, отхвърляне, изоставяне и др., както и да са свързани с потискани вярвания от типа на „Аз съм недостатъчен.“, „Аз съм провал.“, „Аз съм безпомощен.“ Когато стимули от реалността провокират нашите базисни вярвания, възникват т.нар. автоматични мисли. Последните са неволеви, автономно възникващи, мимолетни и ирационални мисли, които често са съпътствани с когнитивни изкривявания и водят до емоционално сгъстени реакции. Процесът на претработка започва с увеличаване на способността на човек да разширява съзнанието си и да е наблюдателен, така че да регистрира по-често и своевременно въпросните автоматични мисли. Същинската работа обаче се случва на ниво базисни вярвания посредством „сприятеляване“ с изначалните страхове.
Социално-поведенческите експерименти са ефективно средство, с помощта на което може да се ускори процесът на преработка на въпросните базисни вярвания и страхове. Техният дизайн и изпълнение се супервизират от вещ психотерапевт. Провеждат се по подходящ начин и в подходящи социални пространства, където е малка вероятността клиентът да бъде разпознат или да се внесе социален смут. Фокусът е върху вътрешната преживелищна работа, а не върху това да бъдат притеснявани околните. Обикновено експериментите се изпълняват с нарастваща степен на трудност. Следователно участникът започва с действия и ситуации, които в относително малка степен събуждат у него страх и съпротива, и постепенно се осмелява да предизвика себе си все повече (разбира се, в умерени граници).
Първо се уточнява какъв тип страх човек желае да преобразува. След това се търсят подходящи действия и ситуации за задействане на този страх. По време на самия опит се наблюдава какво вади процесът в клиента. А преди и след участието в експеримента се практикува реструктуриране на вътрешния диалог посредством улавяне на когнитивните изкривявания и засилване на връзката с реалността. По този начин събудените базисни вярвания се преработват и се залагат здрави, асертивни убеждения.
Ефективността на експериментите се определя до голяма степен от готовността на участника да се потопи в преживяването без маска и преиграване. Идеята НЕ е да бъдат осмивани образите, в чиито обувки се влиза (напр. на социално маргинализирани хора). Напротив целта е да бъдат актуализирани изтласкани страхове от провал, неуспех, слабост, отхвърляне и др., така че човек да може да ги прегърне и да стане истински готов за успех и сила.
В следващата секция на настоящата статия ще споделя своя личен опит като участник в социално-поведенчески експерименти. Примери за други експерименти могат да бъдат открити в статиите на Орлин Баев, цитирани в „Използвани източници“.
ЛИЧЕН ОПИТ СЪС СОЦИАЛНО-ПОВЕДЕНЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТИ
Моят първи досег до същината на социално-поведенческите експерименти се осъществи в рамките на обучението ми като специализант по естествена психотерапия. Успоредно с усвояването на ключови теоретични концепции под шапката на когнитивно-поведенческата терапия, аз и моите колеги имахме възможност да вземем участие в един изцяло практически уикенд, пълен с разнообразни експерименти в реална социална среда. В следващите редове ще се опитам да споделя накратко моето лично преживяване през тези два предизвикателни, но и обогатяващи дни.
Преди участието в експериментите
Преди участието си в социално-поведенческите експериементи, знаех едно. Твърди се, че това е един изключително мощен инструмент за изправяне пред базисни страхове и отработката им по пътя на вектора дидактика (чрез директно преживяване). От опит знаех, че дори дългогодишна работа на ниво размишления, разсъждения и анализи на причинно-следствени връзки невинаги води до реална промяна. Следователно беше логично моят разсъдлив ум да прегърне идеята, че включването в подобни експерименти ще бъде изключително полезно за мен, както на професионално, така и на лично ниво. Реалността обаче показа друго.
Няколко седмици преди модула със социално-поведенческите експерименти започнах да усещам в себе си нарастваща тревожност. Това веднага ми показа, че процесът вече започва да активира у мен базисни страхове съобразно моя тип характер. В такъв момент е особено лесно човек да избяга по най-различни начини. Например, в по-ранните ми години за мен е било лесно да бягам от подобен дискомфорт посредством съсредоточаване върху работа и други изцяло ментални активности. Сякаш преструването, че няма „слон“ в стаята и фокусът върху област, в която се чувствах силна, неутрализираше усещането за уязвимост, породено в момент на тревожност.
