Психотерапията е естествен път, мост към любовта, мъдростта и истината. Огледало на потребността от развитие, живеене и удовлетворение. Нещо толкова първично и необходимо, с което всичките ни вродени инстинкти се събуждат, за да преминат през трансформацията на изчистено съзнание, изпълнено със светлина и смелост за растеж. В терапията разтваряш себе си, по един по-лек, интимен начин, който ухае на стремеж за свобода, смирено щастие и душевна лекота. Търсене на себе си във всичко. И заобичане на всичко в себе си. Любов и доверие, дори в тъмното. Символично представена, като дърво, тя съдържа времева холограма на минало, настояще и бъдеще. Личността я има в корените, в стъблото, в клоните, в листата, на клетъчно ниво. Приемането на цялостта води до психологичен баланс, миротворение, до сливане и използване на възможностите на себе си. Да опознаеш силата си, да я интегрираш и да живееш с нея, давайки я и на другите.
„В същото време разбираш, че сам си творец на реалността си, имаш всички вътрешни ресурси за разрешаване на трудностите и сътворяване на щастието си“, Баев, О.Психология на смелостта, 2013.
Качествата на естествения психотерапевт са инвестиция за много психични модалности и съвкупност на редица умения, с възможност за промяна, прегрупиране и бързо прилагане в творческия процес на подкрепа и лечение. Асоциирайки с инервацията, психотерапевта може да се идентифицира като спомагателен обект, който възстановява скъсани нишки и подпомага създаването на цялостна, нова енергийна система. За това е необходимо да притежава емпатия, интелект, научна логика, любознателност, стремеж към себеусъвършенстване, висока мотивираност, любящо търпение, творчество, изградена и смирена мъдрост и не на последно място- уважение и призвание към този начин на живот. За да станат част от характеровата аура и инструменти на психолога, препоръчително е той вече да е имал преживелищен опит, натрупана емоционална структура, познавайки и приемайки се- естествен.
Това улеснява цялостно работния процес, идентификациите, проекциите, фрустрирането в междуличностното взаимоотношение. И едва тогава могат да се формират синтези за основи на промяната, за интрегрирането на помощните механизми и стартирането на възможности на новост, освобождаващи защитните блокажи на клиентите.
Да искаш да прилагаш психотерапията е необходимо да умееш да си ученик, често за цял живот. Да си позволиш да грешиш, да си открит, да си честен, да си милозлив. Да обичаш отворено, по детски. В практиката неизбежно се срещат тъгата, гневът, агресията, тъмнината, страховете, но и светлината, любовта и копнежите към доброто. И всички тези емоционални сетива, понякога живеят в едно пространство, дълбоко в душата на човек. Враждуващи до психическа смърт, в екипност и партньорска, доверителна връзка е нужно да се помирят. Съвкупността от енергийната им мощ, може да доведе до ескалация на свободния и мъдър избор. Често подборът на методите не е важен, а чистата вяра и вътрешната молитва на психолога за постигане на целите. Познаването на структурата на функционирането на съзнателните и несъзнателни модели е основа, върху която всяка личност разработва доверителен подход, която по естествен начин осигурява символен свят за случване, а по-късно и реалистичен такъв. И за двете страни е важно търпението, желанието и вярата. Понякога процесите на творчество, могат да се прояват в умението да преживяваш майчиско обгрижване, бащина стабилност и сигурност, фрустриране с близки хора, с основната цел- преоткриване на себе си и възникващия потенциал от самонаблюдението и анализа на цялото. Едва тогава може да се пристъпи към промяна в поведенческите стереотипи, решителност към иновативни рефлексии, които след време осъзнато приемеш за първични части от самия себе си. Интересен аспект е контрапреносът в терапевтичната рамка.
Многобройните срещи с различни емоции в практиката на психолога, понякога и несъзнателно разгръщат и оперират първо самия него, но само ако има интелектуалния ресурс за разпознаването им. Ежедневните фрустрации, всъщност тренират волята му от пъвосигнална към смирена, естествено приемаща и отдаваща любов. Тогава той става носител на вдъхновението да бъде мотивиран да продължи, да се отдава на душевната благодат в самоусъвършенстването си и към другите.
Силно градивна е възможността да можеш, да се свързваш с проекциите на другите, които всъщност са дълбоко закодирани в човешкия геном. Да имаш условията и благословията за това, в една естествена среда. Да си благодарен да разкриеш уникалността на природата си, сътворена в експанзиите на отношенията в различни аспекти. Често боли. В началото разцепването провокира ужас, а раздялата тиха „смърт”. Всяка психична, малка еволюция, всъщност е сътворена от трауренето и отварянето за новото. И се случва в един момент, един етап на трансформация. За да успее да се интегрира здрав, психотерапевта е нужно да познава болезнено процесите на скръб и да умее да преминава през тях, понякога с жертвоготовност, основно към собственото си съзнание.
Вътрешната сублимация, през която преминава психолога да бъде изразена в творчески процес на естествено отношение пред човека, а за крайна цел, постигането на чисти и доверителни връзки с човека срещу теб. В основата на това е безкористната емпатия и любовта към сътворението. Приемайки нас и другите, и всичко, за едноправни в дуализма.
Познаването на психотерапията е дар, благодарност. Тя дава удовлетворение за смисленост, споделеност и естествен завършек на човешките процеси. Прилича на сън, в който си успял да кастрираш всички свои сенки, да ги осветиш, да ги използваш, като щит за самоусъвършенстване. А, краят е хубав, лек. Да надникваш през прозореца на друг човек е любопитен акт на детското в себе си. Психотерапевтите е нужно да се обичат, за да могат да обичат. Това ги прави независими, смели, понякога бунтари, често тъжни или неразбрани. Въпреки емоционалната палитра, те съумяват да са често в кондиция за доброто, за ресурсите и генеризиране на уменията за развиване на потенциал. Това е техен катализатор за развитие. И тогава умората, болката или упреците губят ефективността си, напротив отъждествяват се с желание за по-добре свършена работа.
Естествения психотерапевт е Човек. Има слабости, има страхове, но и желание чрез светлината да помага за израстването на себе си и на другите. Да си естествен, се асоциира с природен.
Използването на тази основа, парадигма води до много силни процеси на познание и надежда. Те се приемат бързо от повечето клиенти, защото всички природни закономерности, всъщност са части от генетиката, от раждането, от процесите на формиране на личността ни. И те са в нас, и във всички живи същества около ни. Този подход е най-логичния и близък до душевността ни, затова и води до най-бързи резултати. Постигнати чрез съвкупността от различни инструменти, школи и в същото време уникална и индивидуална компилация от механизми, които определят отделните терапевти.
„Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на любяща сила и себевладеене” Библия, Тим.1:7
Яна Донкова
Специализант ЕП
