В настоящия текст ще разгледам доазовите характерови структури, използвани в школата по Естествена психотерапия. За целта ще използвам картини, стихотворения, мои текстове и авторски молитви, за да представя темата така, както аз я виждам и усещам през моя немалък личен опит.

Нездравите (невротични) варианти на тези структури са заимствани от подходи като психотелесната психотерапия и схема терапията на Джефри Йънг, а техните по-здрави и преработени варианти са развити от школата по Естествена психотерапия. При преработката на характерите, базисните травми и предразположения се разглеждат не като пречки, а като вътрешно гориво, ползвано като двигател в посока преработването и достигането на човека към интегритет.

Какво представлява характерът

Характерът на човек е една съвкупност от различни психологически и поведенчески черти, които, събрани заедно, определят индивидуалността на човек и влияят на начина, по който той възприема, реагира и взаимодейства със света около себе си. Характерът се формира под влияние на генетичните ни заложби, възпитанието, личния ни опит и средата, в която сме израснали.

Характерът ни включва както положителни черти, така и отрицателни, като тук е важно да се каже, че характерът ни е динамичен и може да се променя и развива през живота, в зависимост от средата, преживяванията ни и личната ни мотивация.

Още от най-ранна възраст, като деца всеки от нас има своите потребности през различните фази на развитие, през които преминаваме. Когато тези потребности не са посрещани и задоволявани адекватно от родителя, това създава определен тип травма при детето, което от своя страна се отразява на неговото развитие, създавайки определени изкривявания в характера и дисфункционални модели на поведение.

Тук е важно да се спомене, че съществуват различни класификации на характерите, създадени от различни терапевтични школи и направления. Те обикновено се основават на теории и хипотези за определени характерови структури и факторите, които ги формират. Характеровите структури служат като помощно средство в процеса на терапия, а не като рамки, в които да слагаме човека, лепейки му етикети. Също така е важно да се отбележи, че ние хората сме многопластови, цветни и имаме в себе си проявления от различни характери и не сме само един-единствен характер.

Защо “доазови характери”?

Доазовите характери са онези характери, които се залагат преди формирането на съзнателния Аз. Те са типични за ранните етапи от живота на детето, когато реакциите и поведенията му се управляват от инстинкти, емоции и външни влияния. Преди формирането на Аз-а, детето е в психична слятост с майка си. То все още не притежава ясно разграничено чувство за себе си като отделен субект, като нещо отделно от нея.

Когато Аз-ът започне да се формира (след оралната фаза), детето започва да преживява себе си като отделна личност с индивидуални желания, мисли и емоции.

Двата доазови характера, които ще разгледаме в настоящия текст, са шизоидният характер, който се формира от пренаталния период до 4-6 месец от раждането, и оралният характер, който се формира от 4-6 месец до първата година.

Шизоиден (интравертно-фантазен) характер – Стратег/Съзерцател

“На света няма нищо по-страшно от самотата, която идва от липсата на връзка със себе си.”

из нета

Както по-рано отбелязах, всеки от характерите има своя невротичен/нездрав вид, както и такъв, който е преработен, надграден и много по-адаптивен. Първият характер, който ще разгледам, е шизоидният (интравертно-фантазен) характер със своя надграден вид до стратег и съзерцател.

Шизоиден (интравертно-фантазен) характер

Период на залагане: пренатален и след раждането до 4-6 месец

Базисна травма: отхвърляне

Главни защитни механизми: отричане, в някои случаи стигащо до разцепване, фантазия, интраверсия, идеализация и девалюация, проективна идентификация, психично и поведенческо бягство, игнориране.

Вярване: „не мога да се доверя, защото ще ме наранят, отхвърлят и възползват от мен“

Психична насоченост: интравертно, навътре

Характеризира се с либидо, което е интровертно оттеглено навътре; бягство във фантазията и дисоциираност между мисъл, чувство, тяло и поведение. Травмата от отхвърляне нарушава способността за адекватно и качествено свързване с обективната реалност, а оттам и за автентично планиране (принцип на мъдростта).

Стил на привързаност (Д. Боулби, Теория на привързаността) –  Избягващ стил

Период на залагане

Шизоидният характер се залага в най-ранно детство и в пренаталния период, когато бебето може да усеща, че не е желано, че създава трудности за майката, както и когато майката е тревожна, депресивна, гневна и неспокойна по време на същия период. Също така, ако детето е дадено за осиновяване или при отделяне на бебето от майката, когато е в кувьоз, както и ако майката има студено и отчуждено отношение към детето и не посреща базисните му нужди от близост, топлина, обич и свързаност. Отхвърлянето от майката детето изживява като заплаха за собственото си съществуване и, за да оцелее в тази сурова действителност, то не може да направи друго, освен да се откъсне от реалността. Отхвърлянето се превръща в много дълбока душевна рана и човек чувства, че самата му същност и правото му да съществува са отхвърлени в най-ранния период от живота му, дори още преди да го има на бял свят. Сякаш преминава през живота, обвит в невидима паяжина, която го дърпа обратно към утробата. Такъв човек, когато порасне, често чувства, че сякаш е паднал от Марс или е с единия крак в живота, а с другия е в друга вселена. Човекът с шизоиден характер често се оттегля от реалността, намирайки убежище във въображаеми светове. За него фантазиите са начин да избяга от болката и страха, свързани с истинските междуличностни отношения. Така той бяга от собствените си вярвания за нараняване, злоупотреба с него, срам, дефектност и липса на грижа от другия. Превръща се в човек, който строи величествени дворци в съзнанието си, но обитава скромна, неподдържана къща в реалността. Daydreaming-а (мечтателността) при него може да е част от ежедневието му. Шизоидът си създава тези измислени светове, ситуации и отношения, защото възприема живота като страшно и заплашително място за живеене, в което няма усещане, че принадлежи към някоя група или общност.

Друг случай, в който се залага шизоидния характер, е в резултат на това, което човек си носи още от раждането и с което идва на бял свят като потенциал и ген.

Почти молитва

Не ме ли обичаш ти, Господи,

та все ми затръшваш врати?

Зъл си! Злопаметен! Просто ти

и тоя път си отмъсти,

задето ругах те и хулих те,

задето, не вярвайки в теб,

ти пращах проклятия. Чу ли ги,

боже, дъртако свиреп?

Чул си ги, явно, защото пак

ме върна на долния свят

и пак се събудих във клопката

на ада му, страшно богат

на мъки, на гаври, на робство и…

…Загледан във твоя син свод,

проклинам те без неудобство аз:

„Що за любов, Боже, Господи…

да ме наказваш с Живот!

Дамян Дамянов

Външен вид

Тялото на такъв човек е слабо и превито, за да може да “изчезне” по-лесно, да не заема място и да не се набива на очи. Може да се наблюдават несъответствия и диспропорции между различните части от тялото. Погледът е непроницаем, блуждаещ, студен, сякаш стъклен и откъснат. Енергийните блокажи се намират в окулярния сегмент, който включва очите, челото, слепоочията и мускулите около тях, както и в “каската” – областта на скалпа, задната част на черепа и понякога мускулите на врата.

Потрет от Пабло Пикасо

Базисна травма – Отхвърляне

Човекът с шизоиден характер е с либидо (психична енергия) интроверно оттеглено навътре, с богата фантазия и вътрeпсихичен живот, но беден на контакти и социално взаимодействие. Харесва самотата и самотните занимания. Бяга от реалността във фантазии, мечти, книги, духовност, филми и творчество като рисуване, писане и други дейности. Не вярва в правото си да съществува и се възприема като нищожен и без стойност. За него е типична дисоциацията между „етажите“ на мисъл, чувство, телесно усещане и поведение.

Живее с усещането за себе си, че е дефектен, неадекватен и отблъскващ за другите и не принадлежи към никоя социална група. Дълбоко в себе си вярва, че ще бъде отхвърлен и затова първи отхвърля, като превантивно се изолира от другите.

Шизоидът проявява свръхчувствителност към критика и обвинения. Винаги намира начин да оправдае своето заминаване и бягство през рационализацията, например. Възприема любовта на другите като опасна, нараняваща и студена.

И аз като тебе, любов, съм самичък,

забравен, изгубен, ненужен дори.

Обичам те, търся те… ала се плаша

да те прегърна – ще ме боли…

Из нета

Когато се случи така, че получи много внимание, той инстинктивно бяга, защото се страхува, че не знае какво да прави с него. Сякаш получаването на внимание валидира  съществуването му в реалността и това, че някой го забелязва, го плаши силно. Затова се старае да остава незабелязан във всяка сфера от живота си. Такъв човек често не може да повярва, че някой би го избрал за приятел или партньор. Дори някой да го избере, той вярва, че рано или късно ще бъде отново отхвърлен.

Шах със себе си

От скука или пък от страх,

от самота ли – сам не зная,

ала веднъж започнах шах

със себе си сам да играя.

С ирония или с тъга,

присъщи само на затворник,

отворих пъстрата дъска

и себе си строих отгоре.

Сам себе си – и чер, и бял.

Сам себе си – и цар, и пешка.

Сам себе си – ведно събрал

победата със свойта грешка.

А после? Как да ги следя?

С коя от двете половини?

Как себе си да победя?

От себе си как да загина?

Най-мъчен шах! Ужасен шах!

… И грохнал, оглупял и потен,

накрая сам си изкрещях:

– Туй шах ли е, или живот е?

Нима и там тъй раздвоен

на “чер” и “бял”, на “Цар” и “пешка”,

човекът – онзи вътре в мен –

сам себе си не бие тежко

с най-непрощаваща ръка?

О, шах на самотата мръсна,

самоизтребваш ни така,

додето пъстрата дъска

не издържи и всичко пръсне!