От опит обаче вече знаех, че затварянето в себе си и потъването в „продуктивни дейности“ е само временен отдушник. Затова избрах различен ход на действие. С детско любопитство отделих време да разгледам по-отблизо какви автоматични мисли поражда у мен идеята за участието в поведенческите експерименти и от какво всъщност ме е страх. Установих, че част от мен се опасява от факта, че експериментите са свързани с високо ниво на променливост и несигурсност. Това означава, че аз не мога да съм сигурна как точно ще протекат, доколко успешно ще се справя, дали нещата ще са под контрол, дали ще съумея да реагирам адекватно и при нужда да поставя граници. Естествено темите с контрола, границите, доверието и високите очаквания към себе си се проявяват и в други сфери на живота ми и това просто беше поредната покана от страна на живота да ги разгледам по-отблизо. Особено полезно в хода на менталната ми подготовка за участие в експериментите се оказа:
1) да проследявам отблизо автоматичните мисли, които минават през ума ми (че ще е страшно, че няма да се справя и т.н.);
2) да поставям тези мисли под съмнение, запазвайки връзка с реалността (колко страшно може да бъде, вече съм се справяла с по-страшни неща, в защитена среда сме, това е част от обучение, а не операция на живот и смърт);
3) да обръщам внимание на телесните усещания в резултат на притесненията ми вместо да избягам в мисли и работа;
4) да споделя притесненията си с подходящи за мен значими хора вместо да ги тая у себе си;
5) да придам различно значение на притеснението, т.е. вместо да се притеснявам от това, че се притеснявам, по-скоро да си напомням, че притеснението показва, че предстои нещо значимо;
6) да си напомням, че съм насочвана и направлявана от заобикалящата ме висша сила и че всичко ще бъде наред, както винаги досега.
Ден 1 – просякиня за един ден
Първият ден от експерименталния уикенд включваше това аз и моите колеги да усетим от първа ръка какво е преживяването да си на дъното на обществената стълбичка. Какво е усещането да нямаш дом, да не разполагаш с лични средства, да ти се налага да ровиш в кофите за боклук и да просиш? Ако следва да направя паралел с множеството инициативи в духа на това да бъдеш управител на фирма за един ден, то тази серия експерименти беше в стил „просяк за един ден“. Важно е да отбележа, че участието в подобен тип опит не е с цел да се подиграваш на хората, изпаднали в такова положение, нито пък да играеш роли. Идеята е да усетиш през себе си с какви автоматични мисли и базисни страхове може да те свърже поставянето в такова положение. А с помощта на последващо реструктуриране имаш потенциала да промениш елемент от своята вътрешна система и тази промяна да има след това домино ефект върху различни сфери на живота ти.
Началото: събиране пред Съдебната палата в София. Аз, моите колеги и нашият обучител, всички във видимо мърляв и раздърпан вид. Поведенчески експерименти се провеждат единствено под супервизията на опитен психотерапевт и то без да се всява обществен смут. Поради тази причина беше необходимо и ние да получим съответните инструкции преди да започне същинската работа.
Първоначално настроението беше приповдигнато. Лесно беше да се разсейваме и шегуваме като на игра, търсейки отдушник за нарастващото притеснение от предстоящото. След това се разделихме по двойки и пристъпихме към теренна работа. Заедно с моето другарче за този ден взехме решение да се разположим в началото на улица Витошка и да просим безмълвно. Избрах точно този експеримент, защото исках да подложа на съмнение едно свое вярване, а именно: че за да получа, трябва да давам или поне да действам активно. Любопитно ми беше да проверя какво ще се случи ако стоя там долу, на земята, давайки знак на света, че в момента няма какво да предложа в замяна. Без да крещя за внимание, просто присъствайки. Ще ме забележат ли? Ще подразня ли другите? Ще иска ли някой да ми помогне?
И така разположих раздърпаната си постелка и един картон с надпис, пълен с правописни грешки „Благудъря за пумоштъ“ и сведох тяло и глава към земята в жест, отворен за подаяния. В началото никой не ни забелязваше. Странно е. Първо се пробужда едно усещане за забравеност и незначимост, а след това спокойствие. Излизаш от матрицата, гоненето на задачи по часовник и започваш да наблюдаваш света. В него си, но не си от него.
