Откакто свят светува, хората имаме различни възгледи относно религиите и ученията. Едни мислят, че са поели към правилната пътека на себепознанието, чрез религиозни възгледи от определен произход, отхвърляйки останалите учения и религиозни движения. Други предпочитат да останат настрана и определят себе си като атеисти. Трети пък смятат, че всяко движение, насочено към правилната посока, дава повод за радост и щастлив живот. По мои лични наблюдения най-често срещаните са жестоко вкопчените в една религия люде, които пренасят дявола в останалите религии. Точно това виждаме напоследък, в 21. век – разделение и движение, което мрази различните или другостта! Които силно са се вкопчили в раздаването на фалшива справедливост. Тук психологията може да се включи и да заяви, че всяко движение, което не дава основа за развитие на характера и отхвърля трудностите, само по себе си е сектантско. Точно така се ражда черно-бялото мислене, разделящо света ни на добър и лош, a житейските ситуации на наказание или благословия. И така се пренасяме лека-полека в страната на ежедневния конфликт кое е добро и кое не! „Розовите очила“ отхвърлят грешниците и работят толкова перфекционистично, че желанието остава само за щастие от всички заобикалящи ни – партньора, шефа, приятелите и роднините. Това е разцепване, което убива вътрешно и външно заобикалящата ни разумна природа. Преди няколко години имах честта да се срещна с мъж на средна възраст, около 45-годишен, който силно вярваше, че християнството е единствената форма на Бог. Разговорите с него бяха тегави. Направо невъзможни, тъй като всеки негатив се придаваше на дявола. Баба Ванга била дете на сатаната, Петър Дънов бил окултист, работещ за опадъка на човечеството… Той дори нямаше никакво желание да отиде на почивка с жена си и двете си момичета в Турция, защото религията, която изповядват там, била от злото и като цяло имала мрачни мисли в посока унищожение на заобикалящия ни свят. В очите му се виждаше омразата и копнежа да отстрани всички против неговите вярвания и възгледи. За него всички хора, които не посещават редовно църква и липсва талсък към спазването на християнските закони, са грешници и нямат място сред нас. Жесток фанатизъм наблюдавах в този човечец. Говоря в умалително за него, защото така го виждах. Но нищо, в него работеше Бог, бях сигурен в това. Още съм! Молих се за него и Бога в него да постигнат това, за което са го изпратили на Земята. Та, строгият религиозно-ригиден фанатизъм цари навсякъде около нас под всякаква форма. В бизнес средите, в училищата, в дискотеките, в школите и т.н. Защо казвам всичко това? Защото в следващите редове ще се опитам да изтълкувам през своя личен християнски опит десетте Божи заповеди. Сигурен съм, че другите религии не са по-различни, но дават друга пътека, водеща към същата крайна точка! Ще включа в тълкуването ми психотерапевтичен и хипнотичен оттенък, водещ до значително приемане на собственото нещастие като дар свише и учене вовеки! Текстът може да се ползва като бекъп на психотерапия или да послужи на силно желаещите характерова промяна. Ще копирам Заповедите от Гугъл:
- [20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от египетската земя, от дома на робството;
- [20:3] да нямаш други богове, освен Мене.
Любовта извежда от мъките и трудностите, извежда от невежеството да обичаме без любов. „Да нямаш други богове, освен Мене“ – да пазя любовта в душата си при всякакви условия, да издигна Бога на централно място. Всичко останало да ми бъде след Него, както горе, така и долу! Както в мислите, така и в постъпките ми!
- [20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
„Не си прави кумир“ – задръж Бог на централно място и се не плаши от трудностите. Обичай Бога повече от хляба, от тялото си, от всичко земно и временно. Бог е навсякъде – горе на небето, долу на земята под краката ни, и най-вече вътре във всеки от нас. Заобикаля ни дори и в неживата природа. Богът не се вижда, Той се усеща. Навсякъде и във всяко дело Божие.
