“Доазови характерови структури”

Характер на гръцки χαρακτήρ означава „отличителна черта, знак, печат, изсичане“. В древна Гърция печатът, който майсторът слага на стоката, която произвежда е наричан характер. Влагал се е смисъл, който е определял печата като символ на индивидуалност, отличителна черта на нещо типично, на нещо устойчиво.

В съвременния свят обикновено се приема, че характерът се разкрива чрез преобладаващите стабилни потребности, нагласи, мотиви, интереси, идеали, цели на човек, във връзка с различни сфери на реалността и в начина, по който човек действа. При това са важни не само целите, мотивите и потребностите сами по себе си, но и как те се задоволяват. Характерът представлява нещо като структура посредник между вътрешния свят – душата на личността и външния свят – социума. Под “характер” се разбират различни конфигурации на поведенчески черти. Характерът маркира не толкова, това което прави човек, а това как го прави, колко трайно е това правене и колко е типично за него. Характеровите начини на реакция се проявяват, а и са зависими  и обусловени от психичната реалност с която са свързани

В процеса на формиране на характера, което се осъществява в периода на ранното детство, през различните фази на развитие, всяко дете има своите специфични потребности. Ако тези потребности не са били задоволени адекватно, така се е създала определен вид травма у детето, което се отразява негативно на неговото развитие. Изключително важни са ранните ситуации на последователно или продължително неглижиране от страна на значимия възрастен към емоционалните преживявания, при които чувствата на детето се пренебрегват, отхвърлят, омаловажават, обезценяват, наказват и др. Те имат особено значителни последици за развитието на характера.

В школата по Естествена психотерапия, Орлин Баев представя иновативно описание и дава наименования на всеки от петте характера в преработен вид, както и неговите начини, неговата психотерапевтична пътечка за преработката им в хармонични и здрави характерови структури. Иновативното описание на тези структури е резултат от собствения му дългогодишен, терапевтичен опит, задълбочено научно проучване и сравнение между неорайхианската аналитична терапия с когнитивно поведенческата, между невролингвистичното програмиране и мотивационното интервюиране, хипнотерапията, терапия основана на медитация и др. психотерапии. В концепцията за видовете характерови структури на Естествената психотерапия, петте неорайхиански принципа са интегрирани до три, обособени през холистичен поглед и смисъл.

Въз основа на петте характера, Бернаскони приема и утвърждава петте движения:

1. Планиране
2. Смирено доверие
3. Мотивирана асертивност
4. Привличане  
5. Препланирането

Петте движения са свързани с адаптивно преработените, здрави характери в съответния ред:

1. Съзерцател – Стратег
2. Емпат – Лечител
3. Здрав егоист – Алтруист
4. Водач
5. Войн

В теорията на Естествената психотерапия петте движения са синтезирани до  три принципа:

1. Мъдрост – включва адекватното планиране и връзка с реалността.
2. Любов – смирено доверие и себезаявяване.
3. Свобода – харизматичното привличане.

Достигането до тези трите ключови принципа се постига като се използват едновременно два реципрочни вектора с различна посока. Този вектор, който е в посока от долу нагоре, обединява аналитичните възгледи за еволютивните фази през първите седем години на възпитанието и петте комуникативни движения, до достигането на трите нови централни принципи на Естествената психотерапия. Другият вектор е от горе надолу, той е холистичната посока извираща от дълбокия смисъл и законите на живата природа.

Описанието на еволютивните фази от 0 до 7 г., от 7-12 год., 13-21 год. и 22 год. до края на жизнения цикъл стадии на психосексуалното и психодуховно развитие на човека включва и възгледите на Ерик Ериксън и Карл Юнг, но  Орлин Баев разширява интерпретацията на еволютивните периоди над 21 год. възраст, ползвайки разсъжденията на холистичните психолози Петър Дънов и Сергей Лазарев.