Дамян Дамянов

Често такъв човек развива избягващо поведение в стремежа си да се предпази от болката, като в някои крайни фази това може да доведе до избягващо личностово разстройство. Като дете може да иска да избяга от вкъщи, защото чувства, че не принадлежи към това семейство и родителите му не са истинските му родители. Дори да търси другаде контакт, например в училище, ако и там преживее отхвърляне, той бяга отново във фантазията си. И все пак, такъв човек копнее да бъде видян и забелязан от другите, въпреки паническия страх и вярването, че за него няма място под слънцето. За да удовлетвори тази потребност, може да фантазира, че умира и хората страдат за него, или че е на сцена, където се изявява и всички му ръкопляскат. Поради трудността му да присъства в реалността, да се заявява и отстоява, може да има фантазии за власт, мощ и успехи.

Човекът с шизоиден характер живее с убеждението, че трябва да понася и да носи много, без право да възрази и да противодейства по някакъв начин на различни ситуации и хора. Трудността да променя мястото си или да взема решения го кара да остава във вредни обстоятелства/отношения, сякаш замръзнал и вцепенен.  Когато получи отказ е склонен по-скоро да се усамоти, отколкото да потърси друг вариант за справяне.

Опряла на прозореца ми лапи

Опряла на прозореца ми лапи,

космата, зла, със зинала уста,

готова всеки миг да ме ухапе,

като вълчица гледа ме нощта.

Ала пердето дръпвам и отстъпва

за миг, за два ликът й озверен.

Но в себе си какво перде да дръпна?

Вълчицата е влязла вътре в мен.

Дамян Дамянов

Типично за шизоидния характер е “планирането” (първо движение по Бернаскони). Според теорията на Бернаскони, всяко движение представлява специфичен начин за взаимодействие с живота. Планирането е процесът, при който човек анализира, предвижда и създава стратегия за действие, преди реално да се включи в него.

За шизоидния характер планирането не е просто част от ежедневието, а се превръща в защитен механизъм. Това движение му позволява да “контролира” бъдещето, като премахва несигурността и риска. Планирането предоставя усещане за стабилност и безопасност, което често липсва във външния свят. За шизоидните личности, самото планиране е достатъчно удовлетворяващо. Те могат да се изгубят в детайлите, да се вълнуват от процеса на измисляне на нови стратегии или сценарии, без реално да преминат към действие. Преминаването от планиране към действие би означавало излагане на външния свят, който е пълен с непредсказуеми фактори. Заради вътрешните си страхове, шизоидните личности предпочитат да останат в „сигурната зона“ на планирането.

Шизоидният човек има склонност към прекалена интелектуализация, което му позволява да анализира и предвижда до такава степен, че понякога действието става излишно. За него мисловният процес сам по себе си е достатъчен за постигане на целите. Планирането и интелектуализацията му предоставят “комфорт”, който му позволява да остане емоционално отстранен, защото докато е в интелекта и ума си, е далеч от свързването с другите, което често е неудобно и болезнено. Като резултат от това непрестанно ментално циклене, човек може да остане застинал в интелектуалния процес на планиране, без да реализира потенциала си в реалния свят, което от своя страна да доведе до чувство на неудовлетвореност, липса на постижения и дори социална изолация.

Партньорски отношения

В живота на шизоида липсват моменти на истинска радост, чувство на безопасност и сигурност с другите. Връзката с тях е предимно на интелектуално ниво, лишена от емпатия, като обикновено доминират несигурността, емоционалното затваряне и както споменах досега, страха от отхвърляне. Инстинктивно избягва интимните отношения с висок емоционален интензитет, за да не може чувствата да разбудят страха от отхвърляне. Всяка форма на близост поражда у него страх, затова той се отдръпва във фантазията си все повече, колкото повече някой се доближава до него. За него обичта и приемането на любовта от другите изглеждат като заплаха, защото ги възприема единствено като пълно отдаване и изпадане в зависимост. Той инстинктивно прекъсва всеки опит за близост с околните още преди потребността да възникне в тялото му. Цялата му енергия се изтегля навътре, прекъсвайки контакта със света и другите.

Душите ни са като удавници, които са се хванали за надеждата да ги чуем за последно, преди да се удавят в морето от пориви, които никога не сме последвали.

Ако можехме да ги видим щяхме да забележим просълзените очи и умилителния поглед, който разчита на нас, както дете разчита на майка си.

Но ти не гледай там. Обърни отново погледа си настрани, махни с ръка и продължи по пътя, който не води до никъде.

Д.Г.

Такъв човек се съмнява в собствената си реалност, защото няма връзка с тялото, емоциите, чувствата си, а оттам и връзка с обективната реалност. Поради тази причина трудно усеща хората около себе си, не разпознава техните емоции, чувства и преживявания. Липсва му подход към другите и понеже трудно ги усеща, той ги измисля през фантазията си.

Вярва, че нуждите му от сигурност, приемане и уважение няма да бъдат удовлетворени. Възприема хората като нестабилни, нараняващи и непредсказуеми, което подкопава доверието му към тях. Постоянно очаква, че в даден момент ще бъде наранен, унижен, измамен или манипулиран, както и че ще бъде лишен от любовта, вниманието и приятелството на другите, защото ще “разкрият” неговата странност или неадекватност и ще го отхвърлят. В резултат, често демонстрира защитно безразличие в общуването си.

Не обича физическия контакт с други хора, защото му носи тревожност и усещане за изваждане от пашкула му, а извън него реалността е страшна и заплашителна. Поради липсата на връзка с тялото си често се чувства откъснат от другите, като че ли „не е там“.

“- Страхът е единствената реалност, която познавам!” Характерното в случая бе, че той не можеше да опише страха като страх от нещо определено, конкретно, а го преживяваше като тотален.

Основни форми на страх, Фриц Риман

Дисоциацията е защитен механизъм на психиката на шизоида. Тя му помага да избегне ужаса от това да почувства болката от потенциалното отхвърляне, за което му напомня реалността. Дисоциацията носи усещането, че човек е под стъклен похлупак. Стената на похлупака го държи далеч от света, като една плътна, но прозрачна преграда, при която макар другите да са физически близо, се преживяват като далечни и дистантни. Под стъкления похлупак светът навън изглежда плашещ, а самият стъклен похлупак е метафора за базовите страхове и вътрешни конфликти, през които шизоидът пречупва света и хората около себе си.

Ужасно ми е! Страшно ми е зле!

Ужасно ми е! Страшно ми е зле!

Не ви се глезя и не ви позирам.

С изпепелени кървави криле

върху свещта огромна на всемира

душата ми опърлена кръжи —

една по чудо жива пеперуда.

С последни сили вече се държи

над пламъка й. Болест или лудост

е този мой жесток световъртеж.

Не знам какво е, но крещя отгоре:

„Спасете ме от лумналата свещ!

Или докрай ме изгорете, хора!

Дамян Дамянов

На шизоидния човек му е трудно да бъде увлекателен и завладяващ, както и да се отдава или привлича другите. Нежността, както и вербалното или емоционалното изразяване на привързаност, са му чужди. До голяма степен му липсват съпричастност и умението да се поставя на мястото на другия.

Опитите за преодоляване на вътрешния конфликт между силното желание и страха от близост могат да приемат различни форми. Често шизоидният се насочва към необвързващи, лесно прекратими или чисто сексуални връзки, в които сексуалността е отделена от дълбоките емоционални преживявания. В тези случаи партньорът е възприеман единствено като „сексуален обект“, който задоволява физическите нужди, без да събужда по-нататъшен интерес. Тази дистанция и емоционална хладност правят връзките му лесно заменими. Така той избягва рисковете на любовта и възможността задълбочената близост да разкрие неговата несигурност и липса на опит в емоционалния свят. Затова често отблъсква знаците на внимание или нежност от партньора, тъй като не знае как да реагира на тях, а те по-скоро засилват неговото неудобство и притеснение.

Подобно поведение неизбежно разрушава атмосферата на доверие и прави изграждането на истинска интимност невъзможно. От своята перспектива той възприема обвързването като наложен компромис, който изисква да се откаже от себе си. Това най-често се проявява в отношения с партньори, които изпитват силна нужда от подкрепа и близост, което допълнително засилва усещането му за ограничение и зависимост.

Шизоидните личности често предпочитат комуникацията от разстояние, като например чрез съобщения/писма, където могат да изразят себе си свободно. Но щом стане дума за по-близък личен контакт, те обикновено се оттеглят и затварят емоционално. Нежната любовна предигра и еротичните нюанси са им чужди, като вместо това се насочват директно към собствените си цели, без да се съобразяват с потребностите на партньора.

Изразите на любов и внимание от страна на партньора често се обезценяват, омаловажават или се интерпретират тенденциозно. Спонтанните жестове на загриженост могат да бъдат тълкувани като израз на вина, опит за манипулация или прикриване на нещо нередно.

„Какво се опитваш да постигнеш с това?“ или „Това е, защото се чувстваш виновен за нещо, нали?“

Често шизоидният руши прояви на нежност – както свои, така и на другия – чрез цинизъм. За да избегне риска да бъде завладян от чувства, той може да атакува партньора в моменти на уязвимост, използвайки сарказъм или ирония. В мигове на близост той често осмива партньора с коментари като: „Не ме гледай така, все едно си куче“ или „Тези обяснения в любов са глупости. Нека говорим за нещо по-сериозно.“ Изразяването на чувства е скъпоценно и рядко за него, като най-благодарен е, когато партньорът му предлага нежна и ненатрапваща се любов и присъствие.

Подобно поведение неизбежно разрушава всяка готовност за любов от страна на партньора. Единствените изключения са, ако партньорът притежава необикновена способност да обича безусловно или е от противоположния мазохистичен тип. В такива случаи той може да се примири с това отношение, воден от чувство за вина, страх от загуба или дори удоволствие от страданието.

В противен случай партньорът неизбежно ще се отдръпне или ще развие омраза към шизоидния човек. Това обаче често се възприема от шизоида като потвърждение на неговите опасения и убеждения: „Ето, най-накрая показа истинското си лице.“ Той не успява да осъзнае, че именно собственото му поведение е довело до разпада на връзката и е тласнало другия към този край.

