В ПРИКАЗНАТА СТРАНА НА ХИПНОЗАТА

                        

                                                                                                            ТЕКСТ НА Силвана Илиева

                                                                                                                                    Специализант в БАЕП

Настани се удобно в креслото….И ще те помоля да се концентрираш върху дишането си за няколко минути. Чудя се дали можеш да си представиш една доста странна идея? Това е много странна идея – представи си, че можеш да дишаш през пръстите си…. И усети как въздухът влиза през ръцете ти, в началото доста бавно.

Може да причини лека вибрация или усещане за изтръпване в ръцете или може би в дланите…….. Даааа.

И тогава просто си представи как това чувство се движи бавно по ръцете, през лактите, просто си представи как този въздушен поток носещ комфорт и релаксация, се движи през лактите ти, в горната част на ръцете, изпълва раменете ти, двете ръце, двете рамена ….Може би отново откриваш, че това ти причинява  леко изтръпване или имаш усещане за лека вибрация, може би в лактите или горната част на ръцете този път, и след това се премества надолу в тялото и надолу в краката и през бедрата, през коленете, в прасците и глезените . Мноооого добре…..

И се концентрирай само в усещането…….как може да дойде чувство на дълбооооко спокойствие и лекота, което може да бъде причинено от тази доста странна идея, че можеш да дишаш през пръстите на ръцете си. Даааа……. И може би вече усещаш как въздухът се движи свободно през цялото ти тяло, в един холистичен поток, който носи топлина и комфорт без посока. И тъй като този въздушен поток няма никаква посока, въздухът се движи през цялото тяло в един поток, който носи комфорт и спокойствие. А спокойствието и релаксацията, които вдишването носи, просто не взаимодействат по никакъв начин с напрежението и стресиращите усещания, които напускат тялото ти, докато издишваш. Спокойствието и релаксацията, които стават по-дълбоки с всяко вдишване, просто не взаимодействат по никакъв начин с напрежението и неприятните усещания, които напускат тялото ти , докато издишваш. Много, много добрееее.

И сега , с всеки дъх, с всяка дума, която гласът ми изговаря, ще усетиш, че тялото и умът ти стават все по-отпуснати, потапяйки се по-дълбоко в приятно, комфортно състояние на транс. Може би сега започваш да забелязваш тежестта на главата си и как се чувства върху облегалката на креслото. Чудя се дали това тегло ще се увеличи, когато състоянието става все по-удобно и трансът става все по-дълбок и по-дълбок. И усещаш тежестта на краката си, как те докосват повърхността и се чудиш дали тежестта на краката ти също ще се увеличи просто като мислиш за това.

И сега започваш да усещаш как  това чувство на пълна релаксация в тялото ти, те обзема и сякаш буквално започваш да потъваш по-дълбоко в креслото и докато потъваш по-дълбоко, може да  почувстваш как нещо меко и приятно те обгръща , като мека , топла прегръдка , обгръща тялото ти  от всички страни. И можеш да си позволиш да се отпуснеш напълно. Дааа…….. Усещане за дълбок мир и сигурност. Сигурност. Дълбока релаксация, която става по-дълбока с всеки дъх, с всяка дума, която гласът ми изрича.

И си позволи да останеш в тази тишина и спокойствие , от което имаш толкова голяма нужда. Умът стихва и ТИ разрешаваш на всичките си мисли да се разбягат като малки вредни буболечки, които наблюдаваш като страничен наблюдател как напускат тялото ти и осъзнаваш лекотата която те поглъща. И докато се чудиш какво усещаш и си мислиш как нищо не усещаш, а дали усещаш или не усещаш няма никакво значение, защото мислиш , че знаеш, но дори и да не знаеш усещаш тишината в която се рееш и си позволяваш да изследваш своя вътрешен свят .И се отпууускаш, пускаш контрола на ума и улавяш свободата , която обгръща на духа ти  ..даааа

