Даниел Троев 
Всички ние имаме определени потребности, ценности, нужди – физиологични, телесни емоционални, ментални, интелектуални, социални, духовни. Тяхното удовлетворяване и реализиране са ключови за пълноценния и щастлив живот. Именно за това психологията през годините се е опитвала да ги дефинира и класифицира.
До голяма степен нашата съдба е тясно свързана с нашия характер и преработването му по един здрав и адаптивно насочен начин, за да е възможно индивидът да реализира пълния си капацитет и възможности в жизнения си път, да бъде цялостен. Важно е да направим уточнението, че повечето хора са ‘‘шарени‘‘ и често имат структурата на повече от един вид характер интегрирана в себе си.
„Теорията за относителността“ на Алберт Айнщайн, обяснява във втората си част, че между маса и енергия има връзка. Тя ни кара да анализираме ролята на геометрията в описанието и на физическия свят. Мандалата на човешките потребности и смисъл, всъщност е цялостната концепция за ценност на живеене и разбиране. Заедност, във формата на енергетика за себереализация.
Връзката с природата в естествената психотерапия е огледален образ на нашето Аз. Тя е свещена частица от сътворението ни. Инстинктивно усещане за родителска обич, но събрана в едно с майчинска топлина и приемане, и бащина закрила и твърдост. Всички биологични, физични и психични процеси, които протичат в човешките тела имат аналог и в природата.
Способността на терапевта да осъзнава и удържа тренсферните проекции на клиентите е умение, което е основа за постигане на целите и допринася за завършеност на психодинамичния процес. Този вътрешен потенциал или усет се отнася до интуитивната и емпатийна харизма на специалиста.
Зависимостта е страх, тя е страх да поемеш отговорност и да признаеш пред себе си, че искаш да обичаш и да бъдеш обичан, че искаш да си част от нещо по-голямо, да принадлежиш. Пристрастената личност мечтае за общуване, за топлота и разбиране, но не знае как да ги получи, защото не може и да дава.Няма … Продължение
Покаянието е изпълнено с религиозни съдържания понятие. То произлиза от тази област на най-висшите човешки способности – вярата. Всеки мислител, учител, терапевт, проповедник, философ и буден човек го разглежда през своята гледна точка и парадигма.
Хипнотерапията е прилагане на хипноза в психотерапевтично взаимодействие. Това е един от силните и ефективни методи за придвижване към целта.
Цел в процеса на естествената психотерапия е човек да опознае себе си в пълнотата на всички свои аспекти и да се научи да работи с тях, за да прояви потенциала си качествено и смислено. “Всички свои аспекти” включват не само хубавото, което ни се иска да бъдем и проявяваме, но и скритото, отцепеното, натиканото дълбоко зад залостени врати.
Тази дълбоко психотерапевтична сигурна свързаност с преживяването на неслучайна мъдрост, закриляно и синхронично учене в една жива, разумна вселена, това блажено усещане за любов, смиряваща диалектично ежедневните противоречия – преживяват се се освен психично и чисто телесно, едновременно. Сякаш имаш дълбоко сигурен отправен център, дори на кръста на житейското разпъване да си, в каквато и пертурбация, социален въртоп и поведенческо телесен дистрес да си. Стабилна база, скала на която е построен домът на духа ти. Сигурен си посред която и да е битийна несигурност. Сигурност посред несигурността. Отвътре сигурност. Оттам всичко придобива цялостен смисъл, бива смилано в горнилото на огъня на духа като ценен опит – всичко. Свързан и едно си – сигурно свързан и в дълбоко доверие. С човешката разумност зад външно проявяваното невежество, но и с любящата разумност на всичко живо. А се оказва, че нежива природа няма. На дело, отвътре си мъдрознаеш законите на живота, че каквото правиш, на себе си го правиш. Обичаш, виждаш и оценяваш безпределно красотата. Имаш ориентир и компас. Блажено щастлив си, с едно сигурно щастие, което охотно приема трудностите и препятствията, както и спокойно черпи от радостите, без да залепва за тях…