Шизоидният човек осъзнава колко малко достоен за любов изглежда той в своето поведение и как трудно може да задържи някого в живота си. Това усещане води до вътрешна борба, като той често възприема други хора като по-истински обичащи и по-достойни за любов. Също така, той се стреми да изопачи дори най-невинните жестове на партньора си, тълкувайки ги като манипулативни и злонамерени. Това може да доведе до маниакално изкривяване на отношенията, които с времето стават нетърпими и в крайна сметка се разпадат. Шизоидният човек, въпреки че страда от този процес, може да изпитва удоволствие от разрушаването на връзката, защото се чувства действащ, а не само страдащ. Неговата мотивация може да бъде, че след като вече е ясно, че не може да бъде обичан, той предпочита да разруши това, което не може да задържи, вместо да остане пасивен.

Тези хора изпитват по-малък страх от смъртта и я възприемат реалистично и стоически като неизбежен факт. Тъй като не са вложили прекомерно усилия в изграждането на силни връзки със света и другите, те не усещат голяма загуба. Липсва им силна привързаност към материални или емоционални неща, което ги прави по-малко уязвими от перспективата на загуби.

Патологии

Патологиите, свързани с шизоидния характер, могат да варират по тежест. В по-леките случаи, когато човек притежава способността за самоосъзнаване (разбиране на собствените мисли, вярвания, емоции и психика) и възприемане на обективната реалност, той може да изпитва социална тревожност и свръхчувствителност. Тези състояния обикновено могат да бъдат преодолени с малко личностна работа.

Липсата на осъзнаване, че вярванията и емоциите са негови вътрешни преживявания, може да доведе до избягващо личностово разстройство.

При силно и интензивно преживяване на страха, характерно за този тип личност, е възможно да се развие параноидно личностово разстройство. Тогава другите започват да изглеждат като подлеци, които таят лоши намерения, като това състояние може да прерасне и до шизофрения.

Всеки ден, всеки час

Всеки ден, всеки час, всеки миг

в туй греховно и зло мироздание

е един гърч, един стон, един вик,

едно тъй нечовешко страдание.

Боже, толкова ли грехове

съм направил, та още държиш ме ти,

та не скъсаш, не срежеш на две

най-подир на живота ми нишката!…

Ако трябва, на грях най-зловещ

съм готов за това аз, безбожникът.

Ще ти дам и молитва, и свещ,

но вземи ми душата, тревожната.

Дамян Дамянов

Сексуални отношения

Сексуалността се проявява автоеротично, като мастурбация, а към противоположния пол има изравнен афект.

Както споменах, шизоидният човек бяга от реалността чрез духовност и медитация, а това му помага да остане встрани от всякакви дребни физически удоволствия. Има склонност да се преживява над материалните вещи и придобивки. Неговото безразличие към всичко телесно и материално му създава трудности в сексуалния живот, като понякога човек е склонен да вярва, че сексуалността противоречи на духовния му живот.

Преработване на характера до Съзерцател/Стратег

“Странник над море от мъгла” – Каспар Давид Фридрих

Когато такъв човек преработи характера си, разбира, че вече не е малкото бебе, което там и тогава е можело само да лежи безпомощно.  Разбира и как собствените му психични базисни вярвания за отхвърляне, злоупотреба и дефектност формират отношението му към света и другите. Започва да осъзнава отговорността и участието си в собствения си живот. Вижда собствената си неспособност да разграничи и усети къде да остане, с кого и се научава как да присъства в света по един здрав начин, свързан с реалността.

Потребността и усещането, че „аз ставам“, се удовлетворява чрез приемане на различията и странностите си. Човекът ги прегръща, присъства с тях в реалния живот и ги проявява свободно. Изгражда отношения, които се базират на взаимопомощ, уважение и добронамереност, като отново е възможно да са леко дистантни, но все пак ги има. Чувства се защитен и сигурен дотолкова, доколкото преработи невротичните си защити. Учи се да разбира и приема себе си, да общува със себе си, да бъде свой добър приятел. Да общува със страховете си и да ги прегръща. В самотата и усещането за откъснатост човек се учи да се свързва с другите чрез уязвимост и автентичност.

Стратегът/съзерцател успява да насочи психичната си енергия навън и да я реализира чрез действие при една добра връзка с реалността. Започва да се доверява на себе си, на преценката си, на усещанията си и да се заявява спокойно пред света, а с повече потенциал даже и да печели хората. Човекът се учи да балансира между планирането и реализирането на своите идеи. Осъзнава, че зад “цикленето” стоят непосрещнати нужди от сигурност, защитеност, приемане, които започва да дава на себе си и да вярва, че и друг ще му даде от същото.

При качествено преработване на характера, такъв човек придобива хармоничен, относително организмичен характер, способен да ползва позитивите и от трите „движения“/принципа на мъдростта, любовта и истината. Основно ядро си остава естествената склонност към интравертирано потапяне във вътрешния, сега обаче по градивен, творчески начин. Потапянето във вътрешния свят бива виждано като възможност за кратка почивка, отпускане, творене, откриване на нови идеи, полагане на цели, вместо като единственото безопасно място за пребиваване. Вътрешният свят става един голям ресурс и източник, от който човека черпи идеи и вдъхновение, които след това реализира в света.

Такъв човек може да бъде чудесен писател, художник, учен, сценарист, режисьор, стратег и визионер, който умее да вижда голямата картина – отблизо и отдалеч.

“Стихове пиша с единствената мисъл да съборя стената между себе си и света. Ако успея, това ще бъде единствената ми награда.”

Дамян Дамянов

Човекът започва да вижда своята изначална предразположеност да възприема света като опасно място, но също така вече съумява да влее енергията на този страх в творчество, писане и доверяване в по-топло и близко отношение с едно друго Ти. Познал дъното на собствения си ад и всички нюанси на черното, има потенциал да стигне много нависоко.

…

Във тази нощ сама съм в тъмнината,

но нищо не навява самота,

защото е изкуство под дъжда

да можеш да говориш със водата.

Петя Дубарова

Шизоидът изгражда умението да усеща тялото си, границите си, да се заявява в света, да се погрижи за себе си и да смени мястото си, когато е нужно, вместо да бяга във фантазията си, оставайки застинал в ситуации и с хора, с които не резонира. Изграждането на това умение му връща доверието в себе си, а оттам възниква и доверието в другите. Вече разбира, че може да се “извади” от неблагоприятна ситуация за него, когато усети, че има нужда, което му помага да изгражда по-адекватни и спокойни отношения с другите. Не се оттегля навътре когато получи критика, а с помощта на богатата си фантазия открива начини да развива и надгражда себе си. Благодарение на метакогнитивните си способности, стратегът  успява да види кога насочва енергията си навътре, фантазирайки как удовлетворява потребностите си, и виждайки това, вече да го пренасочва навън към здраво заявяване, полагане на усилия и удържане на трудни ситуации.

Процес на преработване на характера

Ходенето на психотерапия може да бъде изключително труден и мъчен процес за шизоидния характер. В него живее убеждението, че няма такъв човек, който може да го разбере достатъчно добре и да е достатъчно способен да му окаже адекватна помощ.

“Сигурно ще ме излъжат. Ако се доверя, ще злоупотребят с мен.”, “Май терапевтът се опитва да ме манипулира.”, “Никой не може да разбере какъв човек съм и какво преживявам, затова няма как да ми помогнат.”, “Терапевтът само се прави, че разбира какво му обяснявам, но със сигурност се преструва.”, “Не е достатъчно компетентен.”, “Аз съм толкова странен, че никой не ме разбира.”, “Сигурен съм, че като ме опознае ще се откаже от мен.”

За шизоида терапевтите са като актьори с маски, потенциални врагове, които ще се опитат да спечелят доверието му, а после ще го манипулират и ще злоупотребят. Те често чувстват терапията като заплаха за тяхната вътрешна автономия и безопасност. Заради липсата на връзка с тялото си, шизоидът не може да усети терапевта пред него и да прецени дали е искрен и може да му се има доверие. Много често преди да тръгне на терапия, такъв човек дълго време се опитва да си помогне сам, задълбочавайки се в различна литература, духовни концепции и тн.

Психотерапия

Напразно се измъчваш, докторе —

не е за тебе мойта болест!

Не е! И ти да беше бог дори,

едва ли би я махнал. Орис.

Съдба поетова — проклятие:

с душица — счупена двуколка —

да мъкнеш тежкото разпятие,

сковано от човешка болка…

Да мъкнеш всички мъки, радости

на този свят, ведно събрани,

във тази своя бричка яростна

и здрава пак да си остане…

Какво да правиш: зор, скрибучкане

по урвите във пек, в стихия…

Дорде разпадне се каручката…

Докарах ти я, поправи я.

Ти бършеш свойте три диоптъра

и се усмихваш, вдигаш рамо:

„За болен свят — ня цяр, ни доктори.

За впряг такъв — пирони няма.“

Тогава — сбогом. И след случката

разделяме се с теб: „Със здраве!“

Аз — със лъжата за каручката,

ти — с твойта си, — че я поправяш.

Дамян Дамянов

Терапевтична нагласа

Процесът на преработване на този характер започва бавно и постепенно, без да се пресира човекът. Едно от първите неща, с които се започва, е умението за връзка с реалността, осъзнаване на вътрешния диалог, регистриране на когнитивните изкривявания, логическите грешки, ирационалните страхове и свързването на всичко това със здравата логика на обективната реалност. Също така от психотелесните опити могат да се използват заземяващи практики, като същите могат да бъдат стресиращи за шизоида.

Терапевтичният процес продължава в тази насоченост колкото е нужно, така че през реализираната връзка с реалността да бъде възможно осъзнаването на връзката със себе си, света и другите като по-добронамерена и дружелюбна.

Работи се когнитивно с фокус върху автоматизираните мисли, вярванията и базисните характерови убеждения.

Неподходящи методи

Работи се бавно и постепенно, с темпо, съобразено с клиента. В противен случай човекът може да се почувства притиснат, манипулиран, което да наруши връзката между терапевта и клиента.  

