Трансформация на основните невротични характерови структури до здрави в Естествената психотерапия

Темата за характеровите структури, тяхното съдържание, процесна динамика и преработка е изключително всеобхватна и може да бъде разгледана от различни гледни точки. Настоящият материал стъпва върху схема фокусираната когнитивна терапия на Джефри Йънг и неорайхианската терапия на петте движения на Валдо Бернаскони, пречупени през призмата на Естествената психотерапия. Без претенция за всеобхватност и изчерпателност, статията може да послужи като храна за размисъл за тези, които търсят отговори на непреходни въпроси като „Кой съм аз?“, „Защо съм станал(а) такъв?“, „В кого имам потенциал да се превърна?“ и „Как мога да се придвижа до там?“.

            Преди да разгледаме детайлно какво представляват петте основни характерови структури в невротичен и в здрав вид, си струва да дефинираме някои ключови понятия, които ще бъдат използвани по-долу в текста.

            Под „характер“ (гр. character – печат, признак, черта) следва да разбираме „съвкупност от съществени и устойчиви психически особености и свойства на личността, които влияят върху поведението и дейността на субекта и го отличават от другите хора“ (цит. по Десев, 2021, с. 668-669). Приема се, че характерът обхваща начина, по който човек изглежда, чувства се и се държи. В обсега на понятието се включват жизнената насоченост, емоционално-поведенческите прояви, както и широк набор свойства – морални, комуникативни, волеви и интелектуални. Изграждането на характера е обусловено от природни предпоставки (напр. тип висша нервна дейност и темперамент), но се повлиява значимо от средата, възпитанието и практическия опит на човека (пак там).

            При разглеждането на отделните характерови структури ще спрем вниманието си върху някои травми. В психологията се приема, че психичната травма е „патологично състояние, което възниква в резултат на невъзможност на индивида да интегрира определени събития в образа за себе си“ (Василев, 2019, с. 272). С други думи, травма настъпва тогава, когато човек се сблъска с преживяване, което в конкретния момент няма капацитет да преработи оптимално. В контекста на настоящата статия ще говорим по-скоро за характерови травми. Те се отличават с това, че възникват през първите години от живота на детето, когато по една или друга причина то не успее да разреши ефективно водещите за периода задачи на развитието. Това означава, че настъпването на този тип травми носи със себе си своите ограничения и предизвикателства, но в общия случай не следва да се разглежда като нещо крайно притеснително, необичайно или показателно за наличието на болестно състояние.

            По-долу в текста ще бъде използван и терминът „защитни механизми“, заимстван от сферата на психоанализата. Понятието „защитен механизъм“ (нем. Abwehrmechanismus) обозначава психически механизъм, прилаган във всекидневието с цел намаляване или преодоляване на тревожността, която се поражда в резултат на вътрешни или външни конфликти (Десев, 2021, с. 174). Казано иначе, психичните механизми са начинът, по който се опитваме да се предпазим от болката, която ни носи изправянето пред някои изначални страхове (нар. още базисни) – от отхвърляне, изоставяне, предателство, несправедливост, унижение и др.

            Преди да продължим нататък, е необходимо да направим още едно особено важно уточнение. Уважаемият читател може да остане с впечатление, че типовете характери носят странни и тежки названия, които звучат като диагноза, психотично разстройство, характеропатия. Ето защо нека подчертаем следното още сега. Петте основни невротични характерови структури по-скоро обхващат набор от определени особености. Тези особености може да се превърнат в предпоставка за конкретни физически или психични заболявания, но не са показател за психичното здраве на човека. Следователно един спецификите, свързани с даден тип характер, могат да се отнасят както за психично здрави хора, така и за такива с психични разстройства.

Какво представляват 5-те основни характерови структури като съдържания и процесна динамика?

#1. Шизоиден характер

Първият характер, който ще разгледаме, се формира най-рано, през т.нар. нарцистична фаза от развитието. Тя обхваща периода на бременността и първите 6 месеца след раждането. Приема се, че този онтогенетичен период е продължение на вътреутробното развитие. Това означава, че макар и малкото бебе физически вече да не функционира като едно цяло с майката, то продължава да се преживява психически като част от нея.   

            С оглед на написаното по-горе не е учудващо, че в този период за детето е изключително важно да усеща свързаност и единство с майката. В първите седмици след раждането бебетата виждат на разстояние до 20-25 см. Това предполага необходимост от физическа близост и контакт с цел задоволяване на водещата потребност от принадлежност. Важно е обаче да се има предвид, че физическото присъствие на майката или друга основна обгрижваща фигура не е достатъчно. Определящото е доколко те се проявяват като емоционално налични, топли, любящи.

