„В Естествената психотерапия не се борим с характеровите страхове, а ги използваме като гориво на опита за който сме слезли в това земно училище- за изучаване на предметните уроци, вложени в самите терапевтични характерови вярвания.“- Орлин Баев
Представянето ми за характеровите структури всъщност се припокрива с разбирането от горните редове. Аз намирам процеса на трансформация за изключително силен, динамичен и красив. Изпитвам удоволствие от това да виждам как справянето със страховете всъщност носи освобождаване и разгръщане на собствения потенциал. За мен това което всеки носи, предвид личните си преживявания и начина по който се е справил с тях, всъщност е изключителен ресурс, който би могъл да се използва. Промяната на начина по който гледаме на извървения ни житейски път е именно това, което ни помага да продължим да го следваме, но повече като нас, отколкото следвайки чужди модели на поведение и изживявайки чужди страхове. Колкото по-осъзнати ставаме за себе си, толкова по-осъзнато и целенасочено започваме да изживяваме живота си, а това е нещото което му придава смисъл. Фазите на развитие които разглеждам са свързани с моделите на поведение, които е възможно да сме прилагали предвид собственото си възпитание и възприятията ни свързани с него през годините.
В невротичен вариант: Шизоиден характер; В преработен вид: Съзерцател/Стратег
Травма: Отхвърляне;
Нарцистична фаза- Период на формиране от 24 г.с. до 4-6 месеца след раждането;
Цвят: Черен;
Главни защитни механизми: Отричане, бягство във фантазията, интроверсия, психично и поведенческо бягство, игнориране, идеализъм, проектна идентификация, девалюация;
Движение: Планиране;
Психична насоченост: Интроверсия;
Физически белези: Слабо тяло, отдръпната енергия;
Маска: Бягащ;
Свързаност с травмата: Майката и отношението на бащата/ близките към нея и нероденото;
Липса на свързаност между мисли, усещания, чувства;
Предвид периода на залагане на травмата се наблюдава свързаността с майката и преживяванията по време на бремеността, както и значимостта на следродилния период за получаване на грижа и любов с цел адаптация на новодошлия живот в света. В тази фаза е важна подкрепата към майката от близките и разбирането, което е необходимо да бъде проявено, за да може тя да насочи вътрешния си ресурс от любов към детето и постепенно да бъде приспособено към живота извън утробата. В случаите на прекъсване на тази връзка би могло да се наблюдава именно развитие на шизоиден характер, който в непреработен вариант притежава своите базови вярвания:
- Чувство за отхвърленост;
- Не мога да се доверя, защото ще ме наранят или отхвърлят;
- Ще злоупотребят с мен;
- Чувство за срамна дефектност;
В света изглежда като един затворен и мълчалив човек, който често във взаимоотношенията си слага маска на „бягащ“ поради страха му да се разкрие, за да не бъде отхвърлен. Предпочита той да отхвърли света заедно с хората в него вместо да се почувства отхвърлен от него или от тях. Поради тези си страхове често обича да остава във фантазията си независимо дали е сред хора или сам. Би могла да се наблюдава проектна идентификация породена от желанието му са свързване с другите. Във взаимоотношенията си с хората често създават нереалистични образи, особено към тези от които изпитват необходимост да се почувстват приети. Но когато се събуди базисното вярване за отхвърляне „балончето“, което е създало илюзията се пука и от идеализация към обекта се преминава в девалюация.