Този момент не трая дълго, беше последван от серия мимолетни срещи с различен емоционален отенък. Първата беше с една дама, която влезе проактивно в разговор с мен и моето другарче. Интересуваше се защо сме на улицата, изяви готовност да ни помогне ако научи повече. В неопитността си и липсата на стиковка не бяхме съвсем сигурни как да отговаряме. В резултат на това и на нашата табелка, пълна с правописни грешки, дамата реши, че сме чужденки. Каза: „А, разбрах откъде сте“. Погледна ни по-скоро безразлично и след това си тръгна без да окаже обещаната помощ. Може да се спекулира какво точно си помисли за нас. Моето осъзнаване обаче беше по-скоро за това колко интуитивни сме хората, общувайки едни с други и как усещаме, когато другият не е напълно искрен с нас.
Последваха множество кратки разговори, срещи и разменени погледи с хора, които изглеждаха видимо трогнати и искаха да дадат от себе си. Това започна да се случва, след като си позволих да се потопя във вътрешния си свят без маска и преструвка ида се свържа с това, което преживявах от позицията на просеща. А него мога да опиша с една дума: уязвимост. Не усещах срам от това, че съм в такова положение. Беше по-скоро едно медитативно състояние, почти като молитва. Аз бях на земята, приемайки без съпротива, че тук и сега нямам какво да предложа. Бях отворена да получа кой колкото прецени да ми даде и всяка стотинка или банкнота приемах с искрена благодарност. Интересно беше, че повечето хора държаха да дадат паричките в ръцете ми. Някои ме благославяха. Други ме уверяваха, че всичко ще е наред. Трети звъняха телефони, за да потърсят кой може да помогне с подслон, храна или работа. И никой не се впечатляваше от правописните грешки в надписа ми. Който се спираше, искаше да помогне и това е.
Имаше и една особено интересна среща, благодарение на която научих доста за улучния живот и усещането за взаимопомощ и принадлежност, които той може да предложи. При мен и моето другарче дойде 20-годишно момче от ромски произход, което беше видимо афектирано от това, че сме се оказали на улицата. Младият мъж не можеше да устои на импулса да ни предложи съдействие и закрила, защото самият той бил от 6-годишен на улицата. Отиде и ни купи торба с храна, за която заплати частично със свои пари, а останалото изпроси. Беше готов да намери две опции за работа покрай негови познати. Нашият закрилник ни предупреди, че ще има добри хора, които ще ни дават парички, както и такива, които ще ни обиждат. Сподели, че самият той е правил много лоши неща, но Бог го е върнал в правия път. Беше докосващо осъзнаването му, че сумата, която е плащал за доза наркотици, сега се е оказала достатъчна, за да помогне на по-слаби от него.
Това беше ключов момент в експеримента за мен. От една страна ми показа, че има как да съм полезна на другите, дори когато съм в позицията на получаващата помощ. От друга страна си припомних за триъгълника на Карпман (жертва – спасител – насилник) (Божилова, 2021) и колко лесно е да играем различни роли ако отношенията ни се базират на тази конфигурация. Момчето, което някога е било жертва на трудни обстоятелства, лесно влезе в ролята на спасител, водено от болна емпатия към по-слабите, в чиито очи виждаше себе си навремето. Също толкова лесно обаче вероятно можеше да отключи и агресивно поведение ако разбереше, че е обект на експеримент. Поради тази причина аз и моето другарче се оттеглихме от ул. Витошка и експеримента в подходящ момент, всяка отнасяща своята порция осъзнавания и научавания. Усетът кога да го направим и лекотата, с която го случихме, пък бяха доказателство за мен, че нося в себе си способността да поставя граница и предприема адекватен ход на действие дори без предварително предначертан план.
Ден 2 – удобно ли е да си неудобен
През втория ден от социално-поведенческите експерименти избрах да провокирам себе си по различен начин. А именно, като вляза в обувките на някой, който има високи претенции към другите и/или някой, който не се вълнува от тяхното мнение за него. Тази порция опити бяха проведени на територията на два лъскави софийски мола, а аз самата бях облечена и накипрена подобаващо за моя образ.