            Фактори, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху развитието през най-ранния период на развитие, включват: нежелана бременност, чувство за нежеланост на майката в семейната среда, конфликтни отношения между майката и бащата, тревожни и/или депресивни състояния на майката. Ако детето се сблъсква с преживяване на дистанцираност, студенина, самота, емоционална въздържаност, непредсказуемост, злоупотреба, това също може да окаже травматичен ефект.

            През нарцистичната фаза се развива способността и умението за планиране и адекватна връзка с реалността. Гореспоменатите фактори на семейната среда и родителски стил обаче могат да възпрепятстват усвояването на съответните модели на мислене и поведение. Това от своя страна увеличава риска от формиране на т.нар. шизоиден характер, характеризиращ се с травма от отхвърляне. При тази травма е налице усещане за отхвърляне и загуба на общност. Тук става въпрос за първично бебешко преживяване, което обаче може да накара човек в зряла възраст често да се чувства отхвърлен в ситуации, когато това изобщо не е така.

            В основата на всяка травма стоят базисни страхове, докосването до които се преживява като жестоко. При травмата от отхвърляне има усещане за разединеност, несигурност, дефектност, пренебрегнатост, изолация, недохраненост, сякаш човек не е желан от самия живот, сякаш не заслужава. Липсва връзка със земята, корените, реалността, контактът с другите е затруднен. Налице е едно желание „да се завиеш през глава и просто да те няма“.

            Всичко описано по-горе е изключително болезнено и затова хората с шизоиден характер прибягват до защитни механизми, основно свързани с оттеглянето и бягството. За тях е характерно преминаването към един красив и богат фантазен свят. В него могат да преживеят всичко, което им е трудно в реалния живот, както и да изградят идеалните отношения с другите хора.

            В ежедневния живот и в социална среда човекът с шизоиден характер може да бъде разпознат по това, че често е този, който стои мълчаливо в ъгъла, гледа на света от разстояние. Ако вземе думата, то говоренето често е ексцентрично и трудно за разбиране. Отличава се със скована походка, изцъклен поглед, трудно гледа другите в очите. Енергията е насочена навътре, като може да е блокирана в областта на главата и слепоочията. Често срещани са симптоми от типа на стягания и треперене, които обаче хората с шизоиден характер не свързват с начина си на мислене и възприемане на света. За тях просто „нещо се случва с тялото им“. Чувства, мисли и усещания са разцепени и няма особена връзка с емоциите. Сексуалността е слаба и ако я има, е изцяло ориентирана около собственото преживяване – няма емоционално свързване с другия човек.

            Докато пиша за шизоидния характер, се сещам за героя на Ръсел Кроу във филма „Красив ум“. Да имаш шизоиден характер не означава да влезеш в психоза, какъвто е случая на развиващия шизофрения математик. Въпреки това филмът илюстрира добре разминаването между вътрешния свят и обективната реалност, което в известна степен е характерно и за шизоидния характер. Добрата новина е, че има начини характерът да се преработи, да се възстанови връзката с реалността и това вътрешно богатство да канализира ефективно.

#2. Орален характер

    Вторият характер, върху когото ще спрем вниманието си, се нарича орален и се формира в периода между 4-тия и 12-тия месец след раждането. Това обхваща т.нар. сензорна фаза от развитието на детето. Характерно за нея е, че физическият и емоционалният контакт между бебето и майката продължават да са изключително важни. На този етап вече е развита лимбичната структура на мозъка и малкото бебе е в състояние да откликва емоционално на стимули от външния свят. Това е етапът, през който то чрез плач показва своята уязвимост и нужда от помощ / задоволяване на потребности.

            През сензорната фаза се усвоява движението „Здраво подчинение“ (нар. още доверие, слабост), т.е. способността и умението да се покажем слаби и да помолим другите да ни помогнат в труден момент. Усвояването на този модел е свързано със създаването на усещане за опора, център, принадлежност и способност за сливане с другите. За целта е необходимо в периода на първата годинка майката (или основната обгрижваща фигура) да е топла, нежна, любяща и отдадена. Когато детето плаче и покаже уязвимост, а мама откликне, то по естествен път развива една първична вяра в себе си, в това че е значимо, важно, ценно.