И сега пред себе си виждаш някъде в далечината , черно бяла спирала от мисли, които идват към теб. И ти знаеш, че познаваш тези мисли за страхове, несигурност, лекота, свобода, паник атаки, страх от самота и усещаш колко здраво си стъпил на земята. И черно бялата въртележка се завърта около теб и се върти от лявото полукълбо към дясно полукълбо и докато разбираш как нищо не разбираш, но съзнанието ти знае това, което подсъзнанието не знае, усещаш  , че си силен и стабилен, а подсъзнанието ти рисува приказна картина от цветове като в детска приказка……….която е вътре в черно бялата спирала………дааааа………

Сега ще започна да броя от 10 до 1 и когато чуеш 1 ще потънеш в центъра на черно бялата спирала и ще си в света на приказките…….

9….позволяваш на мислите си да стихнат и не те притесняват като досадни мухи , които  се разпръскват като през горещ летен ден…….

8….и усещаш как се въртиш като малко дете в лунапарк, което се радва , че е  на онази въртележка с големи тежки синджири..дааа

7…и знаеш , че вече пътуваш към един нов свят , където ще намериш отговори…

6….които търсиш или пък те теб търсят и ще те намерят…

5…..и усещаш лекотата която те обзема и разбираш колко свободен си бил….

4…някога, когато си бил малко дете и в главата ти е нямало тревожни мисли…

3…и пред теб е спиралата, която се върти все по- силно, по – бързо, като огромен океански водовъртеж…..

2…….и осъзнаваш , че си достигнал до епицентъра на своята тревожност и тя е на път да те погълне , както го е правила толкова много пъти до сега, спирайки дъха ти от страх…..

1…. И сега си в епицентъра, засмуква тееее – ума ти знае, но подсъзнанието ти те води в безкрая….

В големия космос , където е тооооолкова тихо и спокойно и виждаш себе си като малка прашинка в безкрая от мисли, страхове, тревоги,  паник атаки  , но ти си свободен като малко дете и ги наблюдаваш като страничен наблюдател и осъзнаваш , че в чудния свят на космоса има от всичко по много, но всичко е на светлинни години едно от друго и от теб самия ….. Протягаш ръка и осъзнаваш, че не можеш да ги стигнеш, не можеш да ги докоснеш, защото те са ехо от миналото, като полъх, който отминава и който не ти принадлежи. И осъзнаваш как умът ти създава илюзии, в които ти си повярвал.

И се рееш в простора и виждаш силна светлина, която те облива. Си вече там, в любимия си пролетен сезон и усещаш аромата на прясно набола тревичка на полянката пред къщичката на Хензел и Гретел. Виждаш множество цветя, които ухаят на сила, с примес на лавандула и увереност. Силата на светлината и увереността те обгръщат, като топла прегръдка, която те запълва с мир и спокойствие. Сега си готов да се изправиш срещу страха и да го превърнеш във възможност за растеж и промяна.

Сетивата ти долавят ромолене на поточе. Обръщаш бааавно глава и го виждаш и докато гледаш осъзнаваш как водата отмива всеки твой страх и мисли, които те контролират…И там сред реката има голяяям дънер и разбираш ,че той може да спре движението на водата и осъзнаваш , че в природата се случват случайни неща , точно като този дънер, който вятърът и бурите са донесли в реката…..и разбираш, че ти си само един уморен страничен наблюдател и дънера , който спира потока на любовта  не е свързан с теб…….. Оглеждаш се като загубено дете, но си там пред онази красива къщичка направена от вкусни бисквитки, ухаещи на канела. Осъзнаваш своята сила и воля, разбираш колко ресурси има в теб и с каква лекота успяваш да премахнеш дънера от поточето. А водата потече силно, спокойно, с цялата мощ, която прелива в теб под формата на смирено приемане на това, което знаеш, че е било в миналото.

Осъзнаваш, че не е част от твоето АЗ, а е част от приказния свят за Хензел и Гретел, които бяха изоставени… сами в гората, без подкрепата на мама и тате, уплашени, измръзнали, несигурни в себе си. Но ти не си там, не си в тяхната история. Ти си в собствената си приказка, в която си герой с неограничени възможности и силна воля да преодоляваш всички предизвикателства.

