Темата за човешките потребности е всеобхватна и препраща към различни теоретични парадигми и сфери на живота. Най-разпространена е в полето на психологията и психоанализата, но има приложение и в икономиката, философията, политическите науки и други.
В настоящия текст ще дефинирам що е то потребност/ценност/смисъл, в пролог ще разгледам накратко някои от най-разпространените теории за човешките потребности, и накрая по-подробно ще представя мандалата на потребностите в Естествената психотерапия.
Потребност е тази нужда на индивида, обективна или субективна, която се усеща значима за него спрямо неговия светоглед и реалност. Потребностите навигират поведението и мотивацията на човека, както и начините, по които той се стреми да ги задоволи. Те могат да бъдат физиологични, личностови, социални, духовни и др.
Ценностите представляват идеите и възгледите на индивида, които усеща значими спрямо неговия светоглед и реалност. Ценностите, за разлика от някои потребности, нямат материално измерение, те са носители на смисъл, определят личния морален компас и в голяма степен обуславят потребностите.
През годините са разработени немалко теории за човешките потребности. Всяка от тях е стъпало към по-доброто разбиране на човешкото поведение и мотивация, но и всяка от тях носи в себе си ограничеността на своето време и на целта, за която е създадена. Това не омаловажава техния смисъл, напротив – ценен инструмент са за по-доброто разбиране на човешкото поведение.
Теория за човешките потребности на Хенри Мъри
Най-ранната от всички теории за човешките потребности е тази на Хенри Мъри. Това е първата теория, която изобщо описва и групира човешките потребности. Според него потребностите се делят на два вида:
– първични потребности – това са жизнените нужди на индивида от храна, вода, топлина, кислород и др.
– вторични потребности – психологичните такива, които спомагат за психичното равновесие и благоденствие на човека.
В своя труд “Explorations in Personality” Мъри разделя вторичните потребности на шест основни области:
- Потребности от амбиция – постижения, признание;
- Материалистични потребности – придобиване, ред, изграждане;
- Потребности от власт – агресия, противопоставяне, доминиране, автономност, избягване на вреда, избягване на вина;
- Потребности от защита на статуса – противодействие, защита, избягване от унижение;
- Потребности от привързаност – принадлежност, подкрепа, игра, секс, грижа;
- Потребности от информация – знание, обяснение;
Основната теза на Х. Мъри е, че потребностите и по конкретно вторичните потребности се променят спрямо опита, познанието и развитието на индивида. Според него потребностите не са структурирани в йерархичен вид, а се проявяват паралелно или случайно спрямо направлението и силата им. Направлението представлява обектът (личност, предмет, събитие), към когото е насочена потребността, а силата е интензитетът на вложения в дадената потребност смисъл и значение.
Теория за трите потребности на Дейвид Макклилънд
Тази теория е насочена най-вече към потребностите на индивида в работа среда и може да се използва като полезен инструмент в тази сфера, чрез който по ефективно да се управляват и мотивират служителите, както и да се разпределят позиции, а работата да се структурира по-ефективно.
Според автора три са основните потребности на човека в стремежа му към реализация:
- Постижения – хората с тази основна потребност обичат да работят сами, да си поставят и постигат цели и да получават обратна връзка;
- Принадлежност – работата в екип е предпочитана, трудните цели се избягват, на преден план е нуждата да си част от група/екип, дори на цената на конформизъм;
- Власт – тук ясно изразено е желанието за контрол, нуждата да се печелят спорове, стремеж към победа, статус и признание.
Тези потребности не са вродени, а се придобиват и заучават спрямо средата, културата и жизнения опит. Според Дейвид Макклеланд една от трите изброени потребности е основна за кариерната мотивация и стремежи на хората.
Теория на Маслоу
„Пирамидата на Маслоу“ е най-известната теория за човешките потребности, както и най-широко разпространена в полето на психологията. Според Маслоу “Човешките потребности се подреждат в йерархия. Появата на една потребност обикновено се основава на предварително задоволяване на друга, по-мощна потребност. Човекът е вечно търсещо животно.” Следователно не може да преминеш към „по-висока“ потребност, ако предходните не са задоволени. Нивата на пирамидата изглеждат по следния начин:
- Физиологични потребности
- Потребност от сигурност.
