Често говорим за това как любовта е най-голямата сила. Много хора, когато чуят любов си представят някакви абстрактни неща, пожелателни чувства или временни усещания и може да се появи колебание как тя може да има такова влияние върху нас. В Естествената психотерапия обаче ясно се проследява нейното влияние върху изграждането и подхранването на нашата личност и характер. Когато нейното движение тече неприривно, живота ни се гради на основата на три принципа и три базови потребности – истина (свобода), мъдрост, любов – аз съществувам, аз осъзнавам че съществувам, аз съществувам, за да обичам. От тях следват пет проявления, с които развиваме качествата и способностите на пет основни характера – стратег, емпат, алтруист, водач и войн.
В стратега имаме мъдрост под формата на планиране (ясна визия и връзка с реалността)
В емпата – смирено доверие (сигурност в себе си и хората около нас)
В алтруиста – мотивирана асертивност (здравословен егоизъм, който може да дава и да получава)
Във водача – привличане и синхрон (хармонично общуване, лидерски способности)
Във воина – препланиране (адекватно себеактуализиране и актуализиране на модела за света)
Когато някоя от трите основи на живота и петте проявления на любовта биват ограничени и възпрепятствани, се активират защитни механизми, които целят да се възстанови върешното ни равновесие – сигурност и спокойствие. За жалост самите защити стават нови бариери, през които не може да протича любовта. Практично погледнато това нарушаване на любовта изглежда така:
От самото начало на живота си сме посрещнати враждебно и тогава усещаме, че самия живот не ни приема. След това чувстваме, че хората не ни приемат. Или ни приемат но условно, може да ни омаловажават, манипулират, предават, всепозволяват, отхвърлят… Всичко това са форми на изкривени състояния на любовта. От тези външни въздействия вътре в нас се активират инстинкти и защитни механизми на по-първично ниво и се потиска пълноценното проявяване на характера ни, защото енергията не отива към разкриване на потенциала, а към защита.
Може да се каже, че това пак е мотивирано от любов – самозащитаващата ни система, която ни обича, но поради невежеството – липсата на синхрон с мъдростта, истината и любовта действа по собствени параметри. Много по-механично, не отчитащо контекста и детайлите. И така се получава интересният феномен, при който «решението се превръща в проблема». Действията, които сме предприели, за да се справим с нещо, се превръщат в необходимо условие за неговото поддържане. Нашата вътрешна система за самосъхранение задейства защитни механизми, които блокират изграждането на конкретните характери – стратег, емпат, алтруист, водач и войн, по следния начин:
– Вместо стратег с мъдрост и визия, изключва ни от света с фантазия, дисоциация на мисли и чувствата, дистанцираност от хората и силно потапяне във вътрешния свят
– Несигурност и тревожност в отношенията, което води до крайности „привързаност – отхвърляне“, оневиняване и оправдаване на хората и себе си
– Рационализация защо е нормално, че хората се държат така
– Потискане на себе си и собствените нужди, негативните състояния са изместени и избиват в неподходящи посоки
– От желание за сигурност и защитеност, започва движение в посока на агресия доминираме, манипулираме
– Или се потискаме все повече и ставаме свръхкритични, перфекционисти и твърде високи изисквания към себе си и света
Интересното е, че тези изкривявания също са проява на любовта, но любов, откъсната от цялото, която води до неадаптивни начини на справяне. За да ги променим, трябва да станем по-осъзнати. Проявявайки трите принципа, да възстановим връзката със себе си, света и хората. Ето как става това за всеки от характерите:
Стратег
Стратегът е свързан с мъдростта, планирането, здравото присъствие в света. Това се получава, когато сме посрещнати подобаващо в него – с любов.
Когато обаче в семейството има преобладаваща атмосфера на дистанцираност, студенина, отхвърляне, емоционална въздържаност, самота, непредсказуемост, експлозивност, злоупотреба човекът не може да изгради тази връзка и да развие тези способности. Като опит да ни защити от така враждебната среда и от силния страх от отхвърляне психиката ни включва защитите на дистанцирането чрез бягство във вътрешния свят и изключване от всичко външно, дори и нашите собствени чувства.
Пътят за излизане от тези блокажи и премахване на бариерите е проявяване на мъдростта в най-практичен план – възстановяване на връзката между мислите и чувствата, промяна на базовите убеждения и нагласи, придобиване на едно по-осезаемо присъствие в живота и доверие в себе си и света. Човекът постепенно започва да влиза в контакт със своите телесни усещания, с емоциите и чувствата си. След това енергията от вътрешния свят и мечтите започва да се влага в реални и осезаеми действия и цели. Така личността придобива едно по-заземено присъствие в живота и възстановената връзка между вътрешния и външния свят са основа за създаване на по-топли и открити взаимоотношения.