            За съжаление, в условията на съвременния динамичен свят невинаги е лесно да бъдем емоционално налични. Понякога се налага отглеждането на малко дете да се съчетава с работа, учене и др., което може да възпрепятства достатъчното и навременното удовлетворяване на емоционалните потребности на бебето. Не по-малко рисковано е и залитането към другата крайност, защото свръхзагрижеността и липсата на насърчаване на самостоятелност също могат да имат неблагоприятен ефект.

            Травмата, която възниква през този период на развитие, е свързана с базовия страх от изоставяне.  При тази травма е налице липса на увереност в собствената способност да се справяме самостоятелно, независимо и успешно. Човек смята, че се нуждае от големия значим друг (родител, партньор, ръководител, ментор и др.), за да взема адекватни решения в живота си. Често вкопчването и зависимостта се бъркат с любов. Същевременно е типичен страхът от случване на нещо лошо, включително от болести.

            Защитните механизми, с помощта на които човек се опитва да избегне досега до страха от изоставяне, са интелектуализацията и рационализацията. Хората с орален характер често стават особено топли, емпатийни, усмихнати, услужливи. Те проявяват разбиране към другите, защото по този начин се надяват да не бъдат изоставени. Същевременно са склонни да пренебрегват собствените желания и потребности. Вместо да комуникират навън от какво се нуждаят, те разчитат, че социалните им партньори сами ще се сетят да им предложат помощ и грижа. Това, разбира се, не се случва автоматично и затова нерядко се стига до усещане за огорчение и обида.

            Човекът с орален характер често не си дава сметка, че заради първичното си детско преживяване в зряла възраст се чувства изоставен, дори когато това обективно не е така. Интересно е, че в опит да избегне това той често пръв изоставя или се втурва в гонене на интелектуални постижения. Илюзорно допуска, че интелектът не може да го изостави и че повече постижения ще се превърнат в ключ към сила и приемане.

            В ежедневния живот и в социална среда човекът с орален характер може да бъде разпознат по това, че е доста бъбрив. Отличава се със слабо и „огънато“ тяло. Енергията е насочена както навътре, така и навън (амбиверсия), като най-често е блокирана в областта на челюстта и врата. Сексуалността е слаба. Човекът с орален характер трудно дава и получава отказ, като има склонността лесно да се влюбва и „прилепва“ към другия. В началото на връзката идеализира другия, а впоследствие го обезценява. В резултат на това понякога може да изпадне в депресивно състояние.

            Докато пиша за оралния характер, се сещам за героинята на Джулия Робъртс във филма „Булката беглец“. Тя лесно влиза в романтични връзки, в рамките на които изцяло се нагажда към особеностите и потребностите на своя партньор. Същевременно обаче не е способна да задълбочи отношенията си и понечва да избяга в момента, в който „нещата тръгват да стават сериозни“. Нейният път към оцялостяване преминава през това да остане сама със себе си и въпреки страха си да изследва коя е тя, какво иска и от какво има нужда, преди да се свърже с друг човек.

#2. Садо-мазохистичен характер

            Третият характер, който ще бъде разгледан, е садо-мазохистичният. Той се формира през т.нар. анална фаза от развитието или фаза на Аза (между 1 и 2 годинки и половина). Тя обхваща периода, през който детето започва да осъзнава себе си като нещо отделно от майката. Ето защо то има склонността да хапе, да се тръшка, да проявява неразбиране, да се заявява, да се противопоставя и т.н. Етапът често е изключително предизвикателен за родителите, защото за тях може да е изненадваща промяната в поведението и отношението на техния наследник.

            През фазата на Аз-а детето има да усвои движението „Здрава агресия“, т.е. да се научи на асертивно себезаявяване. Когато родителите съумеят понякога да позволяват то да каже „не“ и да отстои своята позиция, това позволява развиването на борбен човек, който уважава собствените нужди, желания и пространство. Някои родители обаче продължават да смятат, че „възрастните знаят най-добре“, че „малкият човек“ трябва да се съобразява с тяхното мнение, че противопоставящото се дете е „лошо“. Въпреки че тази настройка може да е основателна в някои отношения, ако е доведена до крайност, в бъдеще ще ограничи сериозно способността за себеотстояване и изразяване на „не“.

            Фактори с неблагоприятен ефект върху развитието в тази фаза могат да бъдат абсолютното забраняване на каквото и да е противопоставяне от страна на детето. Друга непрепоръчителна практика е и кондиционното възнаграждаване. То включва даването на награди и проявата на топло отношение, тогава когато детето съблюдава исканията и желанията на родителите. Казваме, че това не е препоръчителна практика, защото може да доведе до потискане на личността на детето с цел получаване на обич, внимание и одобрение от родителите. Такова дете впоследствие се превръща в „послушко“, който на повърхността изглежда като най-примерното дете на света, но всъщност се бори със сериозни вътрешни конфликти.