Преработването на шизоидния характер до съзерцател/стратег е дълъг и нелесен процес свързан с плавно и любящо адаптиране на човека към света и хората в него. Важно е процесът да се води от търпелив терапевт, който чрез емпатия да помогне на „неродената мома“ (метафора използвана за хората притежаващи шизоиден характер) да се роди и да приеме мястото си в света, да разгърне потенциала, който притежава и да се приспособи към хората чрез приемане на техните положителни и отрицателни черти. Това позволява живот тук и сега в реалността и все по-малката необходимост от бягство във фантазията и от хората. Съзерцателят притежава изключително добре развити умения произтичащи от вътрешния му ресурс, които му помагат да вижда света отвън и чрез вътрешния си анализ да планира по един здрав начин. Насочвайки енергията си отвътре-навън и отвън-навътре, това помага на развития му ум да определя ясна цел, да изготвя стратегически план и чрез вътрешното си желание да я реализира. Преработеният шизоиден характер превърнал се в съзерцател всъщност не само започва да присъства в света, но остава и дълбока следа чрез творческите си умения, които притежава, породени от дълбочината на фантазията и необходимостта му от свързване със света. Такива хора биха могли да се реализират като изключителни писатели, хора на изкуството, откриватели, изобретатели, учени, психотерапевти, ИТ специалисти и други. Колкото по-преработен е страхът от отхвърляне, толкова по-приятно става чувството за свързване със себе си, собствените си мисли и чувства, както и по-приета потребността от свързване с другите. Недобре преработеният шизоиден характер често наподобява ригидния, тоест възможно е да се наблюдава контрол върху необходимостта от задоволяване на човешките потребности и страх от емоционална свързаност с другите. Което в определен житейски етап би могло да бъде благоприятно за човека и да му помогне за опознаване на собствения му потенциал. При осъзнаване на собствените си потребности би могъл да продължи процесът на преработка и чрез качествата му да планира и бавно „да стъпва“ би могъл „да види парчетата на пъзела, който сам подрежда и да получи своята нова картина за живота и мястото му в него“.
Процесът на качествена преработка е плавен, изключително синхроничен между терапевт и клиент, съпроводен с принципите на Мъдростта, Любовта и Истината в и за Живота. Биха били полезни различни методи и техники- граудинг, хипнотерапия, групови практики и други към които терапевтът би насочил клиента или клиентът чрез автентичното си любопитство сам би избрал да опита.
За преработването на този характер бих използвала следното илюстративно описание:
„За да изпита чувството на Свобода е необходимо птицата да види и повярва в собствените си криле, както и да се довери на Живота, за да се наслади на полета.“
В невротичен вариант: Орален характер; В преработен вид: Емпат/Лечител
Травма: Изоставяне;
Сензорна фаза (фаза на сетивността)- Период на формиране от 6 месец след раждането до 1 година;
Цвят: Син;
Главни защитни механизми: Интелектуализация, Рационализация;
Движение: Приемане;
Психична насоченост: Интроверсия и екстраверсия;
Физически белези: Слабо „огънато“ тяло, липса на тонус, увиснали/ отпуснати части от тялото, орален блокаж;
Маска: Зависимият;
Свързаност с травмата: с родителя, който полага грижите за развитието на детето през този период на развитие;
Лесна влюбчивост- идеализиран пренос на собствени мисли в ти-неидентифицирано и последваща девалюация.
Тази травма би могла да бъде заложена по различни начини, тъй като детето е във възраст в която вече е започнала адаптацията към живота извън сигурността на утробата на майката, която би могла да му бъде собствена защитена среда. През този период започва опознаването на света и хората в него, но най-вече създаването на връзка между детето и родителите. Това което изниква в мен са многозадаваните въпроси на майката през този етап на развитие на бебето, тъй като през по-голяма част от времето именно тя е тази, която полага грижите: „Сега защо плаче?“, „Какво да му дам?“, „Да го гушна ли или да го оставя да поплаче, за да не свиква така?“. Според мен правилен отговор на рационално ниво няма, а всъщност е необходимо майката да се свърже със собствената си интуиция и да направи това, което усети. Неслучайно инстинктът на майката към детето е силно развит и е необходимо доверие в него отвъд собствените страхове. Понякога бихме могли да го гушнем, а друг път да го оставим да поплаче, няма правило, което да определя дали сме добри родители и дали „правилно“ се грижим за него. Залагането на този характер би могло да се случи чрез свръхобгрижване от страна на майката към детето, както и в случаите на по-студена майка, която е насочила своите грижи в различна посока от тази на създаване на връзка между майка и дете извън утробата.