Експериментът започна още преди същинската част, когато заради смяна в метеорологичните условия се наложи промяна на локацията. В резултат на това нямаше как да стигна навреме за старта освен ако не взема такси. Това породи у мен следното размишление. Щеше ли една претенциозна дама тип „кифла“ да вземе такси, за да стигне навреме? Може би да, защото нямаше да мисли дали е оправдана инвестиция. А може би и не, защото дори и да харчи пари „неразумно“, то едва ли би положила това ненужно усилие. В момента, в който достигнах до второто осъзнаване, усетих колко по-предизвикателно за мен – мис „Изрядна“ – би било да закъснея, вместо геройски и мъченически да намеря начин да стигна навреме. Този сценарий породи веднага тревожност и мисли от типа на това колко недопустимо би било, какво би говорело за мен и т.н. В духа на социално-поведенческите експерименти обаче избрах да се впусна в този плашещ ме сценарий и да изпратя съобщение на нашия обучител, с което го известявам (а не искам позволение!!!) за своето забавяне. Естествено, светът не свърши и аз се придвижих с 15 минутно закъснение.
Междувременно почти цялата група се беше изместила в по-голям мол, където щеше да има повече поле за теренна работа. Това ме окуражи да грабна възможността и за краткия си престой в първоначалната локация да проведа кратък експеримент. Както бях стилно облечена с хубав грим и прическа, се приближих до девойката на „Информация“ и я попитах къде е тоалетната по доста нецензурен и грозен начин. Беше интересно да наблюдавам как първоначалното възхищение докато приближавам, беше заменено с искрен шок, мимолетно отвращение и бързо възвръщане на самообладанието в името на професионализма. Целият експеримент продължи 20-тина секунди. Беше улеснен от липсата на много време за мислене. А след него имаше леко усещане за срам и импулс да се върна и обясня, че е просто експеримент. В това се криеше и силата на опита: в удържане на нуждата другите да имат хубаво мнение за мен и да се обяснявам, за да избегна чуждото неодобрение. Беше освобождаващо.
В останалата част от деня се впуснах в серия социално-поведенчески експерименти заедно с мой колега. Чрез тези експерименти пробвахме как се проявяват различни динамики в една двойка и то в контекста на социална ситуация, включваща и други хора. Първият експеримент предполагаше аз да вляза в обувките на жена, която съобразява всички свои решения със своя доминантен партньор. Влязохме в елитен магазин за дрехи и потърсихме подходящ за мен тоалет, с чиято помощ да съм подходящо облечена за важно събитие. Беше ключово „да не излагам“ своя партньор с прекалено „евтини“ дрехи, както и той задължително да взема решенията за това кое си струва да се премери и дали нещо е адекватно за купуване. Експериментът ме провокира да се изправя лице в лице и да поставя под съмнение своите собствени вярвания за това какво означава здравословна свобода и независимост. Въпреки че „ролята“ беше доста нетипична за мен, тя ме замисли да теми като това как се отразява автономността на усещането за собствена стойност, автоматично ли губиш самостоятелност ако зависиш под някаква форма от мъжа до теб и др.
На следващо място изпробвахме и обратния сценарий, при който дамата в двойката е доминантната и взема всяко решение, свързано с нейния партньор. Влязохме в скъп магазин за мъжки обувки и натрупах сериозна купчина чифтове за мерене. След това повиках за съдействие продавач-консултантка, която помолих да потвърди с професионалното си мнение колко лош избор е направил моя партньор в избора си. Най-предизвикателната част за мен беше впоследствие да си тръгнем от магазина без да купим нищо и оставяйки кутиите в неподреден вид. Това извади на преден план моите автоматични мисли, че така не е редно, че не трябва да създавам неудобство на другите и т.н. Реакцията на консултантката беше особено полезна за трениране на способността да удържам неудобството и неодобрението на другите. Интересно беше да се наблюдава колко бързо започна да проявява пасивна агресия към мен и засилваща се солидарност към онеправдания мъж в двойката.