- [20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
- [20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
Кой кого наказва? Ние сами се наказваме с действията или бездействията си! Действието, в което има любов, е равно на служене на Бога. Дори и бездействието понякога е полезно за всички! Всички ние се учим и без нужните житейски сътресения и тежки мъки, виждайки Бог във всяка ситуация, как ще си помагаме? Дали това би могло да се нарече помощ, или…? Грехове всички правим, но въпросът е учим ли се от тях, или се самонаказваме като грешници! Всеки баща, ако няма любов в душата си, каква любов ще има синът му към света и към родителите си? Ако бащата мрази майката на детето си или болестта, която го вкарва в пътя, как детето да приеме черно-бялото като лявата и дясната ръка на един по-разумен цялостен вселенски организъм? Оставям отговорите на вас.
- [20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно
Действайки против волята на любовта в нас, ние по този начин се обричаме на мъчение през оставащите ни земни дни. Представете си жена, която от 10 години живее с мъж, който я тормози и не ѝ дава нужното – топлина, грижа, деца, любов… И тя внезапно се запознава с мъж, който толкова силно я привлича. Като два магнита. Но тя вече е омъжена за тежък характер. Вътрешният ѝ порив я кара да напусне мъжа си и да следва сърцето си. Но критикът, който живее във всеки един от нас, не ѝ дава мира, като я наказва чрез приятели и роднини, че жената ТРЯБВА да бъде вярна на мъжа до последния си миг. Проективна идентификация с непреработени страхове и буквално приемане на Божиите заповеди – „не прелюбодействай“! Та, приятелките ѝ ѝ казват, че щом веднъж е подписала договор /брак/ пред църквата и общината, то тя задължително трябва да остане със съпруга си при всякакви условия. Да, но по този начин не убива ли любовта в себе си? В тази ситуация няма правилно и грешно. Всеки съди от опит и съображения. Но според мен всичко е на мястото си. Защо? Защото любовта в душата ѝ би се увеличила с новия мъж в живота ѝ. Как ще бъде грешница, като тя би станала друг много по-щастлив човек при други условия. Та, даже ако остави съпруга си, дали той не би се замислил къде е грешал последните 10 години, щом е загубил единствената жена, която е била до него? В бизнеса има едно много популярно понятие – win-win, което означава, че при сключването на сделка всички страни печелят в дългосрочен план. Не в краткосрочен, а в дългосрочен. Защото все пак сме тук един миг и този миг може да бъде последен в следващите минути или секунди. Каквото – такова 🙂
- [20:8] Помни съботния ден, за да го светиш;
За мен тълкуването тук би било – „отдавай поне един ден на Бог, просто за да не го забравяш“. Дали ще отделя един ден за медитация, гладуване, разходка в природата, спорт, молитви, или друга дейност, носеща благодарност, е без значение. Важното е да го направя. Защото нека не забравяме, че Бог е вътре във всеки един от нас и има нужда от грижи и внимание. Но на едно по-високо ниво, както казват на изток, житейските ежедневия се превръщат в смирено действие в бездействието. Тоест в ежедневието си да поддържаме като ядро нулевата скорост на Бога. Което по никакъв начин не отвхърля ежедневните ни отговорности, а ги пренася на едно по-високо ниво – част от себе си!
- [20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
- [20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
- [20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
Работи, развивай се, постигай и бъди волята на духа си. Но не забравяй, че имаш нужда от почивка. Само починалият мозък и тяло на човек могат да родят доверие в съдбата. Дори и нещата да не се случат сега, нужно е да се смиря и да приема волята Божия. Защото любовта може да има друг сценарий за мен и за това, което ми е отредено да правя на Земята. Почини си и помисли, Христо, приеми болните си амбиции към семейството, работата, храната и къщата. Надхвърли ги и напои с любов и доверие. Приеми провала, за да се роди успехът. Продължавай да действаш, но почивай и регулирай любовта в душата си. Тя знае пътя. Следвай го смело и смахнато, както никога досега.