Постепенно, като плавно потъваш във вътрешния си свят и осъзнаваш, че можеш да се освободиш от миналото и да се насочиш към светлото бъдеще, пълно с възможности и нови начинания. Сега си готов да се превърнеш в главен герой на собствената си приказка, да вървиш напред с увереност и решителност, като не се ограничаваш от страховете и съмненията от миналото. Ти си свободен да избереш собствения си път и да постигнеш всичко, което си обичал да мечтаеш.

И сега поемаш дъъълбоооко въздух и усещаш как дробовете ти се изпълват с любов и увереност…даааа…..И можеш да усетиш , а може и да не го усещаш, но докато мислиш, че не знаеш всъщност разбираш как кръвния ток който се движи по тялото ти изпълва всяка клетка, всеки орган в тялото ти с чист кислород , сила, мъдрост, спокойствие и дишаш все по- спокойно, защото разбираш, че ти си спасителят и не е страшно, че мама и татко вече ги няма…..дааа

И сега заставаш тихо пред вратата на стария си дом. Тиииихо отваряш входната врата, влизаш и затваряш зад себе си. Вече знаеш, че си там, в дома на твоето детство, а сетивата ти започват да долавят различни шумове… Наостри уши и ….чуваш… от кухнята се чуват познати звуци… мама готви… ухае на вкусна храна… или пък на току що изпрано пране… В друга стая работи телевизор… и разбираш как тогава, когато мама напусна физически този свят, този страх ти отне своята самоувереност…

Но сега си тук, сред този дом, където всичко те превръща отново в дете . Смело влизаш в кухнята, където мама готви с любов и усмивка на лицето си. Ухае на домашни ястия, които  си обичал. Познатите аромати те пренасят в спокойния свят на спомените и обичта.

През отворените врати на другата стая, телевизорът работи, излъчвайки звуци на детски програми, които те обгръщат с уют и топлина. Ти осъзнаваш, че дори в тъмнината на страха, имаш сила и увереност, защото винаги имаш място, където да се върнеш, място, където си обичан и приет.

И така, стъпка по стъпка, се убеждаваш, че страхът е само минало, а сега си готов да поемеш напред с дързост и увереност, защото знаеш, че винаги има къде да се върнеш за подкрепа и любов.

Осъзнаваш вълшебството на кръговрата в живота – раждаме се, живеем, страхуваме се, гневим се и… в края всички умираме, за да заживееш отново през новия опит, който носим от минал живот. И разбираш, че си станал мама на самия себе си, защото мама е в теб, през теб…

Позволяваш си да стихнеш неспокойния си ум, за да дадеш простор на душата… която копнее за свобода. И осъзнаваш колко е егостично малкото ти его, че не пуска мама да полети, а тя копнее за свободата, за която ти самият мечтаеш… Мммдаааа…

И в този момент осъзнаваш, че всъщност мама е в теб ,а ти си много  повече от вътрешното си  дете, което търси уют и сигурност. Тя е вдъхновението, силата и увереността, която ти дава смелостта да се изправиш срещу страховете си и да следваш пътя към своята истинска свобода.

И разбираш, че като приемеш и обичаш своето вътрешно дете, се освобождаваш от оковите на страха и се отпускаш в обятията на своята собствена сила и увереност. И така, с новата си мъдрост и осъзнаване, си готов да се изправиш срещу предизвикателствата на живота с достойнство и смелост.

Виждаш как се завихря огнена струя от осъзнаване, издига се нагоре, където са твоите скрити ресурси, и вече не изгаря всичко по пътя на твоята душа, защото разбираш, че да пуснеш, означава да получиш… Разбираш, че си творец на собствената си приказка – живот, в който всяка тъга, всеки страх се случват, защото без да ги изпитваш НЕ СИ ЖИВ…

А вселената те пази и напътства, за да те подготви за истинската свобода… И вече има ново знание в теб…

