Естествена християнска и естествена братска психотерапия, разгледани през десетте Божи заповеди

Декалогът /десетте Божи заповеди/ е фундамент на християнската и юдейската традиции. Формулиран по различен начин в зависимост от религиозната деноминация, носи един и същ смисъл. Той е основа на християнската етика, също на правни системи и морални кодекси в различни култури и религиозни традиции.

  1. “Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.”

В естествения християнски психотерапевтичен контекст тази заповед може да се разбира като призив за насочване на вътрешната енергия към надличен духовен център, към ресурсно ядро, единението с което води до активиране на оздравителни душевни сили.

Лазарев, който по свой специфичен начин практикува също терапия на човешката душа, приема тази заповед като първоначално изискване за единство с Бога. Според неговата система под „други богове“ се разбира всичко, което е поставено пред Бог – както материални притежания, така и амбиции, желания, слава, кариера, а още повече високи духовни претенции, благородство, порядъчност и пр. нематериални ерзаци на любовта към по-голямото. Привързаността може да бъде както към материалното, така и към духовното и първата заповед е не просто морално предписание, а дълбок принцип, чиято цел е да напъти човек към същинската цел в живота му – да бъде в непреривна връзка с Бога и да разпознава божественото начало във всяко нещо в поднебесната. Тогава и единствено тогава е възможна дълбинна духовна трансформация.

В естествената братската психотерапия имаме същия център в качеството му не на обект на външно поклонение, а на вътрешно посвещение. Оттук идва и стремежът към водене на основан на висши духовни принципи живот.

Любовта, Мъдростта и Истината са перлите в короната на този върховен първи принцип.

  • „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.“

Според естествената братската психотерапия нито материалните притежания, нито парите, славата или идеологиите следва да бъдат кумири. Фиктивна е връзката с божественото, ако то върви на опашка след изброените. Връзката с божествения принцип предпоставя отношенията с всяко друго нещо. Поради естеството на света, който обитаваме и с оглед на психологическото ни здраве, е важно да открием равновесна точка между горе и долу, да разглеждаме относително равномерно различните квадранти от реалността /по Уилбър/, като поставим на водеща позиция онова, което ги надхвърля и обединява – не в някакъв имагинерен духовен център, а в измерение, което надхвърля и материя, и духовност.

Християнската естествена психотерапия работи в посока разчистване на бутафорните идоли, за да постави в сърцевината на търсенето божествената истина.

При Лазарев тази заповед е свързана с пълния отказ да се поставя на мястото на Бог което и да е друго живо същество, било то припознавано като просветлен учител.

Кумир е всичко, което разполагаме в центъра и около чиято ос завъртаме живота си. Често идеологии и концепции, превърнати в кумири и възприемани като абсолютна истина, поразяват системата ни далеч повече, отколкото пари, имущество и статус.

В семейните отношения понякога държим на пиедестал партньорите или децата си, с което накърняваме естествения ред и необратимо черпим ресурс от душите им. Освен ако не се подложим на дълбинно душелечение и не подновим връзките си с източника.

Когато приемем божието водителство, се връщаме в лоното на Любовта, Мъдростта и Истината, където се помещава изцелението.

  • Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.

Естествената християнската психотерапия насочва вниманието към изчистеното от манипулативност отношение към вярата, както и към подхождането към последната с почит и искреност.

Поощрява неупотребата на божието име просто така – в празни раздумки, гневни изблици или клетви. Тук работата е насочена към изчистване на вътрешната среда от ментални плевели /през различни терапевтични практики, сериозно място сред които намира и сърдечната молитва – понякога съвсем достатъчна за постигане на трансформация/.

В братската естествена психотерапия също обръщането към централната ни закваска следва да се случва с осъзнатост и святост, не лекомислено. Защото Името Му носи стихийна енергия и употребата му следва да бъде отговорна.

  • Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.

Да имаме ден за духовно обновление, почивка и отдадено поклонение. За отдръпване от светски дела и съсредоточеност върху медитация и молитва. Последните обезпечават оздравяването на душата, включвайки в тялото на терапията нещо същностно и значимо – обръщането към първопричината.

Да си създадем опорни точки в ежедневието, които да ни помагат да празнуваме живота, за да придадем цялостност на съществуването си.