            Травмата, която се свързва с фазата на Аз-а, е тази от унижение. Човек със садо-мазохистичния характер вярва, че е добър само ако значимият друг го възприема като такъв. Той смята, че неговите собствени нужди и желания не са важни. Има склонност към свръхемоционалност и отстъпчивост, нагаждане и саможертва с цел да получи признание и да се впише. Също така често обещава повече, отколкото може да изпълни.

            Всичко, описано по-горе е резултат от защитните механизми на изместване и потискане, с помощта на които садо-мазохистичният характер се опитва да не загуби любовта на значимия друг. Проблемът е, че примиряването, пренебрегването, преглъщането и изневеряването на себе си води до системно акумулиране на гняв. В резултат на това биохимията на тялото се променя и това неизразяване на „не-тата“ води до вторична и третична агресия (мазохизъм и садизъм). Заради натрупването на голямо напрежение рано или късно идва момент, в който човек избухва неконтролируемо. Това най-често става неочаквано, стимулирано е от по-скоро незначителни стимули и е пред по-слаби социални партньори (напр. децата). В момента на избухването човек си мисли: „Ето, аз съм толкова добър към теб и направих толкова много, а ти ме нападаш“. Непосредствено след сцената обаче е възможно да почувства силна вина, която отново да го накара да се почувства зле.

            В ежедневието може да разпознаем човека със садо-мазохистичен характер по това, че често търси външни авторитети, към които да се нагоди (майката, приятелите, работодателя, някой гуру). Самооценката на такъв човек зависи от оценката на другите, като той не вярва в собствените си качества и заложби. Тялото обикновено е раздуто в областта между гърдите и таза. Енергията е насочена едновременно и навътре, и навън (амбиверсия), като основните блокажи са в областта на раменете (заради склонността да се носи тежестта в живота) или краката (които при израз на гняв би трябвало да ритат). Сексуалността може да е потисната, но по начало е силна.

            Докато пиша за садо-мазохистичния характер, се сещам за героинята на Ан Хатауей във филма „Дяволът носи прада“. Водена от желанието си да преуспее в модния бизнес, тя грабва възможността да стане асистент на една от най-влиятелните жени в бранша. Неусетно обаче от нея се изисква да се нагажда и натоварва с всевъзможни задачи. Едва когато осъзнава високата цена, която плаща в името на „успеха“, тя преосмисля своите ценности и приоритети и избира да отстои това, което е важно за нея.

#4. Фаличен (психопатен) характер

            Четвъртият характер, който ще разгледаме, се нарича психопатен и се формира ориентировъчно във възрастта между 2 години и половина и 4 години. Това обхваща фазата на съперничество, през която детето излиза от слятостта с майката и насочва вниманието си към родителя от противоположния пол. Този етап се нарича още Едипова фаза (за момченцата) и фаза на Електра (за момиченцата), защото през него детето е почти влюбено в родителя от противоположния пол и иска да се ожени/омъжи за него.

            През фазата на съперничеството детето усвоява движението „Съблазняване“, което включва способността за привличане чрез чар и харизма. Периодът е изключително красив и приятен за детето и за родителя от противоположния пол. В ръцете на този родител обаче е съсредоточена голяма отговорност. От една страна е важно той да покаже любовта си, но същевременно е необходимо към края да постави съответните граници. Това означава детето ясно да разбере, че партньори са родителите, а то е само дете. Когато това се случи успешно, е възможно безболезненото преминаване към други фази на развитие.

            Фактори, които могат да окажат неблагоприятно въздействие през фазата на съперничеството са прекомерното глезене и съблазняване от страна на родителя от противоположния пол. Глезенето възпрепятства развиването на самоконтрол, самодисциплина и способност за отлагане на удоволствието. А под съблазняване се има предвид превръщането на детето в „жената на тати“ или „мъжа на мама“. Това се случва при непоставяне на здрави граници или когато даден родител е неудовлетворен от партньора си и започне да проектира върху детето качествата на идеалния партньор. За съжаление това често води до трудности в партньорските отношения, когато детето порасне, тъй като подсъзнателно издига на пиедестал родителя от противоположния пол.