Еволютивните фази са следните:

• до 7 годишна възраст:
• нарцистична фаза – пренатален период до първите месеци след раждането;
• сензорна фаза – от раждането до 1 година;
• фаза на Аза – от 1 до 3 години;
• фаза на съперничеството – 3-6 година;
• сексуална фаза – след 5-7 година.
•  Във фазата 7-12 години, детето преживява същия конфликт между потребността да се заяви и да се съобрази с околните, както в периода 1-3 год. възраст, но на по-високо онтогенетично ниво.
• Във фазата 13-21 години юношите преживяват същия конфликт между постигане на успехи, лидерско налагане над другите чрез привличащо съблазняване и чар, или крайна малоценност или така наречената динамика „харизмата на водача – малоценността на водения“,  както в периода 3-6 год. възраст, отново на по-високо онтогенетично стъпало.
•  В еволютивните фази от 21 год. възраст до края на жизнения цикъл в Естествената психотерапия се акцентира на четири житейски фази, всяка въплъщаваща различна степен на самосъзнание и зрялост – атлет, воин, здрава жертва, цялостност:
• Атлет –  в тази фаза има отъждествяване с тялото. Съществува дълбокото вярване „аз съм тялото си“. За един млад човек в тийнейджърска възраст е нормално да е силно фокусиран в тялото си, в мускулите си, в спортните си постижения и физическата си привлекателност. Когато обаче съзнанието на човек в зряла възраст е останал на това ниво, разочарованията са неизбежни: появяват се проблеми с килограмите въпреки правилното хранене, бръчките се заострят, гърдите на жената се променят, зъбите се развалят, коремът при мъжете нараства. Ако съзнанието на атлета стане част от трите по-високи етапа, се получава прекрасен резултат.  Когато обаче себеразбирането е фиксирано основно във външния вид, с годините започва да се появява и да нараства озлобяване и непреодолим протест, превръщайки се в недоволен и мрънкащ възрастен със съзнание, останало  в тийн фазата.
• Войн – Войнът изцяло се фокусира в постигането на целите си и понякога състоянието на тялото отстъпват на по-заден план. Лошата физическа форма е приемлива когато всичко е в името на развитие на кариерата и бизнеса. Когато подобна психика е част от едно по-цялостно виждане и себепознание, носи чудесни качества. Когато обаче липсва разбирането за себе си като духовно същество, тези качества водят до крайното разбиране в съзнанието, че целта оправдава средствата. Междуличностните отношения се намират в полето на съблазняването, манипулацията и контрола. За него личният му комфорт и удоволствени преживявания са на първо място. Това е менталността на бизнесмена психопат, на безскрупулно гонещия изгода и печалба човек, за когото постигането на мечтаните богатство и власт оправдават всякакви средства. А това е една от дефинициите на психопатията.
• Здрава жертва –  В тази фаза човек започва да осъзнава значението на семейство, принадлежност към дадена общност, родина, колектив, т.е. излиза от телесната и его фиксациите. Когато съзнанието е фиксирано на това трето ниво, човекът пак може да поддържа тялото си, но да не е фиксиран само в него, може да постига целите си, подбудени от егото му, но да проявява и емпатия, като по този начин за  най-близките му хора или такива, които той оценява като важни за него, той се проявява като смирен, приемащ, любящ, великодушен. Докато към тези важни за него хора, човекът е великодушен, към останалите може да бъде безцеремонен и дори жесток, ползващ ги единствено за постигане на целите си.
• Цялостност – На това ниво на съзнателност, присъства познанието за Себе си като духовно същество. Духовна същност, осъзнаваща свързаността и единството си с Бога, законите на Битието, с всяко чувстващо същество. Центърът на самосъзнателност е преминал от идентификацията със социалното и биологично его, в себеосъзнаването като цялостна личност. Цялостният човек в добрия случай избира да поддържа адекватно физиологичния си носител-тялото, но ясно съзнавайки, че то му служи единствено да го преведе през живота, за да научи уроците си, чрез които да се възвиси духовно. Живеещ през целостта си, човек може да избере упоритото следване на дадена професионална реализация, т.е да проявява войнски качества активно. Разликата от нивото войн е в това, че тук липсва его фиксация, фокусът е повече в самия процес, вместо в постигането на всяка цена. Отсъства агресивната гордост на его-то. Вместо това развитието често е по-мащабно, цялостно, съобразено със законите на любомъдрието, но правено творчески. Мотивацията е творческа.

Стигам до извода, че хората сме изтъкани от множество слоеве и черти, които са взаимосвързани и взаимодействащи помежду си, сложни сме, цветни и въплътяваме в себе си проявления от различни характери, всеки преживял разнопосочни травми в детството и най-различни определящи ни събития в живота.

Ще разгледам два от видовете характери – шизоидната и орална характерови структури – техния корен и зараждане в детството, фазите на развитие, които ги обуславят, както и какъв е начина да се преработят до цялостен интегрален и осъзнат хармоничен характер, който ни помага да развием потенциала си и да разперим криле, а не ни пречи да покажем себе си.

