Предиктори за успешна психотерапия

Споделям този текст по три причини:

Първата: в статията се твърди, че обичайно 50% от терапевтичните случаи напускат терапията, а между една до две трети, нямат резултат от нея… Аз бих казал, че ако това е реалността на някой колега, объркал си е професията. Моите наблюдения показват 70-80 процентна успеваемост, при практически неглижируемо напускане на терапията, когато терапевтичната връзка е емпатийно силна. Останалите 20-на % по-слаба резултатност, са неизбежни, поради наличие на вторични печалби, немотивираност, слабо ангажиране в процеса, ендогенност…

Второто, което ме кара да споделя текста, са красиво точните и право в целта заключения – изходът от терапията може да бъде предречен в първите няколко сесии. Когато в тях има обективно или дори субективно подобрение, на фона на дълбоко емпатиен терапевтичен съоз, прогнозата е много добра. Когато терапевтичната връзка е слаба или механична, а подобрение в първите няколко сесии, било то дори и субективно, липсва – прогнозата и за по-продължителната терапия, е слаба. Това, което аз виждам, е че ако още в първата сесия не се случи (фасилитирано в огромна степен от терапевта) емпатийно доверяване, рапорт и дълбоко сърдечен синхрон, кауза пердута е…

Друг предиктор, който наблюдавам в практиката си, е способността на човека да напуска зоната на комфорт ,да “скача” в непознатото, при загуба на малкия невротичен контрол. Част от такава смелост е и умението за стигане до ръба на собственото описание на състоянието си и надхвърлянето му до визия на смирено учене и характерова хармонизация.

Третото, което дисонира с опита ми – ползването на тестове в психотерапията – ако колегата има нужда да разчита прекалено на такива, собствената му сензорика, перцепция и творческо тестване на реалността, са неадекватни спрямо ефективния терапевтичен процес..

Психотерапията е преди всичко изкуство, а терапевтът – човек на изкуството, творец. Творческо изкуство, случвано в теоретичния контекст на когнитивната наука. Прагматично и практически обаче, психотерапията е приложно изкуство, а терапевтът, за да бъде успешен, е нужно да бъде вдъхновено талантлив творец, с изобилен творчески потенциал. Не отричам тестовете – твърдя обаче, че ролята им в една резултатна психотерапия, е незначителна. А в такава, отсъства акцентът върху им.

Уебсайт | статии

Естествен психотерапевт

Вашият коментар