
В Естествената психотерапия използваме два вектора – диалектичен и дидактичен, които са интегрални при овладяването на различния набор от невротични разстройства. Ще конкретиризам относно разликата между двата вектора и начинът им на прилагане.
- Диалектичният вектор – Оценката и анализът по характера се работи основно през диалектичния вектор. Подходът е разговорен и когнитивен, като първо се анализират ранните години, родителския стил, стила на привързване и защитните механизми, които задоволяват характеровите потребности, скрити зад травмите. Базовите убеждения се променят и реструктурират чрез логиката, като клиентите се учат да оценяват и разбират връзката между усещанията си, и мисленето зад тях.

Схемата на процесиране илюстрира дългия път на емоционалните стимули -> таламус -> кортекс -> амигдала (емоционалните отговори).
Важно е да спомена, че много често при клиентите емоционалните стимули могат директно да повлияят емоционалните отговори на амигдалата, пропускайки префронталния кортекс. С други думи – стимулите да прескочат рационалното мислене. Метакогницията е част от диалектичния вектор, като спомага на клиентите да насочат вниманието си към своите телесни реакции, които се пораждат от различните стимули в ежедневието. Диалектичният вектор сам по себе си подготвя клиента за по-дълбока работа с емоционалния му свят, като вече осъзнава своите си защитни механизми, благодарение на умението му да използва здрава логика и разширено разбиране за психодинамиката си. Важна и интегрална стъпка към промяната!
- Дидактичният вектор – при него, подходът е директен и емоционален (преживелищен и хипнотичен). Характеровите вярвания са свързани с психотелесната преживелищност и проявленията на тялото, като резонират с различните видове емоционални травми (базисни страхове).
От невробиологична гледна точка, дидактичният вектор повлиява основно лимбичната система и хипокампусa (дългосрочните паметови следи). Следните преживелищни подходи : хипнотичната трансова работа, биоенергийният хипономасаж, хипнотичната реструктурираща молитва и психотеатърът, имат за цел да засегнат травматичните паметови следи, директно активирайки лимбичната система. Тогава клиентът чувства страховете си най-силно, регресирайки до най-ранните си години и съпреживявайки травмите си. Стимулът е целенасочен. Тогава терапевтът започва съществената работа, като учи клиента си да променя настройката си в любяща мъдрост, към изплувалите на повърхността симптоми и страхове.
Примерни техники, които се използват в дидактичният вектор : Замах (Swish Pattern), Визуално сливане (Visual Squash), ТЕС (пренареждане на матрицата), Магичен киносалон и други.
Хипнозата е от съществена част на дидактичният вектор за преобразуването на травмите в потенциал.
Ериксоновата хипноза дава възможност на терапевта да насочи индиркетно клиента в посока гмуркане в страховете. Хипнотичните алгоритми от Милтън Ериксон се използват в Естествената психотерапия, като те са спомагателни за гъвкавостта на терапевта. Алгоритмите могат да се използват в различен контекст – чрез притчи, истории, разговорно (диалектически), психотелесно.
Самото присъствие на терапевта, дори и в безмълвие, също е хипнотичен алгоритъм. Личността на терапевта също е вид подход, защото влияе на доверието между терапевт и клиент. Силно присъстващият терапевт трябва да е прегърнал страховете си, овладял егото си и чрез интроспекцията на вътрешното си познание, да е смирил своите защитни механизми. С една дума – да е оцялостен.
Двата вектора имат своето приложение, като те постоянно се преливат един в друг. Понякога използваме двата вектора в различни сесии, а понякога присъстват заедно и обединяващо в една. В школата по Естествена психотерапия работим осъзнато и в дълбочина.
По-долу ще дам пример за подход при невротично състояние.
Обесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
Голямо влияние имат хипнотичните алгоритми за успеха на терапията при ОКР. Подходът при ОКР е основно дидактичен, поради завишената аналитичност и активност на префронталния кортекс и подкоровите ядра (илюстрирани по-долу).

Когнитивният подход при ОКР е минимален, като се използва само за анализиране на характера, но не трябва да се прекалява, защото реструктурирането на вътрешния диалог за нормализиране на натрапливите мисли може да бъде нож с две остриета. Самото реструктуриране може да се превърне в ритуал и прекомерен самоанализ. Зад всички възможни характерови коалиции при ОКР се крие задължително желание за контрол (ригидност).
Какво се крие зад ригидността? Натрапливото предъвкване на мислите, високите интернализирани стандарти, огромното ТРЯБВА и черно-бяло мислене. При клиентите с ОКР се наблюдава липса на цялостно доверие – в самите тях и навън към света. Склонността им към ред и сигурност е породена от дълбокото недоверие към всичко. Хипнотичните алгоритми на Милтън Ериксън при ОКР се използват за загуба на невротичния контрол, за изграждане на нова връзка към себе си чрез самоприемане, както и за изграждане на доверие към Живота и Бог. Ригидността се пречупва с помощта на дидактическия подход, което води до по-дълбока преработка. Тревожността се трансформира в допамин, когато психичната настройка на борба или бягство отпадне. След като ригидността е намаляла и обсесиите, и компулсиите се проявяват рядко, вече може да се добави и диалектичният подход в посока – майндфулнес и реструктуриране. При ОКР е важно удържането от страна на терапевта, както споменах по-горе – присъствието е ключово.
И като заключение, в школата по Естествена Психотерапия се използват ефективни подходи, които повлияват успешно невротичните състояния. Векторите (подходите) са като Ин и Ян. Допълват се хармонично и създават равновесие. Подходите сами по себе си не са повърхностни, а напротив работят силно в дълбочина и променят – отвътре навън.