Майндфулнес е духовна практика, която произлиза от будистката традиция и по същество представлява фокусирано внимание(поддържане на осъзнатост) върху текущия момент(тук и сега), без да съдим или оценяваме това, което се случва. Майндфулнес е директна транслитерация на английския превод на будисткия термин satipaṭṭhāna (от пали). Sati може да се преведе като съзнание, осъзнаване, внимание, памет, а patthana – като установяване, база, присъствие. Т.е. satipaṭṭhāna означава „установяване/поддържане на осъзнатост” и най-често срещаният превод на български е осъзнатост – осъзнаване чрез стабилно и будно присъствие.
Това е методът, който Буда завещава като Път към абсолютната свобода. Описан е подробно в древен текст, наречен Satipaṭṭhāna Sutta. В него се описват 4-те аспекта на осъзнатостта:
- Осъзнаване на дъха и тялото;
- Осъзнаване на мислите;
- Осъзнаване на емоциите;
- Приложение на осъзнатото в ежедневието.
Дзогчен, означава Велико съвършенство и е духовна практика от тибетския будизъм, свързана с трите изявления на Гараб Дордже:
- Директно въвеждане (Основата) – да открием истинското си състояние ригпа (мигновено присъствие); осъзнавайки колко сме ограничени, разбираме че можем да преминем отвъд собствените си ограничения, като открием изначалната си природа, която е отвъд всяко ограничение;
- Да не оставаме в съмнения (Пътят) – когато открием истинското си състояние и разбираме, че не е нужно да променяме нещо;
- Да обединим всичко в живота си с това състояние (Плодът) – т.е. придобили пълна увереност пребиваваме в истинското си състояние колкото се може повече .
Дзогчен не е школа, секта, религия, философия, защото то изключва всички условности и ограничения; това е знание отвъд ограниченията на думите и представите. Разкрива и изследва истинската ни природа – състояние отвъд всяко обяснение или концепция. Принципът е „от ума към природата на ума“: да открием как работи ума ни, как твори светове, как води до страдание; разбирането, че отвън няма някаква конкретна реалност и да постигнем разбиране за изначалното ни състояние. Познанието за собственото ни състояние е само по себе си единствената основа, път и плод; това е мигновеното присъствие (ригпа) отвъд всеки дуализъм, отвъд самсара и нирвана.
По нататък в тази статия ще използвам термина майндфулнес/дзогченкато смислово обобщаващ, без да се задълбочавам в специфична терминология и/или детайли, които нямат отношение към текущото изложение, разглеждайки го през призмата на собственият ми скромен опит по Пътя.
При майндфулнес/дзогчен се работи с индивидуалното състояние на човек – на ниво тяло, емоция и ум. Основният метод е медитацията като за изграждане на правилна медитативна практика първоначално се дават/спазват инструкции на трите нива: поза на тялото, какво да е дишането и какво да правим с ума си.
Позата на тялото е от изключително значение в началото – източните системи използват основно поза лотус, полулотос или сейза(седеж на колене), но за съвременният западен човек кръстосан седеж на удобна възглавничка или дори седнал на стол с изправен гръб(без да се обляга на облегалката) и стъпалата здраво стъпили на пода е напълно достатъчно. Правилната и удобна позиция е от значение за правилното неврофизиологично функциониране и протичане на енергията в тялото.
Започва се с бавно и дълбоко дишане за успокояване и установяване на състоянието. След известно време се достига/преминава към естествено дишане.
Първоначално фокуса на ума е удобно да се държи върху поддържането на ритмичното дълбоко дишане. Това продължава известно време като постепенно преминава към наблюдение на достигнатия естествен процес на дишане, без стремеж за контрол и/или промяна – само наблюдаваме с любопитството на малко дете; малко по малко наблюдението на дъха преминава към наблюдение на мислите – аз лично ползвам за плавен преход наблюдението на малките паузи между вдишванията и издишванията, за да насоча фино към паузите между мислите, но може и директно да се наблюдават мислите. Това е и началото на същинската практика:
- Наблюдаваме ума си, мислите си, как функционира;
- Опитваме се да открием откъде идват и къде отиват, но най-доброто откритие е, че няма нищо за намиране, защото умът постоянно мисли, оценява и съди;
- Стремеж: да поддържаме стабилно присъствие в практиката – веднага щом има контакт с даден обект на сетивата или на ума, се разсейваме, но не позволяваме това да ни обуслови;
- Дори да възникне мисъл, дори да има безброй мисли, те не ни пречат, мислите са движение и интегрираме всичко в обстоятелствата, в които сме, няма нужда да променяме нещо.
Основен принцип тук е действие в бездействието. Само будно присъстваме, наблюдаваме и осъзнаваме, докато достигнем до онова изначално състояние, в което сме едновременно и наблюдателя, и наблюдаваният; и твореца, и твореният; и живеещия и живеният… Уникално и трудно за обличане в думи преживяване, което се характеризира и с едно блаженство, но не се ограничава само с него; освобождаващ досег до изначалната и присъща мъдрост на Битието. Като резултат на наработената практика достигаме до там, че в момента на разпознаване на мисълта, я освобождаваме.