И сега виждаш детето пораснало, не се вкопчва в образи, места и мечти… Виждаш себе си като голям човек, който е отново там в гората , където Хензел и Гретел пускаха след себе си малки трошички хляб , за да не загубят пътя към дома……и сега усещаш с цялото си същество, как Ти вървиш в гората, но разбираш , че не си ти , а това са ТЕ и няма значение дали го разбираш или съзнанието се обърква, но голямата част в теб вече разбира, че държиш в ръцете си трохички от миналото… и ги пускаш… да падат на воля по горската пътека… една по една… една по еднаааа…..страхове… гняв… обида… болка… несигурност… самота… И усещаш как с освобождаването от всичко , което ревностно си пазил в дланите си  те залива любов, с нова сила и топлина… и разбираш, че си вече свободен и си готов да даваш вече сам на самия себе си, на детето в теб, на мама, на тати… на целия свят… даааа… И така, с тези последни трохички от миналото, които разпиляваш по горския път,  се чувстваш по-лек, по-свободен. Вече не си окован от страхове, гняв, обиди и болка. Нещо в теб разбира ,че си стъпил в нов етап от живота си – един етап на освобождение и обновление.

Сега разбираш, че силата е да можеш да обичаш с пълно сърце, без да задържаш  нищо, което принадлежи на миналото……даааа……..то не е твое…….и го оставяш в миналото……. Вървиш все по – уверено  през гората, но сега разбираш, че мрака свети с толина на пролет и там където имаше мрак сега виждаш светлина….усещаш толина……и си свободен да бъдеш истински себе си, да изразяваш своите чувства и да споделяш своята сила и топлина с всички около теб. Сърцето ти е  пълно с любов и си готов да се впуснеш в нови приключения, да изживееш всеки миг с пълно присъствие и отворено сърце.

И такаааа…. Завършваш пътешествието през гората на своите минали страхове и болки, сега стоиш пред ново начало – начало, което е изпълнено с надежда, вяра и любов. Ти си готов да бъдеш свободен и да даваш от себе си на целия свят, защото осъзна, че истинското щастие се намира в споделянето и във връзката с другите.

Усети тялото си……има нещо ново там……в  сърцето ти ….отворено е за нови възможности и с очите ти светещи от вяра и надежда, ти продължаваш напред, към нови приключения и към нови изживявания, готов да приемеш всичко, което светът ще ти  предложи…дааааа

Оглеждаш сее……..и разбираш, че светът е твой  и ти си свободен да го обикаляш и да го променяш със своята сила и усилия. Превърнал си се в магьосник на своята собствена съдба и нищо не може да те спре да постигнеш всичко, което мечтаеш…даааа

И сега  осъзнаваш на някакво ниво, какво  означава всичко което е било, че всичко се случва точно както трябва и е в твоя полза… И умът ти се отваря за нови възможности. ..

И си пак там на меката тревичка с дъх на пролет и примес на цъфнал люляк сред сладкия аромат на канелени сладки и  докато лежиш, дишайки тихо и спокойно, топла светлина започва да докосва лицето, косата, шията, раменете, ръцете, гърдите, корема, краката, стъпалата и дори върховете на пръстите ти… И можеш да се чудиш как – по различни начини можеш да почувстваш тази светлина… И тази светлина нежно, спокойно, нежно навлиза в тялото, като слънцето в топла вечер… лекува и успокоява… позволявайки ти да се чувстваш толкова добре… дааааа

Тази спокойна светлина продължава нежно , спокойно, постепенно и в същото време упорито да прониква в кожата, движейки се, докосвайки… прониквайки дълбоко… И дъхът го внася в тялото ти през ума ти… Постепенно изпълва всяка част от теб с приятно лечебно усещане на прочистване… събуждане на сила… обновяване… подмладяване… и може би можеш  да се почувстваш така – отваряш се… освободен сиии…

И докато тази светлина прониква в най-дълбоките и тъмни ъгли на душата ти… освобождава и се освобождава от чувството на неудовлетвореност… което е заменено от нарастваща сила… Тази сила ти позволява, точно както, ако се родиш отново, да започнеш отново, от нулата……

