Недоволството от съдбата е пречка пред справянето с тревожността

Какво е недоволството от съдбата? Недоволство по отношение на нещата, които ни се случват – какво ни се налага да изпитаме, да преживеем. Особено при тревожните състояния такава реакция е много често срещана и тя често пъти пречи на процеса на справяне. Силните и неприятни телесни и емоционални симптоми естествено провокират желание по-бързо да ги преодолеем и недоволство, че ни се налага да изпитваме такива неща. Това за жалост добавя още напрежение под формата на раздразнение и гняв, което в крайна сметка засилва симптомите. Изхабяваме енергия, която е можело да оползотворим по качествено.

Докато сме обидени и недоволни от себе си и съдбата, блокираме възможността за промяна.

Ето какво казва по темата Сергей Лазарев

“Много хора се обиждат на своята съдба… Човекът искал да получи нещо, имал големи очаквания, правил планове за бъдещето, но не се получило, мечтите и надеждите му се сринали. И сега вече не обича нито своето бъдеще, нито съдбата си, нито себе си. И колкото по-силна е зависимостта на човека от външни фактори, толкова по-обезсърчен е, когато нещо се обърка и не става така, както той е искал.”

Рано или късно е много вероятно всеки да премине през описаното от Лазарев. Имали сме дадени цели и желания, но нещо се обърква. Случва се нещо, което няма как да предотвратим или нещо, което не знаем как да разрешим. Тогава е лесно да се разпаднат надеждите ни и да попаднем в екзистенциален вакуум. Една опасност, която крие подобен житейски епизод, е в това, че нашите положителни емоции са тясно свързани с механизма на целеполагане и пътя за постигане на целите. Когато изведнъж губим своите цели, очаквания и надежди, губим основен фактор за хормоните на щастието. Ако заедно с това преминем към недоволство, затвърждаваме стресовата реакция. Колкото по-хронично е недоволството, толкова по-хроничен е и стресът. С времето мозъкът ни започва да открива все повече опасни или негативни неща. Така ескалират нивата и на тревожност и страх.

Лазарев продължава:

“Недоволството от себе си и от съдбата е вид агресия срещу съдбата. Агресията на фино ниво е желание да унищожим. Тъй като нашето тяло и нашето съзнание са част от нашата съдба, негодуванието и обидата към съдбата е желание за разрушаване на себе си на всички нива.”

Колкото повече изпадаме в трайно недоволство, толкова повече енергията ни отива към автоагресия или пасивно-агресивно настроение към другите хора и света. Това недоволство задейства нервната ни система и подава сигнал, че има някаква опасност. Но сигналът не е насочен към някоя конкретна опасност, от която може да се опитаме да избягаме или да се преборим с нея, а към целия живот и към нас самите. Така се изтощаваме и нямаме сили да предприемем адекватни действия за справяне със ситуацията. Нямаме и цел, за която да се хванем.

Какво да правим?

Недоволството, в последствие и унинието, са автоагресивни и депресивни механизми – “не искам, не знам, не мога и ме е яд за това”. Но ако погледнем по-дълбоко, в тези моменти животът ни отправя покана да издигнем своето съзнание, да започнем актуализация на ценностите, приоритетите ни, на представите за себе си и света. В момент на вакуум или разруха започваме да търсим нови опори. Този процес може да доведе до откриването на по-стабилна основа на живота ни. Както казва Лазарев, да не се фокусираме толкова върху външното, което е преходно, неконтролируемо, а да търсим нещата, които зависят от нас.

На психологически език това, което може да направим, е да търсим и да си поставяме цели, които не са насочени към еднократен резултат или към дадено крайно събитие. Да приоритизираме цели относно процеси, а не към постигане на неща. Процесът е нещо без крайна точка и задава определен подход към себе си, хората и света. Така постоянно имаме нещо достъпно, към което да се стремим, което не е преходно. Когато приоритизираме процеси, вместо крайни дестинации или резултати, имаме възможност да стимулираме хормоните на щастието по по-устойчив начин.

„Изпитваме голяма част от положителните си емоции във връзка с нашите цели. Ние не сме щастливи, освен ако не виждаме, че напредваме – а самата идея за напредване предполага наличието на ценност. Тъй като сме уязвими и смъртни, болката и безпокойството са неразделна част от човешкото съществуване. Трябва да имаме нещо, което да противопоставим на страданието, което е вътрешно присъщо на Битието. Трябва да имаме смисъла, присъщ на една дълбока система от ценности, или ужасът на съществуването бързо ни завладява. Тогава нихилизмът привлича със своята безнадеждност и отчаяние.” Джордан Питърсън

За излизане от капана на недоволството е необходимо развиването на доверие в Живота

Основната идея е да опитаме да почувстваме и развиваме доверие в живота. Доверие, че в него има смисъл, че има закони и хармония, а не безредие и случайност. Да се отворим за диалог с него и да погледнем на него като на мъдър учител, който иска да ни даде нещо ценно.

В контекста на справяне с тревожни състояния може доверието в живота да се изрази в култивирането на разбирането, че те не са нещо случайно, а защитна реакция и важен телесен инстинкт. Психиката, която търси възстановяване на баланса и за тази цел задейства определени мисли и емоции. Да гледаме на тревожните състояния като сигнали, които ни учат на съдбовни уроци. Постоянно чувам от хората, с които работя, как се изненадват и с удивление откриват, че животът им след справянето с тревожните състояния е по-хубав от живота преди тях, защото са направили важна промяна – научили са важни умения, свързали са се с приоритетите в живота си, подобрили са взаимоотношенията си.

За развиване на това доверие също може да опитаме всеки ден да имаме време за благодарене на живота или време, в което да си напомняме тази гледна точка и отношение. Също може да си припомняме моменти от миналото, когато сме усещали, че животът е на наша страна, че ни е подкрепил или дарил с чудо. Така тренираме и своето смирение. Според съвременните проучвания то не е само духовно постижение, но има и ползи за мозъка ни. Невроучени обясняват, че когато сме недоволни и арогантни не допускаме сложността, новостта и непредсказуемостта и запазваме изкривен образ за света и себе си. Всяка информация, която не пасва на нашите представи, се отхвърля. Така се ограничава огромно количество данни. Смирението работи в друга посока, то отваря път за нова информация. В резултат на това се повишава възможността за достигане до нови осъзнавания и модели на мислене и поведение.

За да преодолеем недоволството от съдбата може да обръщаме повече внимание на моментите на любов и благодарност, на удивление пред красотата и възхитителната сила на природата. Може също да ни помогне да разпишем писмо адресирано до Живота, в което благодарим и изказваме това свое разбиране или желание така да гледаме на нещата – вместо недоволство, смирение пред психичните закони, пред мъдростта на живота. Както казахме тревожните състояния търсят нашето внимание и грижа, побутват ни по пътя на свързаността, подкрепата, откриване на нашите ресурси, развиване на ново отношение към себе си и другите, зачитане на нашите граници, нужди и утвърждаване на себе си.

Може да помислим кои са слабите ни места, пробойните в нашия живот. Нещата, които сме занемарили, а сега имат нужда от нашата грижа. Кои са частите от нашето минало, които се нуждаят от повече топлина. Кои са страховете за бъдещето и как да станем по-смели. Целта е да поставим това като основа на живота ни и да гледаме през това разбиране, че животът ни подкрепя. Тези неща ще ни помогнат да преминем през блокажа на съпротивата, недоволството, унинието, потиснатостта, които може да дойдат заради събитията, симптомите и състоянията ни.