в рамките на Естествена психотерапия
,,Малък съм, едвам на 5, но някак и достатъчно голям…Аз, мама и тате…Не виждам сигурност, татко не си говори с мен, сега само усещам, но някои ден ще съзная – мъжкото в мен е голо и пусто! Мама е свръх-изискваща, сега само усещам, но ще дойде време и ще си дам сметка, че любовта към мен, женското в мен е НЕ любящо! Виновен съм, че те не се обичат, отговорен съм, че тяхната драма е заради моята поява…Те, все не са доволни…Ще направя всичко, ще се мъча вътрешно, ще им угаждам, ще изпитам до край вината, дори ще се затваря да съм дете, НЯМА да изпитвам радост, няма да изпитвам удоволствие…САМО искам те да са добре, защото тогава и аз се чувствам спокоен и добре…
Татко го няма, тръгна си, изостави ни! Сега не знам кой ще ни пази…всъщност – мама остава! Ох, поне тя е тук…толкова боли в гърдите ми се стяга нещо, сякаш хлътна сърчицето ми…
Мина време – самоизлъгъл съм се – мама стана още по-лоша с мен! Да, понякога е добра и нежна, но след като татко си тръгна сякаш от контролираща започна да изисква още по-по-по-по-най от мен – все да съм с шестици, все да съм като Георги (зубара на леля Дачи, комшийката от 2 етаж), как да смогна – все повече и повече…ще се пръсна! Никой и нищо не ме разбира…Живота е толкова труден и празен…а другите деца са толкова щастливи! Как ли го правят? Не им ли тежи?
Понякога обаче, когато броя плочките по пътя (или дърветата, колчетата на тротоарите, просто да броя…, знам, че ако не настъпя линията, която ги свързва се чувствам мноооого добре…Не знам защо – просто е добре! Сякаш се справям, сякаш тогава и аз съм ДОБЪР и ГОЛЯМ! Та, нали мама все това ми казва – не бъди безотговорен като баща си! Е, като броя съм…и при това съм много добър…справям се, наистина! Дори се усмихвам…честно ти казвам! Чувствам се като ГОЛЯМ и УСПЯЛ човек и е тоооооолкова яко! Дава ми усещане за онези думички, които понякога хич не разбирам – вяра и надежда – така се справям! Може би ще успея и аз, хм, дали!?
Офффф….прибрах се тъкмо, не бях стъпал на нито една линия, а майка ми…пак ме подпука от вратата за скъсаните маратонки. Писна ми – само изисквания, никога не ме разбира, как да й кажа, че тази моя ,,игра‘‘ ме успокоява, всъщност казвал съм й – но тя не ме разбира, а по-скоро ми се кара… Все не е доволна, ВИНОВЕН СЪМ! Явно не се справям, ще се стегна и ще се опитам още по-добре…
[Няколко години по-късно]
,,Пак съм Аз, вече играта е на всякъде…мама си е същата – все е НЕдоволна от всичко, което правя… Въобще ,,страхотен‘‘ живот си живея – броя, прескачам пейки, заобикалям паметници и гледам другите да не ме видят…играта ми започна да ИГРАЕ въху мен…вече не ми е приятна, НО НЕ МОГА ДА СПРА! На 14 години съм…самостоятелен, умен, но тази гадост в главата ми ме кара да… броя постоянно!
Хайде – време е за даскало, излизам. А и знам, че, който и да си ти, отсреща ме мислиш за СТРАНЕН – знам, такъв съм, спокойно, всички до един ми го казват, така че – Чао…
ОКР: Къде си мислиш, че отиваш? Ааа, ютията дали е изключена !?
Аз: Ох, пак този глас….Опс, ютията, 1-2-3, 1-2-3 – готово!
ОКР: А, котлона?!
Аз: 1-2-3, 1-2-3, 1-2……2, 3! 3 исках да кажа , 3, не 2!
ОКР: Пропуснаааа! Почвай отначало… (изсъсква ОКР)
Аз: Мамка му…ще закъснея…1-2-3, 1-2…оффф,разсеях се – ютията изключена ли е…ще откача! ОТКАЧАААААМ! Какво е това! Защо е! АААААААААААААА!
ОКР: Съсредочи се! Не се справяш!
Иначе ще си виновен и сигурност, спокойствие – ПРОСТО забрави!
