Трите основи принципа на Естествената психотерапия са Любовта, Мъдростта и Истината. Трите точки, образуващи пресечния център между двата вектора в този процес – диалектичния и дидактичния.
Учителят Петър Дънов е казал: „Бог е основал дома върху Любовта – върху майката, и върху Мъдростта – бащата. Тогава иде третият принцип в света. Започва да говори Истината. Истината носят децата.“
Майката като олицетворение на Любовта. Сърцето, което работи неуморно ден и нощ. Пазителката на огъня, който гори в огнището. Водата, която тече безспир. Тази, която е възпявана, но и изгаряна жива на клада. Създателката на живот, нашият вътрешен свят, безусловната любов. Красива, дори с набраздено от бръчки лице, грижливо събрала тревогите си и скътала ги в най- тъмните кътчета на душата си. Вулкан от неугасващи емоции и чувства.
Бащата като олицетворение на Мъдростта. Силното тяло, което е понесло товара на живота. Ловецът, който дебне своята плячка. Здраво стъпилия на земята. Пазителят на честта и достойнството. Външната ни обвивка, рационалното, условната любов. Този, който разказва приказки за смелия войн, убил змея, за да спаси цялото село от беда. Белезите, които са повод за гордост и признание.
Какво би била Любовта без разум, или пък Мъдростта без душа? Майката и бащата е нужно да носят в себе си част от потенциала на другия. Също като Ин и Ян – противоположности, които образуват едно цяло и само в единството си могат да се проявят напълно. Само балансът между тях ражда новото, здравото дете, което взема в ръцете си по малко от Любовта и Мъдростта и започва смело да крачи по пътищата на света, носейки своята Истина.
Често в живота, едната основа поддава, другата пък хич я няма и домът бавно и сигурно започва да се разпада. Постепенно Истината се превръща в махало, което прави дълги полюшвания между Любовта и Мъдростта. В единия край чака агресията, а в другия депресията. И тогава детето затръшва вратата на детската си стая и започва да чупи всичко, което намери или пък се свива в ъгъла и му се иска да е невидимо. То не знае защо го прави, не може да назове какво се случва в него. Знае само, че така се чувства в безопасност. Махалото продължава своя ход и постепенно детето свиква с това движение, превръща го в любимата си игра. Докато един ден не се събужда, уморено от това да играе тази игра. Оглежда се наоколо и осъзнава, че отдавна вече не е дете, а стаята му не е само четири стени, в нея има и прозорец, и врата. Поглежда през прозореца и вижда, че отвън има непознати неща, с различни форми, големина и цветове. Интересно му е, но му е и страшно, та то никога не е излизало от стаята си. Тук е моментът, в който да реши дали да остане и да продължи до края на живота си да живее в своята малка, безопасна стаичка и да играе любимата си игра на крайности или да натисне дръжката на вратата, да прекрачи прага и да види какво има отвъд нея. И ако отвори тази врата, това ще промени животът му завинаги. Ще види майка си и баща си, дърветата, птиците, цветята, тревата, слънцето, небето, битието. С една уловка – няма да може да ги докосне, да ги чуе, да усети аромата им, защото те ще са зад стъклена преграда. И за да стигне до изхода на тази стъклена преграда, ще трябва да върви дълго, много дълго.
Ето това е диалектиката в процеса на Естествената психотерапия – да видиш, че има нещо отвън и дори да не знаеш какво е, да се задвижиш към него. Да вземеш плахо решение да натиснеш ръчката на вратата и да тръгнеш по дългия път, за да откриеш какво има в края му. Първата стъпка е направена, предстои дълго пътуване. Харесва ти това, че пътеката е равна, права и защитена, можеш да изследваш на воля. И докато се движиш по диалектичния вектор, ще откриеш три важни свитъка с послания:
- Всичко е преходно и крайно, съществуващо в рамките на времето. Всичко се променя, а пък времето е безкрайно. Имаш цялото време да натрупаш своята Мъдрост.
- Всичко се състои от противоположни сили и има противоположни страни. Всяка противоположност има свое огледало. Виж лицето на Любовта в твоето огледало.
- Постепенните промени водят до повратни точки, в които една от силите надделява над другата (количествените натрупвания водят по качествени изменения). Натрупай повече Истини в живота си и ги отгледай като свои деца.
Всеки се движи със своето темпо по този път. За едни той е по- дълъг, отколкото за други. И на всеки крачките са с различна големина. Но най- важно е да не се спира. Да не се спираш, докато не придобиеш куража да счупиш стъклото. Кога, обаче, се случва това? Когато не ти пука дали ще те боли, защото твърде дълго те е боляло преди това. Когато застанеш лице в лице със страховете си. Когато спреш да отместваш поглед и видиш, че не е страшно да ги гледаш право в очите. Когато някъде по пътя ти писне да слушаш как пищят в ухото ти, че си нищо. Когато спреш да потреперваш всеки път при мисълта за тях. Когато осъзнаеш, че твърде много време отделяш на това да им се кланяш, пред това да вървиш напред. Когато разбереш, че те не са твоята майка и баща. Когато любопитството, какво има отвъд стъклото надделее в теб. Тогава виждаш, че страховете са всъщност едно малко едва доловимо страхче, скрито зад огромната си сянка. Едва тогава чупиш стъклото и усещаш слънчевите лъчи, помирисваш цветята, чуваш песента на птичките, стъпваш върху тревата. Едва тогава започваш да живееш. Решението да счупиш стъклото е процес на вътрешно осъзнаване, а не е нечия външна намеса. И се случва под напора на умората от дългото пътуване и от нежеланието да се върнеш назад, защото знаеш какво има там. Тогава сам разбираш, че това е единствения вариант, който стои пред теб.
Това е дидактиката – да се изправиш срещу травмите си лице в лице, да имаш смелостта да счупиш стъклото, въпреки страховете. Да съумееш да видиш, че има и по- кратък път към твоята вътрешна свобода и да избереш него. Именно тогава можеш да бъдеш своята майка и баща, и да родиш своето дете – своята Истина. Защото само от нашата себелюбов и натрупана мъдрост, се ражда нашата истина. Нашата рожба, която е единствена и неповторима и не е ничия друга, и никога няма да бъде.
И да не забравяш, че целият този дом е скрепен от една по- висша сила– божествената. Защото Бог създава Любовта и Мъдростта, и чрез тях се ражда Истината. Защото божественото, под каквато и форма да е то, каквото и име да носи, е нашият невидим спътник по дългия път към себе си през този живот и през всеки следващ.
Именно това прави Естествената психотерапия – приземява божественото разбиране за живота до битийно такова. Използвайки диалектиката, която ни позволява да се огледаме в своя вътрешен свят и да видим какво има там, но едновременно с това да имаме вътрешната увереност да застанем срещу страховете си и да ги предизвикаме, което прави дидактиката. Никой не е казал, че ще бъде лесно или че винаги ще бъдем победители в тази битка. Важното е да излезем от рамката, за да видим къде стоим в картината.