ШИЗОИДЕН ХАРАКТЕР

(интровертно – фантазен)

• Онтогенетичен период на сформиране: пренатален – получава се понякога още вследствие вътреутробния живот на бебето, когато то усеща, че е нежелано, когато майката е тъжна, тревожна, гневна, неспокойна,  и след раждането, до четвърти, шести месец при отделяне на бебето от майката или студено, отчуждено отношение от страна на майката към новороденото и непосрещане на базисните му нужди от близост, доверие, обич, свързаност – нарцистична фаза. Понякога може да е следствие на родова памет носена през генетичните заложби;
• Базисна травма – отхвърляне;
• Главни защитни механизми – отричане, в някои случаи стигащо до разцепване, фантазия, интроверсия, психично и поведенческо бягство, игнориране, идеализъм, проективна идентификация, девалюация;
• Цвят – черен;
• Психична насоченост – интроверсия;
• Движение – планиране;

Шизоидът се стреми да разкъса единството на „душа-тяло“, мисленето е отделено от чувствата, както и от съзнателното, и адекватно изживяване на емоциите.

Характеризира се със:

• Слабо тяло, лице приличащо на маска, изгаснали очи, непроницаеми, далечни;
• Бягство във фантазията от собствените базисни вярвания за нараняване, злоупотреба и злонамерена липса на разчитане на значимия друг, срамна дефектност, отхвърлено неприемане, липса на защита, внимание и грижа от другия, социално изолирана странност;
• либидо интровертно оттеглено навътре;
• стреми се да бъде незабележим, мълчалив, пасивен, да бъде страничният наблюдател;
• Дисоциираност между „етажите“ на мисъл, чувство, телесно усещане и поведение;
• Индиректни, фантазни, ментално далечни отношения към любовта. Приема любовта за застрашителна;
• Връзката с външния свят е нарцистична, лишена от емпатия;
• Аз-ът е слаб и не е в контакт с реалността;
• Несигурност, емоционално затваряне и страх от отхвърляне;
• Агресията и афектите представляват чисто инстинктивно отреагиране, изолирано и откъснато от общото преживяване. И тъй като освен това липсва и способност за усещане на другия, то практически не съществуват никакви сили, които да го възпрат. Агресията служи само за разпускане на напрежение, бива неконтролирана и изживяване без чувство за вина;
• Не изпитва необходимост от общуване или споделяне на мисли, емоции и преживявания. Заниманията му  са самотни и абстрактни;
• Трудно създава интимни връзки. Често пренася сексуалната си потребност в своя вътрешен, фантазен еротичен свят. Фантазната, създадена в мислете му еротика удовлетворява сексуалните му нужди поради, което отпада необходимостта от реален, жив контакт;
• Усещанията колко малко достоен за любов е и колко малко способен е да обича, го карат да предусеща, че така трудно може да задържи някого. Затова той навсякъде вижда съперници;
• Умее да общува от разстояние, да пише хубави писма, но ако се стигне до по-близък личен контакт, веднага се оттегля и се затваря в себе си;
• Не познава нежната любовна игра, еротиката. Незаинтересован от потребностите на другия, директно се насочва към своята цел. Нежността понякога се изражда в измъчване на партньора, в грубо посягане или друг вид причиняване на болка. Веднъж задоволен, шизоидът е склонен веднага да се отърве от партньора си;
• По-слабо адаптиран в социален план, той живее по-скоро самосъхранително и оценява според това, което е подходящо и правилно за него;
• предразположен към състояния като депресия, меланхолия, апатия, разочарование, параноидност, себенараняване, злоупотреба с алкохол или наркотични вещества.

ПРЕРАБОТКА НА ШИЗОИДНИЯ ХАРАКТЕР ДО СТРАТЕГ И СЪЗЕРЦАТЕЛ

Напълно възможно и постижимо е всеки характер да бъде осъзнат, да бъде преработен и преструктуриран до възможно най-здравото му проявление.

Това може да се случи само, ако когато човек е осъзнал травмите си, ровил е дълбоко в себе си, осъзнал е сенките си и ги е прегърнал, обикнал се е точно такъв, какъвто е, съзнателно работи по изчистването на травмите и блокажите си и чрез прилагане и живеене на принципите на Истината, Мъдростта, и Любовта успява да стане цялостен, да се пренастрои и започне да функционира  по нов, по-пълноценен и удовлетворяващ начин.