[ OЩЕ няколко години по-късно]
От ритуал на ритуал , от предмет на предмет, от мисъл на мисъл…ритуала станал част от психиката, част от болката, тъгата, че:
- НЕ СИ ОБИЧАН такъв, какъвто си!
- НЕ СИ ПРИЕТ, като дете, като Човек!
- ВИНОВЕН си, че се чувстваш несигурен, с липси, със странности, недостатъчен…
- НЯМАШ сигурност, тя Е нещо външно, сигурност има в някой ритуал, броене, само ако послушаш мисълта (обсесията) и изпълниш УСЛОВИЕТО на задачата (ритуала) …
Аз: ,,Е, добре дошла! Моя НАТРАПЛИВА мисъл! Ти…която нямаш угодия! Ти…която не си тръгваш! Дори забравих, че бяхме приятели – тогава, когато прескачах линиите на плочките на площада в родния град, а и по всички други пътища…забравих те…ЧУВСТВО на тъга, мъка, не-любов, на несигурнст!
Сбогом на всички вас – ,,Здравей, ОКР!‘‘
***
Разбираш ли героя ми, читателю?
Усещаш ли тежестта на това дете?
Какво би казал, ако това дете застане до теб?
А ако беше твоето дете?
А ако беше ти?
Може би е твоята история или просто ти е познато?
Надявам се да НЕ, но ако да – от всяка ситуация може да се излезе!
Лабиринта на ОКР е страшен, страшно е и чувстото на страдащия човек, идентифициращ се ИЗЦЯЛО с защитния и лъжовен модел, който е самосъздал като ,,приятел‘‘, който уж дава от леки до средни предизвикателства, които пък на свой ред са давали сигурност, спокойствие отвън-навътре, усещане за справяне (не настъпвай, преброй, забележи, обиколи…). Е, от такъв малък безобиден…без обръщане на внимание от значимите други (хората полагащи грижа за детето) модела познат като ОКР, расте лавинообразно , експицитно се задълбочава…до вид на Франкенщайн, който се е намърдал в главата – като ,,гладно за нашите мисли и енергия Чудовище‘‘!
Впрочем това ,,Чудовище‘‘ е един симпатичен просто вече пораснал наш приятел! Тук ще питате защо, но как? Ще отговоря – приятел е, защото предпазва! А, нима приятелите не правят тъкмо това? Предпазва ни от дълбоките, изтласкани, изместени и разцепени страхове от нашите ранни годинки на страх, съмнения, несигурност, дълбока тъга и емоционална мъка.
Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е едно от предизвикателните тревожни разстройства, при които натрапливите мисли (обсесии) и повтарящите се ритуали или действия, много често и мисли (компулсии) се превръщат в хроничен модел, който значително нарушава качеството на живот.
***
Какво показват изследванията?
- Childhood, adolescent and adult age at onset and related clinical correlates in obsessive‑compulsive disorder (2016)
- В изследването 431 пациенти с ОКР са разделени на групи: детско начало (≤ 12 г.), юношеско (13-17 г.), и възрастно (≥ 18 г.). PubMed
Резултат:
около 21 % имат начало в детска възраст,
36 % – в юношеска,
и 43 % – възрастно. PubMed
- Значимост:
ОКР често започва преди възрастта на зрялост и трябва да се разглежда като развиваща се (дневна, детско–юношеска) психична дисфункция, а не само “възрастова” психична болест т.е. не е нещо, което се израства и не е част от нормата на здравата психика.
- Изследване на университета в Кембридж: Obsessive–Compulsive Disorder Across the Developmental Trajectory: Clinical Correlates in Children, Adolescents and Adults (2006)
- Изследване, което сравнява деца, юноши и възрастни с ОКР и намира, че има “бимодално” разпределение на възрастта на начало – едно до/преди пубертета и едно във възрастта около зрялост. Cambridge University Press & Assessment
- Децата имаха по-често фамилна история, мъжки пол, различни коморбидности.
- Значимост: за терапевтаи и клиенти à важно да знаем, че симптомите могат да се зародят още в детството и че пътищата им са различни спрямо възрастта на начало.
В подхода към ОКР през парадигмата на Естествена психотерапия, по правило се подхожда през интегрален, холистичен подход, който не се ограничава само до поведенчески или когнитивни техники (диалектични), а включва телесния, емоционалния и духовния пласт на човека, спазвайки шаблон, който сам по-себе си следва да НЕ се прилага насляпо и пряко, а именно като част от изградения рапорт с пациента, зачитайки творческия терапевтичен инструментариум и опит на професионалиста.