За да онагледя оралния характер в непреработен вид ще използвам пример с нещо познато за повечето хора, а именно „кърлеж“, който по природа е зависим от своя приемник. Когато обаче вече не получава това, което му е необходимо се насочва към друг приемник. Оралният характер в непреработен вариант изпитва страха си от изоставяне отново и отново, като неосъзнато сам се води в тази посока. Изпитва необходимост от получаване на любов отвън-навътре, било то от приятели, партньор, семейство и т.н. Показва прикрита важност и интерес към тях, готов е да покаже любов и разбиране на повърхностно ниво, докато измества фокуса върху себе си и собствената си необходимост от любов. Човек с непреработен орален характер би могъл да бъде изключително емоционално незрял в партньорски взаимоотношения, тъй като в началото показва любящо приемане, отдаване на емпатия на повърхността и плавно измества фокуса от ти-обекта върху себе си. Когато обаче не усети любовта от която има нужда, не бъде отговорено на любовта, която смята че заслужава започва да се оглежда настрани и да търси поредното получаване отвън-навътре. Преработването на оралния характер до ниво емпат трябва да се случва по лек и нежен начин отново съпроводен с търпение от страна на терапевта. Необходимо е на клиента да му се покаже, че именно тази любов, която търси е тази, която притежава в себе си и би могъл сам да си я дава без да изпитва очаквания това да се случва от друг. Процесът на преработка на този характер е изключително красив, виждайки как порасналото дете започва самостоятелно да отива в себе си и да си дава любов, грижа, чувство за сигурност, вътрешно разбиране и приемане, прегръщайки страховете си.
Неслучайно част от хората с преработен орален характер и превърнали се в емпати избират да се реализират в области като психотерапия и медицина. Човек научил се да си дава необходимата любов би могъл да покаже и здрава емпатия към света чрез съпреживяване, което не нарушава собственото му лично пространство, както и това на околните.
За този характер също имам илюстративно описание:
„Лотос, който постепенно разгръща своите собствени листчета и позволява на Света да усети благоуханието, което притежава.“
В невротичен вариант: Садо-мазо характер; В преработен вид: Алтруист
Травма: Унижение;
Фаза на Аза (анална фаза)- Период на формиране от 1 година до 3 години;
Цвят: Червен;
Главни защитни механизми: Потискане, изместване, пасивна агресия до актуален садизъм;
Движение: Заобикаляне, изместване, пасивна агресия, нагаждане;
Психична насоченост: Инстроверсия и екстраверсия;
Физически белези: Поради задържаната енергия би могло да се наблюдава едро тяло особено в областта на долната част на корема;
Маска: Мазохист;
Свързаност с травмата: родителят, който се е грижил за възпитанието и развитието през този период;
Залагането на тази травма е свързана с родителското тяло, което е било отговорно за възпитанието в този период на развитие на детето. Бихме могли да наблюдаваме пренасяне на собствените очаквания на родителя относно поведението на детето в крехката му възраст на развитие. Проявата на любопитство в тази възраст е абсолютно нормална- опознаване по начин, който дори би могъл да изглежда див или животински, тълкуван от гледната точка на възрастен индивид. Детето има желание да опознава и да се свързва със света, природата, да бъде автентично и да му бъде позволено да насочи енергията си към обектите, които привличат интереса му. Бихме могли да наблюдаваме събуждането на вътрешния импулс на детето, който дори да предизвиква собствените му възможности. Не бих могла да изкажа гледна точка от ролята на родител, но бих могла да изложа собственото си мнение предвид наблюденията, които имам, а то е, че не бива да сме твърде критични в тези моменти провокирани от собствената си динамика или страхове. Понякога децата докато играят навън или опознават света около тях по друг начин биха могли да изцапат дрехите си и това не ги прави лоши или мръсни. Важно е родителят да приема фазата в която се намира детето и чрез любящо търпение да го научи на поставяне на собствени граници. Когато обаче родителят е напрегнат има възможност процесът да не протече по този начин, а би могла да се наблюдава словесна или телесна агресия, които всъщност да оставят траен отпечатък в детското съзнание. Израстването на дете, което се е чувствало унизено през този период на развитие всъщност може да изглежда по много начини, но често е свързано с дълбоко чувство за вина, автоагресия, която е възможно да достигне до актуален садизъм, пренебрегване на собствените граници свързани с личните му потребности и желания, твърде стриктно спазване или анархично противопоставяне на правила и норми приети в обществото поради вътрешните си страхове спрямо мнението на околните и свързаността с чувството с вина. Вътрешната енергия е подтисната и е важно освобождаването да се случва по здравословен начин.