Най-трудно за шизоидния човек е да развие своята способност да обича, както другите, така и самия себе си. Когато един базисно шизоиден характер поработи върху себе си в процеса на психотерапия или истинският, реален живот го научи да успява да насочи либидото си (психичната си енергия) навън, към реалния свят така, че да се научи да се доверява здраво на себе си и присъствието си в този свят, а оттам и на другите, да се заявява спокойно, дори и да печели хората.  Така се научава се да се свързва с емоциите си, а да не бъде само в главата и ума си. Научава се оше и да препроверява реалността и препланира, да преосмисли вярванията си за света и хората. Преработения шизоиден характер има потребност от усещането и вярването „Аз ставам!“. От защитена сигурност, безусловно приемане такъв какъвто е, от взаимопомощ, грижа и приятелство, спокойна добронамереност. Стратегът има нужда от социална включеност по неговия си начин: по-настрани, по-тихо и емоционално пестеливо, но все така приета част от приятелство, компания, група, среда.  

При преработката на шизоидния характер, главното усилие се състои в осъзнаване на собствения вътрешен диалог, регистриране на когнитивните изкривявания, логически грешки, ирационални уклони в протичането на информационния процес и свързването му със здравата логика обективна реалност. Когнитивно реструктуриране е от основна, незаменима важност. Съответно терапевтичният процес умишлено се задържа на това когнитивно ниво достатъчно продължително, така че през реализираната връзка с реалността да бъде възможно едно по-нормализирано осъзнаване на връзката със себе си, света и другите като по-добронамерена и дружелюбна. Работи се през добре познатата в естествената когнитивна психотерапия градация от фокус в автоматизираните мисли, през междинните вярвания, към базисните характерови убеждения. Необходимо е много търпеливо изчакване и следване „темпото“ на потърсилия помощ. Постепенно такава естествена когнитивно-поведенческа работа започва все по-автоматизирано да преработва когнитивните изкривявания. Тогава тревожно-депресивната симптоматика започва да отстъпва, а характерово обусловената социална дезадаптивност, дистанцираност и оттегленост се оказва, че са дълбоко заложен и продължителен навик, задвижва се промяната през последващите психотерапевтични етапи, продължаващи лечебното преобразуване на базисните травми от отхвърляне, злоупотреба, неподкрепеност, неразбраност, социално изолирано, тотално неприемане при собствена дълбока дефектност. При трансформацията на шизоида в съзерцател и стратег, следващият терапевтичен етап се фокусира в харизматичния потенциал, естествено привличащ качествени възможности, хора и събития. Не всеки има желанието или капацитета за работа по този етап и не всеки стига до него. Когато е адекватно свързан с реалността и преминаващ през адекватно социално планиране, преработеният шизоид често е визионер и стратег. Той се научава да приема собствените си известна странност и различност, което кара и околните да го приемат, и дори да му се възхищават. През такова себеприемане, стратегът развива естествената енергия на очарованието си, така че с известно усилие успява привлече стойностни хора и събития около собственото си Себеуважение. Така травмата от отхвърлянето се видоизменя до мощното гориво на един мощен, много творчески живот. Започнал от много далеч и дълбоко, стига далеч и нависоко. Човек не само осъзнава, че е ковач на собствената си съдба, но конкретизира това познание в живота си.

ОРАЛЕН ХАРАКТЕР

(зависим)

• Онтогенетичен период на залагане –от раждането, до първата година на инфанта – орална (сензорна) фаза. Единият начин за сформиране на такъв характер с липсваща автономност е чрез свръхзагрижено, свръхпротективно възпитание , задушаващата осакатяваща грижа. Другият начин е чрез студеното, дистанцирано възпитание, липсата на топлота и грижа, на любов, като в резултат в детето се залага силна травма от изоставяне и необичане, и по този начин то се превръща в обсебващ, емоционално зависим и прилепващ към близките си човек;
• Базисна травма – изоставяне;
• Главни защитни механизми – интелектуализация, рационализация;
• Цвят – син;
• Движение – приемане – доверие, здраво подчинение;
• Психична насоченост – баланс между интроверсия и екстраверсия;

Характеровата структура от орален тип се отличава с висока интелигентност, оскъдно чувство за независимост, с тенденцията да се вкопчва в другите, ниско ниво на агресивност и постоянното изискване да бъде подкрепян, подпомаган и обгрижван. При човекът с орален характер липсват емоционална самостойност и зрялост.