Целта на тази статия е да представи ключовите принципи и стъпки на работа с ОКР, съобразени с модела на работа в Естествената психотерапия, с акцент върху разбиране, преживяване и трансформация на този често труден и дълбоко изтласкан, хронифициран механизъм на психиката.
Научно казано – ОКР може да се разбира като хронифицирана, ригидна и неуспешна защитна стратегия, която първоначално е имала адаптивна цел: да намали тревожността и да възстанови усещането за контрол.
🧠 По-долу в няколко стъпки бих искал да обясня
по-приложно разбирането за ОКР🧠
1. Първичната функция на защитния механизъм – защита от тревожност, вина и безсилие
- Обсесиите (натрапливите мисли) и компулсиите (ритуали, проверки, руминации) възникват като механизъм за овладяване на непоносим вътрешен афект – обикновено страх, вина, срам или екзистенциална несигурност.
- В основата често стои преживяване от детството:
„Аз не контролирам света, но трябва да не направя грешка, иначе ще се случи нещо ужасно!“
- Мисълта „ако не проверя, ще се случи нещо лошо“ = опит на психиката да си върне усещане за контрол върху хаоса.
➜ Тоест — ОКР е защитата, която се е ,,втвърдила‘‘ и се е превърнала в своеобразен психен затвор на страдащия.
- На ниво защити: от първична адаптация към хронична ригидност
Скованост в психодимамичен аспект или просот казано вкаменено, вкоренено и неадаптивно преплъзване, адаптиране в реалността на съзнанието – мисли, чувства, емоции не си кореспондират, откъснанити са, не вървят в поток, вместо това асинхронично. С таблицата долу илюстирам повече за концепцията.
| Ниво | Психологическа функция | Как изглежда в ОКР |
| Изолация на афекта | Отделяне на емоцията от мисълта | Клиентът говори за вина без да чувства вина – преживява я като мисъл (психичен асинхрон) |
| Отмяна (undoing) | Символично „изчистване“ или неутрализация | Ритуали за измиване, молитви, проверки |
| Магическо мислене | Вярване, че мислите = са равни на действия (липсва връзка с реалността) | „Ако си помисля нещо лошо, ТО ще се случи!“ |
| Контрол чрез руминация | Интелектуализация, мисловно преживяване вместо афект | Клиентът „дъвче“ (руминира) темата с часове, без да я чувства докрай (ключово е бягството от чувства) |
***
1. Първична ,,карта‘‘ на лабиринта ОКР в парадигмата и модела на ЕП*
Важно е тук да се спрем на няколко отправни точки:
- ОКР не е просто „излишна тревожност“ или „само навик“, а симптом на по-дълбок психичен и екзистенциален процес, който самото ОКР подтиска. Или иначе ОКР може да се определи и като самосъздаден защитен механизъм, опит за контрол или избягване на вътрешния хаос – неразрешим лабиринт, оплетено кълбо на мисли, емоционален товар, който не е посрещнат в реалността, чувства, които се рационализират до безкрай. Лабиринт, в който пациента се е скрил от негова гледна точка докато стане достатъчно сигурно. ,,Криеницата‘‘ е продължила твърде дълго обаче – до степен, в която психиката от проста игра на криеница се е евакуирала. Избягала е, оставяйки в объркаността си, при такива хора усещането за потока на мисълта, въпреки добрият им интелект, може да се сравни най-често с детска (смятам, че въобще няма да е грешка и да направя паралел с орална (Концепция за петте невротични характера по Райх/Лоучен). Този процес на психична евакуация, както е видно от горните изследвания се случва най-често от 8 до 13, понякога и след, като тийнеджър, но общото остава – сиреч в терапевтичен план се работи по сходен начин, спазвайки времето, в което ОКР е персистирало.
- ЕП подходът подчертава изначално – лечението (терапията) не може да се ограничава само до характерова работа или само до когнитивна терапия – важно е да се адресира специфичният механизъм на ОКР и да се работи телесно-емоционално. Видно в горната таблица е, че страдащия от ОКР – не може адаптивно да съединява еднопосочния психичен поток, а напратотив – всичко е мисъл, чувстото е в главата, тялото е непозната територия.
