Всяка една психотелесна работа има потенциал по изключително стойностен начин да допълни, задълбочи и разшири психотерапевтичния процес. Основната причина за това се крие в интегралността на този подход. Естествената психотерапия сама по себе си е насочена именно към целостта – тя е холистична и диалектична. включва подходи от когнитивната наука до връзката с духовността; от психонализа до преживелищност. Това дава широта, много възможности и разнообразие от инструменти за изцеление.
Към това разнообразие спадат неминуемо и йога асаните, и дихателните практики.
В тази статия ще изложа предимствата, които психотелесната работа има и поради тази причина си струва да бъде инкорпорирана в процеса на психотерапия с цел постигане на един цялостен и траен резултат.
Предимствата на психотелесната работа в психотерапията:
- Намаляване на тревожността: чрез йога и дишане се активира парасимпатиковата нервна система, благодарение на която се постига отпускане, намаляване на пулса, а от там и на цялостния стрес. Дълбокото дишане и асани успокояват тялото и мислите, с което освен, че клиентът се научава как през тялото си да контролира нивата на стрес, но също така и усвоява инструмент, с който да бъде от помощ сам на себе си по всяко време.
- Емоционална регулация: Йога и дихателните практики могат силно да спомогнат за подобряване на себерефлексията и саморегулацията. Тези техники помагат за развиване на осъзнатост, с помощта на която клиентът се научава да наблюдава и осъзнава емоциите си по един неосъдителен начин. Това може да бъде от изключителна полза за хора, страдащи от тревожност, депресия и посттравматично стресово разстройство.
- Връзката тяло-ум: Ключово в йога е изпълнението на позите (асаните) в комбинация с осъзнатост върху дишането, с което много се подхранва връзката между тяло и ум. По този начин, включвайки йога като част от психотерапевтичния процес, клиентът има възможност да култивира в себе си по-дълбоко разбиране за усещанията, емоциите и мислите, които се появяват по време на практиката. Когато връзката между ум и тяло е налична и по-осъзната, това само подпомага по-цялостното разбиране и осмисляне на убежденията, и психологическите модели в хода на психотерапевтичния процес.
- Възстановяване след преживяна травма: дихателните техники и йога могат да бъдат безценен инструмент в психотерапията при възстановяването след преживяна травма. Тези подходи подсилват създаването на една безопасна и подкрепяща среда, в която клиентът може да започне да възстановява връзката с тялото си и да почувства, че отново има контрол върху него. Чрез прилагането на асани, дишане и техники за осъзнатост се регулира работата на нервната система, а заедно с това и преживяната травма постепенно започва да се осмисля и пуска по един лек и подсилващ вътрешния център начин.
- Любовта към себе си. Заедно с психотерапията, йога асаните и дихателните техники подхранват връзката на човек със самия себе си. С помощта на тази форма на грижа и емпатия към себе си, той се учи да слуша тялото си, да цени личните си граници и да приема по-добре себе си. Това може да е особено за хора, които страдат от ниско самочувствие, срамуват се от тялото си (имат загубена връзка с него) или са пренебрегвали себе си дълго в името на всичко останало.
- Осъзнатост върху тялото: благодарение на йога и дихателните техники се увеличава и задълбочава усещанията на тялото. Насочвайки вниманието си върху физическите усещания и дишането, човек става и по-свързан с преживяванията на тялото си. От своя страна тази свързаност с тялото дава информация за различни соматични симптоми, блокажи и физически изражения на психологически дистрес.
Интегрирането на телесни и дихателни практики в хода на психотерапията може да се случва изцяло спрямо случая и заявката на клиента с цел това да се превърне за него в инструмент, който да дообогатява и подпомага неговото лично изцеление и терапия. И по-важното е, че този инструмент той отнася със себе си и извън кабинета и може да използва сам и без наличието на терапевт, което само по себе си е и целта на психотерапията – в един момент клиентът да може да си помага сам и да няма нужда от терапевт.