Статии на специализанти

Техниката „Падаща стрела“ е въведена в когнитивната терапия от американския психиатър и психотерапевт Дейвид Бърнс (Burns, 1980). Основната идея и цел на метода е да излезнат „наяве“ представи и разбирания на клиента, които често са неосъзнати и неартикулирани от него. Това са т.нар. междинни убеждения (вярвания), състоящи се от правила, допускания и нагласи, и базисни убеждения (вярвания) – ригидни, глобални идеи за себе си, другите и/или света.

Още през 1905 г. Фройд казва, че “те [преносите] са точни копия или факсимиле на събудените фантазии, които са стигнали до съзнаваното по време на процеса на анализа, но имат тази типична особеност да заместват личността на човек от миналото с тази на аналитика. Да го кажа по друг начин: съвкупност от психологически опитности бива съживена, но не като принадлежаща на миналото, а съотнасяща се към личността на лечителя в настоящето.“ (Freud, S. (1905) – Fragment of an Analysis of a Case of Hysteria (1905 [1901]) – мой превод)

Що е то поведенчески експеримент? От гледна точка на когнитивната наука попадаме на следното определение:„Планирани предварително поведенчески активности, които се базират на експериментиране или наблюдение и които се извършват от клиента по време на или меджу терапевтичните сесии.

Единственото сигурно нещо е промяната.“
Това са думи на древногръцкия философ Хераклит. И Животът действително е низ от преходи и трансформации. Когато доброволно поемем по Пътя на промяната, вървим много по-леко. Ако ли не – идва Неволята… като от приказката, само че в реалния живот е под формата на болест, състояние, житейска криза. Т

Имало едно време един принц и една принцеса. Те живели в две отдалечени едно от друго кралства. Един ден, всеки със своята си причина, решили да отидат в голямото училище-университет за магьосници. Точно там се срещнали и се влюбили от пръв поглед. И като резултат от взаимната им обич – се родих аз, разказвачът.

Нека си представим за момент един човек със специалност в областта на помагащите професии – например социален работник, логопед , психотерапевт, лекар… Ще се спра конкретно върху психотерапевтите. Да речем, че този човек е прекарал години обучение в различни направления: психоанализа, когнитивно-поведенческа терапия, клиент-центрирана терапия, психотелесната школа и още много други.

В основата на различните видове тревожни състояния е липсата на сигурност, усещането за надвиснала опасност, страхът, че нещо лошо ще ни се случи и вътрешно напрежение, което сякаш всеки момент ще избухне. Тези съмнения и несигурност, усещането, че не сме защитени и нямаме силата да се справим водят до различните симптоми – от натрапливите мисли до неприятните телесни реакции.

Често се обръщаме към психолог, за да се справим с негативни мисли и емоции. Каквото и да се опитваме да правим, за да се справим с тях, мислите остават неповлияни и дори понякога се засилват още повече. Силата на мислите може да варира – от леко премисляне до силна натрапчивост, която присъства като фон през … Продължение

В Естествената психотерапия се цели постигането на устойчива промяна. Макар да има много фактори и аспекти на терапевтичния процес, от моя гледна точка, има едно ключово нещо, на което трябва да се обърне внимание – говоренето на себе си. Понякога звучи малко странно или твърде банално, но качеството на вътрешния ни диалог определя голяма част от качеството на живота ни.

Парадоксалното намерение е формулирано от австрийския невролог и психиатър Виктор Франкъл. Това е един от основните методи на работа в логотерапията.
В естествената психотерапия също активно се ползва парадоксалното намерение. Припознаваме неговата ефективност, защото законите, по които функционира то, са закони и принципи на самия живот.