Ако терапевтът се опита твърде рано да създаде емоционална близост или използва неподходящи методи (напр. експресивни техники), клиентът може да се почувства манипулиран, изложен и атакуван, което може да доведе до оттегляне или прекъсване на терапията.

Терапевтът трябва да покаже, че е готов да изчака клиентът сам да намери път към свързване, без да чувства натиск.

Някои методи, които не са подходящи за работа с шизоидни хора в началото, включват:

• Експресивен психотеатър: Шизоидните личности не се чувстват комфортно с директни или експресивни техники, които ги излагат на интензивни емоции или внимание.
• Емпатия и харизма: Въпреки че емпатията е ключов инструмент в терапията, за шизоидния клиент твърде очевидните опити за “сближаване” могат да бъдат възприети като натрапчиви или фалшиви.
• Опити за привличане: Опитите да се “привлече” клиента към взаимодействие чрез емоционална или харизматична връзка често се провалят, защото шизоидите имат силна нужда от автономия и контрол.

Контрапренос и неговите последици

Ако терапевтът не осъзнава структурните ограничения и нуждите на шизоидния клиент, той може да интерпретира липсата на откритост или емоционална ангажираност като свой провал. Това чувство за неуспех се пренася обратно върху клиента (контрапренос), което подсилва усещането му за неразбраност и отхвърляне. Този цикъл допълнително подрива терапевтичния процес. Терапевтът е нужно да уважава темпото и защитните механизми на шизоидния клиент, без да ги предизвиква прекомерно. Често най-ефективната стратегия е наблюдението и валидирането на преживяванията, без да се изисква активна промяна.

Чрез естествено протичаща работа върху когнитивните изкривявания (например негативните интерпретации за себе си и другите), клиентът започва да възприема реалността по-неутрално и като по-малко заплашителна. Когато клиентът започне да възприема средата по този начин, симптомите на тревожност и депресия намаляват.

Свързване и емпатия в терапевтичния процес

Важно е терапевтът да наблюдава моменти, когато клиентът започва да се отваря към възможността за свързване и доверие. Това е знак, че защитите отслабват и процесът може да премине на следващ етап.

Акцентът върху емпатията предполага създаване на пространство, в което клиентът се чувства приет и разбран. Това отношение е ключово за преодоляване на усещанията за отхвърляне и неразбраност, характерни за шизоидния характер.

В процеса на терапия може да се наблюдава как шизоидният типаж, който поначало е дистанциран и се защитава от близост, преминава към по-орален типаж, при който се развиват умения за емоционална свързаност, емпатия и обич. Това се случва, когато човек започва да се чувства достатъчно сигурен, за да се свързва с другите и да изразява нуждите си от близост.

Между двата типажа може да има движение (флуктуация), т.е. човек може в различни моменти да проявява както шизоидни черти (например нужда от изолация), така и орални черти (например търсене на внимание и грижа). Това флуктуационно поведение не е необичайно и отразява комплексността на личността. Също така е възможно тези характеристики да се проявяват заедно, като човек може едновременно да търси близост, но и да я отблъсква.

Сензорика и доверие в „ти“-обекта

Включването на сензорни елементи (например осъзнаване на тялото, движение, дишане) помага на клиента да развие усещане за вътрешно свързване. Това създава предпоставки за по-голямо доверие както в себе си, така и в другите.

Клиентът се учи да разпознава и изразява своите нужди, което е основа за развитие на автентично доверие към другите.

Работа по спокойна асертивност и себеуважение

Терапията насърчава клиента да изразява своите желания и граници спокойно и уверено, без да изпитва страх от отхвърляне. Така клиентът изгражда по-дълбоко усещане за собствена стойност, което отваря възможността за уважение и приемане на другите.

Принципът на любовта

Терапевтът съчетава приемането и топлотата на майчината любов с дисциплиниращото и структуриращо влияние на бащината любов. Това балансирано отношение помага на клиента да развие чувство за сигурност и емоционална стабилност. Дисциплиниращият компонент поставя ясни граници, които са от съществено значение за развитието на функционални междуличностни отношения.

Групова терапия и социално включване

Груповите терапевтични сесии играят централна роля, като предлагат пространство за развитие на умения за взаимодействие, взаимно отразяване и обратна връзка. Преходът от „аз-ти“ към „аз-ние“ е ключов за социалната адаптация. Клиентът се учи да се включва в колектив, като преодолява усещането за изолация и отчуждение. Терапевтичните работилници предоставят възможност за по-дълбока работа върху взаимоотношенията в безопасна, подкрепяща среда, което ускорява процеса на социално включване.

Молитва за процеса по преработка на Шизоидния характер

Господи, помогни ми да се потапям във вътрешния си свят по градивен, творчески и смислен начин,

вместо да се изгубвам в параноята и менталните сценарии, които рисуват ужасни картини за бъдещето ми.

Господи, помогни ми да разпознавам потенциала си на добър стратег, талантлив творец и откривател

и да влагам този мощен вътрешен заряд в градивни дела,

вместо да го изгарям в подхранване на страховете си.

Господи, дай ми смелостта да живея живота, вместо само да мисля за него,

и ми припомняй, че светът на фантазията, откъснат от тялото и реалността, може да бъде опасно място.

Господи, дай ми силата да намирам път към другите,

независимо колко дълго съм пребивавал във фантазията си,

и ми припомняй, че провалите не са причина за оттегляне от света, а възможност да приема и обичам себе си такъв, какъвто съм – несъвършен.

Помогни ми, Господи, да прегръщам страховете си от неадекватност и полудяване, за да ги стапям до топло и любящо приемане на себе си.

И вместо сценарии за страх и отхвърляне, да влагам потенциала си в прокарване на неутъпкани пътеки, създаване на нови идеи за светло бъдеще, стъпило върху любовта, мъдростта и истината, които имам потенциала да провеждам.

Господи, научи ме да усещам любовта ти, скрита под трудностите, които ми изпращаш.

И вместо да извръщам глава от огорчение и гняв към Теб,

ме научи да стоя с отворени очи, дори когато е трудно, вместо да търся спасение в илюзиите си.

Напомняй ми за Себе си, Господи, в моментите, когато е най-черно, най-страшно и зловещо в душата ми.

И ми помагай да почувствам топлината на близостта и принадлежността, от които отчаяно имам нужда, за да се отпусне крехкото ми тяло.

Дай ми силата, Господи, да се грижа за нуждите на тялото си и не ми позволявай да превърна храма на душата, с който си ме изпратил, в непоносимо място за живеене.

И ми помагай, Господи, да усещам как живителна енергия тече през мен, вместо да чувствам, че малко по малко избледнявам от картината, наречена живот.

Помогни ми, Господи, да чувствам все повече правото си да ме има на този свят точно толкова, колкото всеки друг има това право.

И докато се уча на това, помогни ми да го правя по моя начин – без да изменям на себе си от нужда да се впиша някъде, където усещам, че не принадлежа.

Господи, помогни ми да виждам любовта, която идва към мен,

като спокойна, безопасна и прегръщаща,

и ме научи да се доверявам и отпускам в ръцете на другия,

вместо непрестанно да горя в огньовете на уплашеното недоверие и смазващата отделеност.

Помагай ми, Господи, да заявявам и отстоявам себе си в реалността,

вместо да рисувам гневни и жестоки картини във фантазията си,

наранявайки хората, които ме обичат.

Моля те, Господи, помогни ми по-често да се обръщам назад към дългия път, който съм извървял,

и с благодарност да виждам голямата картина на малките крачки, с които крача.

И моля те, Господи, не се отказвай от мен и не ме оставяй,

заради това, че понякога арогантно виня Теб за вътрешния ад, през който преминавам.

Наместо това, дари сърцето ми с благодарност и ми помагай да виждам по-ясно волята ти Божия в моя живот.

Амин!

Лично споделяне

В следващите редове споделям имейл до Орлин, в който му споделих за мое преживяване, което се случи няколко дни след като изучавахме доазовите характери в БАЕП школата и по-конкретно темата за шизоидния характер.

Здравей, Орлин!

Тази вечер преживях нещо силно, което имах импулс да ти споделя.

Четвъртък вечер обикновено водя практика и днес се случи така, че имаше хора, които не дойдоха на практиката и накрая останах само с една жена. Жената познавам бегло от преди. Въпреки че спазва дистанция, е имало моменти, в които ми е споделяла, че живее по-изолирано, има само една приятелка и няма друга среда. На около 40+ е. Работи от вкъщи и почти не излиза никъде. Няма мъж и дете. Самата тя е тревожна, уплашена, самокритична, свръх съобразителна. Погледът й е избягващ, стреля във всички посоки постоянно, но не й към очите на събеседника. Отстрани изглежда така сякаш очаква всеки момент някой да й причини нещо ужасно, да я порицае или изпъди. Като малко уплашено дете я преживявам.

В началото на практиката, когато обикновено правим споделяне, ми каза, че й е трудно да се свърже с тялото си , сякаш не го усеща. Трудно диша, има болки в гръдния кош, както и че има болки по целия гръбнак и кръста. Предложих й да направим нещо различно. Питах я дали е съгласна и тя откликна. Помолих я да легне на земята и си сложих ръцете на гръдния й кош с лек натиск, за да опита да диша от корема, като се разбрахме, че ако се почувства дискомфортно или й е трудно ще ми каже, за да се отдръпна. Каза, че я е страх да стои със затворени очи, изпитва ужас от тъмнината (колко познато?!), но въпреки това искаше да опита. Помолих я да ми казва какво усеща. В началото нямаше никаква сензитивност, но в някакъв момент започна да усеща различни неща като затопляне под корема, отпускане на бедрата, силна болка в гръдния кош. Направих й лек масаж на гръдния кош, след което започна да чувства отпускане в тази зона и даже сподели, че й е приятно.

