В нашия забързан свят, в който ежедневието често отдалечава човека от Човешкото – собствената му същност, естествената братска и християнска психотерапия се явява като дълбоко вдъхновяващ път към завръщане към него самия, път към вътрешно изцеление и хармония. Този подход съчетава мъдростта на духовните традиции с научното познание, за да предложи интегрален метод за работа с човешката душа.
Естествената братска и християнска психотерапия разглежда човека като троично същество – физическо, психическо и духовно. Тази цялостна перспектива е в основата на естествения терапевтичния процес, който не само повдига и подпомага ресурсно и енергийно терапевта (през живото съзнато-въплащаване на тези мощни и пра-стари принципи), помага на клиента да се справи със страданието, но и го насърчава към личностен и духовен растеж. В този подход духовността не е просто средство, а основен принцип, чрез който терапията става изкуство на съзидание, любов и трансформация.
„Истината ще ви направи свободни.“
/Йоан 8:32/
Встъпвайки в тези първи редове си давам сметка за натрупаната умора в тялото ми, но и тази на ума – познато състояние при преминаващия през инициация, обучение човек, който съчетава няколко дейности – работа, консултиране, обучение в психотерапевтична школа и десетките други роли, които съвременния живот изисква от нас…но това пък ме смирява! Характерно активният ми ум е стихнал, намалил е оборотите на когнитивната центрофуга, вероятно, за да ме подготви за един по-различен поток на мисълта! Смирението, стихването – вътрешното такова към предизвикателствата и желанието на външното да ни погълне. А това при мен често пъти оказва позитивен ефект, когато пиша! Как така уморен и смирен, каква е връзката? Ума ми, в своята бодрост, аналитичност и пресметливост сякаш често пъти напълно ме отделя от мен самия – моите душевни нужди, потребности…от Пътя ми! Тишината на ума ми сякаш ми помага да осъзная колко дълго съм търсил нещо…и съм го намерил – да открия, забележа съзнателно и в смирена дълбочина колко значимо е делото на тези преди нас!
Откривам как не само крепостните стени, ризниците, книгата от ,,плът и кръв‘… откривам, че не само материята остава за нас, идните поколения, а и онези невидими ,,словесни замъци‘‘, завети, напоителни слова, търсещи своя нов дом! Високите идеали, божествените напътствия, даващи ни посока, нови хоризонти и висша перспектива в търсенето на вътрешна хармония и смисъл. Благодаря за тях! Благодаря, че са в мен и Аз съм чрез тях! Благодаря, че съм част от школа, парадигма – естествена психотерапия, която продължава уважително, интегрално и по-иновативен, съвременен начин философия, дело, принципи започнали преди стотици, хиляди години!
Християнската психотерапия и принципите на Всемирното бяло братство са подходи, ,,философски камъни’’, чиято мъдрост щедро припознаваме в естествената психотерапия. Те поставят човешката душа в центъра на лечението и не само целят да помогнат на човека да се освободи от страданието, но и да го свържат с по-високи нива на осъзнаване. В тези подходи основен акцент е разбирането за човека като троичен – физическо, психическо и духовно същество. Вниманието е насочено не само към премахване на симптомите, но и към изграждане на по-пълноценна и хармонична личност. Промениш ли един параметър – и другите два биват променени веднага!
Християнските принципи предлагат уникална перспектива – те гледат на страданието не като наказание, а като възможност за растеж и осъзнаване. Това убеждение лежи в основата на терапевтичния процес, който разглежда истината не просто като рационално знание, но като опитно осъзнаване на себе си и на връзката с Божественото.
Естествената психотерапия представлява уникален синтез между дълбоките принципи на духовността, онази старата, непреходната, отекващата през вековете, идваща от миналото, от корена, от праотците, интегрирайки върху тази солидна база, върху това вселенско познание и заветност съвременната наука за човешката психика. Тя е основана на разбирането, че всеки човек е сложна хармония между тяло, ум и дух, където всяко ниво изисква специална грижа и внимание. Подходът не само разглежда индивида като част от обществото, но и като част от космическия порядък, подчертавайки значимостта на универсалните ценности, като Любов, Мъдрост и Истина.