            Травмата, която се свързва с фазата на съперничеството, е тази от предателство. Тя лесно възниква в резултат на амбивалентно отношение от страна на родителя от противоположния пол. Например, в определени случаи детето се чувства фаворитизирано, а в други родителят показва близост със своя реален партньор. Всичко това подчертава колко е важно придържането към консистентно родителско поведение, при което пред детето се заявява константно, че то е в позицията на дете.

            Зад травмата от предателство стои базисният страх от слабост, провал, лъжа, безсилие. За да се предпази от подобен тип нежелани преживявания, човек прибягва до защитни механизми от типа на инструментално даване и стремеж към свръхконтрол. Психопатният характер може да има два основни типа проявление: силово доминиране или съблазняване. При всички случаи хората с такъв характер срещат трудности в това да бъдат гъвкави и да отстъпят. Привидно те могат да симулират подчинение, но всъщност за тях правилата не са важни. Стремят се винаги да са в позиция на превъзходство, като за целта могат да прибягват до лъжи и манипулация.

            В ежедневието можем да разпознаем хората с психопатен характер по търсенето на власт и сила, свръхактивността и копнежа за утвърждаване чрез постижения. Те вярват, че другите са им длъжни. Ако самите те правят неща за другите, то често е с цел да се харесат или да получат. Психопатният характер се свързва с повишен риск от преразход на енергия, натрапливости, тревожност и панически атаки, които са скрит начин на тялото да накара човек да пусне контрола и да си позволи да бъде обичан и в слабостта. Хората с психопатен характер обикновено имат атлетично тяло и силна сексуалност, която обаче е изолирана от чувствата. Енергията е насочена навън, като основните блокажи са в областта на корема и врата.

            Докато пиша за психопатния характер, се сещам за героя на Джейми Дорнан във филма „50 нюанса сиво“. Естествено, важно е да уточним, че съществува разлика между невротичния психопатен характер и психопатията като разстройство на личността. По-скоро правя препратка към образа на Крисчън Грей, защото според мен той илюстрира добре склонността за прибягване към силово доминиране и/или съблазняване в името на постигането на личните цели.

#5. Ригиден характер

            Последният тип невротична характерова структура, върху която ще спрем вниманието си, е ригидната. Ригидният характер се формира през т.нар. сексуална фаза на развитие между 4 и 7 годишна възраст. Това е етапът, през който детето за първи път открива собствената сексуалност и удоволствието, което може да му носи докосването на гениталиите.

            През сексуалната фаза бива усвоено движението „Препланиране и връзка с реалността“. Детето се сблъсква с разнородни етични норми, правила и табута – първо в семейството, после в детската градина, след това в училище и най-накрая в обществото. За съжаление, темата за сексуалността все още се разглежда като противоречива. Ето защо някои родители изпитват фрустрация, когато видят своето дете да докосва тялото си с любов. В резултат могат да бъдат отправени редица забрани и послания от типа на: „Спри, не прави така.“ Това поражда у детето усещане за амбивалентност и конфликт между мисли и чувства, искам и трябва.

            Други фактори с неблагоприятно въздействие през сексуалната фаза на развитие обхващат потискащ, свръхизискващ родителски стил, проява на перфекционизъм, потискане на емоции, изискване за стриктно следване на правила и избягване на грешки, тенденция към безпокойство и песимизъм, а понякога дори наличие на насилие. Всичко това може да допринесе за скъсяване на връзката между себе си и собствените чувства. В последствие детето ще се превърне в изпълнителен и послушен човек, който е удобен на външния свят, но отдалечен от себе си и чувствената си природа.

            Травмата, която се свързва със сексуалната фаза на развитие, е тази от несправедливост. Ригидният характер има изключително високи стандарти и буквално „робува“ на интернализираните си принципи за правилно и грешно. Тогава, когато външният свят не отговаря не тези представи, той изпитва силна фрустрация. Страхува се да бъде слаб и несъвършен. Защитните механизми, с помощта на които се опитва да се предпази от досега с тези базисни страхове, са вкопчеността в свръхконтрол, стремежът към структура и вписване в система, перфекционизмът и сляпото придържане към дълг и „трябва“.