- Важна и отравна точка и от ключово значение за отношението към симптома à
не просто „да го премахнем“, а да го разберем, подкрепим и използваме като вход към по-дълбоката същност, там където може да има трансформация.
1.1 Защо обсесивните мисли са толкова „истински“ или ,,Докторе, ще умра ли?‘‘
„Представи си, че си на ръба на скала и изведнъж усещаш как цялото ти тяло се свлича…“
, горните думи не са художествена исмислица, а извадени от контекста на разговор с клиент с характерово ОКР, с тях – илюстрирам колко мощно, реално и плашещо могат да се преживяват обсесиите!
Контролът, който в началото на зараждането на механизма самият пациент упражнява през ригидното следването и изпълняване на шаблона на ОКР се осъществява като механизъм, покриващ нуждата от себеприемане и себеобич ,,такъв, какъвто съм‘‘!
Това „реално“ усещане се дължи на факта, че психиката активира архаични (несъзнавани) защитни механизми – сякаш за оцеляване в РЕАЛНО опасна среда, които в модерен контекст се превръщат в натрапливи мисли и поведения.
1.2 Типични грешки в терапевтичната работа или ,,Това е просто един добър и объркан човек!‘‘
За страничния наблюдател, било то опитен терапевт, без конкретен опит с ОКР може да е лесно ,,подценяването‘‘ и залитането, че човека срещу него е просто тревожен и свръх-морален, отивайки в посока да се търси/ акцентира в сесиите само върху начини за справяне с характеровите черти (например: „Да станеш по-добър човек за себе си!“) и не навлизат достатъчно директно в специфичните за ОКР механизми. Това води до ситуация, в която клиентът „ментално предъвка‘‘ информацията, но отвътре продължава да гори в собствената си мъка. Това само по себе си подхранва усещане за липса на рапорт в терапевтичният процес, а от тук се подкопава основата и се намалява възможността за достигане до същинска трансформация.
***
2. Принципите на подхода на Естествена психотерапия при ОКР
След като имаме няколко срещи от 3 до 5, въпрос е и на клиент, тъй като клиенти с ОКР имат неистова нужда да се изкажат, да говорят, да обяснят, тъй като през рационализацията и вебализацията й – се освобождава голяма част от вътрепсихичната тяга. Приемайки факта, че сме структурирали сесиите, връщали сме клиента към неговите първи седем години, както и към последващите години на развитие , свалили сме нужната информация за неговите важни Ти-обекти, нека разгледаме ключовите принципи, чрез които методът предлага работа с ОКР:
2.1 Интегралност
Това означава, че терапията обединява различни подходи: психодинамичен (базови вярвания, интроекти и защити), когнитивно-поведенчески (мисли, убеждения, поведения), телесен (чувства, усещания, реакция) и духовен (смисъл, доверие, присъствие). При ОКР тази интегралност е особено важна, тъй като симптомът има много пластове — невронни, емоционални, мисловни, духовни.
2.2 Малките крачки се броят (,,Скокът на костенурката“)
Костенурката не скача високо, но е метафора за бавната и устойчива промяна или иначе НЕ става дума за огромни скокове, а за постоянство, мотивация, доверие и системна работа. При ОКР това означава: не очаквай бърз „лек“, а се посвети, бъди редовен в процеса, подхождай с любопитсво и внимание върху всеки малък напредък.
2.3 Доверие и смирение
Важно е клиентът да развие доверие както във вътрешния си потенциал, така и в терапевтичния процес и в терапевта. Смирението не е слабост, а осъзнат избор да не се опитваш да контролираш всичко, а да се научиш да приемаш своето възприятие към външния свят и самото ти поведение и отношение към механизма на ОКР.
2.4 Работа директно с механизма
При ОКР е нужно да се работи не просто върху общите тревоги, а върху конкретния механизъм: натрапливите мисли → ритуалите → прекъсването на цикъла. Това изисква специфични интервенции, които са насочени към начина, по който симптомът функционира, а не само към „да бъдеш спокоен“.
2.5 От ,,Това не е просто симптом!‘‘ до ,,Чуй накъде те води това състояние!‘‘
ОКР вероятно е и една драматична безизходица на лабиринта, който сами строим през контрол и недоверие към живота и неговата естественост! ЕП разглежда симптомите като „учители-водачи‘‘ – те носят информация за нещо по-дълoбoко в човека. А именно ранни детски години, в които е е натъпкана много вина, срам, ,,не може‘‘ , ,,…така се прави‘‘ и ,,трябва‘‘!
