Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е разстройство на психичното здраве, започващо в късно детство или ранно юношество, което се характеризира с повтарящи се мисли (натрапливости), представи и импулси, които не могат да бъдат контролирани, наричани обсесии и повтарящи се поведения и мисловни действия (компулсии), които човек се чувства принуден да изпълнява, за да облекчи временно обсесиите, да се отърве, защити от тях или за да намали дистреса.
Важно е да се отбележи, че не всяко повтарящо се поведение или ритуал е компулсия. Всички в ежедневието си имаме такива ритуали, които ни дават сигурност, предвидимост (доколкото е възможно), усвояване на нови умения и са свързани с културната среда, в която сме. Също така повечето хора имат и натрапливи мисли от време на време, но те не пречат на ежедневното функциониране и не предизвикват изключително безпокойство.
При обсесивно-компулсивното разстройство обаче обсесиите са нежелани натрапливи мисли, които предизвикват силно изтощителни чувства, намирани са за обезпокоителни, отнемащи време и пречещи на важните дейности, които човек цени. Хората страдащи от ОКР са убедени, че мислите им се сбъдват, нащрек са за околната среда, опитват се да се съпротивляват на мислите си, да ги контролират, а след това чрез компулсивни действия да ги потиснат. Това се превръща в един кръг, който възпрепятства ежедневните дейности, губи се качеството на живот и все по-голяма част от деня е ангажирана с компулсивни действия.
За да се постави диагноза ОКР е необходимо да има налице обсесии или компулсии, или и двете, които отнемат много време (повече от час всеки ден), причиняват значителен дистрес или увреждане в социална, професионална или друга важна среда , не са резултат от употребата на вещества или лекарства и не могат да бъдат обяснени по-добре с друг здравен проблем. Някои хора с ОКР могат да развият и депресия, хранителни разстройства, както и суицидни мисли. Често срещани обсесии и компулсии в края на статията.
Има и един друг вид разстройство, което е важно да се спомене. Това е обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР). При хората с ОКЛР е налице обсесивна, дълбоко характерово заложена нужда от ред, свръхконтрол, перфектност и липса на гъвкавост, като преувеличената форма на лични наклонности включва: внимание към детайлите, перфекционизъм, правене на нещата по специфичен начин, свръхконтрол, фокусиране върху дребни подробности, процедури, графици, правила, списъци, многократни проверки за грешки, свръхзагриженост за реда, подробно планиране, склонност към запасяване, нежелание да обмислят промени, трудност при делегирането на задачи, упоритост, педантичност, позната последователност, липса на отвореност към опита и т.н. И ако при хората с ОКР имаме конфликт с поддържаните обсесии и компулсии, то при хората с ОКЛР те са желани, обосновани и нужни. Това е част от себепредставата им и реална мотивация за промяна отсъства. При лицата, които страдат от ОКРЛ (смятат разбиранията си за напълно рационални и не виждат проблем, не се борят и не са в конфликт със себе си) се оказва, че всъщност не страдат те, а околните, които са в пряк контакт с тях. Често двете са коморбидни.
Етиологията на ОКР допуска:
- Генетична предразположеност (майка или баща, страдащи от ОКР). Смята се, че в семейства, където единият или двамата родители страдат от тревожни разстройства има повишен риск и децата да развият такива.
- Превръщането на неутрален стимул в условен стимул за страх чрез класическо кондициониране. Да кажем, че първоначално едно дете казва, прави или рисува нещо, което е с неутрално значение за него. Родителят (значим за него) реагира с вик или подчертава това колко е „лошо“ (стимул за безусловен страх). Така следващия път, когато детето каже или направи същото нещо отново, дори и случайно, това започва да служи като сигнал за случването на нещо страшно, превръщайки се условен стимул на страха. То започва да вярва, че действа или мисли по „грешен“ начин и за да облекчи дистреса предприема различни мисловни или поведенчески действия, за да го премахне.
Така теоретиците на ученето, биха казали, че компулсиите са отрицателно подкрепяни от облекчаването на тревожността, което осигуряват за обсесиите. Това се превръща в стимул-реакция, който продължава да се засилва, тъй като компулсиите се подкрепят от намаляването на тревожността.
- Когнитивните теории допускат, че хората с ОКР преувеличават рисковите фактори и погрешно интерпретират насоките, и че обсесиите се формират на основата на преувеличени опасения за нормални събития и необичайно високо очакване за отрицателни последици от тези иначе нормални събития (Carr, 2008). Всъщност обсесиите започват с нормална натрапчива мисъл, която взаимодейства със система от вярвания, поддържана по такъв начин, че причинява подчертано безпокойство.
