Моят личен опит със здравата духовност

Като начинаещ изследовател, не бих могла да кажа, че имам някакъв стойностен личен опит със “здравата духовност”, който да бъде споделен. Ще се опитам все пак да разгледам някои аспекти от моето личностно израстване през тази призма.

Тъй като не съм сигурна до каква степен е възможно да се даде точно и ясно определение на понятието “здрава духовност”, реших да направя известно проучване по темата. Започвайки моето търсене, спонтанно ме осени идеята, че духовността би могла да има множество определения, които до голяма степен са свързани с нашите водещи убеждения и виждания за живота.

В хода на проучването, попаднах на следните три определения, които най-много ми резонират:

1. Духовността се определя като “най-високото ниво на самоконтрол и зряла личност, мотивация и смисъл на живота, които не са лични нужди и нагласи, както и на най-високите човешки ценности” (Речник по обща психология). В това определение има взаимовръзка между идеята за духовността, мотивационните нагласи на личността, волята на човек, неговите ценности, морал и мироглед.

2. От статията на Орлин Баев “Фарисейски (псевдо) духовен байпас – Здрава духовност”, разбирам, че “здравата духовност” се свързва с ежедневното себепознание, което се прилага с постоянство, включително и в най-малките детайли от живота. Това е процес на опознаване, разбиране и осъзнаване на Аз-а и неговата сянка, и едновременно на свръхсъзнателността и подсъзнателността.

3. Джон Бейнс пише, че духовният напредък се постига единствено в свещения храм на душата, а не на културната сцена на човешкото съществуване. Хората са божествени искри, въплътени в животински тела, а не животни, въплътени в духовна сила. Според изследователят Бейнс, това създава необходимостта – тялото и разумът да работят в полза на духа, а не изключително за физическото тяло, както обикновено се случва.

В моето духовно търсене открих, че духовността не съдържа в себе си религиозен или набожен смисъл, а е проява на психически процес и изява на Аз-а. Ето защо идеята на Джон Бейнс за духовен човек силно ми резонира, а именно, че духовността е много конкретна и обективна дефиниция на психически процес, означаващ „проява на духа чрез мозъка и разума“. Разбирането, което имам за “здрава духовност” е свързано с пътя към саморазвитието и еволюцията или казано с други думи – човек да израства и става по-мъдър. Мъдростта няма нищо общо с придобиването на по-добра интелигентност или на някакви технически знания и умения. Еволюцията е свързана с движението по възходяща спирала и носи траен напредък. “Здравата духовност” би могла да помогне на човек да опознае онази голяма част от действителността, която обикновено остава скрита за петте му сетива.

В житейския път, който извървях до тук, съм имала достъп до много любопитни и изключително ценни за мен знания и преживявания. Една част от тях съм получила в процеса на различни духовни практики (проведени с помощта на водещ или самостоятелно проведени), които водят до изменено състояние на съзнанието. Тези практики са базирани на холотропната терапия на Станислав Гроф и са част от трансперсоналната психология. Тя разглежда явления, свързани с духовното израстване, преминавайки през изучаването на мистични и религиозни преживявания.

“Здравата духовност” би могла да надскочи тесните рамки на условностите и предразсъдъците, помагайки на човек да достигне до мъдростта, любовта и истината по един обективен начин. Рано или късно всеки би могъл да достигне до извода, че мъдростта носи духовно, а не материално злато. Много изследвания показват, че в съвременния свят хората са насочили вниманието си към материалното, забравяйки за своята смъртност и за това, че идва момент, в който се отчита голяма загуба при липсата на духовно израстване. Според мен в “здравата духовност” има осъзнаване и развитие на качества, които са свързани със самосъзнание и висша будност.

Психологът Станислав Гроф е на мнение, че духовността се различава от религията в следното: духовното преживяване е нещо дълбоко и лично, и е в резултат на пряката връзка между човека и космическото съзнание. Мистичните хора имат пряк достъп до духовния свят и не се нуждаят от храм или конкретно място, за да успяват да постигнат единение с космоса. Духовността е в тях самите, в техните тела и преживявания.

Споделям и философията на Маслоу, според която: духовното израстване се намира на върха на пирамидата на човешките потребности и е свързано с концепцията за себеактуализация. Той смята, че самостоятелното актуализиране на хората се характеризира с функции на самостоятелно приемане, доброта, справедливост, независимост, чувство за принадлежност към общността, креативност.

Друга част от моето духовно израстване е свързана с науката Хюман дизайн. Тя дава информация за уникалността на всеки човек и е много добър инструмент за трансформация и развитие. През годините, успях да приложа нейния модел, за да опозная по-добре себе си, хората, с които ежедневно общувам, както и клиентите, с които работя. От моята практика с тази система, успях да разбера и осъзная колко е важно човек да умее да разпознава своите емоции и да ги използва по най-здравословния за него начин.

В подкрепа на горе описаното, авторът на книгата “Емоционално здрава духовност” – Питър Сказеро казва: “невъзможно е да бъдеш духовно зрял, докато се намираш в състояние на емоционална незрялост.” За да стигне до това твърдение, той самият, години наред е задържал и потискал своите емоции в себе си. Като пастор на църква, той е: избягвал здравословните конфликти в името на мира; използвал е работата за Бога като извинение за бягство от Бога; живеел е без ясни граници и т.н.

В последния модул „Сравнителна психология на религията“, воден от д-р Мария Иванова, много се впечатлих от начина, по който тя поднесе лекцията си – започна със Стария завет, след което премина последователно към Новия завет, Исляма и Будизма. Тя направи паралел между тях и преход, в който ясно проличаха етапите, описани в теориите за стадийното развитие, както на Пиаже, така и на Ериксон. По нов начин успях да обърна внимание както на развитието на религията, така и на различията между отделно обособените религии.

Така например в Библията пише: „почитай майка си и баща си“, а в Корана има и допълнителни указания как да протича самата грижа за възрастните родители. Това, което ми допада в Будизма е балансирането на крайностите и откриването на средния път.

Философията на Будизма е реално приложима в почти всички области от нашия живот. В бизнес обученията, които аз провеждам, се стремя да прилагам тази философия. Например, примерите, които давам за успешни сделки са такива, при които и двете страни остават удовлетворени: аз печеля и ти печелиш, в противен случай нямаме сделка. Във философията на Будизма, силно ми резонира и идеята, за това че всеки човек трябва да следва своя житейски път, да вярва в “истината за себе си”, като я изследва и преживява през собствения си опит и практика.

След този преглед спокойно мога да заявя, че здравата духовност има и стабилна научна основа. При различните подходи за изследването на духовността е характерно припознаването на връзката с надиндивидуалното значение и стойност, с божествените или космическите сили.

Мирослава Узунова
статии

1 мнение за “Моят личен опит със здравата духовност”

  1. Благодаря и бих желала да се докосна и до по-смело гмурване и в следващи търсения. Не би ме уплашил и едно по-дълго описание на ресурси и свързани търсения по темите.
    Радвам се, че имам досег до статията и успех по пътя.

    Отговор

Вашият коментар