След този опит й предложих да направим друг и тя отново се съгласи. Седнахме, хванах я за ръцете, гледахме се една-две минути в очите и й казах, че съм тук, виждам я и я приемам. Очите й се насълзиха. Повторих й го още един път, след което избухна в сълзи. Започна да говори колко е странна, как никой не я приема, как е неадекватна и отблъскваща, никой не я иска, няма приятели, лоша е и никой не я обича. Беше дълго… аз продължих да й казвам, че въпреки всичко това съм тук и я приемам с това, което е, и не ме плаши, нито отблъсква. Плачеше и не вярваше. Смееше се, след това отново плачеше, но ме държеше за ръцете и сякаш проверяваше дали наистина съм там. Въпреки, че и аз пуснах сълза, бях стабилна и наистина я обичах. Виждах й болката и я разбирах добре. В някакъв момент се успокои и ме гледаше в очите и казваше “Това е много странно. Няма ли да си тръгнеш? Как така ме приемаш? Това е нереално. Не ми се е случвало някой да ми говори така.” Погледът й беше като на любопитно невярващо дете.

Сподели ми, че й е трудно да спре да мисли за нещата, които е преживяла преди. Постоянно се връща към тях – ежедневно и ежеминутно дори, според мен.

Предложих й да опита всеки ден да отделя по няколко минути, за да развива метакогницията си, като наблюдава мислите си. Също така малко по малко да опитва да остава със затворени очи, за да се свързва с усещанията в тялото си, доколкото може, в нейното темпо. Каза ми, че като затвори очите си, блокира и изпитва ужас да стои така. Предложих й да опита да постои за кратко, като изговаря това, което минава през ума й независимо какво е то. В някакъв момент се започна: “Лоша си. Млъкни. Глупава си. Виж каква си неадекватна. Досаждаш. Махай се. Пречиш.” Само думи от този род, нямаше друго. В някакъв момент започна да плаче. Каза ми, че се чувства като малко дете, страх я е от всичко. Предложих й да остане с това усещане, да си почувства вътрешното дете и неговата болка, да го попита какво има нужда в момента да получи или да чуе. Каза, че има нужда от утеха, но не можа да си я даде, не знае как, не знае какво да си каже. Подадох й няколко реплики, които тя започне да си шепне. Прегръщаше се, плачеше.. беше силно и красиво да наблюдавам този процес за първи път.

Когато си отвори очите беше спокойна. Речта й беше по-забавена. Каза, че за първи път се доверява на някого така, че е преживяла много силни неща и че за нея е ново да позволи някой да я докосва или да бъде спонтанна с някой. Даже се престраши да признае на себе си, че е направила голям скок, заради това че се е доверила, макар още да й беше сюреалистично.

Между практиките обсъждахме различни теми. Беше много учудена как някой я разбира толкова добре и описва нещата, които тя преживява. Вярвам, че почувства известно облекчение от това.

Чувството беше.. не знам как да го опиша. Развълнувано и благодарно ми е, че някой се отвори така пред мен. Последните дни се потопих в темата за шизоидния характер и точно сега тази ситуация ми дойде много синхронично. 🙂

Това е накратко. Благодаря!

Хубава вечер!

Зависим/орален характер – Емпатиен лечител

The Last Day of Pompeii by Karl Brullov

“Аз те обичам, защото се нуждая от теб…”

Зависим/орален характер

Период на залагане: от раждането до 1г.

Базисна травма: Изоставяне

Главни защитни механизми: интелектуализация, рационализация, идеализация

Вярване: “не мога да се справя сам, неспособен съм, имам нужда някой друг да ми помага, не мога да преценявам сам и да взимам решения за себе си, безпомощен съм.”

Психична насоченост: баланс между интраверсия и екстраверсия

Стил на привързаност (Д. Боулби, Теория на привързаността) –  Амбивалентно тревожен стил

Период на залагане

Периодът на формиране на оралния характер обхваща времето от раждането до първата годинка, като частично се припокрива с развитието на шизоидния характер, който се формира още в пренаталния период и продължава до 4-6 месец. И двата типа характер са свързани с най-ранните етапи от живота на детето.

Първият начин на залагане на оралния характер е свързан с недостатъчното удовлетворяване на потребностите на детето от физическа и емоционална близост, обич и топлина. Ако майката е била дистантна, депресирана, тревожна, тъжна, емоционално неналична, както и ако тя напълно отсъства от живота на бебето. Понякога, след раждането, бебето е отделено от майката по различни причини, което също може да допринесе за формирането на този характер.

Другият начин, по който се формира оралният характер, е когато майката е свръхобгрижваща и прекомерно протективна. Този стил на родителстване възпрепятства развитието на детето и пречи да порасне като самостоятелен и уверен човек. Детето израства с вярването, че не може да се грижи за себе си и някой друг трябва да го прави вместо него, защото значимият друг знае по-добре и може да прецени по-адекватно. Такъв стил на родителстване може да се нарече „осакатяващ“, защото пречи на детето да развие важни умения като воля, мотивация, дисциплина, способност да се учи в движение, да приема провалите като част от ученето и да опитва отново. Всички тези умения са ключови, за да се научи да разчита на себе си в живота.

Ако човек е с орален/зависим характер и въпреки това не смята, че му е липсвала грижа и внимание, то тогава можем да кажем, че полученото внимание не е съответствало на това, от което детето действително е имало нужда. В някои случаи детето може дори да се е чувствало задушено от прекомерната грижа.

Независимо по кой от двата начина е заложен характерът, едно е сигурно: и в двата случая детето се чувства изоставено, защото автентичните му нужди остават незадоволени, макар и по различни причини.

Тъй като шизоидният характер също се формира при дистанцирана и емоционално неналична майка, разликата тук е в реакцията на човека. Някои хора се отдръпват навътре и бягат в шизоидния си вътрешен свят, а в други се залага дълбокия страх от изоставяне, необичане и самота. Когато е налице втората реакция, такъв човек става емоционално зависим от значимите хора, закачайки се за тях.

Външен вид

Тялото най-често е слабо, с неразвита мускулатура, леко прегърбено, с хлътнали гърди, тесен таз и липса на енергия. Ръцете и краката са дълги и слабо развити. Дори когато човекът е едър, тялото му може да излъчва липса на енергия. Гласът често звучи детски. Очите са големи и умолителни. Енергийните блокажи обикновено се намират в зоната около устата, шията, врата и брадата.

Базисна травма – Изоставяне

Не ме оставяй

Не ме оставяй сам

В утрото и в здрача.

Не ме оставяй да ръждясам

Като пирон, захвърлен от ковача.

Не ме зарязвай ти сломен,

С болка, в душата ми налята.

Защо не останеш още малко с мен

Без теб ще дойде краят на Земята.

Не се стапяй като бучка лед,

Какво е уискито без нея?

Защо избягваш моя поглед?

Отговори ми – иначе ще полудея.

Евгени Генчев

Оралният характер дълбоко и силно преживява усещания като празнота, самота, изоставяне, безсмислие, провал, страх от болести, а в по-тежки случаи — пълна липса на смисъл в живота.

Застинал в детското, такъв човек вярва, че не може да оцелее без подкрепата на другите, поради което се привързва към тях и „висва на врата им“.

Springtime, Pierre Auguste Cot (1873)

Трудно прекарва време сам по интересен начин, затова предпочита да се заобгражда с хора и да прескача от една социална дейност в друга.

Липсва му чувство за компетентност, вътрешен стабилен център и увереност в собствените възможности. Индивидуалността му е слабо развита за сметка на емоционална зависимост от един или няколко важни за него хора. Като цяло, той е с детски, неразвит „аз“, който често изисква, но не може да предложи кой знае какво в замяна.

Мигове

Не ме оставяй нецелунат никога!

Ти чуваш ли, разбираш ли изобщо?

Защото чувствам се такъв – несигурен

и после вътре в мене става лошо…

Не ме оставяй непрегърнат, моля те!

Ти знаеш как, и без да ме докосваш.

Една сълза от тези, моите

щом падне, ще потъне остров.

Защото тя е моето спасение.

Със нея те обичам. Със душата!

Горчивото е страшно наводнение.

Потоп от мъка. После – тишина…

Сега ме имай! Аз съм ти човека.

Това сърце все още ли да страда?

Жените без такова ме направиха поет.

И всеки стих превърна се във рана…

Не ме оставяй необичан никога!

В една секунда даже не посмявай!

Защото аз съм сътворен от мигове.

И всички те – любов за изживяване…

Данаил Антонов

Колебанието и нерешителността, които преживява болезнено, се възприемат субективно като безпомощност, особено когато трябва да вземе самостоятелни решения. Ако остане сам и без подкрепа, се чувства вътрешно сринат. Докато се преживява като безсилен, катастрофалните сценарии в съзнанието му следват един след друг.

Всяка промяна е като една малка смърт за оралния човек, който не може да разчита на себе си. Самооценката му е ниска, крехка, тъй като не е усвоил умения за самостоятелно справяне с предизвикателствата на живота. Често е обидчив, приема нещата лично, проявява защитни поведения и избягва да взима рисковани решения, за да не застраши и без това нестабилното си усещане за собствена стойност.

Има силна жажда за удоволствия – склонен е да преяжда, да пие повече, да трупа вещи и да си угажда по различни начини. Изпитва трудност да прави нещата с мярка, слагайки граници на самия себе си в посока удържане на лошите навици и пороците. Както на себе си, така и в отношенията си трудно поставя граници. Не умее да казва “не”, “не желая”, “не искам”, защото рискува да е нехаресан, което го запраща право към базисните му страхове. Трудно комуникира себе си и своята истина поради същата причина.

Има усещане, че всичко му се полага (садистично-орална агресивност)  и другите са длъжни да удовлетворяват потребностите му, да се грижат за него, да го подкрепят.

Страхът от допускане на грешки, които могат да доведат до провал и едно потенциално изоставяне,  пречи на човек сам да се задвижи в посока удовлетворяване на потребностите си. Поради тази причина удовлетворяването се делегира към другите, а оралният стои и чака пасивен.

Вкопчва се в едно идеализирано Ти, една идея, Бог или някаква идеология. Бяга от емоционалната реалност чрез интелектуални защити с бърз и остър ум.

“…мога да компенсирам слабостта на моето Аз чрез моя интелект!”