- За системата от вярвания/базови убеждения и характера фундментално значение има родителския стил, отношението към този стил, както и културната обусловеност.
- Тъй като когнициите играят роля и оказват въздействие върху поведението, а то на свой ред оказва роля върху когнициите, когнитивно-поведенческата терапия е една важна част от терапията на ОКР.
- Химически дисбаланс на серотонина в мозъка, дисфункционална моторна кора (тя контролира движението).
- „Фройдистите биха разглеждали тези обсесии като безсъзнателни импулси на То (id), които навлизат в съзнанието, а компулсиите – като действия или опити на егото да ги държи изтласкани“.[1]
- Големи промени в живота – сватба, развод, преместване, смърт, раждане, стресови ситуации, които сами по себе си са предпоставка на вече една подложка, но не и достатъчно условие.
- Преживяване на тежки травма.
- Негативен личен опит.
- Еволюционна адаптивност – резултат от предишен адаптивен механизъм, който излиза извън контрол.
- Поемане на непосилна отговорност в ранна детска възраст.
- Прекалено ригидна, морална структура като характер или маска.
- Изключителна организираност и педантичност като личностови черти и т.н.
Както сами виждаме допусканията са много и не можем да разчитаме само на едно ниво на обяснения, затова е необходимо комплексното им разглеждане.
Здравната тревожност (наричана още хипохондрия) се помещава в спектъра от разстройства на ОКР. Засегнатите от здравна тревожност са обсесивно заети с идеята, че в момента изпитват или ще изпитат физическо заболяване. Тук присъства обсесивно фиксиране в здравето, последвано от защитните ритуали на компулсивното свръхфиксиране на вниманието в предполагаеми телесни симптоми и функции. Хората страдащи от здравна тревожност могат често да посещават своя лекар, да прекарват много време в четене на своите симптоми и възможни състояния, да си мерят постоянно кръвното и пулса, като това може да попречи на ежедневните им дейности, да навреди на работата им, да причини напрежение в отношенията. Има и такива, които отказват да бъдат прегледани от лекар, поради страха да не се открие най-лошото, но първите са по-често срещания тип. В тежки случаи може да стане разрушителна за живота на човек, а и за живота на партньора (или обичани от него хора), особено, когато и от него се изисква да следи непрекъснато здравето си.
За приликите и разликите при натрапливата хипохондрия и хистеричната хипохондрия може да прочетете тук. (http://orlinbaev.blogspot.com/2016/10/blog-post_8.html)
Така изглежда кръгът на обсесивно-компулсивното разстройство
Автоматични натрапливи мисли, реакцията спрямо тях и негативната интерпретация
Във вътрешния диалог на всеки човек преминава огромен поток от мисли ежедневно. В по-голямата си част, тези мисли се преповтарят. Нормални мисли, които проследени дават информация за това какво ни вълнува, как възприемаме света, в какво вярваме и т.н., и т.н. Има хора, които дори и не се замислят какво мислят, не поставят по съмнение собствените си убеждения, но това е друга тема.
Когато имаме „лоши“ мисли (оценили сме ги като „лоши“), натрапливостта и фиксацията идват от отношението ни към тези мисли и как ги интерпретираме. В по-голямата си част се борим с тях, опитваме се да ги изтласкаме, контролираме, страхуваме се, че могат да станат реалност, което е изключително изтощаващо, осакатяващо и отнемащо възможността да се радваме на живота. Компулсивно мислене или действие предприемаме, когато тревожността е нараснала и искаме да я облекчим като извършим нещо, което ще ни защити от тях. Страх ни е от това, което си мислим, защото не познаваме механизма, по който се пораждат тези мисли, не си даваме сметка откъде идват. Страхуваме се от самите себе си, но най-вече от живота като цяло. Нямаме доверие нито в себе си, нито в него. Някои хора „влачат“ с години неразрешените си вътрешни конфликти, опитвайки се всячески да се справят със състоянията и последствията от тях, чрез неработещи стратегии, които им носят само временно облекчение.
При всеки един човек могат да се появят неприемливи от морална гледна точка мисли и това е напълно нормално. Хората с ОКР погрешно смятат, че щом имат лоши мисли, значи са лоши, луди, ще направят нещо лошо, че нещо лошо непременно ще стане и започват да правят защитния си ритуал, за да го предотвратят. Както видяхме по-горе това е един кръг. Когато в един момент на човек му „писне“, може би е време да направи крачка извън кръга и да слезе от люлката, на която се люшка толкова дълго. Разбира се, не е задължително. Може пък вторичните печалби (в по-голямата си част те са несъзнавани) от това състояние да са по-големи от справянето с него (напр. „Ако се мъча с хипоходрията си ще платя цената за вината, която изпитвам“).