            В ежедневието можем да познаем човека с ригиден характер по това, че той се стреми винаги да има контрол над ситуацията. За него моралът, редът, правилата, етиката са изключително важни и не подлежат на обсъждане. Той има склонността да „бяга като дявол от тамян“ от грешките, като затова за него е трудно да изпита удоволствие и да се радва на живота. Хората с ригиден характер обикновено са забързани и гонят методично, дисциплинирано и педантично следващата голяма цел, която са си поставили. Най-малкото отклонение от плана се преживява като провал и повод за наказание. След постигане на дадена цел те радко си дават възможност да отпразнуват успеха, напротив – бързо се насочват към следващата. Ригидният характер рядко изпада в зависимости, но може да страда от панически атаки и признаци на обсесивно-компулсивно разстройство. Първото състояние е опит на тялото да го накара да пусне свръхконтрола, а второто е благоприятствано от свръхкритичността и перфекционизма. Заради склонността си към точност, ред и дисциплина, човекът с ригиден характер обикновено има атлетично, добре оформено, изправено и донакъде сковано тяло. Енергията е насочена навън, а основните блокажи са в гърдите заради неспособността от отпускане. Сексуалността е контрахирана и подчинена на разбирания за „така трябва“.

            Докато пиша за ригидния характер, се сещам за филма „Доблестни мъже“, чието действие е съсредоточено върху разследването на смъртта на морски пехотинец. Тя се оказва следствие от безропотното изпълнение на заповед на висшестоящ, който от своя страна е вманиачен на тема йерархия. Филмът по умел начин замисля зрителя за това, че принципите и редът в организираните системи могат да спасяват животи. Същевременно обаче се повдига въпросът дали тези правила са нещо, което винаги и при всякакви обстоятелства е адекватно да се следва. Теми, които със сигурност имат отношение към особеностите на ригидния характер и затрудненията, които той среща по отношение на гъвкавата преценка.

Как 5-те основни невротични характерови структури могат да бъдат преработени до адаптивните им потенциали?

#1. Шизоиден характер -> Съзерцател/Стратег

            Преработката на шизоидния характер изисква развиване на способността енергията на човек да слезе от ума в тялото и да се насочи в по-голяма степен навън. Това ще позволи да се изгради по-здрава връзка с обективната реалност и да се създават по-пълноценни връзки с другите хора. През социалната и вътрешната връзка с реалността може да се намерят отговори на въпросите: „Какво правя тук?“ и „Какво искам като душа?“.

            След преработка шизоидният характер се трансформира в Съзерцател / Стратег. Остава естествената склонност към потапяне във вътрешния свят, но сега вече човек може да вижда ясно себе си и света, както и да канализира заложбите си градивно посредством творчество. Той вече умее да планира стратегически, да вижда цялата картинка, да комуникира по-достъпно шареното си мислене и всичко това може да го превърне в добър писател, учен, медитатор, програмист и др.

            От гледна точка на Естествената психотерапия преработката на шизоидния характер е свързана с принципа на мъдростта. Ето защо тя преминава през няколко стъпки. Първо може да се работи за заздравяване на връзката с реалността посредством психотелесни опити и когнитивно реконструиране. Бавно и поетапно се продължава с работа върху емпатийно обектно-терапевтично отношение и изграждане на заедност, доверие, приемане. Особено полезна може да бъде груповата работа, която би позволила задоволяването на потребностите от „Аз ставам“, приемане на себе си, добронамереност, взаимопомощ и т.н. по един здрав начин. Човек може по-лесно да се почувства защитен и сигурен и да се научи по-смело да се задвижва към другите хора. Важна стъпка от процеса на преработка включва и това да се развие способността за разпознаване кога наистина става дума за отхвърляне и кога има и други начини и причини, с които може да се обясни даден отказ. Интересно е, че в определени случаи след трансформиране на шизоидния характер в съзерцател/стратег човек може даже да развие известен харизматичен потенциал. Той се изразява в способността за привличане и завихряне на възможности и хора около себе си, като за целта е необходимо приемане на своята различност и това, че личната визия-логика често е трудно достъпна за другите.

#2. Орален характер -> Емпат

            Преработката на оралния характер изисква преминаването от вярването „Сам съм“ и „Ще умра ако ме изоставят“ към осъзнаване, че „Заслужавам любов“, „Мога здраво да се доверя“, „Любовта е с мен“, „Обичам се, защото ме има“. Необходимо е човек да се научи да се задвижва към другите, т.е. открито да комуникира своите потребности, да моли за помощ. На следващо място е важно да се осъзнае, че дори в уязвимостта и слабостта заслужаваме любов, не само когато сме силни и постигащи.

            След преработката оралният характер се трансформира в Емпат/Лечител. Остава силната потребност да обича. Тя обаче вече не се изразява в „прилепване“ към другия, а включва поставяне и уважаване на границите. Човек се е отучил от това да потиска себе си и да угажда на другия, за да не бъде изоставен. Изградил е здраво ядро в самия себе си, може да остава сам, в състояние е да прегърне собствените си страхове.