Оралният характер притежава способността за дълбока емпатия, но докато той е непреработен, тази емпатия остава незряла и невротична. Тя се проявява в крайности — от свръхпреживяване на чуждата радост, което може да изглежда почти еуфорично, до изключително интензивно вчувстване в болката на другия, което го раздира емоционално.

Партньорски и приятелски отношения

При оралния и зависимия характер партньорските отношения често започват с love bombing (буквално „бомбардиране с любов“). Това е поведение, при което човек засипва другия с прекомерна любов, внимание и жестове, за да го спечели или манипулира. Обикновено се случва в началото на връзката и може да включва постоянни комплименти, писане на любовни стихотворения, подаръци и романтични жестове, непрекъснато общуване чрез съобщения, обаждания и, не на последно място, планове и обещания за идеално бъдеще.

Светлина гореща в мрака

В камината дървата се топят

със пукот крехък и рисуват пеперуди

със огнени сърца – различен свят.

А ние с тебе – двамата сме луди.

Очите ти са две огледала,

а блясъкът им- чист кристал планински.

В тях отразена моята душа

изглежда някак диво сатанинска.

С върха на пръстите си докосни

лицето, устните, плътта на раменете.

Тя тръпне и от страст по теб гори.

Прогаря в ризата отвор сърцето.

Две сенки по стените – сплетен вик

на щур екстаз, на споделена крехка нежност.

Единствен, само наш, съдбовен миг,

във който с теб се сливам неизбежно.

И неизбежно всичко мое в мен

заменя се със всичко твое и стопява

умората от делничния ден.

Любов такава всичко озарява.

Аризема

Партньорът бива “заливан” с всичко това, което оралният човек използва, за да привлече другия към себе си и да се вкопчи в него. Склонен да гледа на партньора като на спасение, оралният характер проектира собствените си очаквания, че другия ще запълни празнотата в него, но това би било като да наливаш от пусто в празно – няма никакъв смисъл или поне не за много дълго време.

The lovers, Rene Magritte

Много влюбчив, оралният тип се вкопчва в другия и става задушаващ, обсебващ, ревнив и постоянно демонстриращ нуждата си от безусловна подкрепа и любов. Такъв характер има очакване, че неговите партньори и приятели също ще бъдат вкопчени в него, както той в тях, защото това задушаващо и прилепващо поведение разбира като проява на истинска любов. Склонни са да манипулират другия през грижата за него.

…Със устни  нарисувай ми небе,
за да живея там,  звездичка твоя,
жена съм с теб в душичка на дете,
вълна съм,  гушкаща се във прибоя.

Ще грея ярко с ласка на вълничка,
събуждайките те, с  мен ще те обливам,
по бузите ще те пощипвам и обичкам,
звездичка твоя, в тебе ще се вливам.

Неземна

Оралният разбира любовта като жертва – “ако другият обръщайки му внимание жертва себе си, значи много ме обича”. Той смята, че да си ревнив и да искаш да „притежаваш“ другия, е доказателство за силна любов. Такъв човек е готов да се огъне пред изискванията на партньора си, без дори да се замисли какви са неговите потребности, а после ще очаква същото в замяна от другия.

“Много те обичам, много, много… Само не ме оставяй сам! Всичко ще направя, само за да сме заедно…”

Склонни са едновременно да привличат и да отблъскват близките си хора. Хем ги искат, привличат ги, потискат собствените си потребности, за да получат внимание и любов (вторичен мазохизъм – да се потисна и съобразя, за да не ме изоставят и да получа подкрепа, защото иначе няма да се справя), а след това, поради страха си от изоставяне, започват да тестват хората около себе си. Правят го с  мрънкане, нужда от доказателства, че са обичани, с дразнене и всякакъв тип проверка на любовта на другия, за да се увери, че е обичан въпреки всичко, което оралния характер ще направи и каже.

Ако си отида

…

Ако знаеш, че няма да се върна,

че не ще може вече да ме видиш,

ще кажеш ли истински: “липсваш ми!

Боли ме и много ми се свидиш…”

Затова не ме изоставяй

и не оставяй от тебе да си тръгна,

бъди до мен, не ме предавай,

дори и някой ден аз да издъхна!

Илия Левков

Оралният характер е много склонен да се преживява като жертва, да драматизира, преувеличава, тъй като в него живее вярването, че другият е отговорен за него. Често несъзнателно си създава трудности в живота, най-вече здравословни, за да си привлича вниманието и грижата на значимите хора и да бъде в “центъра” на живота им. Така зависимият получава вниманието, което според него никога не е имал. Ролята на жертва му помага да се почувства значим, важен и обичан. Вярва, че ако не може да привлече вниманието на другия, не може да разчита на него.

…Ето – с теб съм това, за което мечтах,

въпреки че въобще не мечтая.

С теб дори от смъртта нямам никакъв страх,

извън теб всичко ми е все тая.

И насън твойто име дори не шептя,

но под миглите ми си лелеян…

Аз когато му казвам такива неща,

той не ми отговаря – живее ме.

Из нета

Склонен е да си мисли най-лошото, ако човекът до него не си вдигне телефона, не отговаря на съобщенията му и тн. Представя си драматични сцени, в които партньорът му изневерява и прави разни неща зад гърба му. Благодарение на проблемите, които си създава, той получава вниманието на другия , което от своя страна го кара да не се чувства изоставен. За него преживяването на изоставяне е много по-болезнено, отколкото да преживее целия дискомфорт от поведенията и сцените, които разиграва.

Пустинно слънце

Не искам нищо да знам.

Заекват думите в отраженията на залеза.

Хиляди лица и нито едно за мен.

Не ме изоставяй!

Умират камилите в пустинята.

Слънцето е убиецът,

който погубва последния ден.

Нямам спомени и правила за оцеляване.

Оголява душата.

Под тези жестоки лъчи изгарянето е вече

почти деветдесет процентно.

При такова изгаряне се умира, нали?

Аризема

Друг вариант тук е, ако партньорът има странични самостоятелни хобита, човекът с орален характер да се преживява като по-маловажен и незначителен спрямо заниманията на партньора. Често такъв човек чувства, че другите хора и занимания в живота на партньора са по-важни. Склонен е да проявява двойни стандарти – например, има неща които обича да прави сам без другия човек, но когато значимият друг иска да направи нещо сам, тогава вече има проблем. Оралният отново ще се преживее като недостатъчно важен, ценен и изоставен от човека до себе си. 

Ако се наложи оралният човек да остане сам за някакъв период поради ангажимент на партньора, чувството за тъга и безсмислие отново го настигат. Тъгата и празнотата от това, че е сам, го залива и такъв човек започва да се преживява като изоставен и незначим, сякаш вече го няма центъра, около който се върти. Не вижда смисъл в нещата, които прави, когато е сам. Един вариант е да се „предаде“ на тъгата си, като се изолира от външния свят и се занемари. Друг вариант е веднага да намери с кого да се види, за да избегне момента на оставането сам със себе си.

Контролът при такъв човек се проявява в желанието другият да бъде постоянно наличен в живота му, да присъства физически и емоционално в неговия процес на вземане на решения. Като едно дете, което очаква големият друг да е с него, да го защити и подкрепи, да му даде сила, кураж и упора, защото вярва, че с нищо не може да се справи само. Подсъзнателно вярва, че ако може да се справя сам, ще е необичан и изоставен.

Fede Galizia, Noli mi tangere, 1616, Pinacoteca di Brera, Milan

“Моля те, бъде си с мен. Не ме изоставяй, само не ме изоставяй… Имам нужда от твоята помощ, от твоята подкрепа, иначе няма да се справя.”

Тъй като оралният човек трудно си засвидетелства уважение и себеобич, той често я търси от другите. Когато казва на партньора си: „Обаждай ми се, нали знаеш, че те обичам и искам да знам как си и какво се случва с теб“, всъщност под това се крие нуждата му да усеща, че е важен и значим за другия. Той има потребност от постоянното му присъствие в живота му, за да се чувства обичан и ценен

Пиши ми

Когато вечер самотата си преглъщаш
и любовта на буци ти присяда,
викни ме, аз ще долетя да ми разкажеш,
ще ти изпия болката и ще си тръгна.

Минутите ми стават часове,
когато осъзнавам, че те няма,
забивам поглед в пустото небе,
така изпадам във забрава.

Заспивам трудно, гони ме безсъние,
и вечно ти си ми в главата,
пиши ми, моля те,  не ме оставяй,
прелиствам ти насън писмата.

Пиши ми, моля те, не ме оставяй,
без теб се чувствам странно жива,
пиши ми мили думи, не преставай,
бъди за мен, любов, така красива…

 Неземна

Оралните характери имат склонност да провалят връзките си , дори когато са емоционално наситени, защото изведнъж ги връхлита страхът, че тези отношения ще им бъдат отнети, че ще останат сами и отново ще преживеят болката от самотата и изоставянето. Имат потенциала и да не развалят връзките си, без оглед на това колко дисфункционални са. Независимо от какъв тип е връзката, едно е сигурно – докато са несамостойни и зависещи, никога няма да знаят дали избират другия от любов или от страх да не останат сами.

Човекът с орален/зависим характер има тенденция да интелектуализира любовта, чувствата и емоциите, вместо да ги преживява наистина. В отношенията има “трябва да дам и да направя всичко, за да не бъда изоставен…”. Склонни са да поддържат повече от едно партньорско отношение, с идеята да запълнят емоционалните дупки, които биха се появили при евентуално изоставяне.

Често оралният тип влиза в ролята на спасител, за да получи внимание. Когато направи много за любимия си, то неминуемо очаква благодарности, внимание, както и да се се почувства важен. Ако не получи това, отново страда и се преживява като недостатъчно обичан и изоставен. Освен това, често се държи свръхлюбезно, мило и фамилиарно с останалите, за да подсигури същото отношение и към себе си.

Такъв човек може да е много устат, хаплив и да се заяжда, въпреки последствията за него. Дразни, дори по-силните, за да получи каквото и да е внимание и отношение – дори през гняв и болка.