В този контекст психотерапията надхвърля клиничната си функция и се превръща в духовна практика, целяща да изцели както психическите травми, така и загубената връзка на човека със своята същност и Бога. Учението на Бялото братство, допълнено с принципите на християнската етика, служи като основа за този подход. То не само подчертава значението на любовта и прошката, но също така изисква от индивида активна роля в неговия личностен и духовен растеж.
1. Теоретични основи
Основни принципи на християнската психотерапия
Християнската психотерапия стъпва върху идеята за любовта като трансформираща сила. Любовта, разбрана не като емоция, а като фундаментален принцип на съществуване, е основата на всички терапевтични усилия. Според учението на Петър Дънов, любовта е енергията, която свързва човека с Бога и ближния. Именно тази връзка е лечебна.
Психотерапевтичната философия на Всемирното бяло братство е в синхрон с християнските принципи, като добавя акцент върху закона за причинно-следствените връзки. В този контекст страданието е видимо следствие от действия или мисли, които са в разрез с божествения ред. Затова терапевтичният процес включва „изправяне“ на тези несъответствия чрез самонаблюдение, прошка и приемане.
Една ключова мисъл от Христовото учение е:
„Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога“
(Матей 5:8).
Това подчертава значението на вътрешната чистота като основа за всяка трансформация. Тук също учението на бялото братство има своя завет, идващ през по-прости думи:
„Истината се вижда само от онези, чието сърце е изпълнено с любов“
- Петър Дънов
Каква е истината? Има ли много истина? Не, една е – действие от Любов и за Любов, действие през Любов и към Любов. Няма много истини! Да, много перцепции, много халюцинации, илюзии на ума, но тъкмо за това работим по себе си изначално, всъщност да си го кажем – затова идваме и на тази земя – Земята: да се учим на безкрайния земен урок на раздвоеното, разцепеното единство, търсещо цялост и единност! Лепилото за тази единна слятост е едно, универсално е, сиреч Вселенско и е едно за всички нас…и Слава Богу… нарича се Любов и не се продава на Черен Петък, нито влиза в ,,Xmas Sales’’! Не е и в опаковка, която да забележите на щанда, а е вътре във вас, в мен, принцип – изискващ съхранение, развитие, постоянно, всекидневно грижа и осъзнаване!
- Страданието като катализатор за трансформация и Мъдрост
Християнското учение разглежда страданието като неизбежна част от човешкия опит, която ни води към духовно израстване. В основата на този подход стои принципът на трансценденцията – превръщането на болката и слабостта в източник на сила чрез любов и вяра. А какво е препатило знание, ако ли не – жива Мъдрост.
Мъдростта е качество, което съчетава знание, опит и дълбоко разбиране на живота, водещо до правилни и уместни решения. Тя е повече от интелигентност или натрупана информация – мъдростта включва интуиция, проницателност и способност да се вижда отвъд повърхността на нещата. Мъдростта използва знанието по начин, който служи на доброто – както лично, така и колективно. Тя съчетава логиката на ума с чувствата на сърцето, като намира хармония между тях. Мъдрият човек разбира, че не знае всичко и че всяка ситуация носи нов урок. Мъдростта включва способността да се предвиждат последствията от действията и да се вземат решения, които носят устойчиво добро.
„..човекът достига пълнотата на себе си не чрез избягване на трудностите,
а чрез тяхното преодоляване с мъдрост“
Орлин Баев
- Влияние на християнската и братската традиция върху естествената психотерапия
Християнските принципи на покаяние, молитва и служение са интегрирани в терапевтичния подход, за да създадат усещане за цялостност и свързаност с Божията воля. Учението на Петър Дънов добавя допълнителен пласт към тази концепция, като подчертава значението на колективната духовност.