Ако в момента четете това и страдате от ОКР или здравна тревожност, най-вероятно искате да излезете от кръга, в който се въртите и да направите крачка встрани (надявам се). Не забравяйте, че вашите мисли не изчерпват реалността.
За хората с ОКР:
- Не сте луди, защото имате ОКР. По своята същност натрапливостите представляват своеобразна трансформация на чувството за отговорност.[2] Чувствате се отговорни да не станете причина за нещо негативно, било за себе си или околните. За да не допуснете по ваша вина да се случи нещо лошо, предприемате действия като смятате, че така ще предотвратите илюзорна бъдеща ситуация. Погледнато през призмата на еволюционната парадигма древните ни мозъчни структури реагират по същия начин, по който са го правили преди милиони години и всичкото това е с цел оцеляване и адаптация към средата. Когато човеците са били под заплаха през тях са преминавали защитни мисли идващи от естествения механизъм на защитно обратно (огледално) пораждане на мисли, при комбинацията от страх и нагон за оцеляване/любов, към себе си и околните. Не само, че мозъчните структури реагират по същия начин, по който са го правили преди милиони години, но и част от тях са се развили през последните 100 000 години, по-конкретно неокортексът, таламусът и лимбичните структури – области на мозъка, свързани с бъдещото планиране и епизодичната памет. И всичко това поради нарастващата социална активност сред хората. Когнитивният капацитет за конструиране на потенциални бъдещи събития предоставя възможност да се преувеличават такива събития. „Способността да разчитаме емоциите и намеренията на другите и да си представяме бъдещи събития са много ценни черти, като по този начин се повишава развитието в области на мозъка, които са способни на такива познания. Освен това Brune предполага, че тази метакогнитивна способност е механизмът, до голяма степен отговорен за обсесивните аспекти на ОКР (Brune, 2006).“[3]
Когато през ума на една любяща майка мине мисъл, че би наранила или убила детето си или на грижовен и добър баща, че би изнасилил дъщеря си, това поражда такъв страх и ужас в тези хора, че започват да смятат, че са ужасни хора, изроди, че вероятно щом го мислят са склонни да го направят и т.н. За да се спасят от тези мисли започват да правят защитни движения, да си повтарят различни „мантри“, да се напрягат, да се борят, гонят, защитят от тези мисли без да подозират, че това са нормални мисли, идващи от любовта. При онези, които са склонни да извършат чудовищни неща, тези мисли не пораждат безпокойство, те просто действат. На всеки през ума му е минавало какво ли не. Представяли сме си какво ли не, че можем да извършим и това е напълно нормално. Ако не се закачим за тях и не се борим, те просто отминават, но ако те кореспондират с дълбоки базови вярвания и характерови компоненти, комбинацията става взривоопасна. Мухата става огромен слон, който трудно можем да удържим.
– Опасения от произнасяне на обиди
Ако живеете с човек, който има ОКР, моля, от изключително важно значение е да не поддържате състоянието му подпомагайки го и улеснявайки в ритуалите, които прави, само за да докажете криворазбраната си любов. Не го придружавайте навсякъде, вкл. при психолога, отнемайки възможността му отговорно сам да се справи и задоволявайки нуждата му от грижа и внимание, които явно задоволява със състоянието си по изкривен начин. Това е взаимно обслужване на травмите. Спрете! Това е все едно да купувате бургер на 300 кг човек, защото ви е жал, че му се яде. Не отнемайте силата му, а впрегнете своята, за да не допринасяте за увековечаването на това състояние.
За хората със здравна тревожност
- Знам, че е трудно да ви убедя, че това, което ви боли в момента или ви се е появило не е „най-лошото“, затова и няма да се опитвам. Опитайте се вие. Запознайте се с логическите сривове (т.нар. когнитивни изкривявания/защитни механизми), които протичат през ума ви. Мислите, нагласите и убежденията имат огромен ефект върху това, как се чувстваме и как интерпретираме външния свят. Грешките при мисленето или погрешните преценки са неволни грешки, които всеки от време на време прави.
