Психоаналитичната парадигма днес стъпва на изключително стабилни основи, градени с десетилетия – трудове на различни автори, принадлежащи към различни школи, но обединени от една цел – познанието на човешката душа.
Човешката психика е предмет на изследване до днес, но по логиката на Хегел за теза-антитеза-синтез всички налични към момента теории раждат едно ново, обединяващо и надхвърлящо предходните, познание. Личността е разглеждана като многокомпонентна – в нея действат различни сили – миналото, средата, подсъзнанието, биологични и емоционални потребности, защитни механизми и други. Всичко това изгражда характера, но дори той не е неделима единица – в нас съжителстват повече от една характерови структури, още наричани характерови коалиции, които могат да се изменят спрямо средата и нашето развитие. Те са конструирани изцяло на база личните преживявания, среда и опитност на отделната личност, затова са индивидуални и уникални, така че характеровите обозначения, които използвам в текста, следва да се приемат по-скоро като ориентири.
Преди да разгледаме шизоидния и оралния характер, отбелязвам и възрастовите периоди, в които различните характерови структури се залагат, наречени още еволютивни фази:
1. Нарцистична фаза – пренатален период до първите месеци след раждането;
2. Сензорна фаза (фаза на сетивността) – от раждането до 1 годинка;
3. Фаза на Аза – от 1 до 3 годишна възраст;
4. Фаза на съперничество – от 3 до 6г.;
5. Сексуална фаза – 5-7 годишна възраст.
Гмуркайки се в дълбините на човешката психика, неминуемо се връщаме назад към миналото на човек. Какво, кога, как и защо се е случило, как той го е приел, преживял и интегрирал. Усещането е, че външните събития са отговорни за формирането на личността – това в голяма степен е вярно, особено вярно е, когато става дума за преживяванията в най-ранните онтогенични етапи. Преживяванията на личността през този период наистина оказват изключително силно влияние – те стават буквално импринти, които влияят на цялото по-нататъшно развитие. Ако приемем, че тези събития могат да формират характера ни, то можем да твърдим, че миналото не е просто минало, а е едновременно тогава – минало, и сега – настояще. То все още присъства тук и сега. Проявява се през характера, мечтите, стремежите, страховете, дори буквално през тялото – психосоматично, а и чисто анатомично – чрез нашата стойка, походка, излъчване на тялото, изобщо как се „позиционираме“ в света.
По-нататък в текста представям накратко основните характеристики на шизоидния и орален характери и ги онагледявам (според моя прочит) с персонажи от известни литературни произведения. Съдържа спойлери.
Шизоиден характер
Онтогеничен период на залагане: пренатален до 4-6-ти месец след раждането
Базисна травма: отхвърляне
Психична насоченост: интровертност
Защитни механизми: отричане, разцепване, девалюация или идеализъм, фантазност, проективна идентификация и др.
Шизоидният тип личност живее с усещането за откъснатост и отхвърленост от света. Сякаш никой не го разбира, не го приема, в очите на другите е чудак, неспособен да се впише. Вижда останалите като неискрени, готови всеки момент да го наранят и отхвърлят. Това е субективното преживяване на реалността, не, че наистина шизоидният тип е отхвърлен от всички. Но на база на самоизпълняващата се прогноза, той се държи така, че да бъде отхвърлен, по този начин реализирайки действителността, такава каквато първоначално е създал в ума си. Усеща се непринадлежащ към никоя общност или група от хора, тъй като несъзнателният образ, който има за себе си, е на сбъркан, грешен, дефектен човек. Поради невъзможността да понесе тази „реалност“, шизоидната личност е крайно интровертна. Цялото й същество от оттеглено от света, дори сексуалността се проявява предимно автоеротично. Често бяга във фантазия – там може да конструира себе си, другите и живота си изобщо такива, каквито си мечтае да бъдат. Липсва връзка между чувствата, мислите и поведението.
Семейната динамика, пораждаща такъв тип характер, често е такава на непредсказуемост, студенина, отхвърляне и липса на топли и дълбоки емоционални отношения.
Можем да открием аналогия между шизоидния характер и „отстранения“ тип личност на Карен Хорни и поведението, която авторката описва като движение „встрани от хората“ (виж „Вътрешните ни конфликти. Творчески подход към неврозата“, изд. „Изток-Запад“).
Литературен персонаж, който онагледява шизоидния характер, е Холдън Колфийлд от „Спасителят в ръжта“. Книгата проследява няколко дни от живота на младежа, който се бори с демоните на вътрешния си свят, докато скита из Ню Йорк. Той е отстранен от хората, не успява да намери близост, себе си вижда като проблем. Чувства, че светът му отвръща с неразбиране или с омраза. Това го кара да бяга в красиви фантазии. Една от тези фантазии е какъв би искал да стане в бъдеще – спасител в ръжта. Както сам се изразява:
„Все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива… А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта.”
В действителност обаче скита по улиците или пие в барове. По-късно взима решение да замине на запад, където да работи в някоя бензиностанция. Смята да се преструва на глухоням, за да избегне безсмислените разговори с хората, и да заживее в колиба близо до някоя гора.
По време на мъчителното си скитане той опитва да установи интимни контакти. Запознава се с жени, с които танцува, но всичко приключва до там. По-късно се среща с проститутка, но моментната му самоувереност се изпарява и вместо секс, той пожелава да си говори с нея, чувствайки се неловко.
Неслучайно Холдън харесва книгата „Великият Гетсби“. И Гетсби, и Холдън са пленници на носталгията по миналото и не съумяват да проумеят и да надрастнат проблемите на своя ден.