Непреработеният садо-мазо характер изпитва вечно колебание между това, което желае и това, което другите желаят или очакват от него. Бихме могли да наблюдаваме собственото възпиране на изразяване на мнение, което би могло да се сметне за неприето от другите. Наблюдава се необходимост от напасване по един или друг начин, смятайки че колкото повече пренебрегва собственото си мнение или нарушава границите си толкова по-приет би се чувствал. По този начин всъщност той се отдалечава от собствения си живот и лично пространство, насочвайки енергията си към обгрижване на другите и пренебрегвайки грижата за самия себе си и собствените си потребности.
В преработен вид този характер се преобразува до невероятен алтруист, който притежава един здравословен егоизъм. Поставяйки грижата и разбирането за себе си на челно място в списъка му с приоритети, което всъщност му позволява да участва в живота на другите по един нов и по-ползотворен начин. Поставянето на граници вече не носи вътрешно чувство за вина (Понякога да казваш „да“ на себе си би могло да означава да казваш „не“ на другите- К.Касула). Позволява си да изживява моментите на вътрешния си импулс и да им се наслаждава.
Илюстративното ми описание за преработката на този характер бих могла да изразя по два начина:
„Огънят- горящ за себе си, но едновременно с това топлещ другите чрез излъчване на собствената си енергия отвътре- навън.“
Или
„Горско ручейче, което си тече спокойно по своя собствен път, а изпитващият жажда би могъл да се огледа в него, да се освежи и да продължи пътя си.“
В невротичен вариант: Нарцистично-фаличен (Психопатен характер); В преработен вид: Лидер
Травма: Предателство;
Фаза на съперничеството- Период на формиране от 3 години до 6 години;
Цвят: Жълт;
Главни защитни механизми: Властова невроза, свръхконтрол, давам, за да получа, доминиране;
Движение: Привличане (харизма/съблазняване);
Психична насоченост: Екстраверсия;
Физически белези: Възможно е да се наблюдава по-широка горна част на тялото в сравнение с долната;
Маска: Контролиращ;
Свързаност с травмата: с родителя от противоположния пол;
В Естествената психотерапия разглеждаме формирането на този характер, разграничавайки два вида:
-По-твърдо доминиращ и налагащ се;
-Манипулативно съблазняващ;
В следващите редове ще изложа развитието на първия:
В периода на развитие на детското съзнание е от съществена значимост поставянето на любящи граници и това не би ни направило лоши родители (чувство за съмнение или вина познато на доста хора). Необходимостта от откази всъщност би могла до голяма степен да повлияе на детското развитие и разграничаването на това, което е позволено и забранено. В съвременния свят все по-често се наблюдава изразяването на любов от родителите към децата по нездравословен за тях начин:
– Детето иска- родителите дават, за да засвидетелстват обичта си;
-Детето иска- родителите на позволяват и то започва да плаче и да ги убеждава, че ако не получи това, което желае те са лоши;
-Детето иска, ако не получи започва да плаче, а те изпитващи необходимост от задоволяване на собствените си желания му дават всичко, което иска, за да се успокои и да не нарушава личния им комфорт;
Различни ситуации, еднакво поведение от родителите към техните деца, смятайки че това ще бъде „надраснато“ и когато пораснат и се сблъскат с живота ще се убедят, че няма да получават всичко, което е обект на техните желания. Да, ама не, при този характер се наблюдава именно поведение на едно непораснало дете, вярващо че светът и хората в него са длъжни му дават това, което жалае. Силно изразено е вярването за житейския път обсипан само с блага и дарове, които са за него, защото животът го обича и той живее този живот само да получава и да се наслаждава. Отбягва се всяко негативно чувство, което би могло да бъде почувствано. Непрестанното избутване на болката навътре кара душата да страда и често дори тялото да боледува. В непреработен вид този характер би могъл да развие зависимост към наркотични вещества, алкохолна зависимост, търсене на нови и рисковани преживявания с цел собственото си саморазрушение. Бихме могли да наблюдаваме на пръв поглед поведение свързано с липса на страхове, неподчиненост към законите на живота и каквито и да е било други регламентирани или не. Поради липса на собствена осъзнатост животът на такъв човек би могъл да изглежда като „веднъж се живее“, „живот на пълни обороти“, “животът ме обича“.
