Преди да разберем какво в същността си са диалектичният и дидактичният подходи в Естествената психотерапия, нека преди това опитаме нещо простичко и лесно.
Представи си, читателю, че вътрешният ти свят е необятна и красива, но занемарена градина. В тази градина има разнообразни растения. Срещат се красиви и обгрижени цветя, а други са повехнали и изсъхнали от сушата. Има и такива, чиито стебла са били пречупени под тежките външни условия още докато са били крехки и неукрепнали. Виждат се дървета с преплетени клони, които пречат на слънчевите лъчи да проникнат в градината ти. Има места, на които зелена трева не никне от години. Виждат се и безкрайно дълги, обрасли в бурени пътеки, които не се вижда ясно накъде водят. Времето навън е преобладаващо мрачно, хладно и ветровито.
Изминават месеци и години, но градината ти остава непроменена – дори става все по-трудно да живееш в нея. Обвиняваш всичко – Бог, съдбата, природата – за това, че градината ти се е превърнала в това, което е.
След още време вече ти се струва напълно невъзможно да стоиш в градината. Настъпва ден, в който осъзнаваш, че ти си градинарят, градината и убиецът на градината. Разбираш отговорността, която имаш към нея. Знаеш, че ще ти е трудно да се справиш, ако започнеш промяната. Процесът ще изисква време, търпение, постоянство и висока мотивация, но все повече осъзнаваш, че няма кой да се погрижи за градината ти вместо теб самия.
Решаваш да опитваш сам известно време, но безуспешно. Цялата тази работа, която трябва да се свърши, сякаш е отвъд силите и знанията ти. Затова решаваш да потърсиш помощ – някой, който да те хване за ръка и да те преведе през твоята градина, за да я опознаеш.
Започваш да се разхождаш с бавни, плахи и неуверени стъпки. Отговаряш си на въпроси като:
- Защо цветята са увехнали? В кой момент започнаха да вехнат?
- Какво попречи на някои от тях изобщо да израснат? Как съм допринесъл за това?
- Какво липсва на почвата, за да бъде плодородна и да ражда здрави, силни растения?
- С кои свои действия или бездействия позволих на дърветата да избуят толкова много, че да хвърлят гъста сянка върху градината ми?
- Какво ме възпираше да разчистя пътеката от бурените, които я затрупаха? И какъв е смисълът тези бурени да са именно тук?
- Дали да отрежа дърветата, за да растат на слънце цветята или мога да потърся начин как да ги съхраня, така че всички заедно да красят градината ми?
- От какво се пазех, докато допусках градината ми да повехне така?
На този етап наблюдаваш, изследваш, откриваш, правиш причинно-следствени връзки. Постепенно променяш отношението към градината си. Все повече разбираш динамиката й и смисъла всичко в градината да е такова, каквото е. Разбираш защо цветята са увехнали, пътеките – затрупани, а дърветата правят тъмна сянка. До тук само изследваш, но все още нито копаеш, нито засаждаш, нито подрязваш клоните на дърветата, нито поливаш цветята. Това е диалектичният подход в естествената психотерапия.
А кой е дидактичният подход? Това е моментът, в който слагаш гащеризона, ръкавиците и започваш трудната работа – процесът на учене в движение. Учиш се да разпознаваш нуждите на своята градина, какво да правиш с бурените й, кога да поливаш почвата и как да се грижиш за цветята. Мърсиш се, потиш се, уморен си и те обзема страх. Трудно ти е, но въпреки това минаваш през целия коктейл от емоции, който къкри в теб. Учиш се да съдържаш тези емоции, да останеш с тях и с дискомфорта, който носят. Усещаш как тези преживявания те хвърлят право към собствените ти дълбини и травми, а оттам, от това място дори ги прегръщаш. И докато ги прегръщаш вече бликва любовта, тръгва потенциалът и настъпва отпускане. Опит след опит, напрежението от годините на тягостно пребиваване в градината ти сякаш започва да се оттича от тялото ти. Мускулите ти се отпускат, стойката ти се изправя и лека усмивка започва да се появява на лицето ти. Идва момент, когато настъпва дългоочакваното слънчево утро след дългия и мъчителен мрак.
Вече разбираш, че ако засадиш семка, ще поникне растение. Ако поливаш цветята – ще има какво да краси градината ти. Ако подрежеш клоните – слънчевите лъчи ще галят лицето ти.