Оралният характер трудно приема отказ на молбите си, тъй като ги възприема като изоставяне и липса на любов. Когато това се случи, той е склонен да задава много въпроси и да използва различни средства и техники, докато не получи това, което иска. Трудно удържа, когато другите важни за него хора имат различно мнение. В такива моменти той може или да убеждава другия в своята позиция, или да промени изцяло мнението си, за да се напасне. В двата случая крайният резултат, който търси, е единомислие.

Хора с орален характер често остават във връзка с партньор, който е зависим от алкохол, наркотици, хазарт или който изневерява, защото страхът от самотата ги плаши повече от дискомфорта в отношенията. Те са склонни да си “затварят” очите дълго време, да поддържат позитивни идеи за случващото се или да оправдават поведението на партньора.

The Repentant Magdalene, Titian

Ако ли пък партньорът му посочи проблемите в отношенията им,  оралният отново е склонен да си “затваря” очите и да отрича, за да поддържа илюзията, че всичко е наред. Често заради това бива “изоставян” от партньора си, сякаш изведнъж. В случай, че чуе, е склонен да опита да се промени, но не заради себе си, а заради другия. Може да имитира заинтересованост и да търси съвети, но да не се съобразява с тях, т.е. само инструментално пита, за да поддържа близостта и заедността.

Не ме оставяй

Не ме оставяй, чуваш ли?!

Защото може би света ще свърши.

Макар пресилно да звучи,

аз вътре в себе си така го чувствам!

Не ме оставяй, прегърни ме!

Утре може всичко да се срути.

Аз хиляди любови преживях,

но само в тебе истински се влюбих!

Защото другите не могат,

не ме разбират като тебе.

Обичам те, не чуваш ли, за бога?!

Ти си най-прекрасното момиче!

Ще се боря пак, макар и счупен.

Защото рицаря не се предава!

Ти само винаги до мен бъди,

и никога, никога не ме оставяй!

Калоян Калинов

Често се случва оралният първи да “изостави” другия, за да не чувства тъгата и самотата, породени от усещането за изоставяне. В такива случаи оралният характер винаги има back up вариант – друг човек, за когото да се хване. В отношенията с другите е като маймуна, която за да пусне единия клон, трябва задължително да се хване за друг.

Не рядко, когато оралният човек изпитва силни емоции с някого, той започва да желае тази активност да не свършва, да се „сливат“ чрез нея и да се опияняват от заедността. Когато обаче тя приключи, той може да се преживява като изоставен.

Често такъв човек може да има всичко и пак, дълбоко в себе си, да се чувства тъжен и самотен. На повърхността може да е много социален, щастлив, безгрижен, но под това да се крият опитите му да избяга от собственото си усещане за самота и тъга.

В себе си оралният човек усеща, че никога не получава достатъчно внимание, достатъчно грижа и любов, без значение какви средства използва, за да ги получи и без значение колко получава отвън. Сякаш докато получава от другите, пак остава съсредоточен в това, което му липсва. При тези хора съществува дълбока вътрешна убеденост, че трябва да получават още и още от това, което им се дава в момента. Те постоянно търсят доказателства за любовта на другите. Дори когато се хранят обилно, те не усещат, че са доволни и постоянно имат нужда от още. Не могат да почувстват, че тялото им е сито и няма нужда от повече.

“…липсваш ми, дори когато си до мен в стаята.”

В случаите, когато страхът от изоставяне при оралния характер се прояви или той се опитва да прикрие своята привързаност към другия, може да реагира чрез компенсаторни модели, които се изразяват в преувеличено търсене на независимост, на което обаче той все пак не удържа в стресовите ситуации. Това често се демонстрира основно на думи, но се разпада при първата по-сериозна трудност или необходимост от вземане на важни решения. Дори ако прави нещо сам, той все пак има нужда някой да бъде около него, да го подкрепя и утвърдява.

Жена с орален характер често отлага въпроса за раждането на деца, защото се чувства неспособна да се грижи дори за себе си, а камо ли за друг човек. Тази нерешителност обикновено се оправдава с аргументи като желание за запазване на свободата, липса на достатъчна любов от партньора и необходимостта той да доказва чувствата си чрез допълнителни „подвизи“. Подобни обяснения често са интелектуализации и рационализации, които прикриват по-дълбоки емоционални страхове. При мъжете с орален характер може да се появи усещането, че с раждането на дете вниманието на партньорката им ще се измести изцяло към детето, което ги кара да избягват темата за родителство.

Когато жена с орален характер все пак стане майка, тя има склонност да прави детето си зависимо от нея. Това й дава възможност да бъде в центъра на живота му, да се чувства най-обичаната и най-значимата фигура. Така детето не само остава емоционално привързано към нея, но и тя се преживява като незаменима в неговия живот.

Когато някой – човек или домашен любимец – почине, тази раздяла напомня на оралния човек за страховете от изоставяне, смърт, полудяване, защото е сам и неспособен да се справи. Той вярва, че ако остане сам, няма да може да оцелее и ще умре.

При оралния характер, в контекста на психоанализата на обектните отношения, динамиката между „добрата майчина гърда“ и „лошата гърда“ играе ключова роля. „Добрата гърда“ символизира преживяванията на удоволствие, сигурност и задоволяване на нуждите, които оралният характер наивно и инфантилно идеализира. Това води до силна зависимост и вкопчване в източниците на подкрепа и грижа, с очакване те да бъдат перфектни и непрекъснато налични. В същото време, когато тези нужди останат неудовлетворени или се появи разочарование, „лошата гърда“ се преживява като източник на болка, страх и гняв. За оралния характер това води до свръхболезнено отхвърляне и усещане за емоционална заплаха, съпроводено от страх от изоставяне и дълбока вътрешна празнота. Този вътрешен конфликт – между идеализацията на „доброто“ и отричането на „лошото“ – обяснява както силната емоционална зависимост на оралния характер, така и трудностите му при справяне с разочарованието и самостоятелността.

Сексуални отношения

Le Sommeil (The Sleepers), Gustave Courbet (1866)

Що се отнася до сексуалните отношения, оралният човек често използва секса, за да впечатлява партньора и да го прави зависим от себе си. Тъй като търси свързване с другия по всевъзможни начини, той е склонен да иска много по-често да прави секс с партньора си в сравнение с останалите типове и все да му е недостатъчно. Дори ако зависимият човек не е толкова сексуален, той няма да признае това пред партньора си, за да не го разочарова и да не бъде изоставен.

Патологии

Оралният/зависимият характер е най-често база за паническо разтройство (паник атаки), агорафобия, а понякога се явява върхът на айсберга на гранично личностово разстройство или хистрионно личностово разстройство.

Този тип личност има склонност да развива различни зависимости – от по-социално приемливи, като прекомерен шопинг или преяждане с храна, до по-деструктивни, като алкохол, наркотици, цигари, хазарт, залагания или привързаност към определени хора.

Преработване на характера до Емпатиен лечител

The Swing, 1848 Tapestry by Francois Verheyden

В терапевтичния процес такъв човек е най-податлив да създаде близка връзка с терапевта си, защото вижда в него подкрепата, която му липсва, защото не е получавал.

Когато се преобразува до емпатиен лечител, този характер спира да потиска страховете от самота, изоставяне и бебешко безсилие, а вместо това се научава да се гмурка в тях. И тогава, вместо да търси вниманието на другия през дисфункционални поведения и контрол, започва да обгрижва себе си като една топла и любяща майка. Тъй като базисната травма е от изоставяне и самота, такъв човек се научава да удовлетворява потребностите си от любяща заедност, приемане и съпричастност. Зависимостта и вкопчването се трансформират до емпатия и така се превръща в един лечителски характер, през който тече любовта, от която иска да дава и да помага. Отново запазва фината си и дълбока свързаност с другия, но при една вече изградена стабилна психическа самостойност. Научава се сърдечно да дава на другите, да ги чувства, да резонира с душите им, да усеща потребностите им и да бъде състрадателен чрез здрава емпатия. Започва да подкрепя другите по техния път през любовта, без да чака хвалебствия или от нуждата да закача емоционално хората за себе си.

Такъв човек разбира, че няма самота, независимо къде се намира. Изпълва се с любов, която извира отвътре и търси начин да се излее, подобно на слънце, което просто свети и споделя светлината си.

“Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога. “

Петър Дънов

Тази любов не е обмен, който очаква нещо в замяна, а естествено проявление от изобилие и щедрост. Емпатийният лечител се слива с тази любов, като става нейно въплъщение — непрекъснат поток от усещания и споделяне, който не изисква, а дава свободно и безусловно. Той остава същият човек, със своите житейски предизвикателства и проблеми, но тези предизвикателства вече преминават през любовта, която носи в сърцето си. Тя е неговата основа, която му позволява да бъде опора и извор на светлина за другите, без да губи себе си в процеса.

Стъпка по стъпка изгражда стабилен вътрешен център, автономност, самостоятелност (да не се бърка със самодостатъчност), умения сам да преценява за себе си и да носи отговорност за решенията си. Научава се да бъде автентичен и спонтанен, както и да комуникира собствените си желания и нужди,  вместо непрестанно да се съобразява и нагажда по чуждите. 

Това е процес на вътрешно израстване, в който човек започва да черпи мотивацията си не от външни източници като партньора, семейството или приятелите, а от собствения си вътрешен център, изграден върху любовта и самоприемането.

Работи се и в посока преработване от несигурна привързаност към една сигурна свързаност с любовта, а от там и с другия. Човекът се научава да открива различни, по-функционални и приемливи начини да получава вниманието на другите, а дори когато не се получава, това не го събаря.

Процес на преработка

В началото се основаваме на стабилна научна база, като чрез естествената когнитивна психотерапия човекът се обучава да работи рационално и когнитивно с автоматизираните си мисли, междинните допускания и базисните вярвания.