В тази заповед са заложени и по-дълбоки смислови планове, единият от които за почти постоянното средоточие в духа – не само докато сме в „пещерата“ и медитираме, но и по време на изпълнението на ежедневната ни рутина. Да преживяваме духовен кипеж във външното действие, да сме потопени в медитативна действеност, при която „токът“ на проявлението тече от горните към долните психични центрове, в посока облагородяване на материята.

И вторият план – когато на пръв поглед бездейно медитираме, вътре в нас да се реализира задвижване към любящия смисъл и мъдростта, към ядрената присъственост на вътрешния /бого/човек.

  • Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.

Почитането на родителите е основополаща част от Божиите заповеди, а за онези, които следват тази заповед, има обещание за благословение – продължителен живот и благополучие.

От библейска гледна точка почитта към майката и бащата е дълбок морален принцип, който води до вярно взаимоотношение с Бог и с обществото.

В учението на Петър Дънов са налични идеи, съответни с тези библейски принципи за почит към родителите, уважение към възрастните и свещено значение на семейството. Братската психотерапия подкрепя важността на семейните връзки и моралните принципи, които трябва да се предават от поколение на поколение. Според нея любовта към родителите трябва да бъде и в контекста на духовната връзка, която децата имат с тях. Родителите са значими не само за физическото и социално възпитание на детето, а и за неговото духовно развитие. Ако изградят добра база на основата на разбирателство и уважение, това ще е първата и най-ефективна психотерапия в живота на детето. Ще е подплата на здравата душа, която при наличие на подобна топла и наситена на любов връзка, най-вероятно по-рядко би имала нужда от външна терапия.

Излишно е да казвам, че що се отнася до естествена християнска и братска терапия, външното е само озвучител на вътрешни динамики и трамплин за изстрелване нагоре по вертикалата. 

  • Не убивай.

В контекста на християнската и братската естествена психотерапия този принцип може да се разглежда не само като забрана за физическо насилие, но и като покана за въздържание от всякакви форми на разрушителни действия към другите и себе си, включително емоционално или психично насилие.

Животът на всяко човешко същество е разглеждан като свещен, създаден по Божия образ и подобие. Всеки акт на насилие, било то физическо, психическо или емоционално, се разглежда като разрушение на Божия план за човека и цялото.

Заповедта „Не убивай“ има значение и за отношението към себе си. В моменти на психична болка и отчаяние, когато индивидът може да се чувства на ръба на саморазрушението, християнската психотерапия насърчава към търсене на помощ, молитва и опора в Божията любов и милост.

Важно е да се признаят и други форми на „убиване“, които не се свеждат до физическо насилие, но могат да бъдат също толкова деструктивни, например емоционално издевателство или нараняващи думи и поведения.

„Не убивай“ обхваща и насърчаването на конструктивни взаимоотношения, изградени върху доверие и подкрепа.

Психотерапевтична практика за работа с тази заповед е например промяната на негативните мисловни модели – процесът по преодоляване на агресивни или самоненавистни мисли – през сърдечен размисъл върху Божията любов и милост.

Прошка за извършеното насилие, както и за нанесените обиди, е важен аспект в християнската терапевтична работа. Това включва не само прошка към другите, но и към себе си. Тук бих добавила необходимостта от прегръщането и преживяването на сенчестите емоции преди да бъдат направени стъпки към опрощение.

Естествената християнска психотерапия може да инкорпорира молитва, медитация и съвместни духовни практики, които да помогнат на клиентите да намерят мир и хармония, както вътрешни, така и във взаимоотношенията си с другите.

Тази заповед е не само призив към физическо въздържание от насилие, но и към изцеление на сърцето и ума, възстановяване на отношенията с Бога, себе си и ближния.

Идеята за ненасилието в контекста на системата на Лазарев се опира на процесите в душата, където е посято агресивното семе. За него вътрешната агресия е първопроходникът, а външната агресия е нейно ехо. Ако в душата си осъждаме, храним дълбоко вкоренена обида или омраза, то пораженията са нанесени. Когато в душата е топло, мирно и светло, външната агресия не се разраства до унищожителни размери.

  • Не прелюбодействай.

Покаянието е важен процес на осъзнаване на греховете и стремеж към вътрешно изцеление. За човек, който е извършил прелюбодеяние, това не е само морално нарушение, но и психологически проблем, който вероятно се корени в незадоволени базисни емоционални нужди, в чувство за изолация или нещастие в брака.

Естественият християнски психотерапевт може да работи с клиента, за да идентифицира причините за тези поведения и да ги разгледа в контекста на вярата и духа на опрощение. Това подава шанс за възстановяване на отношенията.