В случая с ОКР, долу ще маркирам важни въпроси, които се задават в по-напредналия етап на работа:
- Какво/кой се контролира?
- Каква е дисоциацията между рационалното и несъзнаваното?
- Каква е скритата нужда зад ОКР?
Имайки отговори на тези въпроси – терапията се фокусира върху същинската част, а не само върху „отбиването на номера‘‘ през справянето и обяснението на симптома!
***
3. Практически стъпки в терапията на ОКР през парадигмата на ЕП
След като имаме принципите, ето как през моята представа би могъл да се структурира терапевтичният процес:
Стъпка 1: Рапорт и информиране
- Създаване на доверителна връзка клиент(пациент)- терапевт, запознаване с модела и процеса.
- Обяснение на характера на ОКР: обсесии и компулсии, техните функции и динамика.
- Работа по мотивация и ангажираност: терапията като път, не като ,,хапче‘‘ за глава
Стъпка 2: Осъзнаване на защитния механизъм
- Работим върху въпроса: „Какво се опитвам да контролирам чрез ритуала?“
- Изследване на страха, вината или дълбоката тревожност, които са като трохичките на Хензел и Гретел водещи към дома, в случая – водещи към към натрапливата мисъл.
- Тук може да се включи телесна работа: телесни усещания, влизане изцяло в образа на ,,твоята тревожност‘‘, стягане на тялото до степен предизвикване на напрежение, но в добре преценена степен, смело ,,извикване‘‘ на ритуалното поведение.
- Признание: „Това не е моя вина, но е част от мен, следователно Е възможност за растеж!‘‘ . Разбира се да достигне клиента до тази гледна точка би означавало, че възможността да се блюда
Стъпка 3: Увеличаване на търпимостта към тревожността (Обсесиите)
- Експозиция: преминаване през ситуации, които предизвикват обсесивната мисъл, но без да се отдаваш на ритуал или просто ,,STOP! Усети, виж , как се чувстваш!‘‘
- Подходът тук не е „борба“, а „присъствие“, да бъдеш с тревогата, да бъдеш самата тревога, ,,онова падане от скалата‘‘, онази ,,гадна и мръсна мисъл‘‘ , която ще сложи край… без да я подсилваш чрез ритуал.
- Телесна подкрепа: дихателни практики, релаксация, медитация, за да се намали тревожността и да се увеличи капацитетът за търпимост.
Стъпка 4: Когнитивно-емоционална трансформация
- Работа с убежденията: „Ако не проверя, ще стане нещо ужасно“ → разпознаване на модела.
- Преформулиране: „Ако не проверя, мога да приема, че ще се справя / ще живея с несигурността“.
- Емоционална работа: работа със срам, вина, страх, които стоят зад ритуала.
- Духовен пласт: развиване на доверие, в себе си, в Човешката ни същност, в Живота, в процеса – което трансформира нуждата от свръхконтрол в присъствие. Все неща, които са били пропуснати е детските години и юношеството.
Стъпка 5: Интеграция и нов начин на живот
- Вграждане на ново отношение към мислите и ритуалите: те са сигнали, а не „врагове“.
- Разширяване на живота отвъд симптома: фокус върху ценности, смисъл, отношения, творчество.
- Подготвяне на клеинта, че рецидив може и ЩЕ има : признаване, че може пътя на терапията да преминава през ,,бури и големи вълни“, като тук е важно да се подготви клеинта за това, е вече има компас, отвъд бурята има земя, като една метафора за инструментите, с които може да се реагира адекватно.
- Подкрепяща среда: Подрепяща среда на групова терапия, импро театър (разчупване на контролиращата част) ще е от голяма помощ, тъй като при всяко ОКР има компонента на висока тревожност, когато страдащият е сред другите. Супер Его), така че подходи като групова работа и всякакви групови практики могат да имат много добра поддържаща роля, а това е важно за устойчивостта.