- Вероятно в ситуация, в която сте се чувствали в опасност, стресирани и сте нямали здрави механизми за справяне, точно тези механизми да са ви спасили. Не забравяйте тялото ни колко е умно, как намира начини за оцеляване. Може там някъде, точно тези защитни механизми да са ви спасили физически и психически. Но точно днес, тук и сега, те да не работят във ваша полза. Ако в дадена ситуация сте били нащрек, всеки следващ път при наподобяваща, най-вероятно се опитвате да действате и мислите по същия начин.
- Вижте какво избягвате да направите в живота си, взирайки се в здравето си…
- Направете един кръг, в който да опишете възможните причини за главоболие, не само най-страшната. Допуснете и други възможности.
- Практикувайте промяна на фокуса всеки път след като се фокусирате върху определена част или функция в тялото си. За да се заземите в текущия момент включете вниманието като се огледате, там където сте и идентифицирайте пет неща, които можете да видите, четири неща, които можете да докоснете, три неща, които можете да чуете, две неща, които можете да помиришете и едно нещо, което можете да опитате.
- Практикувайте медитация – процес на освобождаване на мислите и отпускане на телата. Отделяйте всеки ден време за това.
- Не приемайте вашите мисли за факти, проверявайте дали се основават на реалността.
- Слушайте музика и се съсредоточете в текста, визуализирайте звуците или думите в ума си….
- Предизвикването на тревожните мисли и преформулирането им изисква практика и работа с терапевт, който да ви води.
Всичко това е само една малка част от пътя към справянето и не изчерпва темата.
В естествената психотерапия знаем, че всяко едно състояние идва, за да ни научи на нещо. Пътеката, която следваме не е една права, а спирала, която витиевато работи директно както по състоянието, така и по характеровата преработка, стигайки до неговия потенциал. Ако едни хора се учат да прегръщат страха си от отхвърляне, други от изоставяне, трети от предателство, четвърти от унижение и излагане, пети от несправедливост, то всички в терапевтичната работа се учат да пускат контрола, да стоят в безсилието, да удържат тревожността, да разчупят ригидността и да се запознаят със себе си, да се себеразберат. Работим с анализ на житейската биография, когнитивно реструктуриране, позитивно претълкуване на мислите, излагане на тревожните мисли и превенция на отговор (първоначално с визуализация чисто ментално), медитативно, хипнотерапевтично, поведенчески, зачитайки личното време на всеки.
За всички
Вашият опит е уникален, вие го познавате в цялост. Затова проследете нишката и бъдете любопитни. Задайте си няколко ключови въпроса:
- От какво се опитвам да избягам?
- Живея ли живота, който искам?
- Има ли хора около мен, които да ме подкрепят?
- От какво се нуждая?
- Кога започнах да вярвам, че съм неспособен/а?
- За какво изпитвам вина?
- Има ли нещо, от което се срамувам?
- Това, в което вярвам истина ли е? В какво трябва да вярвам, за да се чувствам така?
- Има ли сфера в живота, която стои празна?
- Живея ли от сърце?
- Обвинявам ли другите или поемам лична отговорност?
- Кой може да ми помогне?
- Уважавам ли себе си и собствените си граници?
- Кога за последно пях, танцувах и се смях от душа?
- Умея ли да слушам тялото си и да разпознавам сигналите му?
- Отдалечих ли се от природата?
- Ако пусна контрола, кое е най-лошото нещо, което може да се случи? Наистина ли?
- Доверявам ли се?
- Работя ли това, което искам? Развивам ли се професионално?
- Преповтарям ли историята на някой член от семейството ми?
- Кое е онова нещо, от което ме спасява „болестта“ ми? Какво не ми се налага да правя, когато се взирам в здравето си и мислите си?
- Преповтарям ли или всячески избягвам семейните модели на поведение?
- Заслужавам ли любов?
- Позволявам ли си щастие?
- Вярвам ли, че всичко трябва да е трудно и болезнено?
- Поемам ли лична отговорност да променям себе си?
В основата на всички състояния стои страх. А със страха не се борим, сприятеляваме се и влизаме в него смело. Не го оставяме да ни ръководи. Не познавам човек, който да няма травми и предизвикателства в живота си. Но докато едни се окопават в тях и стават техни жертви, други съзират капана на собствените си ограничения и тръгват на път, на път към себе си. Вие не сте своето ОКР, вие не сте своята здравна тревожност, вие не сте си такива. Във всеки един момент можете да вземете решение кои сте, да благодарите на опита си и да продължите напред. „Познай себе си“ казва Сократ. Всичко, което можете да научите за света и Бог преминава през вас, затова и всички ключове са във вашите ръце.