Градината ти става все по-уютна. Започваш все по-добре и по-често да долавяш нуждите й и да действаш в посока обгрижването им. Всяко усилие, което до скоро е било непоносилно и мъчително, вече започва да ти харесва и да облагородява и теб самия. Наслаждаваш се на плодовете на куража си и дори когато не ти се получава – долавяш какъв е скрито-заложеният урок, към който те води тази трудност. Не стоиш да гледаш безучастно градината си, а живееш в нея през всичките й сезони. Точно такива, каквито са. Вече знаеш, че ти си причината за хубавото и за лошото. Е, понякога и метереологичните условия са нелеки, но в края на всяка буря знаеш, че те има теб с твоите избори.
Диалектика и Дидактика в психотерапевтичния процес
В психотерапевтичния процес, естественият психотерапевт успоредно използва и двата вектора – диалектичният и дидактичният. Терапевтът помага на клиента си да види различни аспекти, които на пръв поглед конфликтуват и сякаш се борят. И това не е момент на разрушение, едното за сметка на другото, а на съзидание. Тези два подхода в Естествената психотерапия ни водят към виждането на това, че борбата между противоположностите не е проблем, който трябва да бъде разрешен, а двигател, който подхранва развитието ни и тяхната енергия може да бъде трансформирана в ресурс за растеж. Диалектичният подход ни помага да разберем какво се случва, а дидактичният ни дава инструментите да го преживеем и трансформираме.
Диалектичен подход
Диалектиката е свързана с взаимодействието между две противоположности, като тази борба не е безсмислена, а напротив – води до прогрес и до нова, по-добра перспектива, която обединява елементите от двете страни и ги издига до по-висока визия. Резултатът от този процес не е просто компромис, а качествено разширяване на съзнанието.
Диалектичният подход в естествената психотерапия е бавният път, който не предполага борба или стремеж за незабавна промяна. Напротив, той изисква търпение и готовност да се види цялостната картина. Тук процесът на промяна започва от разширяването на разбирането за себе си, за света и за динамиките във взаимоотношенията. Преходът изисква нови нагласи и начини на мислене, които качествено се различават от старите модели.
Точно както водата дълбае камъка с методично постоянство, така и дълбоките промени – тези, които касаят вярвания, характерови принципи и автоматични реакции – изискват време и постоянство. Постепенната работа върху осъзнаването и промяната на мисленето води до качествен скок – момент, в който човек вижда нещата по нов начин.
Тук се учим да назоваваме нещата такива, каквито са, анализираме ги и ги изследваме, но не се втурваме към тях. Стоим на достатъчно разстояние, за да можем да видим цялата картина. В този процес, бавно и неусетно, се раждат нови разбирания, които полагат основите за промяната, която следва.
Дидактичен подход
Това е подходът на прякото преживяване и работа с емоциите и тялото. Чрез принципите на ненасилствената комуникация се навлиза в дълбините на психотелесното преживяване, където подсъзнанието разкрива своите скрити ресурси. Практики като йога, дихателни техники, чи гун, хипнотичната трансова работа, хипнотичната реструктурираща молитва, приложно приземеният/ отелесен медитативен/ майндфулнес процес, ТЕС (техника за емоционална свобода) и други стават инструменти за осъзнаване и трансформация. Тук не борим симптомите, а ги виждаме като пряк път към нашите наранени, отхвърлени части и непосрещнати нужди. Това са онези места в нас, които тихо, но настойчиво търсят внимание.
Понякога само за миг достигаме до корена на травмите си и вместо да се борим или анализираме, ние просто сме там – стоим тихо, мъдро, спокойно, с отворено сърце, преминавайки от болката към любовта и смисъла.
Преплитането на векторите в естествената психотерапия
В естествената психотерапия тези два подхода – бавният и бързият, дидактичният и диалектичният – се допълват като две зъбни колела в механизъм, в който се движат заедно. Понякога едното колело се движи по-бързо, а другият път второто задава плавно посоката. И независимо с каква скорост се движат – винаги разместват пластове. В рамките на една сесия може да сменим скоростта на движение – да се потопим дълбоко в емоциите, а след това да се върнем към по-бавното осмисляне и наблюдение.
Това съчетание създава цялостен и динамичен подход, който позволява не само осъзнаване, но и трансформация – в ритъм, който е индивидуален за всеки човек и неговите нужди.