            От гледна точка на Естествената психотерапия трансформирането на оралния характер може да се осъществи с помощта на различни методи. В началото е подходящо човек да поработи рационално-когнитивно с базисни вярвания, междинни допускания и автоматични мисли. На следващо място е полезно да се развие умението за удържане на вкопченото поведение и промяната му в самостойно. С помощта на хипнотерапията може да бъде пренаписана личната история. Психотелесната работа може да допринесе за доверие, асертивност и здраво подчинение. А трансперсоналният подход, включващ молитва и медитация, би бил полезен за заобикаляне на защитния механизъм интелектуализация и заздравяването на вътрешния център.

            Независимо от методите на работа, в основата си преработката на характера е свързана с принципа на любовта. От една страна любовта предполага способността да даваме сърдечно заради радостта от самото даване. От друга страна изисква автономия и асертивно заявяване. След като емпатът се научи да осъвместява и двата аспекта на любовта, той/тя може да е много успешен в професии като тази на психотерапевта, където се изисква както енергиен синхрон, така и вътрешна стабилност и автономност.

#3. Садо-мазохистичен характер -> Алтруист

            Преработката на садо-мазохистичния характер изисква човек да проумее, че „не“ и „егоизъм“ не са лоши думи. Единствено ако се научи да казва „не“ навреме и в отговор на конкретен стимул, човек може да постигне мир със себе си и да заслужи уважението на другите. Илюзорно е допускането, че може да се постигне здраве и хармония в отношенията по пътя на нагаждането и саможертвата. Напротив, тези модели на поведения е много по-вероятно да доведат до развитие на тревожно-депресивни състояния, онкологични или автоимунни заболявания. Пътят на цялостта преминава през изграждането и засилването на вътрешния авторитет.

            След преработка садо-мазохистичният характер се трансформира в егоистичен Алтруист. Това означава, че той се научава да се грижи първо за себе си, да поставя здрави граници, да проявява здрава агресия (уместно, навреме и на място), без това да е следвано от пристъпи на вина. Вместо да търси синхрон с другите посредством нагаждането към тях алтруистът е в състояние да изрази автентичната си същност и да се свърже с тези, които резонират с нея. По този начин той съумява да помага, но от място на себеуважение, грижа, взаимопомощ.

            От гледна точка на Естествената психотерапия трансформирането на садо-мазохистичния характер може да включва работа с различни методи: осъзнаване, когнитивно реконструиране, образно преобразуване, хипноза, медитация, възнамеряване и др. Особено полезни са психотелесните и групови опити. С тяхна помощ човек по-лесно може да усети промяната на енергията в тялото, когато бъде достъпен моделът на здравата агресия. Трансформирането на този характер в алтруист се свързва с принципа на любовта в Естествената психотерапия. А както бе споменато по-горе, любовта има две лица и включва както безусловно даване и грижа, така и поставяне на граници.

#4. Фаличен (психопатен) характер -> Лидер (Водач)

            Преработката на психопатния характер до адаптивните му потенциали преминава през детронирането на родителя от противоположния пол. Само ако човек приеме, че мама/татко не са идеални, може да започне да зачита добрите качества на партньорите в живота си. На следващо място е важно да се преустанови непрекъснатото съблазняване в опит да бъдем харесани от всеки. Само по този начин човек с психопатен характер може да се научи, че не е необходимо непрекъснато да се прави нещо, за да се заслужи любовта на другите. В допълнение, пътят към оцялостяването минава и през развиване на способността да обичаме себе си и насред слабостта и провала.

            След преработка психопатният характер се трансформира в Лидер. Манипулативният контрол отстъпва място на харизматично и сърдечно лидерство. Преоткривайки доверието в себе си, човек вече е в състояние да дава на другите без да очаква нещо в замяна. Увеличава се осъзнатостта за предишното болно използване на повърхностен чар, човек вижда слабостта си, прегръща страховете си, усвоява здравата агресия и вече може да води другите сърцато.

            От гледна точка на Естествената психотерапия трансформирането на психопатния характер се свързва с принципа на свободата. То изисква преживелищна работа с цел осъзнаване и приемане на базисните тревожни вярвания за това, че ще бъдем слаби, безпомощни и предадени ако сме просто себе си. Посредством поведенчески експерименти човек може да опита и да се научи да бъде и малък, и вглъбен, и неусмихнат, и слаб. В допълнение се работи за издигане на обаятелното очарование на по-високо ниво, за което може да са полезни методи като естествената хипнотерапия.