„Вярата и любовта са като две крила на душата – без тях човек не може да се издигне до светлината‘‘.
За много хора това може би ще остане неразбрано, така че нека споделя как го чувам аз, как го живея аз: Вярата, как да бъда, как да се събудя и приготвя за деня, който ме чака, ако не вярвам, че всичко то що ме чака – чака тъкмо мен, че аз съм го избрал и то ме избрало, всеки жест, всяка среща с ближния (б.а. Другия, външния обект), всеки урок, всяко падение, всяко влюбване и разлюбване, всеки приятел, с който съм готова да вървя, избора ми къде да живея, как да живея – Всичко съм аз, но и Всичко това ме избира – вярвам го, взаимно е:,,Това което търсиш ти – търси теб!‘‘. Живеейки, въплъщавайки този принцип, постигам ниво на съзнание, което е приемащо с мъдрост собственото си съществуване, това на другите и съществуването въобще, като един висш принцип, който през смирението на ученик – следвам, сбъдвам и той мен сбъдва!
2. Основни методи
Молитвата е един от най-важните инструменти. Тя не е просто акт на молба, а дълбок процес на свързване с Божественото. Терапевтът насърчава клиента да използва молитвата като начин за изразяване на благодарност, искане за прошка и доверие в Божествения ред. Молитвата също така помага за освобождаване от тревожност и чувство на вина.
Та колко често сме с усещането, че дадено събитие, което е поело в ,,грешна посока‘‘ или загуба на близък е зависило от нас – ,,Великите‘‘ – една илюзия на нашето Его, което просто ,,не желае‘‘ да го боли, просто не иска да види голямата картина, защото тя не се вижда от малко-перспективността! А и как да видиш нещо с ума, по презумпция ума е аналитичен в същността си – никога и не ще следва да взимаме решения единствено базирани на неговите диалози, страхове и илюзии. И тук идва молитвата – използването на ума за словото и разговора с Висшето! Моля се, припознавам мястото си и малкостта си…Моля си, подчинявам се, но не от позицията на слабост на някаква си ,,утайка‘‘, някакъв си малък човек, а от позицията на: ,,Господи, аз и ти сме едно аз пребъдвам през твоята Любов и съграждане, ти пребъдваш през мен и всичко, което побирам у тленното ми тяло, всяко чувство, Господи, всеки ден, всеки миг на Любов дарявам на теб и празнувам с теб и чрез теб!‘‘. А ако ще го чуете по лесно – заменете, моля думата Господ с ,,Вселенски Ред‘‘, ,,Абсолюте‘‘ и т.н.
Медитацията, от друга страна, е насочена към вътрешно уравновесяване. Тя включва фокусиране върху положителни образи или идеи – например визуализация на Божествената светлина, която прониква в тялото и го изпълва с мир. Тези практики често се съчетават с дихателни техники, които подпомагат постигането на състояние на хармония.
Няма почти мой клиент, с който да работя и да не включвам медитация в нашия процес – кой колкото може, кой колкото желае да напредне, аз самия също не съм от най-постоянните в това така приятно и целебно съчетание между – стихнал ум и отворено съзнание. Да ум и съзнание не са едно и също, но за това – друг път повече!
Изчистване на негативните модели (работа с базисните вярвания) – е друг важен метод в терапията е осъзнаването и промяната на негативните мисловни модели. Това включва разпознаване на автоматични мисли, които подхранват страха, вината или срама, и замяната им с положителни убеждения. Един пример е работата върху въпроса за прошката – както към себе си, така и към другите. Петър Дънов подчертава, че истинската прошка изисква ,, не само освобождаване от гнева, но и активна любов към онзи, който е наранил‘‘. Защо имаме нужда от прошка? Прошката освобождава ума и душата от тежестта на негативните емоции като гняв и омраза. Тя ни помага да възстановим вътрешния си баланс. Прощавайки, ставаме по-силни, по-състрадателни и способни да гледаме на живота с по-широка перспектива!