Третият социално-поведенчески експеримент беше 2 в 1. Заедно с моя партньор влязохме в скъп магазин за часовници. В първата част на експеримента от мен се искаше да меря голям брой артикули, откривайки недостатъци във всеки от тях. Това отново беше предизвикателно за практичната част у мен, която е доста целенасочена в изборите си и не обича „губенето на време“. От друга страна, всеки открит недостатък можеше да породи усещането за причинено неудобство в другите. Прекрасен начин за отработка на вярвания от типа на: „Вземай каквото ти се дава, в противен случай си неблагодарник.“ Въпреки че не е практично и етично ежедневно да се проявяваме в качеството си на претенциозни клиенти, със сигурност видях, че е полезно да можем да кажем НЕ, когато нещо не е достатъчно добро за нас. След като все пак избрах часовник и дойде време да бъде закупен, с моя партньор влязохме в спор за това кой да плати. Той настояваше, че иска да го закупи, аз държах на позицията, че мога и следва да го заплатя сама. Основното предизвикателство тук (отвъд пиперливата тема с управлението на финансите) беше този спор от личен характер да се случи на обществено място. Това извади наяве и спомогна за преработката на вярвания от типа на: „Всички спорове се решават скрито, за пред света всичко в двойката трябва да е цветя и рози.“
С помощта на последния експеримент също опитахме на практика какво е да говорим на публично място за теми табу, които се възприемат като прекалено интимни.Влязохме в книжарница и помолихме продавач-консултантка да ни насочи към подходяща литература на сексуална тематика. Поводът бяха сексуални затруднения от страна на мъжа в двойката, които замисляха дамата дали да не си потърси любовник. Интересно беше да се наблюдава неудобството, което породихме в консултантката посредством молбата си за съдействие. Видимо беше колко не на място се чувстваше да бъде въвлечена в дискусия от толкова личен характер и колко бързо искаше да се върне към рутинните си задължения.
След участието в експериментите
Първоначалното очакване беше, че вторият ден ще е доста по-лесен от първия, но това се оказа илюзия. Когато си загубил всичко, рано или късно достигаш едно усещане за смирение. Отпада нуждата да криеш от света своите „кирливи ризи“. Не гониш график. Можеш да гледаш облаците. Виждаш колко ненужна суета има около теб и колко човечност можеш да срещнеш там … на улицата. Противно на това, през втория ден усетих колко енергийноемко е да поддържаш „лъскава“ представа за себе си и да се опитваш да си изряден във всяко външно отношение. Разбира се обаче е важно да призная, че има известна свобода и в това да можеш да изкажеш претенция, да говориш за теми табу, да можеш да си позволиш да влезеш в открит конфликт на обществено място и т.н. Не смятам, че човек насила следва да инициира подобни ситуации, но донякъде може би е по-здравото да си в състояние да се проявиш и по такъв начин тогава, когато животът поиска това от теб.
И още един любопитен факт: прибирайки се след втория ден, забелязах бездомен човек. И за първи път в живота си седнах да си поговоря без притеснение с него отвъд това просто да му дам паричка. Това беше семпъл, но показателен знак, че преживяното започва да отключва промени на повече нива, отколкото рационалният ум може да си представи.
В заключение следва отново да подчертая, че социално-поведенческите експерименти се провеждат под ръководството на опитен психотерапевт. С негова помощ могат да бъде изграден подходящ дизайн, така че да се отключат и преработят точните за конкретния човек базови страхове и то без да се всява ненужен социален смут. Участието в подобни експерименти със сигурност е предизвикателно. И все пак, както са казали японците: „Доброто лекарство често има горчив вкус.“
Използвани източници:
Баев, О. (2023). ЕКПТ 3-ти модул. Когнитивни подходи – методология. // Лекции по естествена психотерапия.
Баев, О. (2016). Поведенчески експерименти. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 30.05.2023]. Достъпно от: https://tinyurl.com/ex4d3yjr.
Баев, О. (2017). Поведенчески експерименти 2. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 30.05.2023]. Достъпно от: https://tinyurl.com/yuddfsb4.
Баев, О. (2017). Поведенчески експерименти 3 – социалните експерименти като динамична хипнотерапия. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 30.05.2023]. Достъпно от: https://tinyurl.com/yykkjeca.
Божилова, Ст. (2021). Триъгълникът на Карпман – ролите на Жертва, Спасител и Агресор. // Стефи Божилова (www.stefibozhilova.com). [Прегледано на: 30.05.2023 г.]. Достъпно от: https://tinyurl.com/y649ethe.