#5. Ригиден характер -> Войн

            Преработката на ригидния характер до адаптивните му потенциали преминава през изграждането и заздравяването на автентичната връзка със себе си. За целта е полезно човек да ревизира собствените си представи за правилно и неправилно, да осъзнае, че те са обусловени от опита на неговата семейна система. Същевременно е полезно да се преоценят изискванията към себе си и другите, така че да останат само наистина важните.

            След преработка ригидният характер се трансформира във Войн. Остава способността за проява на воля, стриктност, последователност, прецизност, дисциплина. Човек пак може да следва дългосрочно пътеката, която е избрал за себе си, но вече е в състояние да вижда порадък и насред хаоса и привидната несправедливост. Може и да се наслаждава на самото пътуване. Правилата се превръщат в гъвкаво-адаптивни. Загубата и грешките са допустими и се приемат като част от израстването.

            От гледна точка на Естествената психотерапия трансформирането на този характер е свързано с принципа на мъдростта.  Обикновено човек с ригиден характер, би потърсил психотерапевтично съдействие ако се сблъска с тревожно-депресивни състояния или значими житейски трудности. Подобен тип преживявания сами по себе си провокират и насочват човек към това да види своите базисни страхове. Полезно е фокусът да е върху доусвояване на моделите на мислене и поведение, свързани с движенията „Доверие“ (подчинение) и „Привличане“ (съблазняване). Например, с помощта на когнитивно реструктуриране, поведенчески експерименти, психотелесна работа и др. методи може да се работи в посока човек да пусне контрола, да си позволи да се отпусне и да преживява удоволствие, да пренапише личната си история и гледна точка за света, да тества какво е да не правиш нищо, да си слаб, да не успяваш, да не постигаш, да грешиш, както и да живееш от място на повече сърдечност и спонтанност.

Заключение

            От направения обзор на основните пет невротични характерови структури става ясно, че всеки характер носи със себе си определени предизвикателства и потенциали. Ето защо няма „по-добър“ или „по-лесен“ характер. Същевременно е необходимо да подчертаем, че в реалния живот хората са комбинация от няколко характера. Следователно запознаването с материали като тази статия не цели да постави когото и да е било в някаква кутийка, а по-скоро да послужи като ориентир и средство за себеопознаване.

            Древните китайци са казали: „По-лесно е да преместиш река, отколкото да промениш характера на човек“ (Десев, 2021, с. 670). Тази мисъл добре илюстрира колко обезсърчени можем да се почувстваме, когато самите ние изпитваме на гърба си какво е да бъдеш движен от дадена травма и да плащаш висока цена в опитите си да се защитиш от базисен страх. Да работиш върху своето оцялостяване и преработка на характера често може да изглежда като дълъг, мъглив и труден за извървяване път. В тези моменти обаче е полезно да си напомняме друга източна мъдрост: „Посееш постъпка – пожънваш привичка, посееш привичка – пожънваш характер, посееш характер – пожънваш съдба“ (Десев, 2021, с. 670). Животът така или иначе вече ни води към адаптивните потенциали на нашия характер. Психотерапията просто може да бъде един съюзник, с чиято помощ да вървим по пътя и да научим съответните уроци с по-малко ненужно съпротивление и стреляне на посоки.

Използвани източници:

Баев, О. (2013). Естествена психотерапия: интегративни психотерапевтични паралели, еволютивни фази и характерови структури. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 02.03.2023]. Достъпно от: .

Баев, О. (2020). Здрави характери – алтруист. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 02.03.2023]. Достъпно от: .

Баев, О. (2020). Здрави характери – войн. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 02.03.2023]. Достъпно от: .

Баев, О. (2020). Здрави характери – емпатиен лечител. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 02.03.2023]. Достъпно от: .

Баев, О. (2020). Здрави характери – лидер. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 02.03.2023]. Достъпно от: .

Баев, О. (2020). Здрави характери – стратег. // Естествена психотерапия [онлайн блог]. [Прегледано на 02.03.2023]. Достъпно от: .

Василев, Св. (2019). Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване. София: Колибри.

Десев, Л. (2021). Речник по психология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Прангаджийска, Д.  (2022). Академия за родители: Травмите до седмата годинка, които формират характера [видео]  //  Дора Прангаджийска [YouTube канал]. [Прегледано на 02.03.2023]. Достъпно от: https://youtu.be/CFkRL2B4u80.