Естествена психотерапия

Не да бъдеш дъновист – самият Дънов ти казва да имаш една по-висока и широка перспектива за себе си и живота. Можеш да уважаваш силно и имаш дълбока вътрешна връзка

А психотерапията? Какво общо има психотерапията с диалектиката? Не е ли чисто и просто равнинен, плосък и двумерно механичен процес по реструктуриране на когнитивни изкривявания, маладаптивни защитни механизми, грешки в

Единство или борба на противоположностите? Зависи от преживяващото ги съзнание!

…При наличие на споменатото преживелищно себепознание, средовите стимули са свързвани с най-ядрените характерови травматични вярвания, които биват „погалени, обгрижени, помилвани и помазани“ (всичко това е само вербален израз, предаващ задвербална

Естетиката е чудесна тема разисквана в какъвто и да е контекст, още повече през случването и в когнитивната промяна, индуцирана при психологичното консултиране и психотерапия. Естетичният принцип обаче е неразделна

Оказва се, че мистичната обител Шамбала се явява столица на Хадес. Преданията за Шамбала/ Агарта, идват от Калачакра системата, следвана като най-вътрешно разбиране и практики във ваджраяна тибетския будизъм. Шамбала

„Всяко действително израстване е революционен акт на лична революция. Това означава да се освободиш от хората, които искат да управляват живота ти!“ Ерих Фром

В обичайното разбиране, алтруизмът представлява антонимна опозиция на егоизма. В естествената психотерапия такава гледна точка е приемана за фалшива дилема. Фалшива поради факта, че реалният алтруизъм включва здравия егоизъм и

…Да, същия психотерапевтичен принцип/правило съм срещал под термина containment. Уиникът го нарича holding, to hold. Както и ти казваш, съвременното разбиране и практика са по-емпатично топли, интерперсонално процесни, а въпросното

За да може обаче човек да бъде великодушен, е нужно да бъде минат път. Път по осъзнато свързване на нелеките житейски стимули с най-дълбоките собствени болки, травми, наранявания. Свързване, а

Твърдя, че дълбинността на психоанализата се случва само в субективните вярвания на аналитика и клиента му, но не и в обективната невро-психична реалност. Тук някой би възразил, че именно субективните

Самата презумпция, аргументираща такава пасивност, произлиза не от прагматика, а от нефункционална идейно-социална структура (психоанализата), доказала несъстоятелността си, но функционираща във финансово-пирамидална социална система, целяща поддържането си въпреки непрактичността си.