Характеризира се със:

• Слабо, „огънято“ тяло;
• Доминиране на усещането за вътрешна празнота и претенцията другите да запълнят тази празнина ;
• Орален блокаж;
• Ти-недиференцирано;
• Силен духовен дефицит за внимание и любов, за усещане на важност и ценност за партньора;
• Зависимост от важните за него хора, за които се вкопчва, както и очаква неговите приятели и партньори да бъдат вкопчени в него, смятайки това задушаващо и прилепващо поведение за проява на любов и грижа.;
• Липсват емоционална самостойност, характерова зрялост и едно дълбоко вътрешно ядро на завършеност, на центрираност, на цялостност.
• Трудно се заявява и дава отказ, когато е нужно – страх го е, че така ще бъде нехаресан, необичан и изоставен;
• Не може да поставя граници;
• „Страх ме е да си поискам!“ – трудно задвижване към ти-обекта;
• „Трябва да дам и да направя всичко възможно, за да не бъда изоставен“
• Прилепващо поведение;
• Подчертана потребност от подкрепа в отношенията с другите, постоянно търсене на утвърждаване;
• Тенденция към интелектуализиране на чувствата и емоциите. По-скоро говорене за любовта, отколкото усещане и изживяване;
• Има дълбоко заложени вярвания, че ще се провали, ако не бъде подкрепян от важен за него човек;
• Преживява се болезнено колебание и нерешителност, когато му се налага да взема самостоятелни решения. В такива моменти той се чувства безпомощен;
• Лесна влюбчивост –идеализиран пренос на собствени липси в ти-недиференцирано – девалюация
• Ако реши да  напусне връзката, винаги си е осигурил друга връзка предварително, към която да се прехвърли, за да не остане сам;
• Жажда за удоволствия, ведрост без определено съдържание, жажда за забавления, егоцентризъм, превърната в роля жизнерадост;
• Чувство за самота, отделяне от заобикалящия свят, нереални връзки, лекомислие, липса на твърдост, липса на воля.
• Типично е живеене при родителите до късна възраст поради страх от отделяне;
• Лепкава “привързаност“ с времето се измества към сексуални партньори, съпрузи, деца.
• Заседналост в ранна детска възраст и така, човек не се чувства възрастен, той създава опора за себе си в хора и предмети;
• Склонност да „не вижда“ недостатъци в партньора и проблеми в семейните отношения. Затваря си очите за предателство и други трудности, само за да не бъде изоставен.

ПРЕРАБОТКА НА ОРАЛНИЯ ХАРАКТЕР ДО ЕМПАТ И ЛЕЧИТЕЛ

Травми не са, за да се мъчим, а през работата си с тях, да ни послужат като гориво, което да ни води към усвояване на съответни характерови уроци. През базисните си характерови вярвания пречупваме възприятието на социалната реалност субективно, мислим и действаме съответно, което определя съдбата ни. Базисната травма в оралния характер е травмата от изоставяне, страхът от самота. Потребностите тук са от любяща заедност, приемане, общностна съпричастност, прегърната погаленост, любящо сливане.

При оралния характер това се получава чрез развиване на качества, свързани с независимостта, с автономността на Аз-а, с вътрешната увереност „Аз мога!“ и с трениране за изграждане на умения по справяне, себезаявяване, изразяване на собствените желания и нужди, а не тези, които са социално желателни и угаждат на другите. Изместване на центъра, който е изнесен навън, към другите, към вътрешния свят и психическа автономност. Превръща се в изключително топъл и сърдечен човек, но който умее да се заявява и да поставя граници.

Трансформацията на характера от орално невротичен в здрав „емпатиен лечител“, в Естествената психотерапия се осъществява по пътя на поредица от методологична последователност, холистично интегрираща в себе си не само широк кръг от психотерапевтични системи, но и естествената отелесеност на човешката когниция в духовно-психо-физиологичния човешки процес.