- Потребност от принадлежност.
- Потребност от уважение.
- Потребност от себереализация.
Интересен и не особено познат е фактът, че по-късно Маслоу добавя още някои нива на потребности, едно от които „Потребност от самотрансцеденталност“, описвайки тази потребност като „Трансцендентацията се отнася до най-висшите и най-всеобхватни или холистични нива на човешкото съзнание, които се държат и отнасят към човека, към най-важните му близки, към човешките същества като цяло, към другите видове, към природата и към Космоса.”
Теория ERG (за трите потребности) на Клейтън Алдърфър
ERG е абревиатура на първите букви от трите потребности, които тази теория разглежда – Existence, Relatedness, Growth. Тази теория едновременно опростява и доразвива теорията на Маслоу. Алдърфър групира основните потребности на човека в три нива, като противно на теорията на Маслоу те могат да бъдат задоволени едновременно:
- Потребност от съществуване – аналогична на физиологичните потребности и потребностите от сигурност на Маслоу.
- Потребност от обвързване – подобна на потребността от обвързване на Маслоу, но към нея също така спада и част от следващата потребност в йерархията на Маслоу – потребността от уважение, в частта на т.нар. “външно уважение” – признание, статус и власт.
- Потребност от растеж – отговаря на потребността от самореализация на Маслоу.
В тази теория се разглежда и мотивацията като двигател за осъществяване на потребностите. Четирите компонента на мотивацията според Алдърфър са:
- Удовлетвореност– състояние на постигане на потребността;
- Прогрес – преход към друга потребност;
- Фрустрация – преодоляване на бариери по пътя на постигане на потребността;
- Регрес – състояние, към което човек преминава, когато не се справи с бариерите, не постигне определена потребност и се откаже се от нея.
На база на разгледаната дотук теория четирите компонента се групират по два и задвижват процеси съответно на “удовлетворение-прогрес” и “фрустрация-регрес”.
Краткият исторически преглед на различните теории на потребностите дава възможност да се запознаем с тях сбито, да се онагледи развитието им, да се вникне в и осъзнае по-добре техният смисъл, както и да се откроят недостатъците им и грешните изводи, до които те могат да доведат. Без да се спирам подробно на тях, отбелязвам, че тяхната ограниченост се дължи на историческия период, култура и обществото, в което са създадени, и целта им – често основното им приложение е било за оптимизация на трудовия потенциал и/или са използвани като инструменти за кариерно ориентиране.
Мандалата на човешките потребности в Естествената психотерапия
изглежда по различен начин. Променяйки досега познатия модел, поставяйки за основополагащи различни от досега коментираните ценности, тя дава нов поглед на идеята за структурата на истински значимите потребности за човека в неговата цялостност.
Тя обема не само класическите, познати ни потребности като физиологичните, нужда от сигурност, утвърждаване и себереализация, но дава полагащото се място на принадлежността, любовта и мъдростта.
Фрагментацията, присъща на предходните модели, отпада, тъй като мандалата обхваща всички аспекти – социален, биологичен, духовен и психичен, а потребностите не са степенувани и подредени в йерархия– взаимосвързани и зависими са. Разглежда се също така непрестанното движение между отделните потребности – то може да бъде отдолу нагоре и обратно, както и отвътре навън и обратно. Тази всеобхватност на пръв поглед може да изглежда сложна за интерпретация, трудна за разбиране, но не е, точно обратното.
Именно защото в мандалата основополагащи са принадлежността, любовта и мъдростта, нуждата от групиране, обособяване и разделяне изчезва – появява се приемственост/преливане и равнопоставеност. Мандалата на човешките потребности в Естествената психотерапия дава едно „по висше разбиране – разбирането чрез живота“. (К. Юнг, „Тайната на златното цвете“)
Принадлежността е разглеждана преди всичко като вътрешен център и лично себеусещане, тя е ядро, от което извира всичко останало. За да е качествен и истинен стремежът, а потребностите да са счупили материалистично/егоистичното ограничение на предходните модели, движението е отвътре навън, а не обратното. Тогава вече, на второ място, е поставено външното проявление на принадлежността – включването и приемането в социума.