Ако дълго време не сте успели да се справите, въпреки лекарствата предписани ви от психиатър, може би е време да потърсите терапевт, който да ви помогне по пътя към справянето. Не отлагайте! Животът чака!
Материали, които могат да са ви от полза:
https://4eti.me/not-your-brain/ – Ти не си твоят мозък – Джефри Шуорц, Ребека Гладин
Д-р Джефри Шуорц, Бевърли Байет, „ОБСЕБЕН МОЗЪК“ – Освободи се от обсесивно-компулсивните разстройства
http://orlinbaev.blogspot.com/p/blog-page_20.html
ЧЕСТО СРЕЩАНИ ОБСЕСИИ:[4]
Страх от:
Заразяване/замърсяване:
– Телесни секрети (урина, изпражнения)
– Микроби и болести (херпес, СПИН)
– Замърсители от околната среда (азбест, радиация и др.)
– Домашни препарати (химически разтворители и препарати)
– Мръсотия
Загуба на контрол:
– Самонараняване
– Страх от извършване на кражба
– Нараняване на околните
– Страх от агресивните и ужасяващи представи в съзнанието
– Прекалено чистене на дома
Перфекционизъм:
– Желание всичко да е подредено и симетрично
– Притеснение да не забравиш нещо
– Страх да не изгубиш или забравиш важна информация, когато изхвърляш нещо.
– Невъзможност да решиш дали да запазиш или да изхвърлиш даден предмет или материал.
– Страх да не изгубиш дадена вещ
Причиняване на вреда:
– Страх от предизвикване на инцидент (пожар, кражба и др.)
– Страх, че може да застрашиш друг човек, ако не си достатъчно внимателен (изпускане на предмет, от който може някой да се подхлъзне и да падне, предизвикване на катастрофа поради невнимание)
Нежелани сексуални мисли:
– Забранени или перверзни сексуални мисли или представи
– Забранени или перверзни импулси към другите
– Обсесии за хомосексуалност
– Сексуални обсесии, които включват деца или роднини
– Натрапливи мисли за извършване на агресивни сексуални действия към друг човек
Религиозни обсесии:
– Страх да от богохулстване и накърняване на Господ.
– Прекалена загриженост за това кое е правилно и кое не е, за моралното и неморалното
Други обсесии:
– Страх от болести и зарази (не чрез замърсяване). Например, разболяване от рак
– Суеверие свързано с не/късметлийски цифри/ цветове
ЧЕСТО СРЕЩАНИ КОМПУЛСИИ
Чистене и миене:
– Непрекъснато миене на ръцете или миенето им по определен начин
– Прекалено къпане, миене на зъбите, поддържане на спретнати дрехи. Обсебеност от външния вид.
– Предприемане на действия, които да премахнат или да предотвратят контакта със замърсители
Проверки:
– Проверяване дали не си навредил на някой или дали няма да навредиш на някой
– Проверяване дали не си наранил или дали няма да нараниш себе си
– Проверяване дали не се е случило нещо лошо по твоя вина
– Проверяване дали не си направил грешка (например, когато пишеш писмо)
– Проверяване дали всичко с тялото ти е наред и с физическото ти състояние
Повтаряне:
– Препрочитане или пренаписване на текст
– Повтаряне на ежедневни дейности (влизане и излизане от стаята определен брой пъти, ставане от стола и сядане определен брой пъти)
– Повтаряне някои движения на тялото (потупване, докосване, мигане)
– Извършване на действия на кратни числа (например: извършване на нещо три пъти, защото 3 е „добро“, ,,правилно“ ,“безопасно“ число).
Мисловни компулсии:
– Мислено връщане към минали събития с цел – предпазване на себе си, другите или предотвратяване на ужасни последствия
– Молене – с цел предпазване на себе си, някой друг или предотвратяване на ужасни последици
– Броене докато се извършва дадено действие, като целта е да приключим на „добро“, „правилно“ или „безопасно“ число
– Неутрализиране ( например: заменяне на „лоша“ дума с „добра“, която да неутрализира „лошата“).
Други компулсии:
– Събиране на предмети, което води до хаос в дома
– Слагане нещата в ред или подреждането им по „правилен“ начин
– Разказване, питане или признаване с цел да се получи успокоение
– Избягване на ситуации, които предизвикват обсесиите“
http://orlinbaev.blogspot.com/2010/05/11.html
http://orlinbaev.blogspot.com/2016/10/blog-post_8.html
[1] д-р Андрю Гецфелд, (2011), „Анормална психология, Сборник случаи“, „Изток-Запад“