Стъпва на стабилна научна база, като през естествената когнитивна психотерапия човекът е учен да работи с автоматизираните си мисли, междинни допускания и базисни вярвания рационално-когнитивно. Така се изгражда основа, стъпване на здравата база на логическото разбиране и осъзнаване. Постепенно този процес се автоматизира. Работи се с автоматичните мисли като „Няма да се справя сам“, „Страх ме е, че ще ме изостави!“, „Ще остана сама!“. Мислите се регистрират, осъзнават, променят адаптивно, което води до промяна и в емоцията. Постепенно процесът се фокусира все повече „в корените“, в базисните и междинни вярвания за себе си, света и другите, такива като „Не съм обичана!“, „Не се харесвам и обичам!“, „Сама съм.“, „Изоставя ме – умирам!“. Залагат се здрави характерови вярвания: „Обичам се, обичат ме!“, „Харесвам се безусловно и ме харесват безусловно!“, „Заслужавам любов!“, „Доверявам се на потенциала си и затова се справям с лекота.“, „Доверявайки се дълбоко на себе си, мога да се доверя и на другите.‘, „Мога здраво да се подчиня.“, „Спокойно поставям здравите си граници.“, „Любовта винаги е с мен – невъзможно е да съм самотна!“. Когнитивният планиращ, препланиращ, свързващ стабилно със социалната реалност и ментално преобразуващ процес в естествената психотерапия, е свързван с принципа на мъдростта. Оралният човек се учи да осъзнава, удържа и променя зависимото си, вкопчено-обсебващо поведение в любящо-самостойно. Преобразувайки когницията, се научава да регистрира и дезавтоматизира поведенеските си зависими навици. Учи се да удържа на тласкащата го невротична нужда да се свърже на живо, по телефона или през интернет със значимите за него фигури, с партньора, приятелите и познатите. Учи се периодично да остава сам, да посреща появяващата се тревожност със смирено, любящо приемане, да бъде добра компания на самия себе си. Постепенно се ражда осъзнаването, че самотата никак не е равна на самотност, а че отвътре живее цял един богат свят от творчество и любов, който е винаги там. Научава се на здраво свързване с другите без вкопчване. Научава се да се грижи за себе си, да се оправя сам, да има индивидуалност, да приема отказа, да се заявява и да развива доверие в себе си. Научава се да си стане родител и да се грижи за себе си самостоятелно, да се обича самият той и да преработи чувството си за празнота, самота и липса.

Естественият терапевтичен процес по реструктуриране на оралния в здраво емпатиен характер, се прелива в психотелесна, през тялото, през сензориката работа. Базисните характерови, подсъзнателни вярвания присъстват в телесните брони, блокажи, напрежения задържащи потока от психична енергия, в усещанията случващи се не в някакво абстрактно пространство, а тук и сега, в тялото. Практически тук работата се изразява в психотелесни опити за здраво подчинение, доверие и асертивност – двете страни на любовта, майчино-приемаща и бащино поставяща здрави граници. Особено важна на това ниво на трансформация е груповият процес: психотелесни опити, констелации и др. С особена сила на въздействие при трансформирането на оралния в здраво емпатиен характер, е естественият трансперсонален подход.

Ползването на молитвата многократно ускорява преработката на оралния характер в емпатийно-лечителски, като директно оформя и води до осъзнаването на стабилен вътрешен център, здрава любомъдра база.

Чрез медитацията, любимият на оралната личност механизъм, интелектуализация бива отнет, а хващането дори за самия ум през невротичния свръхконтрол става невъзможно. Лишен дори от тази си псевдоопора, на човека му се налага да остане в тишината, която се оказва наситена с блага мъдрост, водеща до дълбоките психични страхове и неутрализираща ги до дълбока сигурност, спокойствие, радост.

Преработеният орален характер спира да се изживява като жертва на родителите си, партньора си, на външните обстоятелства. Той осъзнава, че се е родил точно в това семейство и е имал точно тази травма, за да научи определени уроци, да израсне и да се превърне в здравата цялостна любяща личност, в която вече се е превърнал. Преработката на оралния характер в емпат- лечител е чрез принципа на Любовта  в Естествената психотерапия.

Когато шизоидният и оралният характер са оформени по сходен начин, чрез студеното, дистанцирано отношение на майката, без близост и топлота, резултатът – шизоидната или оралната характерова структура, е следствие на разликата в реакцията на детето – в едни се залага дълбок страх от изоставяне, необичане, самота, приемайки че имат своята  вина за това и по този начин те се превръщат в прекалено залепени и емоционално зависими към значимите хора около тях, а други се отдръпват и се скриват в шизоидния си вътрешен, фантазен свят на самота.

В естествената психотерапия няма борба с характеровите страхове, а се ползват като гориво на опита, за който сме слезли в това земно училище – за изучаване на предметните уроци, вложени в самите травматични характерови вярвания. Човек не само осъзнава, че е ковач на собствената си съдба, но конкретизира това познание в живота си.