***
4. Особености и предизвикателства
4.1 Разбиране, не само реструктириране
Една от честите грешки е да се работи само върху видимото поведение (ритуали), без да се тръгне към вътрешната динамика. Тук ще цитирам по спомен текст от статия за работа с ОКР на Орлин Баев:
„Учиш някого как да пали камина, докато той самият гори!“ Разбираме, че това е невъзможно или ако е – би било пълна липса на съпричасстност. Ако не се погрижиш за „изгорялото“ – пътят не се отваря. Това означава, че терапевтът трябва да има компетентност и конкретен фокус върху ОКР, а не да използва общи техники за тревожни разтройства!
4.2 Връзка с интелекта и капацитета за самостоятелна работа
Орлин Баев също отбелязва, че много хора с ОКР са интелигентни, мотивирани и с голям, здрав апетит към Живеенето на живота, такъв е и моят опит с пациенти, стаддащи от ОКР. А това може да е ресурс, но и капан („сам ще се справя“).
Ако скъпия читател е терапевт, това би означавало: да работите с клиента върху самодисциплината, мотивацията, реалистичните очаквания и ясни граници.
4.3 Телесният и духовният пласт
Много терапии на ОКР ограничават работата до „умствено/поведенчески“ ниво. Подходът „Естествена психотерапия“ включва и тялото и духа – релаксация, медитация, откриване на смисъла. Това е особено важно при OКР, защото състоянието често е „биопсихосоциално“ и „духовно“. Пример: когато клиентът се научи да „прегръща“ страха или непоносимото, смирено, доверително – това е духовната трансформация.
4.4 Подготвеност за дългосрочен процес
ОКР не се „премахва“ за ден! Подходът през ЕП насочен към бавна, устойчива промяна:
Тук е важно да се работи с клиента върху реалистични цели, да се подготвят за „вълни“, да се укрепват ресурси, което идва да каже – ,,бързо‘‘ или ,,бавно‘‘.
***
Работата с ОКР в парадигмата на ЕП изисква не просто и повърхностно „да се махнат“ ритуалите, а да се проправи пътечка в джунглата на дълбоките вътрешни процеси на разбиране, трансформация и интеграция. Подходът „Естествена психотерапия“предлага рамка, в която този процес се случва в цялост – чрез интеграция на мисъл-тяло-дух, чрез доверие, систематичност и присъствие.
Като практикуващ и консултиращ, смятам, че този подход е изключително ценен не само за хората ,,носещи‘‘ самото ОКР, но и за системата (полето) около него – партньор, семейство, приятели, въобще Групата около него. Защото обсесивно-компулсивното разстройство винаги се ,,оглежда‘‘ не само в личната психика, но и в динамиката на взаимоотношенията, в структурите на подкрепата и в социалния контекст.
Ако като терапевт или като клиент се впуснете в пътя към позитивна промяна с този подход, бих препоръчал следното:
- Изберете терапевт, компетентен специално в тревожните разстройства и ОКР;
- Приоритизирайте терапевтичния процес – отделете време, внимание, постоянство;
- Разработете домашна практика: телесна релаксация, медитация, записване на мисли и усещания, малки експозиции;
- Създайте подкрепяща среда – групи, партньор, семейство, които познават и подкрепят пътя ви;
- Дръжте във вниманието си, че симптомът е не просто враг, а учител. С уважение към него и с решителност да вървите напред, промяната е възможна;
Нека пътят бъде осъзнат, а терапевтичният процес – човечен, смирен и истински. Нека човекът, който живее с ОКР, да не мисли само как да се освободи, а как да се превърне в пълноценен създател на своя живот – с цялото си „Аз“, с тялото, с чувствата, със смисъла.
Защото свободата не е липса на мисли, а ново отношение към тях; не е липса на тревога, а способността да се живее въпреки нея.
В заключение ОКР не изчезва „с бързите техники“. То се разтваря – в бавното, съзнателното присъствие. Терапията тук е пътешествие – през вълни, съмнения, моменти на регрес и откровения. Важно е клиентът да знае, че всяко „назад“ е част от движението напред. И че истинското изцеление не е да станеш перфектен, а да се научиш да бъдеш себе си ,,по човешки‘‘. И когато човек премине през този процес, той не просто „се освобождава от ОКР“. Той се освобождава от нуждата да контролира живота.Тогава започва да живее – не чрез страха, а чрез доверието.
Отвъд всеки един ритуал, право през истината на сърцето!
Съставил:
Богоя Колев
Гр.София
04.11.2025 г.
Източници: