Мандала
“Мандала” е санскритска дума, която означава „свещен кръг“.
„Свещеният кръг“, представлява цялостност, единство, хармония, изобилие и цикъл на живота, т.е. символизира кръга на живота, който никога няма да свърши.
Мандалата представлява концентрична диаграма от елементи, организирани според законите на свещената геометрия, която изразява високо ниво на съзнание или енергия. Тя е космическа диаграма на духовната реалност. Мандалата представя начина на структурата на сътворението, на Земята и Космоса. Обикновено кръгът в мандалата е Космоса, Вселената с нейната безкрайност, а квадратът е символ на света, създаден от човека. Кръгът може да се приеме, че символизира небето и съответно женското начало, а квадратът – Земята и мъжкото начало. В мандалата винаги има център, а около него различни линии и форми.
Потребностите
Потребността е психичното преживяване на дисонанса между вътрешни и външни условия на живот. Всеки жив организъм постоянно или в определени периоди изпитва липса или недостиг на условия за живот като храна, вода, жилище, любов, себепредставяне и т.н., но зависи от сложността на живата система. Недостигът или липсата на условия за живот е състояние, което се осъзнава и се преживява, като самото преживяване се нарича потребност. Човешките потребности са нуждите, които всички хора имат независимо от своите възраст, пол, раса, етнос. Потребностите са физиологични, телесни, емоционални, ментални, интелектуални, социални, духовни. Те са ни природно предопределени и заложени. Всички хора имаме несъзнаван стремеж да ги задоволяваме непрекъснато. Тяхното удовлетворяване и реализиране са ключови за пълноценния и щастлив живот.
Ценностите
Ценностите са механизмът, който на подсъзнателно ниво предопределят какво иска човек и какво би му донесло удоволствие и щастие. Имат голямо влияние върху поведението на човек. Служат като общи насоки във всички ситуации от живота. Те са силата, която дава посока в развитието на човека, прави живота пълноценен и спомага за разкриване на целия заложен му потенциал. Ценностите са комбинация от потребности, интереси, предпочитания, мотиви, цели и нагласи, които обясняват нашите желания, както и изборите ни, които от своя страна отразяват тези желания. Когато човек е наясно с ценностите си, животът му е по-смислен, по вълнуващ, по-лесен пълноценен. Ценностите са трудно променящи се, но някои от съставните им части като интереси, нагласи, цели, предпочитания са по-гъвкави явления и се променят според обстоятелствата и нуждите. Ценностите като цяло са относително траен конструкт, който се формира след раждането ни, в резултат на взаимодействието със заобикалящата среда, близките и хората около нас, възпитанието, което получаваме и културата, в която живеем.
През годините в психологията се определят най-различни подредби, като някои поставят една потребност на първо място, други друга, а някои въобще не я включват, като по този начин може да се стигне до объркване в разбирането им.
Пирамидата на потребностите чрез терапията на петте движения според неорайхианската психотерапевтична школа, създадена от Валдо Бернаскони:
Петте потребности са свързани с развитието на индивида от раждането, до около осмата година, когато или успешно се преминава през тези нужди, или се получават различни характерови фиксации в дадени травми поради незадоволени нужди на малкото дете. Ако през тези осем години потребностите са адекватно посрещани, детето преминава в т.н. организмичен характер, който се наслаждава на живота. И така се появява един много важен въпроса. Каква е причината на върха на пирамидата да бъде поставен секса? Въпреки широкия смисъл, който може да се вложи в неговото значение, защо точно там е мястото му. Приема се, че щом възрастният индивид е сексуално задоволен, то той е щастлив в голяма степен и това е достатъчно за съществуването му.
Пирамида на потребностите, в която принадлежността е поставена най-долу, а сензорността и сексът най-отгоре като най-висши достижения на организма, е преобърната според теорията на Естествената психотерапия. Принадлежността е поставена в основата на пирамидата – да, основна нужда е, но Бернаскони приема, че задоволяването ѝ е свързано единствено с биологично и социално присъствие, което е голяма грешка в разбирането на същността ѝ. Принадлежността не е само биологично-социално състояние, а е преди всичко психо-духовно сливане с потенциала на едно по-развито съзнание. В потребностите на Бернаскони отсъства потребността от любов. Отсъства онзи по-висш смисъл отвъд тялото и сензориката. Напълно отсъства визията на човека като духовно същество, както и себеактуализацията, която е задвижващия и фундаментален мотив у човека.
Пирамидата на потребностите на Карл Роджърс и Ейбрахам Маслоу
Хуманистичната психология показва подредба твърде различна от представената от Бернаскони. Маслоу и Роджърс представят човешката мотивация чрез пет основни ценности/потребности, подредени като нива на пирамида. Докато физиологическите потребности не бъдат задоволени, вниманието на индивида остава изцяло фокусирано върху тях. В първите две нива след като физиологичните потребности са задоволени, човек започва да търси сигурност и стабилност. В следващото трето ниво се включват потребностите от любов и принадлежност, които приобщават към някого или към нещо. По горното ниво включва потребности както от уважение, така и от самоуважение, чрез които човек се чувства личност, която е полезна и значима за себе си и за останалите. И на върха на пирамидата са потребностите от самоактуализация, които дават възможност на човек да развие и изяви своя пълен потенциал, както и да открие смисъл в живота. Тук се включват творчество, личностно израстване, морални решения или следване на висши цели. Най-силната потребност тук е именно от смисъл и творческа себеактуализация, а не от удоволствие.
Задоволяването на човешките потребности върви отдолу нагоре, от основата на пирамидата към върха ѝ. Според тях задоволяването на една потребност поражда желание да се задоволи друга, но по-висшестояща потребност. Така човек прогресира нагоре в нивата на своята собствена пирамида на потребностите. Когато векторът е само отдолу нагоре, центърът на разбирането на същността е в тялото, във вярването за човека като биологично същество, което има нужда от сигурност, социалност, приемане, утвърждаване и едва тогава, от етика, естетика и духовност, които също са представяни като върхова част от възприемането на себе си, света и другите, като чисто материални, биологични и физиологични. Задоволяването започва от телесното, преминава през емоционалното и социалното, и чак след това достига до духовността.
Маслоу също като Бернаскони възприема човека като изцяло биологично същество. Центърът на самосъзнателността е поставен отново в тялото. Маслоу и Роджърс приемат, че само когато човек е сигурен физически и социално, устроен професионално, когато е в задоволяваща партньорска връзка, утвърден като човек със социален статус – едва тогава би имал възможността и желанието да стигне до познание и мъдрост, до божествената любов, да се обърне към нуждите на душата си, да се опита да разгърне духовния си потенциал и да намери смисъла на съществуването си.
Път към мандалата на потребностите/ ценностите на Естествената психотерапия
Светът е пълен с телесно задоволени хора, живеещи в условия на относително сигурност, в партньорска връзка и са станали част от социални системи, които обаче не проявяват каквато и да е било нужда от себеактуализация, нямат стремеж към себепознание, любов и по-висша духовност. В света има примери за твърде много хора, които са се наложили професионално, социално и финансово, но не само, че не се стремят към любов, човечност и мъдрост, но притежават и толерират абсолютно противоположни на тези качества. Това показва относителната истина на пирамидата на потребностите на Малсоу и Роджърс. В съчетание с неправиланта, преобърнатата пирамида на Бернаскони, в която принадлежността е поставена най-долу, а сензорността и секса са най-висши достижения на организма, се стига до разкриването и заявяването на наличието на друг вектор, отгоре надолу в Естествената психотерапия. Неговата посока прехвърля самосъзнателния център от телесната, в психодуховната себесъзнателност. Систематизирането на градивната критика по отношение на неорайхианската пирамида ведно с възгледите за недостатъците на хуманистичната пирамида води до качествен скок във виждането на човешките потребности и ценности. В школата по Естествена психотерапия се разширява визията и се създава новата концепция за мандалата на човешките потребности, ценности и смисъл.
Мандалата на Естествената психотерапия
В Мандала на човешките потребности и ценности на Естествената психотерапия освен на потребностите, се обръща засилено внимание на психодуховните, културните, естетичните, етичните, когнитивните, афективните, социалните и физиологичните ценности, завладени от един цялостен и всеобхватен смисъл! Тя е кръгова, сферична мандала. Kръглата форма най-силно улавя и синхронизира вибрациите. Това е една хармонична мандала, в която движението е отгоре – надолу и обратно, както и отвътре – навън, а не нещо линейно и отделено като разгледаните пирамиди на потребностите по-горе. В резултат на много време вложено в обучения и усилени разсъждения, съчетани с използването на аналитичните, хуманистични и холистични познания, се достига до извеждането на Мандалата на човешките ценности и потребности. Тази нова мандала, включваща две едновременни посоки, отдолу – нагоре и отгоре -надолу, позиционирана в стилизирано човешко тяло, на Витрувиянския човек, който е известна скица на Леонардо да Винчи. Съществуват две едновременно присъстващи пирамиди, посоки, вектори, осъществяващи човешкия духовен, психичен, биологичен и социален процес.
При вектора отгоре надолу, центърът на самосъзнателност е поставен в Себе си като духовна същност. Дори не е нужно да я постигаш. Човек е създаден Себе си. Самосъзнателността е съсредоточена в целостта на личността, в божествеността на човешкото същество. Не е нужно нещо да се постига и да се задоволява, човек е цялостен. Във вектора отдолу нагоре се размества хуманистичната пирамида, като се разменят местата на утвърждаването и принадлежността.
Това е един цялостен модел, не изключва нищо. Започва се с физиологичните нужди и потребности, телесното оцеляване, емоцията и сексуалността, интегрирането в социума, асертивността и утвърждаването. Стига се до принадлежността. Принадлежността и сърдечния разум са поставени като ядрен център на двата взаимопресичащи се вектора. От нея нагоре следва познанието за етиката, естетика и мъдростта, себереализацията, себеусъвършенстването, любовта и постигането на човешкия потенциал във връзка с ценностите и смисъла.
Йерархия на потребностите/ценностите на Орлин Баев
7 Себереализация, истина, цялостна личност, Аз
6 Любов, естетика
5 Мъдрост, етика, познание
3 Утвърждаване, социална асертивност
2 Сигурност, емоция, сексуалност
1 Физиологични потребности
В Мандалата на човешките потребности акцентът е в принадлежността. Има движение от телесното към духовното, но и от духовното към телесното. Духовното и телесното взаимно се поддържат, но в центъра винаги стои принадлежността. Мястото на принадлежността към един многопластов свят на безгранично развиващо се съзнание, в една резонираща с принципите на целокупния живот пирамида на ценностите, е в ядрото ѝ.
Необходимостта от принадлежност надминава необходимостта от повърхностни социални връзки или сексуални взаимодействия. Тя е остра нужда от смислена и дълбока връзка. Човек има нужда да принадлежи, дълбоко и интимно. Принадлежността е първичен копнеж. Копнеж да бъдат чути и разбрани нашите мисли, мечти, терзания, разочарования, радости. Копнеж да бъдем важни и необходими за хората, които са близо до нас. Когато покажем без страх пред света автентичната си същност, която винаги е несъвършена, само тогава можем да придобием истинска принадлежност. Чувството за принадлежност е съизмеримо със степента на самоприемането ни. Когато сами се приемаме трудно, когато има откъсване от автентичните чувства, откъсване от сърцето, тогава се живее рационално с липса на чувство за принадлежност. Чувството на принадлежност се намира в сърцето, а не в разума, но първо трябва да сме отворили сърцето си да чувства истински, без наличието на страх.
„Природата, душата, любовта и Бог се разпознават чрез сърцето, а не чрез разума.“
Чувството на принадлежност е от решаващо значение за благосъстоянието. Липсата на принадлежност причинява влошаване на здравето, намаляване нивото на щастие и благополучие. Принадлежността дава връзката със себе си и света – автентичността, уникалността и усещането на своето място в света и сред другите хора. Без основата на принадлежността, другите желания и потребности са трудно постижими. Това създава несигурност, напрежение, тревога и превръща реализацията на другите потребности в защитни механизми и опити да се запълни усещането на липса и непълноценност. Липсата на принадлежност демотивира човек. Ако човек чувства принадлежност съвсем логично е да не се притеснява за физиологичните си потребности и за своята сигурност.
Чувството на принадлежност е основно за човешката психика. Намалява стреса и усещането за тревожност, защото носи усещане за сигурност и подкрепа, за приемане и уважение, носи желание за задоволяване по-социални и духовни потребности. Така се развиват хармонично и другите сфери от живота на човек, като крайна и най-висша цел цялостност на личността и себереализация.
Мандалата на човешките ценности и потребности е начин да се покаже смисъла и важността на баланса между различни потребности и ценности на човека, служи за инструмент за саморазбиране, за личен растеж, като най-важното е да се осъзнае, че всичко това е зависимо от принадлежността.
В мандалата на Естествената психотерапия се пресичат духа и материята, като в центъра е поставена сърдечното единство и в тази цялостност е съсредоточен човешкия процес. Тя дава нов поглед и ново цялостно разбиране на развитието на човешкото съзнание и човешката духовна същност.