Майндфулнес/дзогчен медитацията се основава на разбирането за това, че истинската човешка природа включва и спокойното състояние, и движението. Животът е комбинация от покой и движение, които постоянно се редуват. Затова методът на медитация първо ни помага да открием и да навлезем в състоянието на спокойствие, тишина и равност (преживяване на празнотата, такъвост), след което да обединим всяка форма на движение в състоянието на съзерцание. След като практикуващият медитация открие състоянието на покой и празнота, преминава към обединение с движението в живота ни. Учим се да медитираме, обединявайки се с всяка форма на движение.
Реализацията на практиката се характеризира с:
- Интегриране на всичко в състоянието майндфулнес/дзогчен – обединяване на състоянието на съзерцание с всички ежедневни дейности, което се постига чрез развиване на присъствие и осъзнатост (без прекъсване и без разсейване).
- Майндфулнес/дзогчен практикуващият няма проблем със съществуването си, не се стреми към безсмъртие, към щастие, успех и благополучие в светския смисъл на тези категории, а пребивава в състояние на съзерцание отвъд работата на обичайния ум.
Т.е. целта на майндфулнес/дзогчен не е бягство/оттегляне от реалността, а пълно интегриране в ежедневието на конкретният индивид. Разбира се това не е нещо, което се постига веднъж и завинаги – практикуващият също е човек, който се сблъсква с какво ли не, но веднъж изградено е все по-лесно да се връщаш в него; един оазис на спокойствие и спонтанна автентичност, винаги наличен в теб. В момент на идеално въплъщение(отелесяване) човек е изцяло присъстващ и наблюдаващ както външните проявления, така и собствените си вътрешни репрезентации, което му дава възможност да оперира по най-адекватният на конкретната ситуация начин, осъзнавайки в реално време всички автоматични мисли, модели, ограничаващи вярвания, емоции и състояния, едновременно прозирайки тези на другият/другите участници, ако има такива. Мозъкът достига до функциониране в гама състояние(40Hz и нагоре), психиката се ускорява многократно, възприятията са чувствителни, бързи и точни – съответните отговори също.
Майндфулнес/дзогчен практиките прекрасно се комбинират и допълват с психотерапията. Те ни учат да бъдем по-съзнателни за нашите мисли, емоции и физически състояния, което е основна компетенция в психотерапията. Бидейки по-съзнателни за себе си, можем да достигнем до тъмните и сенчести кътчета на нашия ум и да ги преосмислим, което води до по-голямо самоосъзнаване и личностно развитие. Практиката спомага в преодоляването негативните мисли и вярвания, които може да ни задържат в цикъла на страдание и неизпълнение. Чрез наблюдение на ума и осъзнаване на собствените ни мисли, можем да разпознаем шаблоните и ограниченията, които ни възпрепятстват да се развиваме и да постигнем по-дълбоко благополучие. Това ни дава възможността да променим своята перспектива и да се освободим от навиците, които ни спъват.
Чрез упражненията на медитация и осъзнато дишане развиваме наблюдателност и безпристрастност като се учим да приемаме всяко мисловно проявление, емоция или състояние, без да ги съдим или се ангажираме с тях. Това ни позволява да се освободим от пристрастията, да се отворим за присъствието на момента и открием по-дълбокия смисъл и цел в живота си.
Освен това, майндфулнес/дзогчен практиките ни помагат да развием по-добра регулация на емоциите и по-добро умение да се справяме със стреса. Това е от съществено значение, тъй като стресът и емоционалните реакции играят важна роля за психическото здраве. Като се научим да регулираме нашите емоции и да се справяме по-ефективно със стреса, можем да подобрим нашата психологическа издръжливост и благополучие.
Един от ключовите аспекти на майндфулнес/дзогчен практиката е идеята за непостоянството и преходността на всичко в живота. Това разбиране ни помага да се справим със смущенията и несигурността, които може да срещнем по време на психотерапията и в живота като цяло. Като приемем преходността и непостоянството, можем да развием по-голяма гъвкавост и отвореност към промените и да се адаптираме по-лесно към нови ситуации и предизвикателства.
Майндфулнес/дзогчен практиките не само ни помагат да се справим с текущите предизвикателства и проблеми, но и ни водят към по-дълбоко познание за себе си и същността на живота. Те ни насърчават да открием непокътнатия потенциал в нашата същност и да се свържем с вътрешния източник на мъдрост и блаженство.
Редовната практика също така ни помага да развием по-голямо състрадание към себе си и към другите. Като се отворим към нашата собствена уязвимост и нужди, ние ставаме по-благосклонни и разбиращи към страданието на другите хора. Това ни позволява да изграждаме по-дълбоки и поддържащи взаимоотношения и да бъдем емпатични терапевти, съпричастни към нуждите и желанията на клиентите ни.
Майндфулнес/дзогчен има съществено значение в психотерапията и личностното развитие. Като се допълват и обогатяват един друг, майндфулнес/дзогчен и психотерапията създават силна синергия за личностно развитие, изцеление и благополучие, насочвайки ни по пътя към интегрирано и цялостно живеене, основано на осъзнатост и просветление. В пълният си „блясък” и проявление майндфулнес/дзогчен сам по себе се явява естествена психотерапия.