Мъдростта, разглеждана външно, има диалектичен характер – чрез нея трупаме знание, израстваме и се усъвършенстваме, споделяме знанието, което сме придобили (по Маслоу – сигурност, признание). Разглеждана вътрешно личи дидактичният й характер – тя не е просто обем от информация и умения, които придобиваме, а е едно по-дълбоко знание, жива нравственост.
Любовта външно корелира с дидактиката, вътрешно е диалектична. „В ума преживяваме любовта като принцип, в сърцето – като чувство.“ (Орлин Баев) Независимо дали го осъзнаваме или не, всяко наше действие е мотивирано от любовта или от нейната липса. Действайки от позицията на любовта, ние си осигуряваме стабилност и удовлетворение. Действайки от позицията на липсата на любов поведението е нездраво, често води до вътрешни и съответно външни конфликти и проблеми.
В същото време азовото себеусещане винаги е свързано с околната среда. Освен принадлежност към и в себе си, съзнателно или несъзнателно винаги търсим такава към рода, семейството, обществото, родината, природата, изкуството, към вселената дори. Когато в ядрото ни е поставен принципа на любовта, принадлежността е искрена и неподправена, усещаме я източник на сила и смисъл. Всяка нишка, изхождаща от този принцип, е изтъкана с истинност и смисъл. Усещаме свързаност чрез етиката, а красотата, единството, синхроничността – чрез естетиката.
Когато обаче любовта е подменена с друго чувство или стремеж, независимо колко и кои потребности можем да задоволим, ще продължаваме да се усещаме празни, сякаш никога нищо не е напълно достатъчно, сякаш в нас зее бездна, която не може да бъде запълнена. Тук подходяща намирам следната мисъл на Киркегор, описваща човек, загубил своя Аз (своята принадлежност, ядрото на любовта), който усеща безнадеждност, празнота:
„Но въпреки този факт [за неговата безнадеждност] […] той може все пак […] да е напълно способен да продължи своя живот, да бъде човек, който сякаш се ангажира с временни неща, да се ожени, да има деца, да получи слава и признание – и може би никой не забелязва, че в един по-дълбок смисъл на него му липсва Аз. Относно това по света не се вдига много шум; тъй като Азът е нещо, от което светът най-малко се интересува и за притежанието на което е най-опасно другите да научат. Най-голямата опасност, тази да загубиш своя Аз, може да мине тихомълком, сякаш е нищо; всяка друга загуба, тази на ръка, крак, на 5 долара, на жена и т.н., със сигурност е забележима“.
По такъв начин се чувства вероятно човек, от чиито център са изместени принадлежността и любовта, който се е заел стремглаво да катери по стълбицата на успеха – пирамидата, но без да има вътрешния компас. Тогава преследването и удовлетворяването на каквато и да било ценност и потребност става хаотично, материалистично, егоистично и най-вече невъзможно да донесе какъвто и да било смисъл. Тук най ясно личи ограничеността на теориите, представени в началото – човек може да е задоволил много нива в йерархията на потребностите, но липсва ли му ядрото на принадлежността, той изповядва престорена доброта, престорена любов, престорена честност, престорен стремеж към знание, а вътрешно остава празен.
Работейки с мандалата на ЕП, ние се учим да превръщаме фрагментацията в нас в цялостност като опознаваме и свързваме своите емоции, усещания, потребности, така че те да ни бъдат гориво, а не хаотичен разход на енергия. По този начин подреждаме хаоса, превръщаме мрака в светлина. Познавайки принципите на мандалата, човек започва не само да осъзнава на теория, а буквално да усеща, че външната обвивка е без значение, просто заместител, ако отвътре не гори пламъкът на принадлежността, захранван от принципа на любовта. А когато го има, живеем „така, че едно малко цвете да разцъфти от торището на нашите плът и ум.“ – Никос Казандзакис