Може да се търси изцеление на семейните и брачните връзки чрез духовни практики и терапевтични стратегии, които възстановяват доверието и възстановяват близостта между партньорите.

В отношенията между мъжа и жената, идеалът според естествената братска психотерапия е, да се създадат не само земни, но и духовни връзки. Прелюбодеянието е нарушение на тази дълбока духовна връзка, защото вади от хармонията, която би следвало да съществува между душите. Насърчава се стремлението не само към физическа вярност, но и към вътрешна чистота, като се избавяме от вътрешни конфликти и противоречия. Прелюбодеянието е първо душевен акт, после би могло да бъде или не реализирано на външно ниво. Тук също от първо значение е посятото на фино ниво, а проявлението навън е само отзвук.

  • Не кради.

Тази заповед има не само морално и правно значение в християнството, но и дълбоки психологически и духовни импликации, които могат да бъдат поставени в контекста на християнската психотерапия. С оглед на последната тук не става дума само за предотвратяване на физическо или материално отнемане на чужда собственост, а и за насърчаване на вътрешна честност, доверие и морална отговорност.

Естествената християнска психотерапия акцентира върху значението на честността като основа за психическо здраве. Човек, който присвоява, независимо дали материални вещи, време или идеи, подкопава вътрешното си спокойствие. Честността и автентичността са основни за психическото благополучие.

Психологическият аспект на кражбата може да се свърже с вътрешни конфликти като чувство на липса на самоуважение или недооценяване на собствената стойност, което кара индивида да компенсира тези усещания чрез външни действия.

Лечебни са следните насърчения — да се проявява щедрост, благодарност и уважение към другите.

Според братската естествена психотерапия всяко действие, което е в разрез с Божия закон (включително кражбата), уврежда не само външните отношения, но и вътрешната духовна структура на индивида. Когато човек краде, той нарушава духовните закони на равновесието и създава разкол в душата си. Това води до вътрешни конфликти, чувство на вина и отслабване на духовната сила, която е необходима за истинското израстване.

Кражбата не се ограничава само до материални неща, но включва и духовни, емоционални и психологически аспекти.

  • Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

От християнска перспектива погледнато се приема, че лъжата, освен че е в увреда на външните отношения, създава и дълбоки душевни рани. Човек, който е ням свидетел на лъжи или сам лъже, често се чувства емоционално ранен и отчужден. Лъжите водят до загуба на автентичност и самоосъзнатост, тъй като човекът започва да живее в противоречие със своите истински чувства и мисли. Имаме същата нишка и в братската терапия с естествен наклон.

Процесът на изцеление включва работа по освобождаване от бремето на лъжите, както и преодоляване на резонно предизвиканите срам и вина.

В християнската естествена психотерапия покаянието играе важна роля в процеса на изцеление и възстановяване на вътрешната истина. То означава да се признае грешката, да се потърси прошка и непременно да се предприемат стъпки за възстановяване на честността в живота. Ако не настъпи промяна, не се е случило и истинско покаяние.

  1. Не пожелавай жената на ближния си, нито дома му, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, нито вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти. 

Тази заповед касае обетоването на собствена земя, разпознаването на личен идеален център, обитаван от Бог. Когато човек приеме своето място в света – с всички свои дарби и ограничения – и осъзнае, че е едновременно малка, но също така голяма и несменяема част от вселенския организъм, би спрял да се сравнява и завижда. Дотогава гледането в „чуждата паничка“ подлежи на лечение през разпознаване, назоваване и прегръщане на слабостта. Благодарност, молитва, духовна дисциплина – все средства от арсенала на християнската и братска психотерапии, но всъщност много повече от това. Благодарността разтваря душата в цялото и го издига до вътрешни висини, които смаляват проявленията на ситното его. Молитвата е общение с онзи върховен вътрешен спътник, чиято връхна точка е слизането до човешкото през Любовта, Мъдростта и Истината.

Всичко истински високо низхожда при човеците. А малкото и непорасналото се стреми да стърчи над останалите.

Лечението за душата е продукт на задвижване към верния приоритет.

За мен терапията се опира на по-голямото и не може да сработи без Него. Дори терапевтичният процес да донесе временно облекчение, само корените, пуснати във вътрешното небе на човека, ще донесат дългосрочна промяна. А естествените християнска и братска психотерапии копаят в почвата тъкмо на това небе.

Нина Косева
статии

Вашият коментар