- [20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
Как да обичам майка си и баща си, ако не съм получил достатъчно любов в детството или когато съм имал най-силна нужда от тях? Вероятно болката и приемането на анимата и анимуса в мен биха помогнали да продължа напред… Защото съм се родил от любовта между майка и татко. Имам едното и другото. Аз съм преплитането между тях. Защо да ги отхвърлям, като без тях нямаше да ме има на този свят? Да живее любовта в мама и тати. Защото аз съм плод на любовта между тях и съм тяхно дете. Нищо повече – тяхно дете! Благодаря за всичко – за къщата, семейството и приятелите. Благодаря, че има какво да облека. Благодаря за очите, който могат да видят безкрайното небе. Благодаря за ушите, който се радват на всяка нота на невероятния Ханс Цимер. Благодаря за тялото, което ми даваш, Боже, за да се уча да обичам през твоите очи, а не през моите. Благодаря за егото, което ме тласка да се развивам. Благодаря за мама, тати, баба и всички замесени страни в спектакъла ми, който наричам мой живот.
- [20:13] Не убивай.
- [20:14] Не прелюбодействувай.
- [20:15] Не кради.
- [20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
Кой е убиец? Кой е прелюбодеец? Кой краде? Кой лъже за собствена изгода? Само онзи, на когото любовта в душата е малко. Убиец на любовта в себе си и останалите е тежко бреме. Да действаш против любовта – също! Да крадеш, за да имаш любов… ха-ха-ха, любовта не може да бъде открадната! Обичай ближния си, защото и него го има!
- [20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) – нищо, което е на ближния ти.
Кой завижда на останалите? Човекът с разклатена основа, с липсваща благодарност, съчувствие и братство. Манипулативен нарцисизъм, който ни заобикаля вече няколко десетки години. Една защитна маска, която всеки от нас познава в определен период или житейска ситуация. Онзи газлайтър, за когото парите и властта са най-важни. Онзи, на когото портмонето е винаги пълно и е готов на всичко да увеличава материалното си имущество за сметка на бедните или нуждаещите се. Онзи, на когото самочувствието е под земята, когато види някого, който има повече от него. Има и други люде – такива, които се радват на чуждите успехи както на своите. Които имат морални ценности и за тях е по-добре да ядат днес хляб без салам, защото други две семейства могат да си купят хляб със салама от магазина. Тези хора виждат картинката отвъд желанията на егото. Не казвам, че трябва да заживеем без храна и вода като аскети, като, разбира се, доста от тях са такива, но за мен истинската сила е да проявя слабост. Ще завърша текста си с много хубав цитат от Учителя Петър Дънов – „Всеки човек е изпитал и познал ревността. Срещате двама братя или приятели, които живеят добре помежду си. Достатъчно е да влезе една мома между тях и единият от двамата да се влюби в нея, за да се скарат те моментално. Вместо да се карат и бият помежду си, ето какво трябва да направят: да оставят момата свободна, да си избере когото тя иска, и след това двамата братя или приятели да се целунат един друг, да целунат и момата и да си подадат ръка за взаимна дружба. Онзи, който остава сам, той трябва да се радва, че брат му или приятелят му е предпочетен. Щом единият е щастлив, и другият трябва да бъде щастлив“.
И така, все пак това не са моите закони. Това са законите на Вселената. Те са във всеки от нас, закодирани в клетките ни, и ако изпитаме трудност, е хубаво да потърсим помощ, чиято цел е да издълбае вътрешната ДНК база данни, която крие безкрая в себе си. Байпасната духовност само може да влоши даден казус или психическо неразположение. Но и това е път. Всичко е път. Дори и пътеката да не се вижда, знай, че вече си на нея, приятелю!
Автор: Христо Стефанов, специализант в Естествената психотерапия