Фестивал на Естествената Психотерапия 2025

Провалът не е край, а корекция, обратна връзка и учене. Част от по-мащабния път на успеха е.

Той е неизбежен за всеки, който върви напред, стреми се към развитие и расте, защото е част от естествения ритъм на живота.

Неуспехът ни показва къде сме слепи, разкрива скритото и ненужното, изпитва устойчивостта ни и изгаря илюзиите, на които сме се уповавали. Той е шанс да се освободим от чуждите очаквания и да намерим истинския си път. Учи ни на смирено виждане собствената бездна и ад, минаване през тях със спукване „балона“ на горделивостта и оцялостяване.

В различните духовни традиции провалът е осмислен като инструмент за вътрешна трансформация. В Дао Дъ Дзин той е просто завой в реката на живота: „кривото ще се изправи, празнотата ще се изпълни“. В Бхагавад Гита е урок за действие без привързаност към резултата. Упанишадите го виждат като разрушение на привързаностите, което разкрива истинската ни същност. Учителите Беинса Дуно, Омраам Михаил Иванов и Елеазар Хараш го описват като духовно пречистване, чрез което любовта работи в нас. В тантра сривът на егото е необходим, за да се постигне трансцендентност. В будизма страхът от провала е знак за привързаност към временни неща, а в нагуализма разпадът на личната история води до свобода.

Провалът е част от всеки героически път. Колкото по-дълбоко падаме, толкова по-високо можем да се издигнем. Само бездейният не греши. Истинската сила не е в това никога да не падаме, а в способността да се изправяме като кукла неваляшка. По-мъдри, по-смирени и по-свободни.

В темата ще бъдат разгледани въпросите:

• Можем ли да сме себе си във взаимоотношенията, които изграждаме или се губим в стремежа да се впишем, да сме „удобни“?
• Познаваме ли своята истинска, автентична същност?
• Проявяваме ли я в живота си?
• Умеем ли да принадлежим първо на себе си?
• Кои са пречките пред това да свалим тежките брони на защитите си и да разкрием уязвимостта си пред другия?
• Позволяваме ли си да се доверим и да отворим сърцето си във взаимоотношенията си?

Стиловете на привързаност, формирани в ранна възраст, остават наши вътрешни компаси, насочващи корабите на отношенията ни през целия живот.

Добрата новина е, че можем да разгърнем осъзнатост и да сме капитаните на собствените си избори – а психотерапията заема ролята на картата, която да ни насочва.

В тази лекция ще се гмурнем в дебрите на:

• Конфликтите – как да ги разрешаваме?
• Кои са ключовите компоненти, които ни подкрепят в това разрешаване?
• Как да пуснем котва във водите на личните си спокойствие и стабилност?
• Кои са основните теми, които стоят под абсолютно всеки конфликт?
• Какво означава стил на привързаност и какви типове има?
• Как да изградим гъвкавост във връзката си, за да останем свързани и в трудни моменти?

Ще се радвам да споделим фестивала заедно

В тази лекция с кратка дискусия и нещо тематично ще разгледаме как в терапевтичния процес театърът като форма на изкуство помага за оцялостяване, за преодоляване на страхове, за изграждане на нови и здрави модели на поведение, за преживелищна среща със себе си и освобождаване от ненужните вече защитни блокажи пред смелия и силен живот.

Мисля да поговоря за изграждането на доверие и здрава терапевтична връзка като предуктор за успех. Да развия темата с основните принципи за не насилие, мъдрост, любов и истина през моят опит в Естествена психотерапия. Да дам интересни примери и мотивация на гостите, че с точната настройка може да се мине отвъд тревожните състояния.

Раната от отхвърляне е свързана с правото да живеем автентично и да разгърнем своите естествени потенциали. Да бъдем себе си и да се свържем със своя житейски смисъл. Лечението на травмата е посока към дълбока трансформация, себепознание, към откриване на още ресурси и благодарност към себе си и другите.

• през семейни констелации (Берт Хелингер) – принадлежност, йерархия, баланс
• през аналитична психология (Карл Юнг, Джеймс Холис) – влияние на семейната атмосфера, колективно/родово/несъзнавано
• през трансгенерационна психоанализа (Брюно Клавие) – семейните фантоми
• през фамилна и системна психотерпия
• Разгръщане на темата холистично през погледа на Естестваната психотерапия, живия опит, подкрепена с кратка тероия и примери от горните парадигми, примери от работата и битието.

Цел на темата „Парадоксално сами или компромисно заедно“ засяга дълбоките противоречия във взаимоотношенията – нуждата от автономност срещу желанието за свързаност.

Ще използвам пет различни концепции на световноизвестни психолози(терапевти) и техните подходи, които навлизат дълбоко в темата за интимните отношения, но пренасяща се в ежедневието навън – как партнираме с колегите, ръководителя, шофьора на автобуса, учителите на нашите деца, касиерката в малкия, квартален супермаркет…партнираме ли всъщност или другите са ни длъжни? Партнираме ли или свеждаме главица пред конфликта, с надежда да бъдем приети в нашата покорна добричкост и мазо-емпатност.

Финално планирам представяне на лична интерпретация на изследвания проблем, стъпвайки върху основните парадигми за партньорство на всички иследвани автори.

Невропластичност на мозъка и начини за развиване на невропластичността (медитация, дихателни упражнения и др) и защо това е важно.

Как да общуваме с децата си така, че да бъдем техният пристан на сигурност и подкрепа в трудностите? Травмите в детството не се определят толкова от външните събития, колкото от самотата, в която ги преживяваме. В тази лекция ще обсъдим как да изграждаме връзка, базирана на доверие, емпатия и уважение – фокусът ще са децата, но принципите са валидни и приложими за всички взаимоотношения в живота ни.

Ще обърнем внимание на факторите, които оказват влияние върху личната ни история. Всеки един от тях има значение и нито един сам по себе си, ако гледаме само него. Как се преплитат и откъде започва личната ни отговорност? Откъде тръгваме и накъде вървим, можем ли да се освободим? А можем ли да полетим? Ако днес имаме избор, как бихме си позволили да живеем?

Преодоляването на тревожността всъщност е много по-лесно, когато използваме по-ефективен и цялостен подход като включим и телесният компонент и усвоим техники за превключване от стрес към спокойствие/релаксация, тоест методи за регулация на нервната система.

Съответно първо ще говорим, а после ще практикуваме използването на такива техники и методи, за да се научим да регулираме тялото и нервната си система по умел начин.

Сигурната привързаност е психологическата основа, която ни учи да обичаме без страх и зависимост. Световните учения на мъдростта показват, че любовта е състояние на съзнанието, което не търси сигурност отвън, защото я носи вътре в себе си. Тоест, можем да сме относително непривързани и свободни в живота си само когато в психичния и емоционалния си център сме дълбоко свързани и единни с любовта.

В крайна сметка, пътят на любовта е пътят към свободата. Както в отношенията, така и в смисъла да си човешко същество.