Преработването на нарцистичния характер в лидер е изключително съществен процес съпроводен с много търпение и любов от страна на терапевта, важно е да се действа леко и плавно, за да се позволи качествена преработка. Удържането е много важен инструмент, който се използва. Възможно е да се наблюдава прекъсване на терапията от страна на клиента, поради собственото си осъзнаване на болката и страха от приемането ѝ. Любящият подход на терапевта би могъл да позволи на клиента да осъзнае, че той е главен герой в собствения си живот и е отговорен за него, но в живота на другите хора заема второстепенна роля и не необходимо те да се съобразяват с неговите желание или чувства.
Преработеният нарцистичен характер се превръща в един изключително харизматичен лидер, който приема възможността за провал, научава се да зачита другите заедно с тяхното пространство, мнение, нужди и желания. Осъзнава, че чувството на слабост всъщност е силата, която той притежава и би могъл да я използва по правилен начин за него и за значимите хора в живота си.
Илюстративното ми описание за този характер е:
„Слънцето, което е необходимо да залезе в собствения си мрак, да постои там, за да си вземе ресурса необходим му да изгрее отново и чрез лъчите си да озари новия ден, да свети и да излъчва топлина за другите.“
Сега ще се спра върху разглеждането на манипулативно съблазняващия характер при който би могло да се наблюдава развитие на Едипов комплекс или комплекс на Електра
При формиране на този характер би могло да се наблюдава противоречие относно възпитанието на детето. Родителят от същия пол поставя граници на това, което детето желае да получи, а родителят от противоположния пол с цел несъзнателна необходимост от спечелване на любовта на детето започва да нарушава. Създава се илюзия за добрия вечно даващ любов, грижа, материално задоволяване на желанията и лошият вечно поставящ граници и отказващ. За съжаление често това се наблюдава в семейства на разведени или разделени родители, отсъствие на родителя от противоположния пол от живота на детето и опит за компенсиране на времето изразено в грижа за него.
Не бих могла да изкажа личния си опит от ролята на родител, но въз основа на личното си преживяване намирам подобно отношение макар и неосъзнато за нездравословно за детето и развитието му. Необходимо е да помним за личната си отговорност, която имаме към децата си и е важно да си задаваме въпроса „Какво всъщност ни провокира да търсим толкова силно тяхната любов и признателност към нас?“, „Дали стремежът ни да им дадем всичко в случай на отсъствие от техния живот в този етап би им помогнало?“ „Дали това е начинът по който мога да изкупя собственото си чувството си за вина?“ и други. Често може да се наблюдава подобно поведение от родител, който иска да научи детето си да дава и да получава любов, но е важно процесът да е синхроничен между двамата родители, тъй като за детето израствайки като възрастен би могло да настъпи объркване как правилно да дава и как има нужда да получава. Тази фаза на развитие би могла силно да повлияе върху партньорските взаимоотношения на порасналия възрастен, който да изпитва склонност да търси съвършена половинка или дори да идеализира своите партньори, пренасяйки собствените си очаквания относно качествата, които е необходимо да притежават, за да създаване на хармонична връзка.
За преработването на тази травма е необходимо отново да се погледне семейният модел, този който възрастният помни и търси, и да се насочи енергията към запознаване с родителите такива, каквито са от гледната точка на вече зрял индивид. Така би имало възможност от идеализацията, която е била насочена към единия родител за сметка на девалюацията на другия да се стигне до тяхната плавна интеграция на качества, поведение и чувства. Запознаването на зрелия индивид със семейния модел помага за приемането и осъзнаването, че всъщност любовта не е това, което е мислил като дете и това с което е израснал, и вечно търсил. А любовта е нещо много по-простичко и би могъл да я носи всеки един от нас, изискващо е смирено приемане на нас самите, виждането на човека срещу нас заедно с всички негови положителни и отрицателни качества, приемането на нас двамата чрез смирение в несъвършенствата и доверие в живота и собствения ни избор. Чрез този процес е възможно да бъде изпитана истинска любов между двама души, която да устои на живота и бурите, които биха могли да настъпят.