Разказване на притчи и използване на символи
Терапевтичните алегории са често използван метод в естествената психотерапия. Те помагат на клиента да разбере сложните концепции за любовта, вярата и прошката чрез лесно запомнящи се разкази. Например, притчата за добрия самарянин (Лука 10:25–37) се използва, за да се подчертае значението на състраданието и активната помощ към ближния – един от най-известните примери за състрадание и любов към ближния в християнството. Тя е отговор на въпрос, зададен от законник на Исус: „Кой е моят ближен?“
Историята: Един човек пътувал от Йерусалим към Йерихон и попаднал в ръцете на разбойници, които го ограбили, пребили и оставили полумъртъв. През същия път преминават свещеник и левит (религиозни служители), но и двамата го подминават, без да му помогнат. Трети минувач е самарянин – човек от народ, презиран от юдеите. Въпреки това той се спира, проявява състрадание, превързва раните на пострадалия, качва го на животното си и го отвежда в странноприемница. Освен това оставя пари на ханджията, за да се погрижи за него, и обещава да покрие допълнителни разходи. Исус пита законника: „Кой от тези трима се оказа ближен на пострадалия?“ Законникът отговаря: „Онзи, който му показа милост.“ Тогава Исус казва: „Иди и ти прави също така.“
Групова динамика
Груповите терапевтични сесии, вдъхновени от братската традиция, играят важна роля в процеса на изцеление. Тези сесии предлагат пространство за взаимопомощ и подкрепа, където участниците могат да споделят своите истории и да намират утеха в колективната енергия на групата
3. Терапевтична среда
Създаването на подходяща среда е ключово за успеха на терапията. Средата трябва да е спокойна, защитена и вдъхновяваща. Средата на терапевтичния процес е и средата – дивана, стаята, лампата, твореца в терапевта се вижда и вън и вътре в него, едното със сетивата очите, другото с Душата на клиента. В християнската терапия тази среда е повече от физическо пространство – тя включва и енергията, която терапевтът внася в процеса. По думите на Петър Дънов:
„Само човек, който излъчва светлина, може да води другите към светлината.“
Физическа и духовна атмосфера
Терапевтичният кабинет може да включва символи на вярата – кръст, икони, свещи. Но това е само външната страна. Истинската терапевтична среда е създадена от спокойствието, емпатията и състраданието, които терапевтът проявява към клиента.
Ролята на терапевта като естествена подкрепа
Ролята на терапевта в естествената психотерапия не е просто на консултант, а и на подкрепяща фигура. Терапевтът динамично въвлича клиента и в принципите на двойствеността : през мъжкия принцип – той повежда, дава ритъм на терапевтичния процес: водене, наставления през всички съвременни практики и особено през личния си, житейски опит, също така терапевта борави и с женския принцип – рецептивност: да слуша, да се синхронизира, да възприема казаното, усетеното от споделените болки и вълнения. Подкрепата е многолика – понякога се изразява като съпричастие с твърдост, друг път като стабилен, вкореняващ граундинг – създавайки пространство, където клиентът може да се почувства сигурен и разбран!
Естествената среда като инструмент
Връзката с природата е съществен елемент в естествената психотерапия. Според учението на Петър Дънов, природата е жива книга, която ни учи на мъдрост и хармония. Провеждането на терапевтични сесии сред природата усилва процеса на изцеление чрез директния контакт с енергиите на земните красоти – земята и небето! Нима често не забравяме за красотата, която можем да попием през очите?
4. Резултати и цели
Основната цел на тази форма на терапия е не само да помогне на клиента да се справи с определен проблем, но и да му даде нова перспектива за живота. Преодоляването на трудностите често се съчетава с усещане за духовен подем и личностно израстване.
