“Изкуството съчетава и музика, която се усеща, и картина, която се помни, и мъдрост, която дава живот. “ – Ваклуш Толев
“Най-голямото изкуство е човек да обича.” – Петър Дънов
“И най-същественото в изкуството е самият човек.” – Ваклуш Толев
„Върховното изкуство на учителя е да събуди радостта от творческото изразяване и познание“. – Никос Казандзакис
Изкуството като израз на неизбродността на душата, като вътрешно вдъхновение и синхрон с Битието обикновено е изразено в песен, картина, текст, скулптура, архитектура… Изкуството е универсален език и битийна мъдрост достигаща по уникален път до всеки един от нас, спрямо собственият му вътрешен свят, но в същото време е и достижение на личността, която го привнася в света. Защото изкуството не е привилегия на певци, музиканти, художници, поети, архитекти…Изкуството е достъпно за всеки. Необходимо е да се научим да се вглеждаме навътре, защото през повечето време твърде много сме фокусирани навън. Необходимо е да намерим баланса между „външно” и „вътрешно”. И когато успеем да се потопим във собственият си вътрешен свят, запазвайки осъзнатост за случващото се около нас, можем да достигнем до една трета перспектива, обединяваща, но и надхвърляща другите две, която ни дава възможност да се свържем с мъдростта на Живота, Творението, Вселената, Дао, Бог и да я изразяваме през Себе си. Да привнесем, въплътим, материализираме тази, достъпна само за нас, визия в този свят; да живеем дизайна си, спрямо по-големият план…
Мисленето и мислите на всеки един от нас формират индивидуален слой от реалността, своего рода виртуална реалност. И именно способността ни да „дадем живот”, да проведем и сътворим тази виртуална реалност във физическият свят, в настоящият ни живот е живото Изкуство!
Чувствата и мислите са фини и не е толкова лесно да стигнем директно до тях, така че какво правим, за да стигнем до тях? Работим с грубото, физическото – с тялото! Както в бойните изкуства практикувайки физическите техники, постепенно опознаваме собственото си тяло до все по-фино ниво: мускули, сухожилия, фасция, скелет, системи, органи, тъкан, клетки, т.н. И колкото повече задълбочаваме опознаването и осъзнаването на собственото си тяло, толкова повече емоциите ни се успокояват, а ума се центрира. Толкова повече се центрираме и присъстваме „тук и сега”, ставаме добре настроен инструмент, готов да възпроизвежда Божествената мелодия на Битието.
По аналогичен начин естественият психотерапевт води и насочва клиента по пътя на Любовта, към най-голямото изкуство – изкуството да обича.
Да обича преди всичко и цялостно Себе си. Не само харесваната, желаната, „добрата” част, а Себе си в цялост. С кривините, недостатъците, низостите…Не само светлината, а и тъмнината. Не само образа, а и сянката. Стъпка по стъпка, крачка по крачка, с уважение към моментният ресурс на клиента, терапевтът го посвещава в изкуството да обича… У чи го на любящо приемане. На смела решителност. Учи го, че пътят към освобождението от симптоматиката минава през работата със собствените му ограничения. Че за да се грижиш за другите е нужно първо да се погрижиш за себе си, а ако искаш да се погрижат за теб е нужно ти да се погрижиш за другите. Води го бавно и с обич към осъзнаването, че да си свободен не означава да правиш каквото си поискаш, а да си свободен да не следваш това, което умът ти казва. Да си способен да взимаш сам решения и да се самоограничаваш. На пръв поглед изглежда парадоксално, но за да си свободен, трябва да си способен да се самоограничаваш, защото свободата и ограничението вървят ръка за ръка, и само двете заедно ти дават пълната картина – така е с всяка една противоположност в този бинарен свят. Това е проявлението на Любовта като принцип: осъзнаването, че в този свят нищо не е само черно или бяло, добро или лошо, светло или тъмно – винаги е и двете. Че за всичко си има причина, дори да не я виждаш от моментната си позиция и перспектива. Това, че нещо не се получава при теб, а при много други се получава с лекота не значи непременно, че ти си лош или неспособен- може просто да не е твоето нещо или твоят момент.
Целта на терапевта в Естествената психотерапия е като един изкусен учител да събуди желанието на клиента към познанието на собственият си безграничен потенциал. Да го поведе като опитен танцьор в магическият танц на Живота, подкрепяйки и създавайки необходимите умения, увеличавайки увереността му, докато накрая е готов да се довери и затанцува сам собственият си житейски танц.
Както един опитен майстор настройва и акордира музикален инструмент, така и терапевта фино„акордира” клиента и го подготвя да заеме своето място като уникална част от мелодията във вселенската хармония, посвещавайки го в изкуството на Живота…
„ Музиката подразбира проява на любовта във физическия свят. Без музика Любовта не може да се прояви в този материален свят, защото в нея всичко е отношения на хармониращи помежду си музикални тонове. Любовта е център. При нея отива Мъдростта, а от нея излиза Истината.
Музиката е връзка, съединителна нишка между човешкия и Божествения свят. Тя не принадлежи на физическия свят и не се създава от хората, но тя се отразява съобразно законите на невидимия свят. Целият органически свят е създаден върху законите на музиката. Светът е една неизявена музика!” – Из „Сила жива“, Милка Кралева – съставител, ИК „Сила и Живот“, ISBN 954-8164-05-3