Илюстративното описание на тази травма:
„Принцът, който е необходимо да слезе от величествения си престол, да се поразходи, да поогледа света и да го приеме в неговата несвършена красота.“
Или
„Принцесата на която граховото зърно и създава неудобство, докато не осъзнае, че не е в него проблема, а начинът по който тя го приема.“
В невротичен вариант: Ригиден характер; В преработен вид: Воин
Травма: Несправедливост;
Сексуална фаза- След 5 години до 7 години;
Цвят: Зелен;
Главни защитни механизми: Невротични;
Движение: Връзка с реалността;
Психична насоченост: Екстраверсия;
Физически белези: Ригиден блокаж в гърдите, възможно е да наблюдава стегнатост в областта на раменете;
Маска: Скован;
Свързаност с травмата: с родителя от същия пол;
Потискаща воля за сметка на спонтаността, чувствата;
В тази фаза на развитие от съществена значимост е поведението на родителя от същия пол към детето. В стремежа си да създаде необходимите навици относно личната отговорност на детето към задълженията, които има често се пренебрегва необходимостта от емоционална свързаност. Всъщност на детето освен това да бъде научено на дисциплина би могло да му се покаже, че неговите емоции също са разбрани и значими. Начинът на свързване с родителя от същия пол и приемането му като пример за подражание би могло да окаже съществено значение в отношенията му на зрял индивид спрямо поведението си към околните. Искам да изложа един пример: Баща, който иска да покаже на сина как е редно да се държи един мъж често му казва, че поведение показващо емоции всъщност е незряло и не бива да се прави от „пораснало момче като него“.
Израстването на зрял индивид с това разбиране, че чувствата са нещо лошо или страшно и че не бива да бъдат показвани всъщност налага поведение пред хората като студен човек, който повече умее да мисли, отколкото да изпитва. Непреработеният ригиден характер всъщност притежава дълбочина и силни чувства и усещания, но не си позволява да ги показва. Дори да усеща необходимост от свързване с другите чрез разбиране и любов, често изглежда като човек, който не притежава интерес към това свързване. Бихме могли да наблюдаваме един стремеж за подреденост и контрол отвън, в собствения си стремеж да подреди вътрешния си хаос от чувства. Често в тези случаи е възможно да се развие ОКР.
Преработвайки ригидния характер би могъл да се роди един истински воин, но преди всичко човек, който има право да изпитва емоции, да изпитва нужда да бъде разбиран, да обича, но и да си позволи да бъде обичан. Терапевтът насочва клиента именно към малкото дете, което е било необходимо да се справя като показва силно удържане на емоциите, като му даде право да се върне в годините на собственото си развитие, да погледне отново и да си позволи да изпита емоциите породени от важни за него житейски ситуации. Постепенно в процеса на работа чрез различни методи би могла да се разгърне истинската сила в това, което е било потискано и приемано за слабост, а именно да се чувства. Преработеният ригиден характер осъзнава къде организационните му умения биха били полезни, къде би могъл да наложи дисциплина и контрол и къде и как би могъл да си позволи да се отдава на чувствата си. Личното ми мнение свързано с качествата на този характер в преработен вид е, че ако професионалната сфера на развитие му позволява би могъл именно там да насочи организационните си умения, както и в правилното разпределяне на личното си време. Дисциплината според мен е изключително полезна при практикуването на различни видове спорт. А най-приятното място за насочване на чувствата би могло да бъде към любимите хора.
Илюстративното описание тук:
„Един истински воин, който се е справил на фронта чрез много вътрешна мъка и удържане, оценявайки богатството на това, че е жив и възможността му да чувства, позволявайки си да пророни сълза от благодарност към живота.“
Колкото повече е видял, осъзнал, преработил и приел един психотерапевт своите характерови страхове, толкова по-полезен би бил за своите клиенти. И тогава това не би се приемало само като професия, а като лично призвание. Собственото ни себепознание и преработване чрез Любовта, Мъдростта и Истината предвид личната ни преживелищност, динамични процеси и страхове е това, което ни помага да присъстваме в нашия собствен живот, но и в този на другите чрез емпатия и любящо разбиране, готови заедно с тях да участваме в процеса им на лична трансформация като част от собствения им житейски път.
Използвана литература:
Здрави характери – емпатиен лечител
Книга „Петте рани“- Луиз Бурбо
Записки от семинара с К. Касула през ноември месец