Хипнозата, в своята същност, представлява един ценен инструмент за работа с подсъзнанието, несъзнаваното и ресурсите, които съдържа.
По един изключително фин и мек начин, напълно естествено, подпомага възстановяването на вътрешната хомеостаза в самия човек.
Дава ни достъп до едно променено състояние на съзнанието, в което да достигнем до физическите и психични ресурси, намиращи се в подсъзнанието, които могат да бъдат задействани в състояние на хипнотичен транс.
Ресурси, които след това да бъдат пренесени и да останат на разположение и след приключването на хипнотерапевтичната сесия.
Хипнотичният транс е нещо напълно естествено за хората като цяло. Дори е доказано, че ние напълно естествено имаме склонност да навлизаме в такова променено състояние на съзнанието по няколко пъти на ден в ежедневието си, без дори да го осъзнаваме. Времето, в което пребиваваме в това състояние на съзнанието, може да варира няколко секунди или минути.
Разликата между този естествен и присъщ за подсъзнанието транс и водената хипноза е в това, че в хипнотерапевтичната сесия, хипнотерапевтът придружава и присъства с клиента в това състояние, следвайки определена посока и цел – осъзнаване на маладаптивните базови вярвания, страхове, несигурности и тяхната замяна с вярвания и убеждения, които да са съзидателни и работещи за самия човек в настоящия етап от живота му. Достигане до скритите ресурси и потенциали и интегрирането им в реалния живот.
Посоката и целите на хипнотерапевтичния процес могат да варират, в зависимост от индивидулните характерови специфики на всеки клиент и конкретиката на заявката, която е поставил за психотерапевтична работа.
Хипнозата е един преживелищен метод, който отправя една покана към нас да погледнем навътре в себе си.
Да преживеем, а не просто когнитивно през ума, да „знаем“ отговорите на нашите собствени вътрешни търсения.
В своята същност, по един фин и мек начин, ни среща със собствения ни вътрешен свят.
Изключително ценен е, именно, защото дава не просто готови отговори.
Често, силата и стойността му е в това, че в нас се отваря едно пространство да си зададем правилните за нас въпроси и да достигнем до ценни осъзнавания в процеса.
Хипнозата е преживяване, което истински можеш да разбереш, когато лично го изпиташ през себе си. Когато премине през клетките, през тялото и емоционалния ти свят като опитност.
Пишейки за хипнозата, осъзнавам, как понякога думите и езикът, сам по себе си, трудно може лингвистично, в пълнота, да предаде нюансите, дълбочината и цялостната многопластовост на това пътуване към себе си, чиято врата хипнотерапията отваря в нас.
Невинаги могат да пресъздадат индивидуалните и неповторимите преживявания, които човек може истински да разбере, когато лично преживее през собствения си опит и усещания, тази среща със самия себе си. Намирайки собствените си отговори, извиращи от дълбоките импулси за задвижване към определена посока на ума, тялото и цялото му същество.
Хипнозата като метод, отваря в нас едно пространство, в което непрестанният ни вътрешен диалог да стихне, психичният ни ресурс и внимание да се съсредоточат в определена посока на изследване.
В хипнотичния транс, представата ни за времето спира да е линейна и минало, настояще и бъдеще се преживяват от позицията на тук и сега, като една паралелна и многопластова реалност.
В процеса се активизира дясното полукълбо на мозъка, боравещо със символи, метафори, образи и асоциации, които са и езикът, на който говори нашето несъзнавано.
Все още, в представите на някои хора, хипнозата и трансовите състояния на променено състояние на съзнанието, са обвити в митове, несъстоятелни заблуди и схващания.
В илюзорни нагласи, че някой може да се разпорежда с волята на друг и да злоупотреби, манипулирайки.
Прокрадва се схващането, че хипнотизираният може да бъде превърнат в кукла на конци и някой друг да се разпорежда със съзнанието му. Да възпрепятства свободния му избор, тялото, психиката и волята му.
А всъщност, тях никой не може да ти ги отнеме!
Хипнозата няма за цел налагане на една воля над друга, а само отваря още една врата за изследване.
На всичко онова, което е вътре в самия човек.
Дали той ще избере да пусне невротичния контрол на ума, да навлезе и да изследва собствената си дълбочина, също е избор!
По време на хипнотичен транс, съзнанието и волята не са „приспани“. Там са, но от позицията на свидетел, на един наблюдател, който може да види и по-голямата картина и взаимовръзките между случващото се.
Доверието между хипнотерапевта и клиента е от изключително значение за случването на целия процес и дълбочината на транса.
Но процесът е двустранен и всяка от страните има своята неизменна роля за случването му.
Хипнотизираният не е някакъв пасивен субект, върху който се въздейства. Двустранен процес е!
Танц, синхрон, в който водещият и воденият участват наравно. С доверие, почит и уважение, към всичко онова, което е готово да се прояви в процеса.
Друг остарял мит по отношение на хипнозата е, че за да има ефект, клиентът е необходимо да е потънал в толкова дълбок хипнотичен транс, че след сесията да не помни случващото се по време на процеса.
А всъщност, ефективността на внушенията не зависи толкова от дълбочината на хипнотичния транс, колкото от това, как самите внушения са били поднесени на подсъзнанието, така че човекът да може да ги интегрира на съзнателно ниво в живота си.
И тук ще спомена и още един мит, при който се наблюдава и едно залитане в другата крайност.
Хипнозата да се възприема като панацея за всеки проблем и казус. Като „вълшебно хапче“, което да махне симптома, да отстрани бъговете на психиката с 1-2 сесии. Хипнотерапевтът да махне „това неприятно нещо“ в психиката на клиента, с което е дошъл.
За да може след това, да продължи живота си по стария добре познат начин.
Това също, само по себе си, е илюзия.
Затова е много важно клиентът добре да е проучил и усетил терапевта, на който да се довери и да работи с несъзнаваните си процеси, в изменено състояние на съзнанието.
Терапевтът е нужно да бъде личност с морални и етични устои.
Откровено и отговорно да подхожда, като още в началото на хипнотерапевтичната работа разясни на клиента си, че процесът на терапия, не е просто да се махне „лошият“ симптом. А всъщност, да се види накъде симптомът, самото състояние го води към едно оцелостяване и нужна характерова преработка.
Процесът, насочва и към това, човек да осъзнае, че не е безгласна буква. Пасивен субект, преживяващ една или друга ситуация в живота си като травматична и себе си, като жертва на същата тази ситуация. Като един обект. Както и самия живот, случващ се „на него“, а не „за него“.
Защото сходна житейска ситуация се преживява различно при различните хора.
Един човек може да премине през нея по начин, който да кали характера му и собствената му устойчивост, а друг да застине в травматично преживяване и субективно усещане за безпомощност.
Хипнотерапевтичният процес насочва и към това, клиентът, с помощта на терапевта, да промени отношението, нагласите и вярванията си към травматичните ситуации в живота си. Да усети отново ресурса в себе си, за да премине адаптивно през тях.
Да ги види от една нова перспектива. Да почерпи сила от потенциала, скрит дълбоко в болката и възможността за израстване, преминавайки през предизвикателствата по пътя