И може би можеш да го почувстваш сега… защото тази магическа мека разтваряща се светлина … те изпълва по начин, по който ставаш част от голям мек пухкав облак… И този облак е част от теб… И ти си в безопасност, топло ти е и удобно… И този облак те подкрепя, докато нежно се носиш все по-дълбоко и по-дълбоко.. .. все по-дълбоко и по-дълбоко… прекрасно усещане за лекота, което можеш да запазиш и да отнесеш със себе си в ежедневието си…

И докато си сгушен в този облак… откъснат от всичко… чувствайки се сигурен,  топъл и  спокоен… спомни си  за живота си… за конкретна житейска ситуация… И можеш да откриеш, че можеш да си представиш всичко това някъде далеч… докато се носиш над ситуациите… И може дори вече да имаш способността да виждаш нещата от различен ъгъл…

Всичко може да изглежда различно, по-малко, по-малко значимо… И от разстояние нещата могат да загубят цвят, да станат размазани… това, което е на заден план, може да избледнее… Не е ли така?

И гледайки надолу към всичко това… от вътрешността на облака… можеш да видиш цялата картина… И в един момент започваш да осъзнаваш, че нещо старо може да донесе нови идеи… когато го видиш от разстояние … Формата може да се промени… И може би ще се изненадаш, когато откриеш, че нещо вече не е там, където е било преди…

Всичко около теб непрекъснато се променя, нали? И тези промени могат да бъдат толкова бавни, че едва след като видиш цялата картина, ще откриеш, че това, което си смятал за неизменно и постоянно, вече се е променило и всичко наоколо се е променило, както и ти. И може все още не си го осъзнал, но веднага щом хората започнат да критикуват своите стари идеи, стари вярвания и убеждения… дори и малко… те започват да приемат факта, че всичко около тях наистина се променя. .. бавно, може би… но всичко се променя… и може да е необходим нов ъгъл, нова перспектива… за да осъзнаем, че промяната всъщност е започнала… и се случва в момента… И това осъзнаването може да е почти незабележимо или ярко като прозрение… Съзнателният ум може да не знае това, което несъзнаваният вече знае…

И щом промяната започне, тя продължава… И всичко наоколо също продължава да се променя и да се влива в ново състояния… и намиране на нови начини на съществуване и нови начини на усещане и преживяване… и нови свободи могат да възникнат, дори ако те все още не са, все още не са очевидни… И  ставаш все по- любопитен дали ще откриеш това осъзнаване бързо или дали ще възникне бавно… или може би част от теб вече знае, че се е случило… И можеш да избереш да преживееш събитията по различен начин, изпитвайки различни чувства и усещания от този момент нататък… Виждайки нещата от различен ъгъл … Да се ​​отдръпнеш и да погледнеш ситуациите отвън…

Защото нищо не остава същото, нали? И тъй като всичко около нас се променя и ТИ осъзнаваш, че всичко се е променило, ти също се променяш, нали?

И сега можеш да прекараш толкова време, колкото е необходимо в това специално време на транс, където една минута външно време се равнява на минути, дни, седмици, месеци и дори години… за да мислиш… осъзнаеш… започваш да разбираш … колко много начини има , по които можеш да научиш… колко много неща са се променили… и колко много начини има, по които нещата могат да се променят във времето…

Така че сега можеш да мислиш за това, или да не мисли за каквото и да било, твоят подсъзнателен ум може да се опита да направи каквото си иска… И можеш да се насладиш на чувството и усещането за топлина, безопасност и комфорт, които този облак може да ти даде… докато го правиш…

И когато си готов, когато твоят подсъзнателен ум е направил всичко, от което се нуждаеш… и знае, че всички трансформации, които искаш да видиш, са направени… и усетиш разликата да бъдеш различен човек… и знаеш, че нещо наистина се е променило… Това нещо дълбоко в теб се отваааааря… отпуууууска… Можеш да започнеш да се връщаш към настоящето… като същевременно знаеш, че имаш цялото време, от което се нуждаеш, за да завършиш цялата необходима работа, която трябва да бъде свършена тук и сега…………

Вашият коментар