Орлин Баев

…При наличие на споменатото преживелищно себепознание, средовите стимули са свързвани с най-ядрените характерови травматични вярвания, които биват „погалени, обгрижени, помилвани и помазани“ (всичко това е само вербален израз, предаващ задвербална преживелищност). С безусловното приемане и доверие, тихото любящо погалване, което ги успокоява и извлича потенциалите им в опита, за който сме се родили. В този процес на трансферно удържане, характеровите ни коалиции трансмутират до адаптивните им еквиваленти. Оралността се преобразува до здрава емпатия, шизоидността до творчески потенциал и висока стратегическа визия, садо-мазо до здрава асертивност и смислен алтруизъм, психопатността в лидерски, ръководни качества (вече обаче лидер първо на самия себе си…), а ригидността в спокоен и гъвкав воин, умеещ да следва цели с елмазна социална дисциплина, идваща от постоянно наличната, устойчива вътрешна мотивация…

За да може обаче човек да бъде великодушен, е нужно да бъде минат път. Път по осъзнато свързване на нелеките житейски стимули с най-дълбоките собствени болки, травми, наранявания. Свързване, а не отричане и проективното им идентифициране в света и другостта при собствена неосъзната разцепеност. Свързване, при което се налага нелеко удържане и смирена преработка до дълбоко самообладание. Така става човек голямодушен – като мине през ада си осъзнато. Тогава има достъп и до светлината си. Само при такова великодушно добродушие човек може да вмести в голямостта си чуждото грешане, нападка, отрицание, обезценяване и принизяване – не го смачкват, а през самообаданото удържане или няма за какво да се заловят, или на мига се допреработват собствени травми, а реакцията е спокойна, обрана, самообладано премерена, любяща.

Бог е стабилна база – канара от любящо свързване, от принадлежност към прегърната обичаност, дълбоко мъдра сигурност в смисъла. Появи ли се това присъствие на Дхарма, на Бога в човека, с лекота се лекуват характеровите травми, пренаписва се и се насища с ведра благодарност и любящ опит житейската автобиография. Преживелищно Бог/ Дао е фин, но безгранично истинен потенциал. Дълбоко усещане и увереност в синхроничната и любомъдра неслучайност на всеки от житейските мигове, точно на мястото си и най-подходящ за теб, във всяко сега.

Воинът може да се смее от сърце, да се взема на несериозно, да обича и да се отвори за обичта. Елмазната му воля и способността му да следва цел дългосрочно и много търпеливо, го водят далеч. Воинът приема болката, но вече допуска и разтварянето си в удоволствието. Волята му не му позволява да развие зависимост, а дори да залитне към такава, с помощта на естествената си способност да полага твърдо усилие и поставя здрави граници, лесно я преодолява. Съумяайки да прегърне сенките си, се научава да танцува със смъртта и затова сърдечно и смело да лети в творческия процес в живота си.
Сърцето на воина е отворено за любовта и затова мощно постъпателното му вървене към идващи от душата цели, се превръща в ходене по път със сърце. Сърдечен смисъл, с който той насища всичко, което прави, извътре си! Воинът е доволен и истински щастлив, защото докато безжалостно следва и постига целите си, се наслаждава на всяка стъпка от пътеката, водяща към тях.

Когато поработи по себе си, съблазняващият се преобразува в здраво привличащ. Работа по осъзнаване и погалващо възлюбване на страховите вярвания за предадено нехаресване, необичане, изоставяне от вниманието, грижата и любовта, ако бъда…себе си. Научава се, че да бъде слаб, понякога неусмихнат и вглъбен, малък и просто себе си, го прави още по-цялостен, истински, автентичен, харесващ се и харесван, приемащ се и приеман, обичащ се и обичан. Способността за харизматично и обайващо очароване не само, че се запазва, а се въздига до по-силен вариант. Невротичното съблазняване се трансформира в здравото привличане на любящата мъдрост, която вече присъства в лидерския характер.

Директният подход включва образно и цялостно вживяване в преждеотричаните, но вече осъзнавани сенки. Вживяване сетивно, като усещане, поведение, световъзприятие. Вживяване в или извън терапевтичния кабинет под формата на психотеатър, водена визуализация (хипнотерапия), вербален и невербален език и т.н.

Промяната е възможна. Понякога по-рядко, садо-мазохистът започва да осъзнава порочните си механизми и сам или с помощта на професионалист, възнамерява и осъществява здрава промяна. По-често обаче импулсът за работа по себе си, разширение на съзнанието и трансформация, идва през…мъката и болката. Болка идваща от тревожно-депресивно състояние, от социално-партньорски и професионални провали, а понякога и от психосоматизирана болест, също представляваща път към едно по-здраво себе.

Трансформацията на шизоидната гъсеничка, оттеглила либидния си психичен заряд, свила се в интровертирания си, изолиран пашкул, в пеперудата съзерцаваща и радваща се на света, в естествената психотерапия представлява добре трасиран маршрут, хилядократно тестван в практическата си висока успеваемост.

В интегрално-холистичната естествена психотерапия (ЕП) следваме принципите на същинската човешка природа – любовта, мъдростта, истината. Принципи, пряко свързани идеационно както с еволютивните онтогенетични фази на индивидуалното развитие, със залаганите през даден етап травми и характерови структури, така и с приземената, практическа методология на ЕП.

Ключовата насока при здравото задоволяване потребностите от любяща заедност, обичана сигурност и сърдечно единяващо приемане, е автономната самостойност. Автономният, относително самостоен интрапсихичен център, ядро от любяща свързаност със Себе си, а оттам и с ти и ние обекта.
Трансмутацията от орално невротичен, в здрав „емпатиен лечител“ характер, в естествената психотерапия се осъществява по пътя на смислово стройна поредица от методологична последователност, холистично интегрираща в себе си не само широк кръг от психотерапевтични системи, но резонираща преди всичко с естествената отелесеност на човешката когниция в духовно-психо-физиологичния човешки процес.

В обичайното разбиране, алтруизмът представлява антонимна опозиция на егоизма. В естествената психотерапия такава гледна точка е приемана за фалшива дилема. Фалшива поради факта, че реалният алтруизъм включва здравия егоизъм и сам по себе си представлява най-качествено задоволяваният и естествен според природните закономерности егоизъм.
Така както в природния ред стоят нещата, за да получаваш, е нужно да даваш. Получаваш от цялото, за за да даваш на организма, от който представляваш неделима част, според възможностите си, свободно и естествено. Колкото повече даваш, повече и получаваш. Така изглеждат нещата в живота на любовта, мъдростта и истината. Това е здравото положение.
В света, в който живеем, поради отклонението и дори откъснатостта му от законите на Битието, се налага да се грижим и за получаването си, да. Докато социално го правим, дълбоката ни вътрешна мотивация е добре да бъде алтруистична. Защо ли? Защото така резонираме със здравите принципи на един здрав живот и го провеждаме, макар и външно живеейки в болен от безлюбна антимъдрост свят. Липсва ли такава алтруистична, битийна мотивация, се прввръщаме в поредната „ракова клетка“ в лишения от любов, психопатно гниещ организъм. Нека бъдем Човеци!