Емпатиен лечител
Емпатът преживява едно смирено доверие към хората и света. Чувства се сигурен в себе си и в отношенията с останалите.
Когато атмосферата в семейството е по-протективна, родителите са вкопчващи се, се нарушава детската самоувереност, усещането за собствената стойност. Получава се един страх от изоставяне и тук се включва защитата под формата на натрапливо вкопчване в другия, зависимост и чуждите нужди се приоритизират. Детето не изгражда център от любяща грижа и сигурност,а ги търси в значимите други.
Тук терапевтичната посока е във възстановяване на доверието в себе си и другите. Постепенно чрез когнитивно реструктуриране, промяна във вътрешния диалог, промяна във вярванията и чувствата по отношение на темата за изоставянето, човек започва да изгражда стабилна психична автономност, усещане за сигурност и спокойствие, независещи от другите. Тогава по-уверено «влиза» в отношения, чувства се способен да разбира повече другия и да дава повече, без притеснение и страх. Старите импулси за вкопчване и постоянната тревога какво ще направи другия отстъпват и на преден план се проявява сигурна привързаност.
Алтруист
Алтруистът притежава мотивирана асертивност – адекватно себезаявяване и самооценка, изградена на принципи, а не на мнения. Ако в семейството има кондиционно възнаграждаване, при което детето трябва да потиска важни аспекти от личността си, за да получи обич, внимание и одобрение, се слага бариера пред развиването на алтруистичния хартер. В подобни семейства родителските емоционални нужди и стремежи, социален статус и успех, са по-ценни от уникалните нужди и чувства на всяко дете.
Така се появява един страх от унижение и излагане. Като защита се включва една прекомерна фиксация върху желанията, чувствата и нуждите на другите, за сметка на собствените нужди и потискане, липса на съзнателност за собствените чувства, потребности и нужди.
В терапията постепенно човекът се научава да отстоява себе си, да посреща и преодолява страхът от отхвърляне. Чрез промяна на убежденията и вярванията за себе си се развива усещане за самоуважение, самоприемане и състрадание към себе си. Чрез терапевтичните насоки и себепознанието, което се постига човек започва правилно да поставя граници. От тази стабилна вътрешна основа той адекватно може да се грижи за останалите. Да помага и да се раздава от една вътрешна пълнота, която се преизпълва от акта на даване, вместо дефицитната схема, в която колкото повече човек дава, губи себе си и отблъсква и другите.
Водач
Водачът има естествена харизма, може да привлича, да е лидер, вдъхновител, успешно да се свързва с хората. Тези качества и способности се блокират, ако в семейството има все-позволяване, свръхразглезеност, липса на директивност и чувство за превъзходство. Така в детето не се залагат подходящи норми, умение за конфронтация и справяне с трудностите, дисциплина, поставяне и изпълнение на целите в условия на взаимна кооперация с другите. Като защитен механизъм, предпазващ ни от манипулативността на средата се проявява импулс за доминиране, свръхконтрол и отговор на страха от предателство с изпреварваща манипулация.
Терапевтичният път е в посока на преобразуване на манипулативния контрол над другите в сърдечно и харизматично лидерство. Необходима е промяна в разбиранията за собствената слабост и уязвимост. Чрез последователни психотерапевтични опити човекът достига до приемане и превъзмогване на страховете свързани с темата за предателството, манипулацията. Човек започва все повече да се доверява на себе си и живота, да пуска контрола и да си позволява да приеме собствените и чуждите слабости. На тази основа все повече се проявяват неговите лидерски умения и естествената му харизма привлича хората към него, чувствайки го като опора, на която могат да се доверят.
Воин
Воинът е самоактуализираща се личност, адекватно и решително върви и се адаптира към вечно променящите се обстоятелства и житейски предизвикателства.
Когато в семейството има твърде много изисквания, насилие, ригидни правила, потискане на емоциите, не приемане на грешките и слабостите, се потиска личността и човек става неспокоен, песимистичен. Развива се една тревожност, че ако не е постоянно «нащрек», нещо лошо ще се случи и всичко ще се обърка. Базисната травма е несправедливостта. Като защита срещу тази несправедливост нашата психиката търси убежище в един постоянен контрол, ежедневието е подвластно на жестокото „трябва“ и перфекционизмът, който няма засищане.
Пътят в терапията е осъзнаването на тревожните вярвания, развенчаване на илюзиите за съвършенство и перфектност. Чрез когнитивни и поведенчески методи човек се научава да живее извън ограничаващите вярвания за 100%-ва адекватност и изрядност. Чрез майндфулнес и медитативни състояния човек развива търпимост, а след време и любящо приемане на грешките и собствените несъвършенства, прегръщане на слабостите и сенчестите страни.
Даниел Троев
Специализант ЕП