Джей Гетсби като шизоиден (шизоидно орален) характер
Друг персонаж, който също въплъщава шизоидни характерови черти, е Джей Гетсби от „Великият Гетсби“. Мистериозна личност с несметно богатство и неясно минало, той е всъщност безнадежден мечтател, изживял години от живота си в името на една невъзможна фантазия. Гетсби няма близки, няма семейство, но има цел – всичко, което прави – трупането на богатства и познанства, непрестанни приеми и балове – е в името на химерната представа за любовта, която копнее да има отново с Дейзи. А действителността е друга – Дейзи е омъжена, Гетсби е самотник без близки, но нищо не може разруши неговата перфектна илюзия.
„Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото.”
Шизоидният характер може да бъде преработен и тогава той се превръща в стратег и съзерцател. Невротичните потребности и схващания се осъзнават и променят и тогава се отваря пространство в ядрото на личността да се посее любовта, която да донесе нужната вяра в себе си, от там и в другите и възможност за обективно преживяване на реалността. Личността вече не се ужасява да участва пълноценно в живота и успява адекватно да се включи в обществото. Отваря се поле за искрено свързване и обич. Интровертността може да се запази, но вече не е фантазно бягство, а се превръща в богата творческа сила, дълбочина на характера и способност за творене.
Орален характер
Онтогеничен период на залагане: от раждането до първата година
Базисна травма: изоставяне
Психична насоченост: интровертност и екстравертност
Защитни механизми: интелектуализация, рационализация
Оралният характер се характеризира със силна зависимост от „значимия друг“. Любовта е търсена на всяка цена, нейната липса се изживява изключително болезнено и тежко. Оралният тип личност очаква друг да поеме отговорността за живота й, защото чувства неспособност сам да се справи. Усеща се недостатъчно добър, интелигентен, кадърен, можещ, значим. Маскирани като любов, всъщност търси сигурност, защита, принадлежност, близост.
Родителският стил, създаващ такъв тип характер, от една страна може да е на студена и неналична майка, създаваща усещането за изоставеност, което се превръща в базисна травма. От друга страна може да бъде вкопчване в детето, свръхобгрижване и дори задушаване. Такова поведение лишава детето от способността да изгради самостоятелност и да се научи да разчита на себе си. За него светът става страшно място, в което то няма нужните способи и компетенции да се справя, тъй като винаги е имало друг, който да го прави.
По-късно този модел се пренася в междуличностните отношения на вече порасналия индивид. Той постоянно има нужда от някого, най-често партньор, който да изземе ролята на родител, да го обича, обгрижва и да бъде превърнат в източник на смисъл. Прилепващо поведение и лесната влюбчивост са изразител на дълбокия страх от самота и липса на любов, които оралният характер носи. Любовта, която вярва, че има и постоянно търси да даде на другия, всъщност е несъзнавана невротична нужда самият той да бъде обичан. Желанието му идва от липса. Свръхидентификацията му с другите го прави неспособен да осъзнае и обгрижи собствените си нужди. Невъзможността да поставя граници го кара грубо да нарушава чуждите.
Тук аналогията с личностовите типове на Карен Хорни е с този на „отзивчивия“ тип личност и с движението „към хората“. Личността иска да бъде обичана и приета, да „стовари“ себе си на някой друг, който да поеме юздите на живота й, затова щедро дава и търси любов, очаквайки същото в замяна, опитвайки да бъде винаги добра, помагаща, разбираща, но подсъзнателно користна и болезнено язвителна към евентуално отхвърляне.
Ана Каренина от едноимения роман олицетворява в известна степен оралния тип личност. Дълбоко емоционална, тя среща Вронски, на когото не може да устои и в когото проектира идеализирания образ на любовта, за който копнее. Ана се впуска в афера, въпреки че е омъжена и има дете, тъй като емоциите, които изпитва, са по-силни от нея и тя е неспособна да се справи с тях. Събитията по-нататък се развиват по изключително болезнен начин, защото героинята е погълната и изцяло подвластна на емоциите си, неспособна да вземе решение, неспособна да се изправи през последиците на поведението си, задълбочавайки кризата поради неспособност сама да разреши проблемите си.
Флорентино Ариса от „Любов по време на холера“ е друг пример, с който може да се онагледи разглеждания тип характер. Отново напълно подвластен на емоциите си, той прекарва живота си, ръководен от любовта си към Фермина Даса – „Мотивите му бяха оправдани: той най-много се нуждаеше от нея (…)“ Многократно отхвърлян от нея, той не спира да й пише, да я търси, да засвидетелства любовта си, мислейки как „Ще ми е мъка да умра само заради едно – че няма да е от любов.“
Филип Марсена, герой от „Климати“ на Андре Мороа, е друг типичен пример за орален характер – женен, разведен, отново женен, имащ любовница – изглежда винаги имащ нужда от партньор, когото да обожествява или наранява (идеализира и девалюира).
За да се преработи оралният характер е нужно да се видят истинските потребности на този тип личност и да бъдат задоволени по здрав начин. Пътят за това нагледно кратко и лесно решение е дълъг – човекът се учи да познава нездравите си прояви, реконструира ги, учи се да бъде сам, превръща зависимостта в независимост. Научава се да открива любовта вътре, а не да я търси отвън, тя се превръща в ресурс за изграждане на стабилно себеусещане. Научава се да вижда стойността си, да поставя граници, да може да е опора сам на себе си. От там вече отношенията, които има, са здрави, а не базирани на невротични нужди. Той запазва дълбоката си емоционалност, но вече не тя него владее, а той се превръща в емпат, лечител, който може истински, здраво(словно) и дълбоко да се свързва с другите.