Осъзнаване на автоматизираните мисли и базисните вярвания

Този подход изгражда стабилна основа, основана на логическо разбиране и осъзнаване. С времето процесът се автоматизира и преминава от повърхностно ментално ниво към по-дълбоки психотелесни слоеве, като постепенно променя заложените модели. Работата включва осъзнаване и трансформиране на автоматизирани мисли като: „Няма да се справя сам“, „Ще се проваля, затова е по-добре да не опитвам“, „Страх ме е, че ще ме изоставят“, „Не ме обича истински, а друга ще го отнеме“, „Ще остана сама“.

Тези мисли се регистрират, анализират и адаптират, което води до промяна в емоционалното състояние. Постепенно вниманието се насочва към по-дълбоките нива – базисни и междинни вярвания за себе си, света и другите, като например: „Не съм обичана“, „Не харесвам и не обичам себе си“, „Сама съм“, „Ако ме изоставят, няма да оцелея“. Този процес подпомага цялостната трансформация и интеграция на нови, по-адаптивни вярвания и поведенчески модели.

Постепенно се изграждат здрави и положителни характерови вярвания, които подкрепят личностното развитие и емоционалното благополучие. Тези вярвания включват:

„Обичам себе си и съм обичан/а!“

„Харесвам се безусловно и ме приемат такъв/такава, какъвто/каквато съм!“

„Заслужавам любов и я приемам с отворено сърце.“

„Творя с любов и вдъхновение.“

„Доверявам се на своя потенциал и се справям с лекота.“

„Като се доверявам на себе си, изграждам доверие и в отношенията си с другите.“

„Мога да се подчиня здраво и осъзнато, когато е необходимо.“

„Спокойно и уверено поставям своите здрави граници.“

„Любовта винаги е с мен – самотата е илюзия.“

“От Любов да направиш нещо – там е истинската Свобода. Всичко може да направиш, но като го направиш от Любов, тогава си свободен. Ако не го направиш от Любов, не си свободен. “

Петър Дънов

Поведенчески подход

Когнитивният процес се допълва и надгражда от поведенческия подход. Оралният тип личност се учи да осъзнава, удържа и трансформира зависимото и обсебващо поведение в любяща и самостоятелна нагласа. Чрез промяна на когнитивните модели, както беше споменато по-рано, се работи за разпознаване и дезавтоматизиране на зависимите поведенчески навици. Личността развива умението да устоява на импулсивната нужда за връзка с възпитаващи фигури (родители), партньори, приятели или познати – било то лично, по телефона или онлайн.

В процеса личността се учи периодично да остава сама, като посреща възникващата тревожност със смирение и любящо приемане. Така постепенно се изгражда умението да бъде добра компания за самия себе си. Осъзнава се, че самотата не е равнозначна на самотност. Напротив, вътре в човека съществува богат вътрешен свят, изпълнен с творчество и любов, който винаги е достъпен.

Чрез усвояването на асертивност, оралният тип личност се учи да изразява себе си и да поставя здравословни граници, включително да казва „не“, когато е необходимо. В този процес се сблъсква с основните си страхове – от отхвърляне и изоставяне от значими хора – и постепенно ги преодолява. Самостоятелността се утвърждава и чрез вземане на решения, като започва с по-малки и ежедневни избори и постепенно преминава към по-значими и ключови решения.

Хипнотерапия, НЛП, други

Естествената психотерапия плавно преминава в хипнотерапевтична работа, използвайки подходящи аналогии, вложени в метафори и алегории, за да подпомогне трансформацията и насочи индивида към самостоятелна автентичност. Хипнотерапевтичният процес включва реструктуриране на „червената нишка“ от базисни характерови убеждения, заложени в автобиографичната, епизодичната, семантичната и процедурната памет. Това се осъществява чрез методи като хипнотична регресия, които подпомагат пренаписването на личната история.

В процеса се използват разнообразни подходи, включително хипнотични техники, методи от невролингвистичното програмиране (НЛП), трансперсонални практики и други терапевтични прийоми, които работят синергично за постигане на дълбока трансформация и хармония.

Естественият терапевтичен процес за трансформация на оралния характер в здраво емпатичен се прелива в психотелесна работа, насочена към тялото и сензориката. Това е необходимо, защото човешката когниция е неразривно свързана с тялото. Базисните характерови и подсъзнателни вярвания са вплетени в телесни брони, блокажи и напрежения, които задържат свободния поток на психичната енергия (либидо). Тези вярвания и емоционални заряди се проявяват в усещания, които съществуват не в абстрактно пространство, а тук и сега – в тялото.

Психотелесни практики

Практическата работа на това ниво включва психотелесни упражнения за здравословно подчинение, доверие и асертивност – двата основни аспекта на любовта: майчината, която приема, и бащината, която поставя здрави граници. Ключова роля в този процес играе груповата терапия. Психотелесни упражнения, констелации, психодрама, психотеатър и други форми на групова динамика създават условия за интензивна трансформация чрез междуличностно взаимодействие и взаимно отразяване.

Молитва

В процеса се работи и през молитвата. Тя създава и укрепва стабилен вътрешен център – базисно ядро, върху което устойчиво се изгражда когнитивният процес. Преживелищно, молитвата води до ресвързване с онова, което различните култури и вярвания наричат Бог, Дао, жива и разумна природа, Дхарма или мъдър природен ред. В молитвата човек открива онова вътрешно присъствие, което му позволява да бъде сам, но не и самотен.

Ползването на молитвата значително ускорява трансформацията на оралния характер в емпатийно-лечителски. Тя действа директно, формирайки и укрепвайки вътрешното ядро, което е основа за дълбока емпатия, любов и способност за лечебно взаимодействие с другите.

Медитация

Тук не става въпрос за водена медитация (хипнотерапия), а за чистата медитация, смълчаната. Когато човек успее да смълчи ума си чрез смирено съсредоточаване, започва да се случва свръхсъзнателният процес. Тогава зад воала на телесната повърхност се разкрива безмълвие, в което се усеща присъствието на Бога.

В медитацията човек остава сам не само физически, но и вътрепсихически. Любимият защитен механизъм на оралната личност – интелектуализацията – бива отнет, а невротичният свръхконтрол над ума става невъзможен. Лишен от тези псевдоопори, човек е принуден да „скочи“ в тишината. Тази тишина, наситена с благост и мъдрост, прониква до най-дълбоките психични страхове и ги трансформира в усещане за сигурност, спокойствие и чиста радост.

Страховете, които често се проявяват като телесни напрежения, и усещанията, свързани с подсъзнателни вярвания, се срещат лице в лице с тази тишина. В състояние на медитативна тишина тези усещания биват разпознати и приети, което позволява тяхната постепенна трансформация. Натрупаното напрежение се разтваря, освобождавайки поток от чиста енергия. Този процес на осъзнаване и приемане позволява на мъдростта и любовта да преобразят основните вярвания, превръщайки ги в източник на сила и автентичност.

Молитва за процеса по преработка на Оралния/зависим характер

Господи, помогни ми да се грижа за собствените си нужди и желания, вместо да чакам другите да ги разпознаят и удовлетворят.

Дай ми мъдростта да разбера, че никой не е длъжен да ме спасява, защото Ти вече си ми дал всичко, от което се нуждая.

Помогни ми, Господи, ден след ден да изграждам вяра и увереност в собствените си способности и да се доверявам на усета си за това кое е най-добро за мен.

Напомняй ми, че грешките са част от израстването и провалите не са краят, а само началото на нови уроци.

Господи, помогни да се сприятелявам със страховете и тревогите си, и вместо да ги използвам, за да манипулирам другите,

помогни ми да усетя, че с Теб до мен мога да преодолея всичко –

да превръщам слабостта си в сила,
страха си – в любов,
а несигурността си – в доверие към Теб.

Научи ме, Господи, да чувам тихия глас на душата ми, който знае как да ме води през предизвикателствата на живота.

И ми помогни да разбера, че да съм самостоятелен не е заплаха, а път към по-дълбока връзка с Теб и с хората около мен.

Господи, помогни ми да намирам утеха и спокоен пристан в самотата си, вместо отчаяно да бягам от нея, търсейки чуждо присъствие.

И ми помогни, Господи, вместо да търся чуждото присъствие, да усещам твоето до мен.

Помогни ми, Господи, да почувствам, че животът ми има стойност, дори когато съм сам,
и ме научи как да черпя силата си през връзката си с Теб, вместо непрестанно да търся спасение в другите.

Научи ме, Господи, да обичам себе си с онази любов, която така силно копнея,

И ми помогни да намирам радост в споделеността, вместо в съзависимостта.

Научи ме, че свободата в любовта носи най-голямата радост

и че животът не се измерва с това колко взимам, а с това какво давам.

Господи, дай ми спокойствието да приемам себе си такъв, какъвто съм, и силата да се променям там, където е нужно.

Помагай ми, Господи, да виждам промяната като дар

И да я приема като част от Твоята воля за моя живот.

Помогни ми, Господи, да обичам, без да изисквам, и да давам, без да очаквам в замяна да ми се даде,

и ме научи да се свързвам с другите от място на любов и взаимност,
а не от страх, че ще остана сам и изоставен.

Господи, дай ми спокойствието да обичам свободно,
без нуждата да контролирам, да притежавам или да се вкопчвам.
Научи ме да живея с другия, без да губя себе си,
и ми покажи как да бъда добър партньор, а не тежест.

Господи, дай ми смелостта и куража да бъда истински.

Научи ме да казвам “не”, когато имам нужда, и да заявявам себе си без страх, че ще бъда необичан и самотен.

Покажи ми, Господи, че границите не са стени, а мостове към по-дълбока и автентична свързаност с хората, които обичам.

Господи, не те моля за лесен път, а за смелостта да вървя по своя.

Не ме избавяй от самотата ми, а ме научи да я превръщам в дълбока свързаност със себе си и любовта, която имам потенциала да провеждам.

И дори да се почувствам изгубен, напомняй ми, Господи, че истинският дом е вътре в мен – там, където си и Ти!

Нека Твоята любов бъде в основата на всяко мое решение и всяко мое действие.

Амин!