Същност, важност и психодинамичен процес при трансферното удържане в естествената психотерапия

Естествените психотерапевти служат като огледало за своите клиенти.

„Похватът, който най-често се прилага в терапията е рефлексията, т.е. отражението.“- Карл Роджърс.


Способността на терапевта да осъзнава и удържа тренсферните проекции на клиентите е умение, което е основа за постигане на целите и допринася за завършеност на психодинамичния процес. Този вътрешен потенциал или усет се отнася до интуитивната и емпатийна харизма на специалиста. В ядрото си тя е изградена от мъдрост, отворено приемане, здрава фрустрация, любов и стимул към себеефикасност и развитие на личността. Развиването на способността за разбиране на клиента
е от ключово значение за последващата ефикасност на консултативното или терапевтично взаимодействие. Тя е в основата на успешната динамична диагностика и на изграждането на доверие.

Трансферното удържане е процес, който възниква понякога още на първа среща с клиент, често е тема за анализ при супервизия, при подкрепящи срещи с деца, при взаимоотношенията на хората в естествена среда. Развитието на удържането е характеристика, която по невидим начин се заражда в терапевтите след всяка нова емоционална ситуация, случай, но стожер за адекватност има само ако тя е сглобена с разбиране, знания и увереност във воденето на процесите.
Този психодинамичен процес е двустранен. Той носи пространство за себеразбиране и саморефлексия и при клиентите, и при терапевтите.

„Така вместо да се идентифицира с проекцията на клиента, ставайки част от житейския му сценарий и схеми, спомага осъзнаването и промяната на когнитивните му скриптове. Вместо да бъде част от проблема, става част от превръщането му във възможности и решения. Познавам това удържане отвъд думите, през клетките си и го преживявам ежедневно.“, Баев, О.(Основи на естествената психотерапия, София 2020)


Удържането в психологията е механизъм, който усъвършенства професионалните умения на естественият психотерапевт. Тази практическа база доразвива умения, като внимание, памет, смелост, приемане, дори обичане на различните житейски роли в природата, интегриране на
сенките(понякога и личните си, неподозирано застинали в несъзнатото), както и възможността да обичаш безрезервно, дори когато ти говорят за грехове.
Фрустрирането е майсторски клас към житейският университет, който дава възможност за анализ върху собствената си етапност на развитие, за явно виждане на личностните си ресурси и пропуски. Наричам го практическа, личностова терапия за терапевтите. Стотици „огледала“, в които имаш
възможност да се видиш реален, да събираш суровите си части, да ги преработиш, за да ставаш все по-цялостен и завършен.

По отношение на клиента- той получава „здравословна доза“ интерпретация, фрустрацията от „счупването“ на инфантилно преносните си очаквания, че терапевтът като омнипотентен родител ще поеме ангажиментите му за промяна вместо него. Това води до процес на поемане на здрава отговорност, мотивира го за развитие и психично израстване.

„Здрава отговорност за промяната на невротичните доскоро сценарии в зряло адаптивни, смели и смислени.“, Баев,О.


Видове трансфер в психотерапията/ психоанализата:
– Положителен- отговаря на всички нежни чувства, които пациентът може да изпитва към терапевта.
– Отрицателен-отговаря на чувствата на враждебност към анализатора.
– Еротичен-отговаря на чувствата на сексуалното привличане и желание за интимност.
Различните трансфери могат да се наблюдават в един психодинамичен процес, но в различни етапи на терапията. Те дават възможност за откровеност и откритост на клиента да бъде такъв какъвто е, но и да получи ясна, понякога и негативна фрустрация на болката в себе си, за ползите от нея или липсата на отговорност, но на фона на емпатичната автентичност и сърдечно интензивна
включеност на терапевтът. Тези доверителни и интимни връзки, които се създават естествено в кабинетното пространство, често асоциират с отношенията в семейството, с приятелите, с родителите ни в рано детство. В първите месеци след раждането, бебето не умее да поема фрустриране. То е нетърпеливо. „Детето, когато е гладно, трябва да бъде нахранено“, Фройд
(„Принципът на удоволствието“. )
Зрялата емоционалност не изисква директно удовлетворение, а умение да понася липси, фрустрации, да интегрира, да преодолява трудностите.
Отлагането позволява рефлексията да се развива, което позволява появата на динамика в психичната реалност. Всъщност трудностите, отказите, провалите са тези катализатори, които чрез здрава емпатийна среда могат да позволят опитът да се трансформира в сила, приемане, мъдрост и растеж в личностен аспект.

Във времето на растеж на детето, майката намаля импулсивните си откликвания, като по този начин подготвя самостоятелността му. Стимулира се мисленето, въображението, умението за фрустриране, идентификацията му като отделен индивид, който може да оцелява и сам да поема отговорност за решенията си.
При работа със защитните механизми(повечето възникнали в ранно детство), често на терапевтът му се налага да може да поема проекциите в ролята си на родител, както и да удържа негативните импулси, които са разрушаващи за клиента. Именно промяната в реакцията, понякога положителна или пък отрицателна, но винаги естествена и любяща дават импулс за нова енергия и „разблокиране“ на травмата. Същата емоция, но в различна „къща“, с ново усещане за живот и смисъл.

Трансферното удържане е важна част от работата на естествените психотерапевти. То включва понякога съмнението, недоверието, агресия, гняв, но и ясно разпределение на отговорностите, на отношенията, на волята и на истината, които започват да се проявяват в клиента. Контрапреносът трябва да бъде ясно разчетен от специалистта, за да може да продължи адекватно до
завършеност целия процес.


Емпатия
Отвореното приемане, не означава непременно съгласие или одобрение, а здрава емпатия. Само тогава има едно откровено доверително съгласие за терапия. Личността се приема, но при необходимост се коригират нагласите му, гласно се изказват недостатъците, както и предимствата от промяната. И всичко това се случва, за да може сам човек да вземе решение за живота си, да
е отговорен, да е достатъчно смел, за да се заяви по един нов начин. В началото е опитност да се говори за важните неща, но по един реалистичен и спокоен начин, може да доведе до майсторското прилагане на емпатията в пълна сила. „Вместо борба с човека, се „танцува“ с него. Като в един танц, воденето към целта– промяна, е неусетно и плавно. Понякога е по–рязко, но
пак е наситен с емпатия процес“, Баев. О., Основи на естествената психотерапия“
Умелото трансферно удържане в естествената психотерапия наподобява чувствителността към различието в природата. Вселената е родила различни живи видове, различни стихии, красоти и тъмнина. Емоциите са огледални проекции на живота, и ако терапевтът ги приема спокойно с вътрешното си ядро, то той ще може да ги разпознава и в душевната палитра на клиентите си.
И едва тогава да ги мотивира, да ги използват като централа за промяна, а не за съкрушителен сблъсък на личността. За да ги заобичаш, за да им благодариш, първо трябва да ги опознаеш по един смел и любящ начин.

Яна Донкова

Специализант ЕП

Вашият коментар