- Постигнати промени
Клиентите често споделят за по-дълбоко разбиране на собствените си емоции, за укрепване на връзката си с Бога и за намаляване на страха и вината. Един от най-често постигнатите резултати е изграждането на вътрешен мир и устойчивост, които помагат на човека да се справя с житейските предизвикателства.
Пример за това е притчата за изгубения син (Лука 15:11–32), която символизира процеса на завръщане към себе си и приемането на прошка и любов. Тя разказва за млад мъж, който напуска дома на баща си, изразходва наследството си в безразсъдни удоволствия и в крайна бедност решава да се върне обратно. В притчата за изгубения син може да открием и някои основни моменти присъстващи в съвременния, модерен и развиващ се в пълна свобода от каквито и да е догми, терапевтичен процес.
,,Всяка земна минута е важна и скъпа и е наш избор и отговорност къде даваме времето си, защото където насочим времето и вниманието си – натам ще ни поведе Пътя ‘‘
- Богоя Колев
- Отдалечаването: Младият син иска дела си от наследството, напуска дома и пропилява богатството си. Това символизира свободната воля на човека и неговото отдалечаване от Бога – разпиляването на времето, разпиляването на благата без влагане на смисъл, без цел.
- Покаянието: След като се оказва в нужда, синът осъзнава грешките си и решава да се върне при баща си, готов да поиска прошка и да бъде третиран като слуга.
- Прошката: Бащата, който го чака с отворени обятия, го посреща с радост, без да изисква обяснения. Това е символ на Божията безусловна любов и готовност да ни приеме, когато се разкаем.
Клиентите често разпознават себе си в образа на изгубения син, който е намерил истинската си същност чрез опита на прошката. Живота щедро ни дава поредица от сходни ситуации, тук образа на бащата и сина са само метафори. Ролите в Живота често се разменят, всеки е изпитвал тази закономерност и тъкмо тук е важно да виждане живота от пълната му перспектива през очите на мъдрец.
,,Тогава и само тогава щом Аз приема себе си,
тогава и особено тогава Другите ме приемат такъв, какъвто съм!‘‘
- Богоя Колев
В заключение, християнската психотерапия и принципите на Всемирното бяло братство предлагат уникален път за личностна и духовна трансформация. Естествената психотерапия и нейната интегративна модалност сърцато приема по-древните учения, среща ги с когнитивната перцепция на съвременния човек и предлага много повече от обикновено облекчение на симптомите. Тя е път към пълноценен живот, жива философия, която се учи от всички учения преди нея, след нея, развиващите се заедно с нея. Парадигма, която не е статична, а активна – пациента (клиента) бива воден от терапевта (мъжки принцип), но също така естествената психотерапия е адаптивно-търсеща (женски принцип) включваща дълбоко разбиране на човешката природа и нейната връзка с божествения ред. Чрез прилагане на методите и принципите , описани тук, хората не само преодоляват своите предизвикателства, но и откриват истинския смисъл на живота си, така както го разбират те, с техни думи, през техните изживявания.
Човекът избрал процеса на естествена психотерапия преминава и все по-често се основава на убеждението, че истинската промяна идва отвътре, и че ,,Аз съм способен да сътворя хармония в живота си чрез Любов, Мъдрост и Истина!‘‘ Когато се впуснем в този процес, ние не само лекуваме собствените си рани, но и ставаме източник на светлина за другите. Както казва Петър Дънов:
„Истинското здраве идва, когато любовта стане основа на живота ни.“
Тази философия резонира силно със съвременните търсения за смисъл и баланс, правейки естествената християнската и братска психотерапия вечна и все по-актуална!
Източници и вдъхновения:
Естествена Братска Психотерапия – Орлин Баев
Естествена Християнска Психотерапия – Орлин Баев
Любовта, Мъдростта и Истината в Естествената Психотерапия – Орлин Баев
Свободно достъпни лекции на Петър Дънов
Изготвил:
Богоя Колев
Дата: 22.11.2024
